Р Е Ш Е Н И Е
№
20
гр. Нови пазар, 24.01.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №991 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 55, 61 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 111, 59 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 169, 83 лв. и с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 205,79 лв., от страна на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адвокат В.Н. от *АК, против ответника А.А.Н. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответника на ***г. бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен №*** по план *** 29,99 за срок на договора 24 месеца. По този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.11.2016 г. – 09.02.2017 г. в размер на 55, 61 лв.
На същата дата ***г. между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на лизингодател, предоставило на ответника, в качеството на лизингополучател, устройство марка ***на обща лизингова цена от 229, 77 лв., вносими на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 9,99 лева. По този договор ответникът не заплатил дължима сума в общ размер от 169, 83 лв. за периода 10.11.2016 г. – 09.04.2017 г., от която 3 бр. вноски по 9, 99 лв. за периода 10.11.2016 г. – 09.02.2017 г. и 139, 86 лв. общо 13 начислени вноски, изискуеми съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг и една вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг.
На ***г. между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен №*** за срок от 24 месеца. На ***г. между ищеца и ответника било сключено допълнително споразумение към същия този договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца по план *** 30, 99 промо МВ. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението да заплати абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.11.2016 г. – 09.02.2017 г. в размер на 111, 59 лв.
На ***г. страните сключили и договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на лизингодател, предоставило на ответника, в качеството на лизингополучател устройство марка ***на обща лизингова цена от 294, 77 лв., вносими на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 9,99 лева и първоначална лизингова вноска от 65 лв. По този договор за лизинг ответникът не заплатил дължима сума в общ размер от 205, 79 лв. за периода 10.11.2016 г. – 09.04.2017 г., включваща 3 бр. вноски по 9, 99 лв. за периода 10.11.2016 г. – 09.02.2017 г.; сума от 5, 99 лв. – остатък от лизингова вноска след приспадане на предварително платени суми при сключването на договора за мобилни услуги за период 10.02.2017 г. – 09.03.2017 г.; и 169, 83 лв. - общо 16 начислени вноски, изискуеми съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг и една вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг. Всички горепосочени задължения на ответника били начислени в следните фактури: №********** от 10.12.2016 г.; №********** от 10.01.2017 г.; №********** от 10.02.2017 г.; №********** от 10.03.2017 г. и №********** от 10.04.2017 г., като ищецът изрично сочи стойността на всяко отделно начислено задължение. С последната от посочените фактури била начислена и неустойка от 840, 11 лв., която сума ищцовото дружество заявява, че не претендира с исковата молба.
Предвид обстоятелството, че ответникът не изпълнил задълженията си по горепосочените договори, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по повод което било образувано ч.гр.д. №575/2019 г. по описа на НпРС. По заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение, но тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищцовата страна възникнало задължение от предявяване на установителни претенции. Предвид това ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата общо от 542,82 лева, представляваща посочените по-горе размери на незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и неплатени лизингови вноски по сключените между страните договори за мобилни услуги и лизингови договори. Сумите се претендират ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, като на разноски на ищеца му е назначен определения от *АК особен представител –адв. И.Х.. В депозирания до съда отговор особеният представител е изложила твърдения, че не оспорва възникналите между страните договорни отношения по повод сключените договори за мобилни услуги. Оспорва твърденията на ищеца, че през исковия период ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени от ищеца; че на ответника реално са били предоставени такива услуги; че са били вярно отчетени и правилно тарифирани. Предвид това особеният представител счита, че ищцовите претенции за заплащане на месечни абонаментни такси и услуги са неоснователни.
Относно претенциите за неплатени лизигови вноски по сключените договори за лизинг особеният представител счита, че те са основателни.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: договор за мобилни услуги от ***г.; договор за лизинг ог същата дата; копие на страница от общи условия на договор за лизинг на мобилния оператор; запис на заповед от ***г.; декларация- съгласие от същата дата, подписана от ответника; приложение-ценова листа; договор за мобилни услуги от ***г. за предпочетен номер ***; допълнително споразумение към договор с ползван № *** от ***г.; договор за лизинг от ***г., запис на заповед, декларация-съгласие; приложение-ценова листа, общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги; фактури: №********** от 10.12.2016 г.; №********** от 10.01.2017 г.; №********** от 10.02.2017 г.; №********** от 10.03.2017 г. и №********** от 10.04.2017 г., както и справки за общо потребление за мобилен/фиксиран номер. Приложено е също така по делото и ч. гр. д. №575/2019 г. по описа на НпРС.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото са имали договорни отношения по повод предоставени от ищцовата страна на ответника мобилни услуги. Наличието на договорни отношения не се оспорва и от ответната страна. На ***г. страните са сключили договор за мобилни услуги, с предпочетен №*** за срок от 24 месеца и абонаментен план „*** 29,99 лв. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг, с който ищцовата страна е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство ***, посочен в договора. Ответникът се е задължил за заплати за въпросното мобилно устройство сумата от 229,77 лв., с включен ДДС, като плащането е на 23 месечни вноски по 9,99 лева всяка. С подписването на договора за лизинг ответникът е декларирал, че лизингодателят му предава устройството във вид годен за употреба.
Отново на ***г. страните са сключили договор за мобилни услуги, с предпочетен №*** за срок от 24 месеца и абонаментен план „*** 29,99 лв., към който на ***г. е сключено допълнително споразумение относно абонаментния план, като той става „*** 30,99 промо МВ“ и ответникът получава устройство марка SAMSUNG“ ,модел ***, с посочен сериен номер. За това устройство е сключен и договор за лизинг от ***г., като ответникът заплатил 65 лв. и се задължил да плати 23 месечни вноски, всяка по 9,99 лв.,с обща стойност на вещта 294,77 лв.
От горепосочените фактури (неоспорени от ответната страна) съдът счита за установено, че за периода 10.11.2016 г. – 09.12.2016 г. ответникът е извършил потребление на услуги на стойност 86, 69 лв., в които е включена и лизинговата вноска от 19,98 лв.; за периода 10.12.2016 г. – 09.1.2017 г. ответникът е използвал услуги на стойност 86, 69 лв., като отново е включена лизинговата вноска, а е начислена и неплатената сума за предходния период; за периода 10.01.2017 г. – 09.02.2017 г. потребените от оветника услуги са на стойност също 49,12 лв., отново с включена лизингова вноска и отново начислена незаплатена сума от предходни периоди - 158,04лв. Със следваща фактура сумата за плащане е -13,99 лв., с баланс за предходен период 227,14 лв. и обща сума за плащане 233,13 лв. За отчетен период от 10.03.2017 г. до 09.04.2017 г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори на стойност 884,11 лв., с баланс за предходен период от 233,13 лв. и обща сума за плащане 1382,93 лв. Тъй като сега ищецът не претендира плащане на начислената неустойка, дължимата сума от страна на ответника по договорите е 542,82 лева. Въпросната сума не е заплатена от ответника, а съгласно действащите между страните общи условия на мобилния оператор (известни на съда, доколкото са достъпни чрез електронната мрежа) – чл.26 от ОУ, то при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
На 22.04.2019 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответника за дължими суми по така сключения договор за мобилни услуги и е било образувано ч. гр. д. №575/2019 г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №356 от 24.04.2019 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищцовата страна сумата от 542,82 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и лизингови вноски, както и законната лихва от 19.04.2019 г. и разноските в заповедното производство. Ответникът не е бил намерен на установените за него постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по делото доказателства. Предвид това съдът счита, че установителната претенция за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски е доказана по основание и размер и като такава следва да се уважи. От ответната страна е депозирано възражение, че липсват доказателства за това, че през исковия период на ответника са били доставяни и той е ползвал далекосъобщителни услуги, но съдът счита, че тези възражения са неоснователни. Видно е от сключените договори за мобилни услуги, че те са сключени на ***г., а неизпълнението на задълженията по тях са започнали от месец ноември същата година. Очевидно до този момент договорите са били изпълнявани от двете страни, като ищцовата страна е доставяла, а ответникът заплащал предоставените услуги и абонаментни вноски. Съдът счита, че по делото безспорно е установен факта на предоставените услуги и неплащането им от ответника. Относно претенциите за абонаментни такси, то е видно, че въпросните такси са конкретно определени месечно и тяхната дължимост не е обвързана с ползването на далекосъбщителните услуги, т.е. те се дължат дори и да не е ползвана услуга, а на основание сключените договори, които като факт не са оспорени от ответната страна.
Предвид гореизложеното и приемайки предявените претенции за основателни и доказани, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 542,82 лева, от които 55, 61 лв. – неплатени такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен №***; 111, 59 лв. - неплатени такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер ***; 169, 83 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г. и 205,79 лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.04.2019 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, а именно в размер на 385 лв., включваща 25 лева държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Той следва да заплати на ищцовата страна и изцяло разноските, направени по настоящото дело, а именно от 25 лв. внесена държавна такса, 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. внесен депозит за възнаграждение на назаначения на ответника особен представител, общо разноски в размер на 685 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Н. с ЕГН:********** *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к.
“Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с
пълномощник по делото адв. В.Н. от *АК, сумата от 542,82 лева (петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и две ст.),
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски (именно:
55, 61 лв. – неплатени такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги
от ***г. с предпочетен №***; 111, 59 лв. - неплатени такси и използвани услуги
по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер ***; 169, 83 лв. –
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г. и 205,79 лв. -
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г.), ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410
от ГПК по ч. гр. д. №575/2019 г. на НпРС – 19.04.2019 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
А.А.Н. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н. от
*АК направените разноски по ч. гр. д. №575/2019 г. по описа на РС – Нови пазар в
размер 385 лв. (триста осемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА А.А.Н.
с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н. от
*АК направените разноски по настоящото дело от 685 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: