№ 35
гр. Б., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100446 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба С. Х. М. с
ЕГН********** от с. О., общ. Б., ***, против „Е. М.„ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6612,42 лева.
В срока по чл.131 от ГПК,ответника не е депозирал отговор.
Съдът като взе предвид становището на страните,прие за установено
следното:
Ищецът твърди, че на 15.01.2018г. е влязло в сила Решение на ОС-
Добрич, постановено по в.гр.д.№319/2017г..
С него ОС-Добрич е приел за установено, че праводателя на ответника
БНП Париба Пърсънъл Файненс има вземане спрямо ищцата по договор за
потребителски кредит от 10.10.2013г.. Вземането било за сумата от 3317,78
лева главница ведно със законната лихва от 28.01.2016г. до окончателното
изплащане, 1844,33 лева възнаградителна лихва от 20.11.2013г. до
20.10.2016г. и 385,09 лева, законна лихва, считано от 20.12.2013 г. до
11.01.2016г.
С решението била осъдена да заплати на ищеца и разноски по делото в
размер общо на 1092,22 лева по заповедното производство и образуваното
гр.дело.
Твърди,че на 13.07.2023г. е получила от ЧСИ Л. Т. съобщение за
принудително изпълнение по изп.дело 569/2019г..В съобщението било
записано че изп.дело е образувано по молба на Е. М. ЕООД въз осн.на
изп.лист, издаден в негова полза на основание Решението на ОС-Добрич.Със
съобщението било указано,че при неплащане ЧСИ ще пристъпи към опис на
недвижим имот, собственост на ищцата.
Ищцата твърди,че от 15.01.2018г. до 13.07.2023г. срещу нея не са били
предприемани изпълнителни действия. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност,която е започнала да тече на 15.01.2018г. и е изтекла на
22.03.2023г. по отношение на задължението за главница и на 22.03.2021г. по
отношение задължението за лихви и разноски.
С оглед на това моли съдът да се произнесе с Решение с което да
установи спрямо ответника,че не дължи изпълнение по изп.дело №569/2019г.
на ЧСИ Л. Т., защото правото на принудително изпълнение е погасено по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК в деловодството на съда не е постъпил
писмен отговор от ответникът.
На осн.чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената
тежест, като върху ищеца лежи тежестта на доказване, че между страните
съществува договорна обвързаност по договор за потребителски кредит от
10.10.2023г., както и обстоятелства от които черпи правата си на не дължащ
вземането.
Съдът прие, че по отношение на ответника прилага разпоредбата на
чл.133 от ГПК, т.к.в срока за отговор не е изразил становище по ИМ и не е
направил възражения.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 2 от ГПК съдът е определил правната
квалификация на иска в нормата на чл. 124, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С депозирана писмена молба е поискала съдът да се произнесе
с неприсъствено решение. Твърди, че обстоятелствата изложени в исковата
молба са доказани и исковата молба следва да бъде уважена.
Поискала е съдът служебно да изиска от ЧСИ Л. Т. образуваното
изп.дело № ***.
Съдът е уважил молбата,като основателна и е изискал изп.дело. Същото
е изискано и надлежно приобщено в кориците на делото.
В съдебно заседание ответника, редовно призован - не се явява, не се
представлява.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът приема, че са налице основанията на чл.133 от ГПК,независимо
,че след определението на съда за насрочване на първо с.з. дружеството е
депозирало писмен отговор. Правото на отговор е преклудирано, съгл.чл.133
от ГПК.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
2
Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по
делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
От приложеното към делото изп.дело на ЧСИ-Т. се установи,че по
отношение на ищцата, длъжник по изп.дело не са предприемани
изпълнителни действия. В кориците на изп.дело е видно, че едва на
12.05.2023г. са предприети изп.действия от страна на ЧСИ, а именно е
постановено разпореждане за налагане на възбрана от 03.07.2023г. изпратени
са запорни съобщения за налагане на запор върху всички настоящи и
новооткрити сметки предоставени на М. до ПИБ, БАНКА ДСК и ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ ЕАД . Същите са надлежно получени от банковите институции.
Направено било искане за вписване на възбрана върху три
имота,отправено до СВ-Добрич, с вх. № 5478/10.07.2023г., №
5478/10.07.2023г.
До М. било изпратено съобщение за образувано изп.дело. Последната
го е получила на 13.07.2023г., видно от разписката приложена в изп.дело.
Независимо от това,че по изп.дело от 2019г. до м.юли 2023г. са
извършвани справки, проучване на имущественото състояние на
длъжника,назначаването на експертиза и др.то съдът счита,че тези действия
не са изпълнителни действия по смисъла на ГПК,предприети и насочени към
събиране на задълженията на М. и счита, че същите не прекъсват давността
по образуваното изп.дело.
В този смисъл правилно ищецът е предявил иска си за недължимост на
вземането по изп.лист, погасено поради изтекла давност.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на
неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
Ищцата не претендира разноски.
В същото време последната е била освободена от заплащане на ДТ за
завеждане на делото,поради което и такава не е била заплатена.
С оглед изхода на делото обаче съдът приема, че следва да осъди
ответника Е. М. да заплати ДТ, за образуване на делото, по сметка на РС-Б., в
размер на 264,50 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238
от Граждански процесуален кодекс, съдът,
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Е. М.“
ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, че ищцата
С. Х. М. с ЕГН********** от с. О., общ. Б., ***, не дължи изпълнение по
изп.дело № ***, по описа на ЧСИ Л. Т., поради погасяването на задълженията
по давност.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, представлявано от управителя, да ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б. държавна такса за
образуване на делото в размер на 264,50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4