Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 15.10.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на петнадесети септември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова к.н.а.х.д. № 77 по описа за
2020 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.В.К., ЕГН-********** *** подадена чрез адвокат К.А. САК с посочен по делото съдебен адрес:***,офис №.. против Решение № 77/23.03.2020 год., на Районен
съд гр.Търговище по НАХД № 54/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 003888/20.11.2019г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. С посоченото НП
на И.В.К., ЕГН-********** ***
за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП /ДВ
бр.2/2018, в сила 20.05.2018г./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500лв.
В касационната
жалба като основание се навежда съществено нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване правата на касатор. Излага се становище за липса на
извършен доказателствен анализ в мотивите към оспореното решение. Навежда се,
че съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения. Излага се становище за разминаване на описаното от фактическа страна
в АУАН от това в НП. Сочи се, че в НП не
е посочено, че управляваното МПС е чужда собственост, както и че НП е допълнено,
че за път I-4 се събирало такса за ползване
на пътна инфраструктора-винетна такса, съгласно Приложение №2 към т.2 на
Решение №959 на МС от 31.12.2018г. Навежда се, че съдът не е обсъдил наведеното
от жалбоподателя възражение за неизпълнение от страна на наказващия орган задължението
му по чл.52 от ЗАНН, Излага се становище,
че управляваното от жалбоподателя МПС не е негова собственост и че неговият
работодател „Рент Транспорт България“ ЕООД-лизингополучател по договор за
лизинг с „Мото-Пфое лизинг“, собственик на автомобила, съблюдава за
изправността на ползваните от него автомобили, в т.ч заплаща винетни и други
такси. Излагат се доводи, обосноваващи липсата на умисъл в жалбоподателя за
извършване на описаното в НП нарушение, като последното е следвало да бъде
вменено на „Рент Транспорт България“ ЕООД. Излага се становище за неправилно наложено
по вид административно наказание. Навеждат се доводи, обосноваващи наличието на
предпоставките за прилагане на чл.28 „а“ от ЗАНН. Моли се оспореното решение и
потвърденото с него НП да бъдат отменени като незаконосъобразни.
В
съдебно заседание касаторът не се явява лично и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, Национално тол
управление, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.К.-И., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е представен
и писмен отговор от ответника по касацията, в който са изложени подробни
доводи, обосноваващи липса на допуснати в хода на въззивното производство на
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и постановяване на
възивното решение при правилно приложение на материалния закон. Моли се оспореното решение да бъде оставено в
сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение
следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция
констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 01.06.2019г. в 18.38ч. на
км.245+100 на републикански път 1-4 органите на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София спрели за проверка управляваният от И.В.К. автобус марка „Форд
транзит“ с рег. № ….. с обща допустима максимална
маса от
4600кг. При извършената проверка се установило, че
управлението на автомобила се извършва по платената републиканска пътна
мрежа, без заплатена
винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата. За установеното
на водача И.В.К. бил съставен АУАН № 003888/01.06.2019г. за нарушение на чл.139, ал.6
от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София издал НП № 003888/20.11.2019г., с което
на водача И.В.К. за нарушение
на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП / в редакцията на разпоредбата ДВ
бр.2/2018, в сила 20.05.2018г./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500лв.
При така приетото за установено от фактическа
страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при
спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил и е изложил
мотиви, че описаните в НП фактически обстоятелства, при които е извършено
нарушението, отговарят на фактическите обстоятелства по съставения в хода на
административнонаказателното производство
АУАН.
Въззивният съд е приел, че от обективна страна при така
събраните доказателства жалбоподателят е осъществил състава на чл.179, ал.3, т2 ЗДвП, в приложената от органа редакция на разпоредбата /ДВ бр.2/2018, в сила 20.05.2018г./ като на
дата 01.06.2019г. по път Първи клас № 4 -0.п. Разград - о.п. Шумен при км.
245+100 е управлявал автомобил без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 ЗП. В решението си съдът се позовава
на справка от електронната система за събиране на пътни такси и становище по
извършено плащане на електронна винетка за ППС № ….., като е приел за установено, че от същата е видно, че към 18,38ч. на
01.06.2019г. за ППС с рег. № ….. липсва валидно заплатена винетна
такса. Същата е заплатена след съставяне на АУАН и констатиране на нарушението.
Електронна винетка за ППС е закупена и активирана в 20:29:15ч. от
бензиностанция в гр.София, а нарушението е извършено в 18.38ч., за което е
генериран и представен запис.
От субективна страна въззивният съд е обсъдил
възраженията на жалбоподателя К. за липса на умисъл за извършване на
нарушението като е приел, че разпоредбата на чл.179, ал.3,т.2 от ЗДвП не
регламентира изключение за нарушенията извършени при условията на
непредпазливост и жалбоподателя следва да носи отговорност по аргумент на чл.7,
ал.2 от ЗАНН. Районният съд е приел, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. като водач на МПС, тъй като
същия се явява субект на административнонаказателна отговорност, съгласно чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП в приложената
редакцията / ДВ бр.2/2018, в сила
20.05.2018г./
По отношение на размера на наложеното наказание Районния
съд е приел, че правилно като по-благоприятен закон наказващият орган е
приложил чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП / ДВ бр.2/2018, в
сила 20.05.2018г./ предвид параграф 21б,
ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.)
Съгласно посочения параграф нормата на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП /ДВ бр.105/2018., в сила от 16.08.2019 г./ не се прилага за
пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима,но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лева.
Районният съд е приел, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН като
е изложил мотиви.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП
като законосъобразно.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
При така събраните
по делото писмени доказателства касационният съд приема за доказани всички
елементи от фактическия състав на описаното в НП административно нарушение,
като в тази насока мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят,
съгласно чл.221, ал.2 от АПК. В решението си въззивния съд конкретно е обсъдил
писмените доказателства на основание на които приема, че нарушението се явява
доказано от обективна страна, като в тази насока доводите на касатора за липса
на мотиви се явяват неоснователни. В АУАН от обективна страна са отразени факти
относно всички съществени признаците на административното нарушение от
обективна страна, в това число и изписване, че пътят е включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за която е въведено заплащане на пътна такса. Отразената
в НП фактическа обстановка, касаеща елементите от състава на нарушението
съответства на тази по АУАН. Налице е пълна яснота относно административното
нарушение, което се вменява на санкционираното лице, като по никакъв начин
правото на защита на касатора не е ограничено.
Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП изрично
възлага задължение за водачът на ППС преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП, в
случаите когато такава е дължима според категорията на ППС, освен ако таксата
не е заплатена от трето лице. Преди да предприеме управлението на автомобила касаторът
К. като водач на ППС е бил длъжен да се
увери, че съответната винетна такса е заплатена. При административните
нарушения непредпазливите деяния не се наказват само ако това е изрично
предвидено, а за нарушението, за което касатора е санкциониран в разпоредбата
на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП /ДВ бр.2/2018, в сила 20.05.2018г./не се регламентира
такова изключение.
При осъществен
състав на описаното в НП административно нарушение независимо от отговорността
на ЮЛ-собственик/ ползвател, И.В.К. като водач на описаното в НП ППС се явява самостоятелен
субект на административнонаказателна отговорност, както съгласно приложения чл.179,
ал.3, т.2 от ЗДвП / ДВ
бр.2/2018, в сила 20.05.2018г./, така и съгласно чл.179 ал.3 от ЗДвП /ДВ
бр.105/2018г., в сила от 16.08.2019г./. При реализиране на личната административнонаказателната
отговорност на И.В.К., правилно на същия е наложено административно наказание „глоба“.
При определяне на размера на административното наказание правилно е приложена
нормата чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП / ДВ бр.2/2018, в
сила 20.05.2018г./, съобразно съдържанието на разпоредбата на параграф 21б, ал.1 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 60 от
2019 г., в сила от 16.08.2019 г.от ЗАНН. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден
от закона и с оглед забраната на чл.
27, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.
В случая
установеното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от този вид с оглед на което не са
налице предпоставки за приложение на чл.28 б „а“ от ЗАНН, като мотивите на
въззивния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция.
По изложените
съображения касационният съд приема въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните
и да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Оспореното решение е подробно мотивирано като възивният съд е
обсъдил всички възражения на жалбоподателя И.В.К. и е изложил конкретни мотиви
защо не ги приема за основателни.
При извършената
служебна проверка за съответствие на оспореното решение със закона не се
констатира неправилно приложение на материалния закон. Не бяха констатирани и
допуснати от Районния съд нарушения, които да водят до невалидност или
недопустимост на оспореното решение.
На основание всичко
гореизложено касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Предвид изхода на
правния спор на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени
разноски в минимален размер от 80 лева, съгласно чл.27е от
Наредба за заплащане на правна помощ.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/23.03.2020 год., на Районен съд гр.Търговище
по НАХД № 54/2020 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН-**********
*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, Национално тол
управление сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2