ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседА.е на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
БрА.мир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502309 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 4482/09.02.2023 год. по описа на Окръжен
съд–Пловдив, подадена от Р. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. А**, ул.
„**“ № *, ет. *, чрез адв. Г. А., с която се иска изменение на постановеното по
делото Решение № 1636/20.12.2022 год. в частта му за разноските, като тези
за първата инстанция се намалят от 685 лв., поне на 150 лв., предвид реално
заплатения адвокатски хонорар. Сочи се, че исковете по делото са три на
брой: установителен за собственост, предявен от Р. Д.; установителен за
собственост, предявен от Е. К. и установителен за нищожност на делбата - от
Е. К.. Поради последното се навежда, че разноските би следвало да се
разделят на три, при условие, че само един от исковете е отхвърлен, а другите
два се връщат за ново разглеждане, поради което Р. Д. следва да бъде осъден
за разноски в размер на 100 лв., предвид присъдените в първата инстанция
300 лв. Относно разноските за въззивна инстанция, поради наведените вече
аргументи, се иска същите да бъдат намалени от 200 на 133,33 лв.
В срок, от насрещната страна е постъпил отговор, със становище за
неоснователност на подадената молба, по подробно изложени аргументи.
Иска се оставяне на искането без уважение.
По отношение на допустимостта:
Молбата е подадена в срок, от легитимирана страна в спора и при
наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Ето
защо същата е допустима и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски, вкл. в
хипотезата на прекратяване на делото. В случая, в който прекратяването е
настъпило на въззивната инстанция, то разноските следва да се присъдят и за
1
производството, протекло пред първоинстанционния съд, с оглед
осъществените усилия по защита на интересите на ответната страна.
Предпоставки за присъждането на разноски са: наличието на своевременно
заявено искане от страната, реалното осъществяване на правна защита, както
и доказателство за действителното заплащане на претендирА.те разноски.
В настоящия случай, пред първоинстанционния съд са били предявени по
два иска от всеки от двамата ищци – такъв по чл. 124 във вр. с чл. 79 от ЗС и
такъв по чл. 124 във вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗН. Макар, в по-късен момент от
съдебното производството пред районния съд исковата претенция на Р. Д., по
отношение иска за нищожност на делбата да е прекратена, то по-голямата
част от процесуалните усилия на ищеца са били в посока обезпечаването на
положителен изход на делото за него и на двата първоначално предявени иск.
Това, от своя страна, е провокирало защита от страна на ответницата и по
двете искови претенции, заведени от този ищец и настоящ молител. Поради
тази причина настоящият съдебен състав намира за справедливо разходите,
сторени за съдебна защита от адвоката на насрещната страна, да бъдат
разпределени на половина – за защита срещу всяка от първоначално
предявените претенции, на всеки от двамата ищци. В този смисъл се приема
за неоснователно заявеното от молителя възражение, че предявените искове
са три, и разноските, за които е осъден молителят, следва да се равняват на
една трета от общо заплатения от ответната страна хонорар.
Налице е и възражението, че изчисляването на разноските, които следва
да се присъдят на ответницата, трябва да бъдат изчислени на база преценения
от районния съд размер на реално сторените от нея разноски – или върху
стойността от 300 лв. Доколкото обаче решението на първоинстанционния
съд е обезсилено, мотивите на районния съд в тази насока не обвързват
настоящата инстанция. В тази посока въззивният съд застъпва становището,
че представената от процесуалния представител на ответника декларация за
заплатен остатък от договореното адвокатско възнаграждение следва да се
приеме за доказателство за реалното извършване на разходи за адвокатска
защита от ответницата, като същата представлява по съществото си разписка
за тези разходи. Посредством обективирането на това изявление в частен
свидетелстващ документ адвокатът прави признА.е на факта на плащането,
което има същото значение, каквото би имало и изявлението, направено в
самия договор. В този смисъл въззивният съд приема за доказано
извършването на разходи от ответника в размера, посочен в договора – 1370
лв. Предвид наведените разсъждения по-напред в настоящото определение,
пропорционалният размер, който следва да бъде заплатен за защитата по
отношение исковете, заведени от Р. Д., се равнява на половината от тази сума
– или 685 лв. – толкова, колкото е присъдено и с решението на ПОС, чието
изменение се иска.
С оглед тези мотиви съдът намира подадената молба за неоснавателна,
поради което същата ще бъде оставена без уважение.
2
При така изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4482/09.02.2023 год. по
описа на Окръжен съд–Пловдив, подадена от Р. Ш. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. **, ул. „*“ № *, ет. *, чрез адв. Г. А., с която се иска изменение на
постановеното по делото Решение № 1636/20.12.2022 год. в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3