Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публично заседание на двадесети февруари
през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова и прокурор Р.Мравкова, като
разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 4554/19 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение от 16.01.2019 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 4055/18 г. е осъдил на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П.на Р.Б.да заплати на М.Т.Т. сумата от 7
000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, стрес,
тревожност, засягане на доброто му име и авторитета вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 НК
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на
26.03.2015 г. присъда по нохд № 826/12 г. по описа на РС-Разлог, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.на РБ в частта,
с която е уважен иска.Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Излага оплаквания, че размерът на
присъденото обезщетение не е определен по справедливост и значително надвишава
понесените от ищеца вреди и не съответства на вида и степента на упражнената
наказателна репресия, тъй като обвинението не е за тежко престъпение по смисъла
на чл.93, т.7 НК и спрямо него е взета най-леката мярка за
неотклонение-„подписка“, която не е повлияла на обичайния му начин на живот.Обезщетението
не съответства и на продължителността на обвинението-3 години и 5 месеца за
двете му фази-досъдебна и съдебна.Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е претърпял описаните в
исковата молба неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
неоснователното обвинение, и че определеният от съда размер на вредите не
кореспондира със събраните по делото доказателства.Поддържа становище, че
негативните емоционални преживявания на ищеца са нормално следствие от ситуацията,
в която се е намирал, и че страданията му не са извън обичайните такива случай
на притеснения и неудобства.По делото не са събрани доказателства за наличие на
увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по
причина на обвинението и то да се е отразило върху професионалната и
политическата му кариера.Излага твърдения, че липсват доказателства, че именно
повдигнатото обвинение е уронило доброто му име пред обществото и приятелите
му, че е засегнат авторитета му в рамките на партийната организация, в която
членува, както и пред неговите съграждани, и че с разрешение на прокурора е
разпространявана информация за обвинението, нито че представител на обвинението
е правил изявления в публичното пространство, поради което твърдяното от ищеца
уронване на доброто му име и накърняването на авторитета му не са пряк резултат
от действията на ответника.Неправилно първоинстанционният съд е репарирал и
вреди, изразяващи се в невъзможност ищецът да бъде избран за областен управител
и на висока длъжност в партийната йерархия, тъй като заемането на такава
длъжност е резултат от множество фактори, а по делото липсват доказателства
ищецът да е кандидатствал или предложен за такива длъжности и да не е бил
назначен или избран само по причина на обвинението.Поддържа становище, че
показанията на разпитаните свидетели не следва да се кредитират, тъй като не
възпроизвеждат техни лични впечатления и възприятия, а споделеното от самия
ищец, не се подкрепят от други доказателства по делото и са противоречиви.Не е
установена и пряка причинно-следствена връзка между твърдяното влошаване на
здравословното състояние на ищеца и привличането му като обвиняем.Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да намали
значително размера на неимуществените вреди.
Ответникът по въззивната жалба- М.Т.Т. оспорва същата, без да излага
конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата
инстанция.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
2, ал.1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ.Ищецът- М.Т.Т. твърди, че с присъда по н.о.х.д. № 826/12 г. на РС-Разлог, потвърдена с решение по
в.н.о.х.д.№ 1342/15 г. на ОС-Благоевград и влязла в сила на 25.03.2015 г. е
оправдан по обвинение по чл.309, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК,
повдигнато му от РП-Разлог.Твърди, че след връчване на постановлението на
разследващ полицай при ОД на МВР-Благоевград по ДП № 111/2008 г. за
повдигнатото му обвинение е придобил качеството на „обвиняем“ и като такъв не е
можел да заема никакви държавни постове, и че през периода 25.10.2011
г.-26.03.2015 г. е търпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и претърпени
вреди от невъзможността за заемане на държавна служба и не е могъл да има
достъп до класифицирана информация.Вследствие на действията на органите на
досъдебното производство е бил поставен в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си на член на Контролния орган на БСП-общопартийна организация,
която има за цел пряк избор на делегати за конгреса.Твърди, че през посочения
период е бил подложен на много критики и подигравки както от приятели, така и
от политически опоненти, които съществено са уронили престижа и авторитета му
без основание предвид оправдателната присъда.Твърди, че се е разстроил, тъй
като е знаел, че е невинен по повдигнатото му обвинение, започнал е да взима
антидепресанти, лекарства за кръвно налягане, посещавал е често личния си лекар
и психиатър, станал е неконтактен, затворен в себе си, получил е централизирано
тревожно разстройство с вдигане на кръвното и ускорение на пулса.От
възникналото му нервно и психологическо напрежение е започнал да забравя и да
не помни емоции.Моли съда да осъди П.на РБ да му заплати сумата от 15 000
лв.-обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, изразяващи се в причинени подигравки, обиди и липса
на трудова възможност.
С постановление от 25.10.2011 г. на разследващ полицай при ОД на
МВР-Благоевград по досъдебно производство № 111/2008 г. по описа на РУ
„Полиция“-гр.Разлог, М.Т.Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.309, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по отношение на него е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
На 15.12.2012 г. е внесен обвинителен
акт срещу ищеца.
С присъда от 07.07.2014 г. по н.о.х.д. № 826/12 г. РС-Разлог е признал М.Т.Т. за невиновен в това, че в периода 09.02.2007 г. до
14.05.2007 г. в гр.Разлог чрез неустановено лице, с което е действал в
съучастие като съизвършител е съставил неистински частен документ-договор от
10.03.1941 г., сключен от М.А.У.от гр.Разлог и Т.Д.Т. с предмет
покупко-продажба на недвижими имоти-нива с площ от 9 дка в м. „Изворите“ и нива
с площ от 5 дка в м. „Кукурево“, землище на гр.Разлог, и на 14.05.2007 г. в
гр.Разлог пред РС-гр.Разлог по гр.д.№ 930/2007 г. го употребил, за да докаже,
че съществува право на наследниците на Т.Д.Т.-починал, бивш жител *** за
възстановяване на собствеността върху недвижими имоти-нива с площ от 9 дка в м.
„Изворите“ и нива с площ от 5 дка в м. „Кукурево“, землище на гр.Разлог, поради
което и на основание чл.304 го е оправдал по предявеното му обвинение за
престъпление по чл.309, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
С решение от 26.03.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 362/2014 г. ОС-Благоевград е
потвърдил оправдателната присъда по отношение на М.Т.Т..
Разпитаният по делото свидетел Б.Г.твърди, че познава ищеца от 1992 г., и
че той е бил подсъдим по същото наказателно дело.Твърди, че на ищеца това се е
отразило много тежко, защото тогава е кандидатствал за председател на
общоконтролната комисия на БСП и заради делото не са го избрали.Ищецът е
започнал да нервничи, да не спи, да пие лекарства, много приятели от БСП са се
отдръпнали от него.През 2013 г. е кандидатствал за заместник областен управител,
но това дело го е спряло.Ищецът е ходил на лекар, правени са му изследвания,
кръвното му е много високо.Ищецът е работил в медицински център, свидетелят не
знае дали е имало отлив от пациенти, но е имало много голям отлив от приятели.Чрез
хора от БСП свидетелят е разбрал, че това е повлияло за неизбирането
му.Кандидатурата му е била издигната от други членове, имало е и други
кандидати.Ищецът му е споделял, че хората са
променили отношението си към него.
Свидетелят И.Я.заявява, че познава ищеца от 1973 г., и че водените срещу
него дела на две инстанции през 2011 г. и 2012 г. са му попречили за издигане в
йерархията-той е бил кандидат на контролния съвет на БСП и кандидат за
заместник областен управител на София.Ищецът е бил стресиран, страдал е от
безсъние, имал е аритмия и проблеми с кръвното, вземал е лекарства, вкл.
лексотан за безсънието. Това му е отровило живота.Общи приятели и ищецът са му
споделили, че това му е пречело да се издигне. Твърди, че съпругата му е
починала и той е бил стресиран и е
приемал транквиланти, за да може да спи и да е спокоен.
Съдът не обсъжда представените писмени доказателства- етапна епикриза от
02.11.2018 г., медицинско направление от 22.11.2016 г. и МРТ изследване на ВМА
от 30.03.2016 г., тъй като са издадени след процесния период, както и
рецептурна книжка с първа заверка от 30.11.2011 г.Посочените документи не са
годни да установят здравословното състояние на ищеца през процесния период,
нито наличие на причинна връзка с посочените заболявания с воденото срещу ищеца
наказателното производство.
Не следва да се обсъжда и представената служебна бележка изх.№ 2014.11.2017
г. за избор на М.Т.Т. за член на Общопартийната контролна комисия на БСП на 49-я
конгрес на БСП, проведен на 7-8 май 2016 г., тъй като касае обстоятелство,
настъпило след процесния период.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
При водено наказателно производство без съмнение за ищеца са настъпили
неимуществени вреди и е налице негативно повлияване на психиката му, дори и без
наличие на формални доказателства, доколкото липсват такива, установяващи
обратното /в този смисъл-Р 480/12 г. на ВКС, IV ГО, по гр.д.№ 85/12 г./.В
случая се установи, че наказателното производство, образувано срещу ищеца, е
продължило около три години и половина, като по отношение на него е взета
най-леката мярка за неотклонение.Установи се също, че за процесния период той е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, напрежение, безсъние,
социална изолация, уронване на авторитета пред съгражданите и членовете на
партийната организация, в която членува.
Съдът намира, че с оглед принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението, което компенсира претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да бъде определен на 4 000 лв.При определянето му съдът
съобразява продължителността на наказателното производство /около 3 години и
половина/; вида на престъплението по повдигнато му обвинение, което не е тежко и на
взетата най-лека мярка за неотклонение-„подписка“; негативното отражение на воденото наказателно производство върху емоционалното и
здравословното състояние на ищеца, както и засягането на доброто му име в
обществото и сред членовете на партийната организация.
По делото не е установено ищецът да е претърпял по-големи увреждания над
обичайните такива, които настъпват винаги в резултат от наказателното
производство, нито е проведено успешно пълно и главно доказване на вредите и
причинната връзка.
Не е проведено пълно доказване и относно твърденията, че през процесния
период ищецът не е могъл да заема държавна служба.Липсват данни същият да е
кандидатствал за такава и не е бил избран единствено поради воденото срещу него
наказателно производство.Не е установено и твърдението, че през този период
ищецът не е могъл да изпълнява задълженията си в органите на партийната
йерархия.Разпитаните по делото свидетели установяват наличие на промяна на
отношението към ищеца от страна на членове на партийната организация.Не може да
се приеме за установено обаче, че неизбирането на ищеца за председател на
общопартийната контролна комисия е резултат само на наличието на образувано
наказателно производство срещу него, тъй като е имало и други кандидати за
поста, липсват и доказателства за критериите за избор за посочената длъжност.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции решението
следва да се отмени в частта, с която е уважен иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен от М.Т.Т. срещу П.на Р.Б.за сумата над 4 000 лв. до
7 000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на
ищеца на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ за сумата над 240 лв. до 466,66 лв., като
вместо това се постанови решение, с което искът в тази част се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 285,71 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 16.01.2019 г. на СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 4055/18 г. в
частта, с която е уважен иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен от М.Т.Т.
срещу П.на Р.Б.за сумата над 4 000 лв. до 7 000 лв., както и в
частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на ищеца разноски на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ за сумата над 240 лв. до 466,66 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен
от М.Т.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Г.В./ срещу
П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 за сумата над 4 000 лв. до
7 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М.Т.Т. с
ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Г.В./ сумата 285,71
лв. /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.