Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 19.04.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

            Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 1/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). Образувано е по жалба подадена от А.К.С. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0353-000594 от 25.11.2020 г. - издадено от началник група към ОДМВР София, РУ С., упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОД на МВР София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба в размер на 400 лева.

В открито съдебно заседание А.С. излага, че автомобилът не е негова собственост и не е знаел, че същият е без сключена задължителна застраховка, като изрично е бил уверен от собственика, че такава има. В жалбата, както и в открито съдебно заседание, защитникът излага че обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.

         Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

            Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства, изискани от съда и представени от жалбоподателя, като са разпитани и двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 10.11.2020 г., в 08,50 часа, по данни на свидетелите очевидци С.Я. и Я.Б., жалбоподателят е управлявал по път II – 16 лек автомобил марка „Киа”, модел „Соренто”, с рег. № …, собственост на … годишния С.П., с посока на движение от гр. Мездра към гр. София. При извършената полицейска проверка от свидетелите на вход ВЕЦ „Прокопаник” се установило, че водачът управлява горепосочения автомобил без за него да е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съставен е акт за установяване на административнонарушение, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и от нарушителя. Последният се е запознала със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са спазени. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Издаденото на 25.11.2020 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 24.12.2020 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 29.12.2020 г. Мястото на извършване на нарушението е описано по идентичен начин в АУАН и в НП : път II – 16, вход ВЕЦ „Прокопаник”. Видно от приетите по делото документи предходната застраховка е била валидна до 00,00 часа на 09.09.2020 г., а новата полица е закупена на 10.11.2020 г. и е в сила от 11,30 часа на същия ден. Проверката е извършена в 08,50 часа на 10.11.2020 г. – по време на дежурството на свидетелите Я. и Б..*** справки от информационната система на Гаранционния фонд касаят автомобил с друг регистрационен номер и са неотносими към настоящото дело.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът е съставен съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в него, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира. Жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката за управлявания от него автомобил не е бил налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което обстоятелство обаче твърди, че му е станало известно едва при проверката.

Съдът счита, че посоченото твърдение, дори и да е вярно, е несъстоятелно, тъй като вместо да пита когото и да е, жалбоподателят е трябвало да направи справка в уебсайта на Гаранционния фонд, същото което са направили проверяващите го полицейски служители, както и съдът. Ако го беше сторил щеше да установи, че автомобила няма валидна застраховка. Можел е също така да провери и лично да се увери, че вноските са заплатени, но не го е направил, още повече че КЗ предвижда 15 дни гратисен период след датата на падежа в който просрочена вноска може да бъде платена. Следователно С. е извършил административното нарушение по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто настоящия не е.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледано по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Административно наказание се налага на всяко лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице следва в административнонаказателното производство пред органа да бъде доказано по несъмнен начин, че то е извършило административно нарушение. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя, осъществен е съответният фактически състав. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.С.. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършено виновно, по непредпазливост. Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга изключително важни обществени отношения предмет на защита. Необсъждането на това от наказващия орган е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът го обсъди, като жалбоподателят не е подал и възражение, в което евентуално да изложи някакви съображения в тази насока. Определеното от административнонаказващия орган наказание е в предвидения от закона размер, т.е. липсва основание за изменението му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                       

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20-0353-000594 от 25.11.2020 г. - издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на А.К.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба в размер на 400 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :