№ 1897
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело №
20241110118464 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от В. П. Н., представлявана от адв. Д. М.
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника,
че договорът за потребителски кредит № *******, сключен между страните е нищожен
поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност в случай на
отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл. 5
от сключения между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от “Ferratum Bank” в полза
на ответника е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 118, 48 лв., изплатено от
ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
С определение от 05.11.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер и същият е приет за
разглеждане за сумата от 112, 94 лв., като това е окончателният му размер.
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2022 г. по реда на ЗПФУР между В. П. Н. в
качеството й на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на които
кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 400 лв.
Кредитополучателката се задължила да върне заетата сума в срок от 30 дни, слихва 3, 38%
или 13, 52 лв. или общо сумата 413,52 лв. В чл. 5 от сключения договор било предвидено
кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на
дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено
какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на
кредитора дружество. След като усвоила кредита заемателката установила, че освен заетата
сума от 400 лв. са и начислени такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна
от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 118, 48 лв. Към датата на
1
предявяване на иска ищцaта е погасила изцяло задълженията си към ответника по
сключения договор. Според ищеца сключеният договор за потребителски заем е
недеиствителен, тъи като дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в
общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително условие за предоставяне
на кредит. Ищцата твърди, че не е подписвала договора нито с обикновен, нито с
квалифициран подпис, не и е предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният
договор за заем е недеиствителен, тъи като не отговаря на законоустановените изисквания за
форма, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същият, посочен е грешен ГПР, тъи като сумата за предоставяне на поръчителство не е
включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора, а деиствителният ГПР бил над 70 %. Според ищеца клаузата на чл.
5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на
Закона за защита на потребителите. Иска се процесната клауза на чл. 5 от Договора е
неравноправна и не отговаря на изискванията на закона.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“
ЕООД, подаден чрез адв. Е. Ц., в които исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за
законосъобразност. Твърди, че кредитополучателят е могъл да обезпечи договора по
различни начини, следователно и сключването на договор за поръчителство с Ferratum Bank
не е задължително условие при отпускане на кредита. Сочи, че уговорката за сключване на
договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед
заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит. Поддържа, че
договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от
кредитодателя и не се включва в ГПР, тъи като не влиза в общия разход по кредита,
доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор № ******/05.01.2022 г.,
сключен между „Фератум България“ ЕООД в качеството му на кредитодател /заемодател/ и
В. П. Н. в качеството й на кредитополучател /заемател/, по силата на който на заемателката
бил отпуснат заем в размер на 400 лв. Посочено е, че годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 49.85 %. Сумата следвало да се върне в срок от 30 дни от усвояване. В
чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank в полза на кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство
уговорката става неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се
съдържа посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя.
Не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се държи възнаграждение
за гаранта.
По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски
формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от Част 2 е посочено, че общодължимата
сума по кредита е в размер на 413, 52 лв., от които дължимата главница възлиза на 400 лв., а
сумата за лихвата е 13, 52 лв. В секция 4 на Част 3 „Свързани с договора разходи“, т. 4.3 е
посочено, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
/поръчител/, предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита.
Сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор
за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в
желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е
2
допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
Кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 118, 48 лв., които
няма да се включват при изчисляването на ГПР.
Приети по делото са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти. В чл. 6 са уредени начините за сключване на договора,
като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване отпускането на
заем на кредитоискателя, като след получаване на одобрението за отпускане на заема,
кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за
заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на код за потвърждаване
на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или чрез собственоръчно
подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите
условия. В случай, че кредитополучателят не потвърди сключване на договора се счита, че
договорът е не бил сключен.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че общият
размер на заплатената сума от В. П. Н. за погасяване на сключения Договор за
потребителски кредит № ****** е 526, 46 лв. Сумата е платена в полза на „Фератум
България“ ЕООД и представлява сбор от следните суми: 400 лв. – главница, 13, 52 лв. –
лихва, 30 лв. – плащания по Тарифата и Общи условия, 82, 94 лв. – допълнително избрана
незадължителна услуга. Вещото лице е посочило, че ако сумата от 118, 48лв., начислена като
обезпечение съгласно чл. 5 от договора, се прибави към Годишния процент на разходите
/ГПР/, ще се формират допълнителни разходи по кредита на стойност 29, 62 % от размера на
предоставената главница и ГПР след добавянето на обезпечението ще бъде в размер на 79,
47 %. В открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2024 г. вещото лице е посочило, че
не й е представен първичен счетоводен документ за превеждане на сумата от 82, 94 лв. от
ответника на гарантиращото дружество, а единствено справка, която няма характеристиките
на счетоводен инструмент.
От неоспореното от страните и прието от съда заключение по съдебно – техническа
експертиза /СТЕ/, която съдът намира за обективно и професионално изготвено, поради
което го кредитира с доверие, се установява, че за кредитоискателя в интернетстраницата на
кредитодателя има предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на
поръчител физическо или юридическо лице. Вещото лице е посочило, че на 05.01.2022 г. от
системата на „Фератум България“ ЕООД е изпратена електронна поща до клиента на
посочен от него мейл, съдържаща преддоговорна информация, стандартен европейски
формуляр, общи условия за предоставяне на потребителски кредити и договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******/05.11.2022 г. В системата на ответника е
отразено, че при сключване на процесния Договор за кредит от разстояние №
******/05.11.2022 г. В. П. Н. е дала своето съгласие в процедурата му по отпускане при
избрана опция за обезпечение от самата нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит №
******/05.11.2022 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП –
нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26,
3
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на
закона и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с осъдителен иск с
правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 112, 94 лв., представляваща платена без основание
сума по нищожна клауза.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете
страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или
същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да
задържи внесената сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и страните не спорят,
че са били в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за
потребителски кредит № ******/05.11.2022 г., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателката в заем сумата от 400 лв., а кредитополучателката се
задължила да върне заетата сума в срок от 30дни, като е следвало да върне сумата с
възнаградителна лихва или 1 750 лв., общо – 413, 52 лв., като в договорът бил посочен
годишен процент на разходите в размер на 49, 85 %., а според чл. 5 от сключения договор
кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank”.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
/ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че е установено сключване на договора за кредит между страните по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно
изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
4
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която
препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1
ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се
установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен
подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай,
извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. 8 от
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са били валидно обвързани от договор за
потребителски кредит се установява и от неоспорените факти, че главницата по кредита е
погасена, както и че кредитополучателката е правила плащания по кредита, които се
доказват и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
За ищеца не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение /такса за гарант в
договора за кредит или в погасителния план, като сумата е посочена единствено в
предоставената ù преддоговорна информация. Според т. 5.1 и т. 5.2 от Общите условия
преди сключване на договора заемодателят оценява кредитоспособността на кандидат-
заемателя, като при оценката на кредитоспособността взема предвид и предложените в
негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши кредитоспособността си, заемателят
може да предложи обезпечение, предоставено от гарант-поръчител, одобрен от заемодателя,
или да предложи физическо лице – поръчител, също одобрен от заемателя. В същото врече
обаче в предоставената на ищцата преддоговорна информация в т.4.3 изрично е посочено, че
предоставянето на обезпечение не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит. Следователно предоставянето или не на обезпечение от страна на
искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата
кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма
полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко
и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя.
След като от кредитополучателят се дължи заплащане на възнаграждение за гарант,
без то да има отражение към кредитоспособността му, т.е. да бъде оценявано на тази призма
от кредитодателя, то съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1 ЗПКр. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ
разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посоченият в договора разход по кредита 49,85 %, не е действителен, тъй като в него
не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. Ако беше посочено и включено в
годишния процент на разходите, то същият щеше да надвиши законустановения максимум и
щеше да бъде в размер на 79,47 %, което е посочено от вещото лице по ССчЕ. Вследствие на
непосочването и невключването на възнаграждението за гаранта в ГПР се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, съгласно която разпоредба годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България., потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
5
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
Въз основа на установените обстоятелства от ангажираните писмени доказателства,
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги. В случая разходите по договора за гаранция са формулирани точно
като такава допълнителна услуга. Не става ясно обаче каква конкретно услуга се извършва
от дружеството гарант, същевременно и сключването на договор за гаранция не увеличава
възможностите на договора за кредитополучателя. От установените факти и
обстоятелството, че възнаграждението така и не е преведено по сметка на „третото лице,
предоставящо гаранция“ може да се направи извод, че всъщност се касае за едно
допълнително, скрито възнаграждение, платимо в полза на креидтодателя. Въобще по
делото не се изясни необходимо ли е било обезпечение, каква е неговата функция и какви са
възможните форми. При това положение това възнаграждението за гарант следва да бъде
включено в процента на разходите, а то не е. Заемателят е уведомен за дължимостта му, но
не е имал възможността да прецени интереса си от сключването на договора при
съобразяване на всички разходи по него.
След като от кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение за гарант като
фактическо условие за сключване на договора и без то да има отношение към
кредитоспособността му, то съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1 ЗПКр. Съгласно § 1, т.1 ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Вследствие на непосочването и невключването на възнаграждението за гаранта в ГПР
се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, съгласно която разпоредба годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, потребителят бива и въведен в заблуждение
относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита
си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се до нарушение във връзка с чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита.
Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва
изрично това. Ето защо съдът намира, че в случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът намира,
че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция,
„заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
6
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
При това положение предявения установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Уважаването на съединения осъдителен иск е обусловено от
установяване на следните предпоставки е заплащане от ищеца на ответника на
претендираната в сума от 112, 94 лв., както й че със същата надвишава главницата по
договора и с нея се погасяват задължения за договорна лихва и задължение за заплащане на
възнаграждение по договор за поръчителство. Платени са освен 82, 94 лв. – възнаграждение
за гарант и 30 лв. – по тарифа без въобще да става ясно на какво основание и защо е платена
тази сума.
По делото се установи, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 526, 46
лв. и доколкото сключеният договор за потребителски кредит беше прогласен за нищожно,
то сумата над главницата от 400 лв. е получена от кредитодателя на нищожно основание,
респ. без основание и той дължи връщането й, поради което и този иск следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка
на СРС, сумата от 300 лв. – депозит за ССчЕ и сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение
съгласно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между В. П. Н., ЕГН **********, с
адрес в ****************************** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, че сключеният между страните
Договор за паричен заем ****** от 05.01.2022 г. е нищожен поради противоречието му със
закона.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0,
вх. А, ет. 9, ап. офис 20 да заплати на В. П. Н., ЕГН **********, с адрес в
****************************** сумата от 112, 94 лева недължимо платена сума по
Договор за паричен заем ****** от 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на В. П. Н., ЕГН **********, с адрес в
7
****************************** сумата от 800 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8