№ 3971
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110155132 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев
Инс“ АД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, с който ищецът
иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
5277,48 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2024г. до изплащане на вземането,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.06.2023 г. в с. К.,
общ. К., при което вследствие виновното поведение на водач на МПС марка и модел
„Фолксваген Голф” с рег. № * **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени вреди върху МПС марка и модел
„Дачия Докер“ с рег. № ** **** ** в размер на 5262,48 лв., за което ПТП е образувана
преписка при ищеца и същият е заплатил горепосочената сума като застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото МПС.
Ищецът поддържа, че на ответника е изпратена покана за заплащане на сумата от
5277,48 лв., представляваща сбора от заплатеното обезщетение на увреденото лице в размер
на 5262,48 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, като ответникът е отказал изплащане.
Претендират се разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен срок, с който
1
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се механизмът на
настъпилото ПТП. Искът се оспорва и по размер. Претендират се разнокси.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и относимите
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът с оглед становището на страните, с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличие на валиден договор за
застраховка "Каско" за увредения автомобил марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № ** ****
**, сключен с ищеца. Също така приема, че на 15.06.2023 г. в с. К., общ. К. е настъпило
пътнотранспортно произшествие между водач на МПС марка и модел „Фолксваген Голф” с
рег. № * **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество, и водач на МПС марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № ** **** **.
Произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” на увредения автомобил, като за щетата в следствие на
ПТП е образувана преписка при ищеца, в резултат на което последният е заплатил сумата в
размер на 5262,68 лв. като застрахователно обезщетение на собственика на МПС марка и
модел „Дачия Докер“ с рег. № ** **** **. До ответника е изпратена покана за заплащане на
посочената по-горе сумата, заедно с 15 лв. ликвидационни разходи, като същият е отказал
изплащането им.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят на увреденото лице
встъпва в правата на последното срещу причинителя на вредата или лицето, застраховало
гражданската му отговорност. За възникване на регресно вземане е необходимо да има
валидно сключен договор за имуществено застраховане в полза на увреденото лице,
настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие,
застрахователното събитие да представлява покрит застрахователен риск, изпълнение от
страна на застрахователя на договорното си задължение по застрахователния договор за
имуществено застраховане чрез изплащане на обезщетение на увреденото лице, което е
застраховано, в размер на действителните вреди.
Доказателствата по делото безспорно сочат, че на 15.06.2023 г. в с. К., общ. К. е
настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в реализирано между водач на с рег. № *
**** ** и водач на МПС марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № ** **** ** пътнотранспортно
произшествие. От доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице,
става ясно, че причината за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС марка и
модел „Фолксваген Голф”, а именно скоростта, с която се е движел и дистанцията, която е
спазвал. В следствие на това поведение се стига до удар с движещото се пред него МПС
марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № ** **** **, чийто водач намалял скоростта си с цел да
пропусне пешеходец, намиращ се на пешеходна пътека. В резултат на удара биват нанесени
иуществени вреди върху застрахования от ищеца автомобил марка и модел „Дачия Докер“ с
рег. № ** **** **. Съдът установява, че нанесените имуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и поведението на водача на МПС марка и
2
модел „Фолксваген Голф”. За да направи този извод, съдът взема предвид отбелязванията
върху съставения двустранен протокол за произшествието, който макар да не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства,
по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините
за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал.
1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /ред. до изм. бр.
ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП). Отразеното в него съответства на заключението
по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод, че вина за
настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел „Фолксваген Голф”, с
валидна застраховка ГО при ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на
застрахования срещу ответника, който е застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне /аргумент от чл. 411 КЗ/.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника не може да
надвишава застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на вредата
/чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие -
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.
2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, се установява, че причинената вреда върху МПС марка и модел „Дачия Докер“ с
рег. № ** **** ** е частична и подлежи на ремонт, като средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху автомобила,
предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка, възлиза на сумата от 6314,98
лева. Съдебно-автотехническата експертиза установява, че обичайните разноски за
ликвидиране на щета по застраховка „Каско“ са в размер между 15-25 лева, поради което
относно ликвидационни разноски претендираната от ищеца сума в размер на 15 лева съдът
намира за обичайна и установена на основание чл. 162 ГПК.
3
Ищецът предявява своя регресен иск срещу ответното дружество за сумата от 5262,48
лв. на основание заплатеното от първия обезщетение на увреденото застраховано лице.
Съдът установява на база предоставените доказателства, че претендираната сума влиза в
застрахователнтото покритие на застрахования и отговаря на действителните вреди. В този
смисъл, до колкото ищцовото дружество добросъвестно е изпълнило своите договорни
задължения, изразяващи се в изплащане на обезщетение за претърпени вреди, заплатило е
сума, ненадвишаваща размера на действително претърпените вреди, установен от съдебно-
автотехническата експертиза и претендира ликвидационни разноски в размер на 15лв., които
отново не надвишават размера, установен от експертизата като обичаен, то съдът намира, че
искът за главницата е изцяло основателен. Като законна последица от това ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Не се доказа (при тежест на ответника) водачът на автомобила, предмет на сключена
при ищеца застраховка, към датата на събитието, да е нарушил ЗДвП, от което съдът да
направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има ищецът. Съдът намира за основателно
своевременно направеното възражението от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, поради липса на правна и фактическа сложност на делото,
приключване на делото в едно единствено открито съдебно заседание, в което процесуален
представител на ищеца не се яви. Предвид изложеното съдът намира, че следва да намали
адвокатското възнаграждение за исковото производство в размер на 480 лв. и в размер на
240 лв. за заповедното производство, с включено ДДС. Следователно съдът счита, че следва
да осъди ответника да заплати сумата в общ размер на 985,56 лв., представляващи съдебни
разноски за исковото производство и сумата в общ размер на 345,54 лв., представляващи
съдебни разноски за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основаниe чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че ЗК „Лев
Инс“ АД дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата в размер на 5277,48 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи, настъпили във
връзка с ПТП на 15.06.2023 г. в с. К., общ. К., при което вследствие виновното поведение на
водач на МПС марка и модел „Фолксваген Голф” с рег. № * **** **, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени
вреди върху МПС марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № ** **** **, които ответното
4
дружество не е възстановило, ведно със законна лихва от 18.07.2024 г. – датата на
предявяване на исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД сумата в размер на 985,56 лв., представляващи съдебни
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД сумата в размер на 345,54 лв., представляващи съдебни
разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5