Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../29.10.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №3805 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20045977/17.02.2021г.,
постановено по гр.д. №81365/2018г. по описа на СРС, 138 състав, е признато за установено
на основание чл.422 от ГПК, че К.С.Й. дължи на З. „Л.И.“ АД на основание
чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) сумата от 966,42 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№22114000310129 със срок на валидност от 13.01.2014г. до 12.01.2015г. за вреди,
причинени при ПТП на 01.05.2014г., ведно със законна лихва за периода от
09.06.2017г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37855/2017г. на
СРС, 138 състав. Отхвърлен е предявеният иск от З. „Л.И.“ АД срещу К.С.Й. с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 241,40 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главница в размер на 966,42 лева
за периода от 15.12.2014г. до 08.06.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37855/2017г. по
описа на СРС, 138 състав. Осъден е К.С.Й. да заплати на З. „Л.И.“ АД на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 660,11 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозити за експертиза и особен представител, както
и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 60,01 лева,
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. №37855/2017г. по описа на СРС, 138 състав.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника К.С.Й., чрез адв. З.О., назначена за особен представител по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решението, в частта, с която предявеният иск
е уважен. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като изводите на
съда относно липсата на съпричиняване на ПТП от водача на МПС и пострадало
лице, както и, че при настъпването на ПТП ответникът е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, са необосновани и материално незаконосъобразни. Излага доводи, че
е при настъпване на процесното ПТП е налице съпричиняване от водача на МПС и
пострадало лице, тъй като скоростта на движение на МПС не била съобразена с
конкретната пътна обстановка, поради което следвало обезщетението да бъде
намалено съответно. Поддържа се също така, че ответникът не е управлявал МПС с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна З. „Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрк. Н. Г.. Въззиваемата страна излага
доводи, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К.С.Й. дължи на
ищеца З. „Л.И.“ АД сумата от 966,42 лева – регресно вземане, представляващо
платеното застрахователно обезщетение по щета №0002-5060-14-304311, за
претърпени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. №*******,
вследствие на ПТП, настъпило на 01.05.2014г. в гр. София, на ул. „Охрид“, близо
до СОМАТ, между горепосочения автомобил и автомобил „Ман Tra“, модел №18.413“ с рег. №*******, по вина на водача К.С.Й.,
който управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.06.2017г. до окончателното й изплащане, и 241,40 лева –
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.12.2014г. до 01.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37855/2017г. С обжалваното
решение е уважен искът за главница и е отхвърлен искът за мораторна лихва, като
решението в отхвърлителната му част е влязло в сила.
Съгласно
чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, а според чл.274,
ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца, като застраховател, и собственика на МПС „Ман Tra“, модел №18.413“ с рег. №******* е бил сключен
договор за застраховка гражданска отговорност за вредите, които биха били
причинени при управлението на посоченото МПС, валиден към датата на процесното
ПТП.
Събраните по делото доказателства обуславят извода, че
поведението на ответника разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние на ответника, изразяващо се в извършване на неправилна маневра –
при извършване на маневра ляв завой не е пропуснал движещо се направо МПС, като
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е
налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и
настъпилия неблагоприятен имуществен резултат. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи наличието на обстоятелства,
обуславящи съпричиняване от страна на водача на втория автомобил, не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Не се установява от
събраните по делото доказателства водачът на увредения при ПТП лек автомобил
„Рено Рапид“ с рег. №******* да е управлявал същия с несъобразена скорост, като
следва да се отбележи, че механизмът на ПТП се установява от съставения
протокол за ПТП и от изслушаното и прието в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ, като от същите е видно, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на ответника, който при извършване на маневра завой на ляво не
пропуска насрещно движещия се с предимство лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. №*******.
Не са ангажирани по делото доказателства водачът на лек автомобил „Рено Рапид“
с рег. №******* да е извършил нарушение по ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП в
редакцията й към датата на настъпване на ПТП на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
От приетите по делото доказателства протокол за ПТП №1340387/01.05.2014г.,
наказателно постановление №14-0769-001791 от 28.05.2014г., и протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №260/07.05.2014г. се установява, че ответникът е управлявал
автомобила след употреба на алкохол, като съобразно редакцията на нормата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП към момента на настъпване на ПТП, липсва допустима по закон
норма, т.е. забранено е управлението на автомобил под въздействие на алкохол без
значение от концентрацията на алкохол в кръвта.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 150 лева, както и разноски за особен представител на
ответника за въззивното производство в размер на 150 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20045977/17.02.2021г., постановено по гр.д. №81365/2018г. по описа на СРС, 138
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.С.Й.
да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски за въззивното производство в размер на 300
лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.