Решение по дело №1183/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура - София, против Решение №51/24.03.2025г., постановено по анд №23/2025г. по описа на Районен съд Харманли. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК и чл.63в от ЗАНН. Сочи се, че при изяснена фактическа обстановка, съдът направил погрешни изводи и неправилно тълкувал закона. Административното нарушение било безспорно установено, съответно правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като същото осъществило състава на нарушението. Неправилно било прието от районния съд, че е допуснато нарушение на процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и че за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП не била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Твърди се, че ЕФ бил издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона. Излагат се и съображения, свързани със задължителното тълкуване на Решение на СЕС по дело С-61/23 и се иска изменение на наложената санкция, в случай, че се приеме същата за несъразмерна. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, като бъде потвърден изцяло ЕФ, а в случай, че се приеме наказанието за непропорционално - да се измени размера на наложената имуществена санкция с такъв, който се явява пропорционален. Претендира се присъждане на юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и прави възражение за прекомерност относно разноските на другата страна.

Ответната страна, чрез пълномощник в писмен отговор и в допълнително подадена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила решението на районния съд, като се претендират направените разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, с който на ЕООД А.-Т.-А. С., за установено извършено на 11.09.2021г. нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е определена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, както и съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата в размер на 167,00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е обсъдил посочените в електронния фиш разпоредби и е приел, че от систематичното им тълкуване се обуславя извод за неяснота относно това в какво точно се изразява неправомерното поведение на наказаното лице – не било ясно дали жалбоподателят бил наказан заради това, че е нарушил забраната по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Въззивната инстанция счита и че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, и така за извършеното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП незаконосъобразно бил издаден ЕФ. РС Харманли приема, че в случая намират приложение разпоредбите относно съставяне на АУАН и издаването на НП, а не издаване на ЕФ. Съдът е приел, че изложеното е основание за отмяна на ЕФ, поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, и настоящият касационен състав счита за правилен крайния извод на въззивната инстанция за отмяна на атакувания електронен фиш.

Касационната инстанция възприема мотивите на въззивния съд в оспореното решение, като в случая следва да се има предвид и че с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид задължителния характер на така даденото тълкуване на СЕС, то следва извод, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2 500,00 лева, за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, което обстоятелство на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ, а оттук и правилност на постановения от ревизираната инстанция резултат по оспорването. В Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране, освен, че не е във връзка с поведението на ползвателя или водача на МПС /не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение/, не отчита и характера и тежестта на нарушението. Посочено е още и че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съдът да извърши преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер, различен от фиксирания такъв.

Поради изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение, с което се отменя оспорения ЕФ, е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При извода за неоснователност на касационната жалба, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото сумата е под нормативно предвидения минимум в чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №51/24.03.2025г., постановено по анд №23/2025г. по описа на Районен съд Харманли.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура - София, да заплати на ЕООД А.-Т.-А. С. – [населено място], ЕИК *********, сумата в размер на 550,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.