Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 22.12.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №201 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), образувано по жалба на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.А.М., против
Решение №2153-27-87/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с
което е отхвърлена жалбата на „М.2.“ ЕООД
срещу Задължителни предписания №ЗД-1-27-01385790 от 28.06.2023 г. на главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Шумен, с което е предписано заличаване
на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, а именно за осигурителен
стаж и доход, с декларация обр.1 за осигуряване като самоосигуряващо се лице за
Р.А.М. с ЕГН ********** за периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г.
Жалбоподателят
твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Излага
аргументи, че административният орган е постановил своето решение само въз
основа на косвени писмени доказателства – извършени проверки от НАП и от НОИ,
без да са събрани сведения по реда на чл.44 от АПК и декларации по чл.43 от АПК. Жалбоподателят твърди, че управителят на дружеството Р.М. е престирал труд
като самоосигуряващо се лице в процесния период – бил е брокер на агенция за
недвижими имоти в КК „Слънчев бряг“ и е осъществял тази дейност предимно чрез
обяви в интернет и търсене на имоти за покупко-продажба. С оглед на това счита,
че решението е издадено при неправилна преценка на фактическа обстановка,
поради което жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение с което да
отмени Решение №2153-27-87/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен и да
върне преписката на органа със задължителни указания по прилагането на закона.
Ответната страна Ръководител /Директор на ТП
на НОИ град Шумен, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И.,
редовно упълномощена. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че дружеството-жалбоподател не е развивало дейност, включително стопанска такава
на територията на Р България и не е извършвало независима икономическа дейност
в страната – липсва материална и техническа обезпеченост, както и кадрова
обезпеченост в процесния период, включително липсват и данни за нает имот в КК
„Слънчев бряг“, поради което Р.М. няма качеството на самоосигуряващо се лице по
смисъла на чл.10 ал.1 от КСО и пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и не подлежи на
осигуряване за процесния период. По мотивите, изложени в обжалваното решение,
счита оспорването за неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Административното производство е образувано
по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със Заповед №ЗР-5-27-01290609/31.01.2023
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Шумен и по повод сигнал №2914/30.01.2023 г.
на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Шумен. В хода на проверката е
установено, че дружеството-жалбоподател е вписано в ТР
от 12.10.2020 г., със седалище и адрес на управление *** и с едноличен
собственик на капитала Р.А.М.. Предмет на дейност на дружеството е търговия на
едро и дребно с всякакви стоки и услуги, комисионни сделки, както и всяка
допустима от закона търговска дейност. В регистъра на осигурените лица са
подадени данни по чл.5 ал.4 от КСО от дружеството за Р.М. с код за вид на
осигурено лице „12“ за времето от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл., като по
партидата на самоосигуряващото се лице има данни за внесени осигурителни вноски
за ДОО за същия период.
Със Задължителни предписания от 31.01.2023
г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ град Шумен е поискано от
жалбоподателя да представи счетоводни документи и регистри, касова книга,
приходни и разходни документи, свидетелство за регистрация на ФУ, документи за
собственост на недвижими имоти – офиси или търговски обект на дружеството,
както и сключени търговски договори и списък с клиенти. С оглед тези
предписания, дружеството е депозирало отговор на 03.02.2023 г., в който е
посочило, че осъществява посредническа дейност при покупко-продажба на
недвижими имоти в КК „Слънчев бряг“ през процесния период. Управителят е
декларирал, че в този период е живеел в комплекса и е поддържал контакти с
множество агенции за недвижими имоти, както и е публикувал обяви във вестник
„Ало Бургас“. Не е събирал счетоводни документи и няма счетоводни регистри,
както и няма собствени офиси и търговски обекти. Декларира също, че не е
регистрирал ФУ, както и няма сключени търговски договори и сделки. Основно
клиентите му са граждани на Р Турция.
Въз основа на поискана информация, с писмо от
16.02.2023 г. от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, на контролния орган е
предоставена информация относно извършена проверка в информационната система,
съгласно която по отношение на дружеството липсват данни за търговски обекти и
данни за регистрирани ФУ. Налице са данни за подадена по електронен път с КЕП
Декларация за регистрация на самоосигуряващо лице, с която Р.А.М. е заявил, че
считано от 14.10.2022 г. ще упражнява дейност като собственик на „М.2.“ ЕООД и
ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. На
06.01.2023 г. е подадена декларация за прекъсване на дейността, считано от
31.12.2022 г.
С писмо от 09.02.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ град Шумен, поради възникнали съмнения за реално полаган труд и фиктивно
осигуряване с цел достигане на действителен осигурителен стаж от 15 години по
чл.68 ал.3 от КСО, е поискано от ТД на НАП – Варна да извърши проверка налице
ли е осъществявана от дружеството дейност за процесния период и дали Р.М. е
извършвал дейност, за която да подлежи на осигуряване. От ТД на НАП – Варна е
била извършена проверка на дружеството, обективирана в Протокол
№П-03002723045157-073-001/07.06.2023 г., съставен от главен инспектор по
приходите. Въз основа на събраните данни органът по приходите е констатирал, че
дружеството не извършва независима икономическа дейност в страната. Няма данни
през процесния период дружеството да е получател на доставки за стоки и услуги
– наеми, интернет, вода, ел. енергия и др. Не е установена материална,
техническа и кадрова обезпеченост, както и не са налице първични счетоводни
документи за извършени разходи на територията на страната. Констатирано е също,
че няма собствени недвижими имоти и превозни средства, не е декларирало ЕКАФП,
няма банкови сметки и парични средства и няма нает персонал. Въз основа на това
органът по приходите е заключил, че дружеството не е работодател и осигурител и
доколкото не е упражнявало търговска дейност, то не е упражнявана и трудова
дейност като собственик и управител от Р.М..
Резултатите от извършената проверка са обективирани
в Констативен протокол №КП-5-27-01385781/28.06.2023 г., който е връчен на
жалбоподателя по електронен път. Въз основа на тях контролен орган при ТП на
НОИ приел, че в периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г. дружеството не е осъществявало
търговска дейност и респективно Р.М. не е упражнявал трудова дейност в
дружеството. Следователно за него не е възникнало основание за осигуряване и
същият не притежава качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО и пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно
са подадени данни с декларация обр.1 за периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022
г., поради което главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Шумен издал
Задължителни предписания №ЗД-1-27-01385790/28.06.2023 г. за заличаване на
данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на Р.А.М. за периода от 12.10.2022
г. до 31.10.2022 г., с вид осигурен 12, декларация образец №1 и за периода от
01.11.2022 г. до 31.12.2022 г., с вид осигурен 22, декларация образец №1.
Задължителните предписания са връчени на
дружеството по електронен път и са оспорени пред Директора на ТП на НОИ град
Шумен с жалба от 03.07.2023 г. По повод така подадената жалба с оспореното Решение
№2153-27-87/02.08.2023 г. Директорът на ТП на НОИ град Шумен приел издадените
задължителни предписания за правилни и законосъобразни. Административният орган
е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като
мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания изложил, че упражняването
на трудова дейност от съдружник/собственик на търговско дружество включва всяко
негово действие, вкл. сключване на договори, подписване на документи и
полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от
дружеството дейност и осъществяваната търговска дейност. Съгласно разпоредбата
на чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физически
– членове на неперсофицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на
чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица
по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване
на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а
съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО. При
това положение е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици
упражняват трудова дейност само когато дружеството, в което имат дялове
участие, развива стопанска дейност. Независимо от подадената декларация обр.1
като самоосигуряващо се лице за едноличния собственик на дружеството, то след
като не е упражнявал реално и фактическа трудова дейност през процесния период,
не попада в кръга на осигурените лица по чл.4 ал.3 т.2 от КСО и не е следвало
да подава декларация обр.1 за същия период, както и да плаща осигурителни
вноски, поради което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал
заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за периода от 12.10.2022 г.
до 31.12.2022 г., с оглед на което отхвърлил подадената пред него жалба.
Няма данни кога е връчено процесното Решение
на жалбоподателя, но жалбата до АдмС град Шумен е входирана в деловодството на
административния орган на 03.08.2023 г., т.е. в 14-дневния срок от
постановяване на Решението – от 02.08.2023 г.
Към настоящото дело е приобщена цялата
административна преписка по издаване на обжалваното решение.
От допълнително представените от ответната
страна доказателства, а именно Справка от персоналния регистър на НОИ за
процесния осигурителен период на „М.2.“ ЕООД; Справка за лицата, за които в
персоналния регистър е подадена информация от осигурител „М.2.“ ЕООД за
процесния период; Справка от Регистъра на осигурените лица от осигурителя „М.
2022“ за всички осигурени лица за процесния период; Справка от регистъра на
осигурените лица от осигурител Р.М. за процесния период и Справка „Данни от
Регистъра на осигурените лица“ за процесния периода се установи, че
дружеството-жалбоподател е подало данни за Р.М. като самоосигуряващо се лице
при деклариран осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки, за
м.10.2022 г. в размер на 473.33, за м.11.2022 г. в размер на 710.00 лв. и за
м.12.2022 г. в размер на 710.00 лв. Съгласно декларирания осигурителен доход и
19.8% на осигурителната вноска, са внесени осигурителни вноски за
самоосигуряващото се лице Р.М. за м.10.2022 г. в размер на 93.72 лв., за
м.11.2022 г. в размер на 140.58 лв. и за м.декември 2022 г. в размер на 140.58
лв.
По искане на жалбоподателя, за установяване
на факта на извършване на трудова дейност от собственика на дружеството Р.М.
през процесния период, бяха допуснати и разпитани като свидетели Ю.А.М.и М.Н.Д..
В показанията си свидетеля Ю.М.– съпруга на жалбоподателя сочи, че в процесния
период са живеели на квартира в КК „Слънчев бряг“. Съпругът и Р.М. бил
управител и собственик на фирмата „М. 2022“ и се занимавал с покупко-продажби
на имоти, като разлепвал обяви по стълбове и на обществени места, както и по
интернет и във вестник „Ало Бургас“. Имал клиенти от България и Турция, като
правел и огледи на имоти – три апартамента и два магазина. През цялото време
работил от квартирата и основно по телефон и интернет, като нямало назначени
други лица във фирмата.
От показанията на свидетелката М.Д.се
установи, че ползвала услугата на фирмата, тъй като искала да продаде
собствения си магазин в Слънчев бряг. Предоставила ключа от магазина на Р.М. за
оглед на имот, но до сделка не се стигнало.
От
така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение
№2153-27-87/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, за който акт
изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което жалбата се
явява процесуално допустима.
При разглеждането по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК и на
основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО - ръководителят на териториално
поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички елементи
на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Не се
констатират съществени пороци на акта, които да обосновават неговата
незаконосъобразност и нищожност.
С оспореното решение директорът на ТП на НОИ
се е произнесъл по жалба против Задължителни предписания на контролен орган при
ТП на НОИ град Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от
контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания
за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ. Налице е валидно образувано административно
производство, приключило с постановяване на обжалваното решение, като в хода на
проведеното административно производство са спазени административно
производствените правила, доколкото задължителните предписания, а и обжалваното
решение, са издадени след изясняване на релевантните за казуса обстоятелства, в
т.ч. след изискване на информация и доказателства от други административни
органи, както и при съобразяване на писмените обяснения на жалбоподателя.
В тази връзка твърдението на жалбоподателя,
че събраните доказателства от административния орган са косвени и не
установяват фактическата обстановка, като не била изискана от лицето декларация
по чл.43 от АПК, съдът намира за неоснователно. В правомощие на
административния орган е да изиска проверка на факти, които са релевантни за спора.
Такава проверка е изискана от ТД на НАП – Варна по отношение дейността на
дружеството, както и е изискано от дружеството-жалбоподателя представяне на
документи във връзка с дейността на търговеца и обяснения от управителя на
дружеството. Такива са били представени и са обсъдени както в оспореното
решение, така и в задължителното предписание.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното Решение на
Директора на ТП на НОИ град Шумен в настоящото производство е валиден акт,
издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения на процедурните
правила.
При извършената проверка за съответствието
на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Спорният между страните факт е осъществявал
ли е Р.А.М. в качеството му на едноличен собственик на „М.2.“ ЕООД трудова
дейност през периода 12.10.2022 г. - 31.12.2022 г. по смисъла на чл.4 ал.3 т. 2
от КСО като основание за задължение за внасяне на задължителни осигурителни
вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице за същия период.
Жалбоподателят аргументира становище за
неправилност на решението на директора на ТП на НОИ град Шумен, с твърдения, че
управителят
и собственик на дружеството Р.М. е престирал труд като самоосигуряващо се лице
в процесния период – бил е брокер на агенция за недвижими имоти в КК „Слънчев
бряг“. Сочи, че извършвал огледи на имоти, публикувал обяви, водил разговори с
потенциални клиенти и други агенции на имоти.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на КСО (в редакция към момента на издаване на оспорените актове), "Осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3
и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски.
В случаите когато съдружниците в търговските
дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на
осигуряване за всички осигурени социални рискове, съгласно чл.4 ал.1 т.1 от КСО, върху полученото трудово възнаграждение. Ако съдружниците упражняват
трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудово
правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка, на основание чл.4
ал.3 т.2 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5 ал.2 от КСО. Лицата, които не упражняват трудова дейност в дружеството извън работата
по трудово правоотношение, не подлежат и на осигуряване по чл.4 ал.3 т.2 от КСО.
Следователно, за да възникне задължение за
социално осигуряване на собственика на дружество, той трябва да осъществява
трудова дейност през процесния период, заявен от него с декларация образец 1. Характеристиките,
които определят едно лице като упражняващо трудова дейност и съответно
притежаващо качеството на самоосигуряващо се, са изчерпателно уредени в чл.10
ал.1 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват дейност по чл.4 и чл.4а ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т. е.
осигуряването се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност.
В конкретната хипотеза посочените разпоредби
изискват наред с регистрацията като самоосигуряващо се лице, да бъде доказано и
фактическото извършване на трудова дейност, започнало към определен момент,
което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с полагането
на труд.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че в процесния период дружеството-жалбоподател не е
осъществявало търговска дейност. Безспорно се установи, съгласно обективираните
констатации в Протокол №П-03002723045157-073-001/07.06.2023 г., съставен от
главен инспектор по приходите, че дружеството не е извършвало независима
икономическа дейност в страната. Няма данни през процесния период дружеството
да е получател на доставки за стоки и услуги – наеми, интернет, вода, ел.
енергия и др. Не е установена материална, техническа и кадрова обезпеченост,
както и не са налице първични счетоводни документи за извършени разходи на
територията на страната. Констатирано е също, че няма собствени недвижими имоти
и превозни средства, не е декларирало ЕКАФП, няма банкови сметки и парични
средства и няма нает персонал. Тези констатации се потвърждават и от дадения в
хода на проверката от жалбоподателят писмен отговор на 03.02.2023 г., в
който е посочил, че не е събирал счетоводни документи и няма счетоводни
регистри, както и няма собствени офиси и търговски обекти. Декларира също, че
не е регистрирал ФУ, както и няма сключени търговски договори и сделки, няма
разходни документи, които факти потвърждават извода за липса на трудова
дейност. Този извод не се оборва и от показанията на разпитаните свидетели.
Съпоставянето на показанията на двамата свидетели с писмените доказателства не установяват
по категоричен и несъмнен начин, че през целия процесен период собственикът на
дружеството е упражнявал трудова дейност. Свидетелите не конкретизират по дати
и периоди извършваната трудова дейност, изразяваща се в търсене на имоти в КК
„Слънчев бряг“ и която дейност да е обхващала целия процесен период.
Твърденията, че е ползвал квартира напълно противоречат на посочените по-горе
писмени доказателства, както и от страна на жалбоподателя не бяха представени
писмени доказателства за наем на помещение или квартира, подадени оферти по
интернет и във вестник „Ало Бургас“.
При изложените съображения съдът достига до
извода, че при доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установява в
условията на пълно главно доказване в процеса твърдения факт на осъществявана
трудова дейност през процесния период от собственика на дружеството. В
резултат, независимо от подадената декларация обр.1 като самоосигуряващо се
лице – едноличен собственик на "М.2." ЕООД, след като същият не е
упражнявал реално и фактически трудова дейност през процесния период, за
претендираното време той не попада в кръга на задължените лица по чл.4 ал.3 т.2
от КСО и не е следвало да подава декларация обр.1, както и да плаща
осигурителни вноски. Извършените плащания на осигурителни вноски, след като не
е налице реално осъществяване на трудова дейност, се явяват платени без правно
основание.
Правилно при постановяване на своето решение
административният орган е съобразил нормата на чл.10 ал.1 от КСО и съпоставяйки
установените по делото факти следва извода, че лице, за което не е доказано, че
реално е извършвало трудова дейност, в настоящия казус - че е упражнявало
трудова дейност като едноличен собственик на дружеството, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да
осъществява трудова дейност.
Въз
основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми
съдът приема, че правилно Директорът на ТП на НОИ град Шумен е приел, че Р.А.М.
не се явява „самоосигуряващо се лице“ в периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г.,
предвид неизвършването на трудова дейност, респективно в унисон с приложимите
материалноправни разпоредби горестоящият административен орган е отхвърлил
подадената от дружеството жалба против задължителните преписания на контролен
орган при НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данните за осигурителен
стаж и доход за посочениия период на лицето. Подадените от дружеството данни за
самоосигуряващо се лице Р.М., едноличен солбственик на дружеството, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че атакуваното в настоящото производство Решение
№2153-27-87/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен е издадено от
компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният
административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за
това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът приема,
че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответната
страна не претендира разноски в настоящото производство, поради което такива не
следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.2.“ ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.А.М.,
против Решение №2153-27-87/02.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: