Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 96 14.12.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на осми декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 103 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Н. Б.
от гр. Р., срещу Решение № 345 от 17.09.2020 год., постановено по АНД № 30/2020
год. по описа на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 18-1075-001257
от 31.07.2018 год. на ВПД Началник група към ОДМВР Разград Сектор „Пътна полиция”, с
което на жалбоподателката са наложени две административни наказания на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба от 750 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
В жалбата и в писмено становище се твърди, че решението на съда е неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че при издаване на АУАН не е допуснато нарушение
на процесуалните правила, тъй като в случая бил нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
както и не е съобразил ново настъпилия факт, че е изтекла погасителната давност
за дирене на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят иска от
съда да отмени решението и наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не
заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна, тъй като е изтекла погасителната давност и
предлага на съда да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно
чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови
решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на
АУАН бл.№ 365419/29.03.2018 г., съставен срещу
жалбоподателката за това, че на 17.09.2017 г. в 15.42 часа в с.Ушинци, по ул. „Девети септември”
до к-с Шушнев, посока гр. Шумен, на GPS координати EL 26 36.2275 и NL 43 30.2012 управлява
л.а.Шкода Октавия с рег. № ********, собственост на Г. П. Б., като при ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч, се движи със 106 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 56 км/ч.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M инв.№ 635, клип № 7915. Скоростта е
намалена с допустимата грешка на техническо средство- 3%. Попълнена е
декларация по чл.188 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП“.
Към преписката са
приложени декларация по чл.188 от ЗДвП от
08.02.2018 г. от Г. П. Б., че на дата 17.09.2017 г. автомобилът е бил предоставен на П. Н.
Б., декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.03.2018г. от П. Н.
Б. че автомобилът е управляван лично от нея на 17.09.2017 г. В
съдебното производство районният съд е събрал допълнително гласни и писмени
доказателства относно реда, по който е съставен АУАН, годността на техническото
средство, с което нарушението е установено и установяването на нарушителя.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че НП и АУАН са съставени по
предвидения в закона ред. Мобилното техническо
средство, с което в случая е установено и заснето нарушението на жалбоподателя,
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на специалната Наредба №
8121з- 532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи - установяването
на административното нарушение е осъществено автоматично от съответната
система, без намесата на човешки фактор, при това при наличието на
специално обозначение за това. Същото е технически изправно и годно, поради което нарушението е
установено по несъмнен начин от обективна страна. От приложената към преписката
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила става ясно, че
на процесната дата автомобилът е управляван от неговата майка П. Н. Б., поради
което съдът е приел, че именно тя е извършила нарушението. На тези основания
районният съд е приел, че нарушението, неговият автор и вината му са безспорно
установени, а наложените наказания, съответстват по вид и размер на
предвиденото в закона и не е предвидена
възможност за тяхното изменение. Съдът е отхвърлил възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 34 и чл. 40 от ЗАНН, като е изложил
мотиви в тази насока.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя,
като е изложил мотиви защо не ги приема.
Не е нарушил правото на защита на нарушителя в съдебното производство, поради
което твърдението на жалбоподателя, че решението е постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и недоказано.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел е съществено
процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на НП. Това нарушение би
било съществено, ако е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя или
ако е довело до затрудняване разкриването на обективната истина с оглед т. 10
на Постановление № 10 от 28.09.1973 год. на ПВС. В настоящият случай такива
обстоятелства не са налице.
На жалбоподателката са наложени административни
наказания с НП, издадено въз основа на АУАН, съставен от своя страна въз основа
на веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, с
което нарушението е заснето по време и място и декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Техническото средство, с което е заснето нарушението, е годно с оглед на
събраните по делото доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол. В АУАН
нарушението е описано ясно и точно по време, място и начин на извършване,
посочено е въз основа на кои документи и доказателствени средства е съставен,
както и с кое точно техническо средство е заснето. Разпитаната по делото
актосъставителка е установила нарушението въз основа на писмени документи и
веществено доказателствено средство със съставяне на акта в присъствието на
един свидетел. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗАНН редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Разкриването
на обективната истина в случая не е затруднено. Отделен е въпросът, че
жалбоподателката не оспорва фактическите обстоятелства описани в АУАН и в НП.
Следва да се има предвид, че когато е приемано цитираното постановление на ПВС
не са съществували такива технически средства за заснемане на нарушенията и то
не е съобразено с новите технически средства за контрол на движението. Ето
защо касационната инстанция счита, че
съставянето на процесния АУАН в присъствието само на един свидетел не е
съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е
и твърдението, че е изтекла погасителната давност за дирене на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Нарушението е извършено на 17.09.2017 год.,
нарушителят е открит на 08.02.2018 год. въз основа на попълнена декларация от
собственика на автомобила, АУАН е съставен на 29.03.2018 год., а НП е издадено
на 31.07.2018 год. Следователно АУАН е съставен преди да изтекат предвидените в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя и едногодишен
срок от извършване на нарушението, а НП -
преди да изтече 6 месечния срок от съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Не е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл.
81, ал. 3 във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, приложими в настоящия случай на
основание чл. 11 от ЗАНН и ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Нарушението е извършено на 17.09.2017 год.
Административнонаказателното производство
е възбудено със съставяне на АУАН
на 29.03.2018 год. Съгласно чл. 81, ал.
1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН
давността за този вид нарушение е три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. В настоящия случай последното процесуално действие по това
производство, извършено от надлежен орган, е връчването на НП на нарушителя на 19.12.2019 год., преди да изтече
тригодишната давност, когато е започнала да тече нова тригодишна давност. Съгласно
чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. В настоящия случай абсолютната давност е 4 години и половина от
извършване на нарушението и към
настоящия момент все още не е изтекла. Тя би изтекла на 17.03.2022 год. Ето защо възражението на касатора за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 17.09.2020 год.,
постановено по АНД № 30/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/