Решение по дело №1326/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 717

 

гр.Бургас, 30.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г., в състав:                                                                                

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1326 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от К.П.С., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № Б-2/16.01.2020 г., издадено от началника на РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 1 ЗУТ на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Д. – БАК, който поддържа подадената жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Алексиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

Служители на РДНСК – Бургас, от 15.08.2019 г. до 10.09.2019 г., извършили проверка на дейността на община Созопол за периода от 10.08.2018 г. до датата на проверката, по отношение на спазване на разпоредбите на ЗУТ. В хода на проверката било установено, че на 21.05.2019 г. е издаден констативен акт № 14/21.05.2019 г., с който служители от община Созопол са констатирали, че в имот № 67800.34.21, м. „Света Марина“, землището на гр. Созопол, има монтиран без разрешение преместваем обект „дървен навес към каравана“. Актът бил надлежно връчен на 04.06.2019 г., но въпреки това в седемдневен срок от тогава (до 11.06.2019 г.) К.П.С., в качеството й на и.д. кмет на общината не издала заповед за премахване на обекта, а вместо това със Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г. отменила констативния акт и изпратила преписката по компетентност в РДНСК – Бургас. От своя страна РДНСК – Бургас констатирали, че заповедта е нищожна, тъй като кметът не е имал възможността сам да отмени констативния акт, а отделно от това, именно кметът на община Созопол бил компетентен да издаде заповед за премахване, доколкото въпросната територия не попадала сред селищните образования с национално значение. В тази връзка РДНСК – Бургас не била компетентна да издава заповед за премахване на преместваеми обекти на територията на гр. Созопол. Преписката била върната обратно на кмета на община Созопол с указания за издаване на заповед за премахване. На 27.08.2019 г. бил съставен нов констативен акт от служители на община Созопол, а на 05.09.2019 г. кметът на община Созопол издал заповед за премахване на въпросния преместваем обект, в която изрично било прието, че издадената от него Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г., с която отменил  констативен акт № 14/21.05.2019 г., е нищожна.

            На 17.09.2019 г. св. Б.Г. ***, издал АУАН, като приел, че жалбоподателката К.С.,***, е нарушила разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, като не е спазила 7-дневния срок за издаване на заповед за премахване на преместваемия обект, считано от датата на връчване на констативния акт - 04.06.2019 г. Като приел фактическите констатации в акта за безспорно установени, началникът на РДНСК – Бургас издал обжалваното в настоящото производство НП № Б-2/16.01.2020 г., с което на основание чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката.

От правна страна:

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ предвижда, че в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

От представената по делото административна преписка и от разпита на св. Б.Г. се установи по безспорен начин, че на 21.05.2019 г. служители от община Созопол са съставили констативен акт с отразяване, че в посочения имот има монтиран, без разрешение, преместваем обект - „дървен навес към каравана“. Актът е връчен на 04.06.2019 г., като от този момент е започнал да тече предвидения в чл. 57а, ал. 3 ЗУТ седемдневен срок за издаване на заповедта за премахване на обекта. До изтичане на срока - 11.06.2019 г., изпълняващата длъжността кмет на община Созопол – жалбоподателката С., не е изпълнила вмененото й задължение по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, а именно да издаде заповед за премахване. Изложеното обосновава извод за осъществяване признаците на състава на административното нарушение по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ.

По отношение на изложените от жалбоподателя съображения, че в хода на административното производство е издадена Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е отменен констативния акт и преписката е изпратена по компетентност на РДНСК – Бургас, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В случая обаче тази разпоредба не може да намери приложения, доколкото от една страна, издаденият от служителите на общината констативен акт няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а от друга, не е имало задействана процедура по оспорване за да може административният орган да преразгледа въпроса и да отмени съставения акт. С оглед на което и самата заповед за отмяна на констативния акт се явява нищожна, което обстоятелство е установено и от жалбоподателката в издадената след това заповед за премахване /л. 15 - 17 от делото/. И доколкото нищожността е най-тежкият порок на административния акт, то и същият не може да породи правни последици още от началния момент на издаването му. Издадената Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г.  не е могла да породи правни последици в нито един момент от времето, включително да прекрати започнатото вече производство. С оглед на което 7-дневният срок по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е започнал да тече от момента на връчването на констативния акт, като издаването на нищожната заповед не е препятствала изтичането му. Съдът не споделя и направените възражения, че жалбоподателката не е действала виновно. В случая, жалбоподателката е заемала отговорна длъжност-кмет на община Созопол, и е била задължена да познава закона и правилата за неговото прилагане. Издаването на нов констативен акт и заповед за премахване, извън срока по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, не може да отмени отговорността й по посочената разпоредба, респ. да санира поведението й.

С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от жалбоподателката нарушение по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ.

При правилно определена правна квалификация на извършеното от К.С. административно нарушение, наказващият орган и е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно глоба в минимален размер от 1000 лева, който съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е достатъчно за да съдейства в максимална степен за постигане на целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Б-2/16.01.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 от ЗУТ и чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ на жалбоподателката К.П.С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН: **********, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС