РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив 12.01.2021г
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на секретаря В. И. и прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1550/20г по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда №- 156/06.07.2020г по НОХД № 636/20г по описа на ПРС 8 н.с.подс. Т. А. е признат за виновен в това,че на 13.12.2019г. в гр.Кричим, обл.Пловдив е отнел чужди движими вещи-мобилен телефон марка „Нокиа”, модел ”2.1 ТА-1080 ДС” на стойност 126,00лв., 1бр. СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” на стойност 5,99лв.,1бр. силиконов гръб за мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 7,00лв., и 1бр. карта памет 2 ГБ микро на стойност 7.00лв. - всичко на обща стойност 145,99лв. /сто четиридесет и пет лева и деветдесет и девет ст./ от владението на А. Ю. О., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подс. А. е бил задържан под стража считано от 31.03.2020г до влизане на настоящата присъда в законна сила е приспаднато,като изтърпяна част от наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
гр. Пловдив сумата от 105 лв. /сто и пет
лева/, представляващи направени в хода на досъдебното производство
разноски за експертиза.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.,като защитник на подс А.,в който моли да се отмени същата и се постанови оправдателна такава.
В съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна.
Защитата моли да се уважи жалбата.
Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция, след като провери изцяло атакуваната присъда,с оглед изискванията за обоснованост,законосъобразност и справедливост,като взе предвид съображенията на страните,намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови присъдата си първоистанционният съд е приел фактическа обстановка,която определя установяването на следните факти:.
Към края на 2019г. малолетната свидетелка А. Ю. О. била ученичка в *** клас в *** в гр.Кричим и живеела при леля си св.Т. в същия град, която се грижела за нея от 2007г., съгласно решение на ПРС по гр. дело № 3697/19г., с което О. е настанена по съдебен ред в семейство на родственици по майчина линия - Ф. Т. и В. Т..
През 2018г. лелята на пострадалата закупила от магазините на „Виваком” мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕЙ 1: *** и ИМЕЙ 2: ***, както и 1бр. СИМ карта с номер ***, силиконов гръб за този модел „Нокиа” и 1 бр. карта памет с 2 гигабайта. Св. Т. предоставила закупения телефон на пострадалата О., за да поддържа постоянна връзка с нея, предвид опасностите , които криел занижения контрол над малолетните. На 13.12.19г. в гр.Кричим св. О. след приключване на учебните часове в училище, тръгнала пеша към дома си, за да се прибира като по този начин стигнала до пешеходния мост над р.Въча, в гр.Кричим, като държала мобилния телефон в лявата си ръка. В това време пострадалата чула шум от бързо приближаващи се стъпки откъм гърба си, а малко след това била настигнато от непознато лице, което със сила издърпало телефона й от ръката и продължило да бяга в посока към ромската махала в гр.Кричим. О., в уплаха си успяла да види, че извършителят е мъж със спортен екип в бяло и черно, както и шапка на главата си.
След като телефона й бил отнет по този начин, пострадалата продължила да стои на моста, плачела и викала за помощ. В същото това време св.С. Т. видял, че подс.А. навлязъл тичайки в ромската махала на гр.Кричим, който се придвижил навътре с намерение да се укрие. Самият Т. малко след това видял, че св.О. плаче за отнетия й телефон и веднага се досетил, че извършителят е А..Предвид видяното и на което станал свидетел и св. А. Р., тогава св.Т. споделил с него, че подсъдимият е отнел телефона на св.О.,поради което и двамата тръгнали заедно да търсят подсъдимия в ромската махала, но въпреки положените усилия не го намерили. Впоследствие св.Р. продължил сам да търси.А., като след известно време го открил в една къща в същата ромска махала. Р. видял, че подс.А. държи мобилен телефон „Нокиа” черен на цвят, поради което го взел от ръцете му и тръгнал да го върне на малолетната св.О., която продължавала да стои и плаче на моста.
Приближавайки се към моста, св.Р. забелязал полицаи да отиват към ромската махала, поради което им предал мобилния телефон марка „Нокиа”, който бил взел от ръцете на подсъдимия, а служителите на реда от своя страна го върнали на св.О. , ведно със СИМ картата и силиконовия гръб. От телефона единствено липсвала 1бр. карта памет с 2 гигабайта.
След установяването му като извършител на престъплението подсъдимият лично предал с протокол за доброволно предаване - 1бр. карта памет за мобилен телефон с надпис „2 GB micro”, като посочил посочил в протокола, че е „свалил картата от мобилния телефон, който отнел от едно малко дете - момиче, на моста на града”. С разписка картата памет е върната на св.Т..
Обосновано съдът е приел,че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от показанията на свидетелите С. Т., А.Р., С.Б., Ф. Т. и А. О..Приел е че същите са логични последователни и вътрешно непротиворечиви,тъй като взаимно и независимо обосновават обща логическа фактическата обстановка.
Нао следващо място съдът е посочил,че с провеждането на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371,т.1 от НПК, подсъдимият и неговият защитник не са оспорили достоверността на тези свидетелски показания и останалите доказателства и доказателствени средства приложени по делото.
Законосъобразно и обосновано съдът е поставил на анализ и преценка обясненията на подс. А..Приел е тяхната последователност по отношение механизма на извършване на грабежа, за което ги е съпоставил със свидетелските показания и с всички останали доказателства инкорпорирани към делото.Обосновано съдът е приел,че относно механизма на отнемане на вещта, подсъдимият излага логически невярна версия, че не е употребил сила,тъй като инкриминираната вещ се намирала на земята, откъдето и го взел и побягнал. Съдът е оценил тези обяснения единствено като защитна версия, целяща да оформи друга, евентуално по- лека квалификация на стореното от него и изключваща участието му противозаконно отнемане на процесния телефон със сила. Обосновано, според въззивният съд той не ги е кредитирал и оценил като противоричащи с показанията на самата пострадала, която въпреки младата си възраст и големия моментен уплах, дава достоверно и житейски логично описание на механизма на отнемането чрез сила от страна на подсъдимия,което е подкрепено от останалите доказателства.
Законосъобразно от правна страна съдът е намерил,че подсъдимият Т.А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 13.12.2019г. в гр.Кричим, обл.Пловдив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 145,99лв. /сто четиридесет и пет лева и деветдесет и девет ст./ от владението на А. Ю. О., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. Материално-правата норма на закона правилно е изтълкувана при наличиено на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е общественоопасните последици от действията си /побягва и се укрива в ромската махала веднага след отнемането на телефона със сила/ и е искал тяхното настъпване.Също така в хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимият въпреки непризнаването на вината си, изказва съжаление за стореното и заявява , че „вече няма да прави така“.
Извършената индивидуализация на наказанието е законосъобразна.Правилно съдът е съобразил вида и размера на наказанието с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото,
Съдът е приел необходимостта от налагане на наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, което по размер е постановил в размер от 2 две година лишаване от свобода. За това е обосновал изводите,че тъй като минимума, предвиден в текста на чл. 198,ал.1 от НК се явява несъразмерно висок, , предвид чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран/младата му възраст, изказаното съжаление за стореното и въпреки непризнаването на вината може да се приложи този интитут. Правилно съдът е приел че отлагателните условия на чл. 66 от НК са налице и може да бъде отложено ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Според съда целите на посочените по- горе две превенции биха се постигнали в най- пълна мяра ако определеното наказание от две години лишаване от свобода бъде отложено от изтърпяване за срок от 5 години ,,което според въззивната инстанция е законосъобразно и правилно.
Приложното поле и норми на чл. 59 от НК и чл. 189 ал.3 НПК са постановени правилно.
Въззивната съдебна инстанция не възприема съображенията изложени от защитата за обосновани. Твърдените за това обстоятелства,че не е било установено по несъмнен начин осъществяването на сила спрямо пострадалото лице намират потвърждение единствено в обясненията на дееца. последователно,системно и безпротиворечиво пострадалата в целия ход на наказателното производство е сочила начина,по който й е бил отнет мобилния телефон.Това нейно твърдение е било възпроизведено в останалите гласни доказателства и няма налице основание да бъде възприета защитната теза за достоверна.
При цялостната проверка на присъдата настоящата инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,които да релевират основанията на чл. 348 ал.3 НПК за отмяна на присъдата.
Предвид изложеното и на основание чл.338,вр. чл. 334 т.6 НПК,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №- 156/06.07.2020г по НОХД № 636/20г по описа на ПРС 8 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: