РЕШЕНИЕ
№ 2249
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330107034 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, против ИЛ. Р. Ч., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с
чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД бил сключен
Договор за електронни съобщителни услуги с кл. номер ****от 27.10.2017 г.,
с който била предоставена мобилна услуга за мобилен номер ********** при
условията на тарифен план Smart M+ с месечен абонамент 19,99 лева за срок
от 24 месеца до 27.10.2019 г. Ответникът не заплатил стойността на
предоставени от оператора мобилни услуги от 197,48 лева за четири
последователни месеца, като задълженията били обективирани във фактури
**** г. и **********/09.03.2018 г. за периода 08.11.2017 г. – 08.03.2018 г.
Поради изложеното „БТК“ АД прекратило едностранно индивидуалните
договори с ответника на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите условия
към тях. След прекратяване на договорите, „БТК“ АД за кл. номер *****била
издадена крайна фактура – *****/08.04.2018 г., в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 49,98 лева.
Същата съставлявала трикратния размер по Договор за електронни
съобщителни услуги с кл. номер ****от 27.10.2017 г., с тарифен план Smart
M+ в размер на 16,99 лева месечно без ДДС, или общо 49,98 леша.
Излагат се съображения, че „БТК“ АД е прехвърлило вземането към
ответника на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от
1
своя страна е прехвърлило вземането на ищеца с договор за цесия от
01.10.2019 г. Посочва се, че двете цесии се съобщават на длъжника с
уведомление, приложено към исковата молба.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 16280/2020 г. по описа
на Районен съд Пловдив, XIII гр. с., против длъжника била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 262219/07.12.2020 г. Доколкото заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото
дружество бил предявен настоящият установителен иск.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен
иск, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
49,98 лв. – неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги с кл.
номер *****от 27.10.2017 г., с който била предоставена мобилна услуга за
мобилен номер *****при условията на тарифен план Smart М+, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 04.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
особения представител на ответника – адв. К., с който се изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че сключените договор за
цесия не са съобщени на ответника, като посоченото действие не би могло да
се извърши с исковата молба, доколкото в настоящото производство същият
се представлява от особен представител. Възразява се, че недоказано се явява
обстоятелството, че договорът, сключен между БТК АД и ответника е
прекратен по вина на ответника на 12.03.2018 г., доколкото по делото не е
представено изявление, достигнало до длъжника за прекратяване на договора.
Предвид изложеното се достига до извод, че начислената неустойка се явява
недължима. Отправя се претенция за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. по чл.
410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 16280/2020 г. на Районен съд
Пловдив, ХІІІ гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
процесните суми. Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК,
а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
За основателност на иска, в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
2
правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по договора за
телекомуникационни услуги, със соченото в исковата молба съдържание;
валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване на договора и
наличие на предпоставки за начисляването й, както и за едностранно
прекратяване на правоотношението.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема
исковете за неоснователни, поради следното:
По делото е представен процесният Договор за мобилни услуги от
27.10.2017 г., който носи подпис за ответника, неоспорен в срок, при което го
обвързва с предвидените права и задължения. В договора е предвидено, че
при прекратяване на същия преди изтичане на уговорения срок по искане или
вина на потребителя, включително при неплащане на дължимите суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите вноски до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
В хода на производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства за – реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за
исковия период и ползването им от ответника, както и начина на формиране и
размера на твърдените за незаплатени месечни вноски. Не се установява дали
сумите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те съответстват
на предвидената в договора, както и дали са потребени мобилни услуги, смс,
интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са
представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – те са частни
документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства.
При това положение не се установяват основни елементи от
фактическия състав на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За
дължимостта на сумите, следва да се докаже по категоричен начин, че
услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи
начинът на формиране на търсената цена, като същевременно се докаже и, че
именно ищецът има качеството на кредитор и носител на вземанията. Такова
доказване не е проведено. По този начин от страна на ищеца би се доказало
задължението, чието неизпълнение води до възникване на акцесорното
вземане – дължимост на неустойката.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доколкото не се установи наличие на
3
главно задължение, при неизпълнението на което би възникнало акцесорното
вземане за неустойка, то неоснователно се явява и последното.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ла.3 ГПК правно на
разноски има ответника. Доколкото доказателства за извършване на такива не
са представени, то разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, против ИЛ. Р. Ч., ЕГН **********, иск за признаване за
установена в отношенията между страните, дължимостта на сумата от 49,98
лева, представляваща неустойка по сключен между „БТК“ ЕАД и ответника
Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК: *********, с договор за цесия от
16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 262219/07.12.2020 г. по ч. гр. д. № 16280/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се издаде РКО за сумата от 300 лева на адв. С. В. К. – особен
представител на ответника.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4