Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. Враца, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав,
в публичното
съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
НИКИФОРСКИ
при
секретаря Валя Апостолова, като
разгледа гр.
д. № 798 по описа на
ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
Ищцата твърди, че с постановление от 26.01.2017 г., предявено и
на същата дата, била привлечена в качеството на обвиняем по ДП № 70/2015 г. по
описа на ОД МВР - Враца, пр. преписка № 3597 /2014 г. по описа на РП -
Враца.Повдигнато й било обвинение по чл. 290 ал. 1 от НК (лъжесвидетелстване) -
и по конкретно за това, че на 19.02.2014 г. като свидетел по административно
дело № 669/2013 г. по описа на Административен съд - Враца устно и
съзнателно потвърдила пред съда
неистина, за което деяние съгласно НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.С постановлението е
определена мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА”.Същият ден в сградата на ОДМВР – Враца била извършена полицейска
регистрация на ищцата по смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗМВР.
След приключване на досъдебното
производство, РП-Враца изготвила на 25.08.2017 г. обвинителен акт срещу ищцата
и внесла обвинителен акт срещу ищцата, въз основа на който е образувано бе НОХД
№ 336/2018 г. по описа на Районен съд - Враца, наказателно отделение.
Твърди, че пред PC - Враца се
проведени няколко съдебни заседания, като на 15.10.2018 г. съдът се произнесъл
с присъда, по силата на която ищцата била призната за ВИНОВНА по повдигнатото й
обвинение по чл. 290 ал. 1 от НК, като е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност
два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 6 месеца.
Срещу присъдата е депозирана
въззивна жалба и е образувано ВНОХД № 76/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Враца, наказателно отделение, като с решение № 20/ 12.04.2019 г. ОС - Враца
потвърдил осъдителната присъда, постановена срещу мен от Районния съд.
Тъй като била напълно убедена в
своята невинност и в това, че по никакъв начин не е осъществила престъплението
лъжесвидетелстване, ищцата инициирала производство по гл. 33 от НПК -
„Възобновяване на наказателни дела” на основание чл. 422 ал. 1 т. 5.Софийският
апелативен съд произнесъл решение, по
силата на което възобновил производството, отменил изцяло решението по ВНОХД №
76/2019 г. на ОС- Враца и присъдата по НОХД № 336/2018 г. на PC-Враца и вместо
това признал ищцата за НЕВИНОВНА по повдигнатото и обвинение по чл. 290 ал. 1
от НК.
Тъй като производството по
възобновяване на наказателни дела не спира изпълнението на присъдата, докато се
водело производството пред САС, спрямо ищцата започнало да се изпълнява
наложеното наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в явяване два пъти седмично в
кметството на с. Кунино и периодични посещения в пробационна служба към РУП – Мездра, съобразно
изготвения от пробационния служител график за изпълнение на
наказанието.Изтърпяването на наказанието пробация започнало на 08.05.2019 г. и
приключило на 08.11.2019 г. Ищцата твърди също така, че периодът на воденото
наказателно производство срещу нея - от привличането и в качеството на обвиняем
в досъдебната фаза (26.01.2017 г.) до окончателното и оневиняване от Софийския
апелативен съд (14.01.2020 г.) е 3 години и 20 дни, като в този период
изтърпяла изцяло наложеното й наказание
пробация.
Твърди, че вследствие на
образуваното срещу нея наказателно производство претърпяла неимуществени вреди,
чийто размер определя на 15 000 лева. Сочи, че воденото дело я натоварвало изключително много
физически и психически. Преди съдебни заседания вдигала кръвно, не можела да
спи, постоянно плачела от напрежение и чувство на безизходица.Посочва, че
привличането и към наказателна отговорност за лъжесвидетелстване било огромен
удар за нея и станало тема на разговор в село Кунино, още повече, че всички
свидетели на обвинението, разпитвани в досъдебната и съдебната фаза, живеят в
селото, съседи са на ищцата и я познават много добре. По този начин воденото
срещу нея дело придобило една значителна публичност в с. Кунино.М резултата на
това се затворила в себе си, избягвала срещи с други хора. Всяко излизане от
къщи било източник на напрежение, което продължило в целия период на
наказателното производство, особено след като била постановена осъдителна
присъда.
Като допълнителен източник на
негатиевни емоции, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с наказателно
производство, ищцата е посочила:
- Множеството
срещи с органите на наказателното преследване при извършването на отделни
процесуално-следствени действия в досъдебната и съдебната фаза на процеса.
- Извършената й в ОДМВР - Враца полицейска
регистрация, включваща дактилоскопиране и фотографиране. Същата се прави от
полицейските служители на основание чл. 68 ал. 1 от ЗМВР - поради привличането
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което било особено унижение
за ищцата.
-
Наложената мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА”.
В срочно подаден отговор, ответникът
поддържа, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер. Сочи, че
ищцата не е представила доказателства за твърдените претърпени вреди и за съществуващата
пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата.
Моли при постановяване на решението си съдът
да вземе предвид и обстоятелството, че наказателното обвинение в досъдебната
фаза на процеса е било в рамките на около 1 година, като спрямо ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и не са прилагани други мерки
за процесуална принуда.
Възразява срещу ангажиране
отговорността на прокуратурата за цялата продължителност на съдебната фаза на
процеса. В този период делото се е намирало в съда и друг правен субект,
различен от ответника,който е бил отговорен за своевременното и законно
разглеждане и решаване на делото.
Възразява се и срещу присъждане на
разноски на ищцата, тъй като не е доказала извършването на такива.
Моли съда да отхвърли предявения
срещу ответника иск за сумата от 15000,00 лв., алтернативно – да бъде намален
размерът на обезщетението в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че
с обвинителен акт от 12.04.2018 г. по ДП № 3597/2014 г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Враца, /ДП № 70 / 2015 г. по описа на ОД – ВМР – гр.Враца/
Полиция гр. Враца / е повдигнато обвинение срещу ищеца М.Д.Й. за извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
Видно от приложеното в досъдебното
производство постановление за привличане на обвиняем /л. 245, том1 /, ищцата М.Д.
на 26.01.2017 г. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление на 19.02.2014 г., като й е взета мярка за неотклонение „Подписка”.Непосредствено
след привличането й в качеството на обвиняем, на същата дата – 26.01.2017 г. е
проведен и първият й разпит в това качество /л. 246, том.1/.
Обвинителният акт е внесен в Районен
съд гр. Враца на 12.04.2018 г., за което е образувано НОХ дело № 336/2018 г. по
описа на Районен съд - Враца, наказателно отделение.
Пред първоинстанционния съд са
проведени две съдебни заседания с присъствието на ищеца – на 10.07.2018 г. и на
15.10.2018 г., на която дата е произнесена и присъда, с която М.Д. е призната за виновна за извършеното
престъпление по чл.290, ал.1 НК, като й е наложено наказание „Пробация“, със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – за
срок от 6 месеца, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ – също за срок от 6 месеца.
Установява се, че с подадена жалба
от ищеца М.Д. с вх. № 15429 /24.10.2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца е
било образувано въззивно производство за проверка на постановения съдебен акт.
С Решение № 20/12.04.2019 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Видно от
данните по въззивното производство, същото е приключило след проведено едно
съдебно заседание на 14.03.2019 г., като ищцата е присъствала лично.
Установява се от приложеното по
делото НОХ дело № 336/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, че след
постановяване на въззивната присъда е подадено искане с правно основание
чл.422, ал.1 НПК за възобновяване на НОХ
дело № 336/2018 г. по описа на Районен съд - Враца, наказателно отделение до
Апелативен съд – гр. София, в резултат на което е образувано ВНОХД № 697 / 2019г. по описа на съда.
Софийският апелативен съд с решение
№ 15 от 14.01.2020 г, постановено по наказателно дело № 697 / 2019 г. е възобновил производството по ВНОХД
№ 76/2019 г. на ОС- Враца и по НОХД № 336/2018 г. на PC-Враца, отменил е изцяло
решението по ВНОХД № 76/2019 г. на ОС- Враца и присъдата по НОХД № 336/2018 г.
на PC-Враца и вместо това е признал ищцата за НЕВИНОВНА по повдигнатото и
обвинение по чл. 290 ал. 1 от НК.Производството пред този съд е приключило в
едно съдебно заседание, на което ищцата не е присъствала.
От приложената по досъдебното
производство справка за съдимост на ищцата М.Д.Й. от 04.11.2016 г. се
установява, че лицето не е осъждано.
От представеното по делото
удостоверение № 2425 / 05.11.2020 г., издадено от Министерство на правосъдието
ГД „ Изпълнение на наказанията“ се установява, че М.Д.Й. е изтърпявала
наказание „Пробация“ за периода от 08.05.2019 г. до 08.11.2019 г., постановено
с Присъда № 46, по НОХД № 336/2018 г. на PC-Враца.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите И. Д.Йо. и Р.М. Р..
В показанията си свидетеля Йотов посочва, че неговата
майка е много честен и трудолюбив човек, като я
познава я цялото село. Работила в селото през целият си живот и като станало
това нещо с делата и по време на
наложеното й наказание „Пробацията“, тя
много се притеснила. Не искала да излиза в селото и да я виждат хората. Имало
моменти, в които се събирали по различни
поводи роднини и приятели, но тя не желаела да участва в събиранията. Започнала да вдига високо кръвно и да пие лекарства,
като преди това не е имала високо
кръвно. Имало период в който почти не спяла. Свидетеля и жена му чували, че
ищцата ставала през нощта, разхождала
се из къщата и си бърборела нещо.Твърди,
че здравословните проблеми на майка му
започнали, тогава когато започнало това дело, а именно от 2017 година.След
оправдателната присъда продължила да пие лекарствата. Майка е с раково
заболяване още преди делото и това нещо не е предизвикано в резултат на наказателното производство.
В показанията си свидетеля
Радойчовски /дългогодишен приятел на ищцата М.Д./, посочва, че знае за какво се води това дело. То е във
връзка с това, че съда я осъди /М./ на наказание „Пробация“ за лъжесвидетелство, което наказание тя
изтърпяла. Твърди, че през всичкото това време
тя се чувствала много зле. По
време на водене на делата през годините, както и по време на наказанието което тя изтърпяла видимо
била отпаднала, постоянно пиела лекарства, тъй като вдигала
високо кръвно. Оплаквала се често, че не е
добре.Свидетеля посочва също така, че познава М. като много добър
човек.Образуваното срещу нея наказателно
производство много и тежало, срамувала се от хората. Всички в селото знаели за делото и тя се срамувала да излиза и да разговаря с хората
от селото. По това дело имало свидетели
и всички знаели, че тя е
подсъдима, а за нея това било такова обвинение, което не могла да преживее.Ищцата поделяла
със свидетеля, че й тежи много това обвинение. Тревогите и притесненията на М. започнали от
2017 г.и продължили до края на миналата
2019 г.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК взема предвид
евентуалната заинтересованост на свидетеля И. Й. – син на ищцата.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице влязла в сила
оправдателна присъда по процесното наказателното производство, както и конкретно настъпилите за него неимуществени вреди,
вследствие действията на ответника, както и пряката им причинно-следствена
връзка с тези действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата
на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.
София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.
В настоящия
случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 290, ал.1 НК, като по
внесения в съда обвинителен акт лицето е било осъдено с присъда, потвърдена от въззивната инстанция. След постановяване на въззивната
присъда е подадено искане с правно основание чл.422, ал.1 НПК за възобновяване
на НОХ дело № 336/2018 г. по описа на
Районен съд - Враца, наказателно отделение до Апелативен съд – гр. София, в
резултат на което е образувано НОХД №
697 / 2019г. по описа на съда.Софийският апелативен съд с решение № 15 от
14.01.2020 г, постановено по наказателно дело №
697 / 2019 г. е възобновил производството по ВНОХД № 76/2019 г. на ОС-
Враца и по НОХД № 336/2018 г. на PC-Враца, отменил е изцяло решението по ВНОХД
№ 76/2019 г. на ОС- Враца и присъдата по НОХД № 336/2018 г. на PC-Враца и
вместо това е признал ищцата за НЕВИНОВНА по повдигнатото и обвинение по чл.
290 ал. 1 от НК.
Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на
държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България,
като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод
и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо
наказателно производство
винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В
този смисъл претенцията се явява основателна,
като отделен е въпросът до какъв размер
същата следва да бъде уважена,
на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви
са неимуществените вреди, причинени на ищцата.
Показанията и на двамата разпитани
по делото свидетели са еднопосочни за това, че след като й било повдигнато
обвинение, у ищцата настъпила промяна в негативен аспект. По време на водене на
делата през годините, както и по време на изтърпяване на наказанието, Д. видимо
била отпаднала, постоянно пиела лекарства.Оплаквала се често,
че не е добре. И двамата свидетели очертават конкретно периода на негативната
промяна у ищцата, като сочат, че нейният начален момент бил от 2017 г., когато
била привлечена в качеството на обвиняем по делото, а неговият краен момент -
до окончателно й оправдаване /14.01.2020 г./. И двамата свидетели сочат, че
негативната промяна у ищцата била в резултат на повдигнатото срещу нея
обвинение, поради което може да се приеме, че наличието на причинна връзка
между действията на ответника и причинените на Д. неимуществени вреди е
доказана по делото.
Съдът намира, че що се отнася до
установените факти на вдигане на високо кръвно и безсъние, ищцата не доказа, че
същото е в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Доколкото тези
медицински показатели може да са в резултат на различни фактори, то връзката им
с повдигнатото обвинение не може да се установи с категоричност единствено
посредством разпита на свидетелите в проведеното открито съдебно заседание.Медицинска
документация в тази насока не бе представена. Освен това, не за
всички последици, които са в резултат на незаконното обвинение в извършване на
престъпление може да се търси отговорност от ответника, а само за преките и
непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Не може да се
търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника на претърпени вреди,
които не са преки и непосредствени от действията на органите на прокуратурата,
а са опосредени от други лица, действия или поведение на увреденото лице. В
този смисъл, не може да се търси отговорност от Прокуратурата на Република
България за промените, настъпили в живота на ищцата, които са резултат от нейния свободен избор.Следователно, ответникът не може да отговаря за
факта, че ищцата съзнателно е решила да не излиза в селото и да я виждат хората, както и
за нежеланието и да се събира по различни поводи с роднини и приятели. Това са
последици, които не могат да са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с действията на ответника, тъй като връзката им с повдигнатото обвинение е силно опосредена от
съзнателното поведение на ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че
всяко образуване на едно наказателно производство и повдигане на обвинение срещу
конкретно лице предизвиква състояние на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна обществена реакция спрямо
обвиняемия. Безспорно такива отрицателни
емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е
преживяла и ищцата, поради което се доказа причиняването на конкретни
неимуществени вреди. Не се доказа, обаче , тези негативни емоции и
отрицателни преживявания да са с по-висок интензитет и сила от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице.
При извършване на преценка за
справедливия размер на обезщетение следва да се вземат предвид още
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство,
извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение на него
мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като
начален момент за продължителността на наказателното производство следва да се
вземе предвид датата, на която Д. е привлечена в качеството на обвиняем, а не
датата на образуването на съответното досъдебно производство, тъй като от
момента на привличането за нея е било възможно да има каквито и да било
негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ.
Установи се, че първоначалното привличане на ищцата в качеството й на обвиняем
е на 26.01.2017 г., като наказателното производство е приключило с влязъл в
сила съдебен акт на 14.01.2020 г., тоест, по отношение на Д. производството е
имало продължителност около 3 години. Същевременно по делото се доказа, че през цялото време от
привличането й като обвиняем до окончателното приключване на производството,
ищцата е търпял негативи. И двамата свидетели категорично заявяват, че свързват
започналата негативна промяна у ищцата с момента на привличането й в качеството
на обвиняем – 2017 г., които продължили до постановяване на крайния съдебен
акт.От този момент до постановяването на окончателната оправдателна присъда на
14.01.2020 г. е изминал период от време от около 3 години.
При определяне справедливия размер
на обезщетението следва да се вземе предвид и фактът, че след като е бил
привлечена в качеството на обвиняем, досъдебното производство е имало сравнително
ритмичен характер, без да се отчита неоправдано забавяне, за което да се държи
отговорност на ответника. Съдът намира, че срокът на воденото наказателно
производство срещу ищцата е бил разумен и същият не е прекомерен.Следва да се
отчете и обстоятелството, че ищцата е присъствала лично на три заседания по
време на воденото срещу нея наказателно производство.
Необходимо е също така да се отбележи
още, че повдигнатото на ищцата обвинение не е било за тежко умишлено престъпление.
Квалификацията по чл.290, ал. 1 НК предвижда в санкционната си част
възможността да бъде наложено наказание лишаване от свобода до 5 години. Ето
защо, и с оглед на квалификацията на деянието, в което е била обвинена ищцата,
не може да се установят неблагоприятни преживявания, надхвърлящи границите на
обичайните такива.
По време на наказателното
производство се установи, че по отношение на ищцата е била взета най-леката
мярка за неотклонение – „подписка”, налагаща най-малкото ограничение на
личността. Съгласно чл. 60 НПК подписката се състои в поемане на задължение от
обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган.
При определяне размера на
справедливото обезщетение следва да се вземе предвид и факта на извършената на
ищцата полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР,
полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са
привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за
целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на
лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване
на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се
снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е
прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба
на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка
на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата наказателно
преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за
извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под
ръководството и надзора на Прокурора – чл. 219 НПК. Прокуратурата предава
лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда
или от извършването на полицейската регистрация до снемането и, повдигането и
поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на
Прокуратурата. Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу
лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ
характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с
оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано,
Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните
при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава Прокуратурата от
отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че
самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт
на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията
сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното
производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях
причинява унижение, когато преследването е незаконно – в т.см. Решение № 201 от
22.07.2016 година, постановено гр.д. №
1190 / 2016 ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Същевременно следва да се обърне
внимание и на личността на ищеца. Видно от приетата по делото справка за
съдимост лицето не е осъждано. Ето защо, съдът намира, че търпените от ищцата
неимуществени вреди от привличането и като обвиняем, негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства от
воденото срещу нея наказателно производство, са с по-висок интензитет от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение, в сравнение с всяко друго лице, което е привличано преди
това в качеството на обвиняем и е търпяло негативните емоции, породени от това
да бъде посочено като автор на престъпление.Следователно,сетивността на ищцата
към негативна реакция и възприятие от този факт не е притъпявана от водени
преди това срещу нея наказателни производства.
Не може да не бъде отчетено и
обстоятелството, че ищцата М.Й., за периода от 08.05.2019 г. до 08.11.2019 г. е изтърпявала изцяло
наказанието „Пробация“, наложено и с Присъда № 46, по НОХД № 336/2018 г. на
PC-Враца.Това наказание, макар и да не е свързано с лишаване от свобода, е
накърнило правото на свободно придвижване на ищцата във времево отношение,
предвид характера на наложените и изпълнявани пробационни мерки.Същото
безспорно е указало и негативно влияние, изразяващо се в стреса от изпълнение
на наложеното наказание за престъпление,за което ищцата е знаела, че не е
виновна.
На база гореизложеното, съдът приема, че
претендираното обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди е прекомерно
завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло изключително тежки вредни последици от повдигнатото обвинение. Безспорно
изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни чувства от факта на обвинението, преживените
стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение, както и изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъдат
овъзмездени.
Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост и на база анализа на събраните доказателства и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на
размера му. Въз основа на тях, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се
определи на 5 000 лева, като искът до пълния предявен
размер от 15 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху
сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 14.01.2020 г. /виж т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът
носи отговорност за заплащане на следващите се разноски и държавна такса.
Воденото производство не е безплатно, като съгласно чл. 9а ЗОДОВ за делата по
този закон се внася проста държавна такса, в размер, определен по тарифата,
приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в
размер на 10 лв., която е внесена от ищеца при образуване на делото. На ищеца следва
да се присъди сумата от 3,33 лв. съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода от делото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 333,33 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. "Витоша" № 2, да заплати
на М.Д.Й., ЕГН:********** сумата от 5 000 /пет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 14.01.2020 г. до окончателното погасяване, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 290, ал.1 НК, по което е била постановена оправдателна
присъда с решение № 15 от 14.01.2020 г., постановена
по наказателно дело № 697 / 2019 г. по
описа на Апелативен съд – гр. София , като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
сумата за разликата над 5
000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. "Витоша" № 2, да заплати
на М.Д.Й., ЕГН:********** сумата от 3,33
лв., представляваща направени в производството
разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на М.Д.Й., ЕГН: **********
сумата от 333,33 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на
страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.