Р Е Ш Е Н И Е 160/12.3.2020г.
№
12.03.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданско
отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
март през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Н. Х.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 2977 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК *********
гр. С. срещу Б.И.А. ЕГН: ********** ***. С исковата молба се твърди, че на
20.08.2018г. е бил подписан индивидуален договор за продажна и прехвърляне на
вземания, ведно с Предложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков дог за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., които
договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *** одобрен на 30.05.2016г, и подписан на 01.06.2016г.
било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно със всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружество преди, което вземане било индивидуализирано в
Предложение 1 от 20.08.2018г. към индивидуален Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) към индивидуален Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) 20.08.2018г. Твърди се, че съгласно чл. 4.3 от
Рамковия договор за цесия, ищецът, в качеството си на цесионер е поел ангажимент към цедента
от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което ищецът имал изрично пълномощно от цедента.
Твърди се, че на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на цедента
с изх. № *** г. посредством Български пощи с известие за доставяне, като
писмото се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***,
като към момента на подаване на исковата
молба обратната разписка не се била върнала в резултат от уведомяването. На
следващо място се твърди, че процесното вземане
произтича от одобрен на 30.05.2016 и подписан на 01.06.2016г. Договор за
потребителски кредит № *** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в
качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател. Поддържа
се, че с подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страната на кредитора. При условията на договора за потребителски
паричен кредит кредиторът бил предоставял на кредитополучателят потребителски
паричен кредит в размер на 5000 лв. Твърди се, че сумата е преведена по
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***. Твърди се, че съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 5723.76 лв., представляваща сбор от чистата стойност на
кредита 5000 лв., такса за разглеждане на кредита 250 лв., застрахователна
премия в размер на 473.76 лв., като такса за разглеждане на кредита
кредитополучателя се задължил да заплати на кредитора на 24 бр. равни чати,
които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Тв
се, че кредитополучателят се е задължил да върне кредитната сума, ведно с
начислените лихви и разноски в сроковете и при условията в договора на вноски,
чиито брой размер и падежи били посочени с погасителният план, неразделна част
от подписаният договор. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. Твърди се, че страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1214.88 лв. В обобщение се
твърди, че кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит сумата в размер на 6938.51 лв., платима на 24 бр. анюитетни
месечни погасителни вноски, като първите 23 вноски били в размер на 289.11 лв.,
а първата погасителна вноска дължима на 21.06.2016г., а последната с падеж
21.05.2018г. в размер на 288.98 лв. Съгласно погасителния план, в крайния срок
за издължаване на всички задължения на кредита бил 21.05.2018г., предвид което
се поддържа, че по отношение на вземанията не е била обявявана предсрочна
изискуемост. На следващо място се твърди, че съгласно на разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия при забава плащанията от
дължимите от кредитополучателя суми, същия дължи на кредитодателя
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден на
забавата изчислена върху просрочната дължима
главница. На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер на 144,32 лв. до датата на входиране на задължението в съда. Твърди се, че сумата
която е погасена до момента е в размер на 5515.62 лв., с което били погасена
както следва: възнаградителна лихва в размер на
1152,36 лв., главница в размер на
4346,95 лв. и лихва за забава в размер на 16,31 лв. Твърди се, че ищеца
е входирал пред съда
заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което съдът издал заповед
за изпълнение, както и че длъжника не бил намерен на посочените от него адреси,
с което по същество ищеца основавал правния си интерес от предявяване на своя
иск. Пртетендира се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответника като кредитополучател по Договор
за потребителски кредит № *** дължи на ищцовото
дружество присъдените в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № *** на ЯРС, а именно 1376.81 лв. –
главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.01.2018г.
до 21.058.2018г., сумата от 62.39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.01.2018г.
до 21.05.2018г. и сумата от 144.32 лв. представляваща лихва ( обезщетение за
забава) дължима за периода от 21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението
в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че съгласно
разпоредбата чл. 99, ал. 4 от ЗЗД следва извършеното прехвърляне на вземането
да бъда съобщено на длъжника, от който момент същото има действие към него.
Поддържа се, че както твърденията в исковата молба, така и от приложените към
нея писмени доказателства това съобщение не е достигнало до знанието на
длъжника. В тази насока се поддържа, че същото не произвежда действие спрямо
ответника. Сочи се, че функцията на особен представител в днешното съдебно
заседание се свежда до защита на интересите на ответника, но не и да получава
книжа вместо него. В тази насока се твърди, че ищецът не е материално правно
легитимиран да претендира вземанията от посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит.. На следващо място предявените искове се оспорват, както
по основания така и по размер. Твърди се, че от представените доказателства не
се установява дали сумата от 5000 лв. е усвоена от кредитополучателя. Твърди
се, че представените от ищеца доказателства не подкрепят твърденият му, че
ответника му е преустановил плащанията на месечните погасителни вноски, с
падежни дати от 21.01.2018 до 21.05.2018Г.
На следващо място се сочи, че дори да се приеме, че твърдението в
исковата молба е вярно тоест, че кредитополучателят е преустановил плащанията
на кредита, то видно от погасителния план, задълженията му за главница и лихви
възлиза на общ размер от 1185.34 лв., която сума не съответства на заявената
искова претенция. На следващо място се поддържа, че размера на възнаградителната лихва и уговорения фиксиран годишен
лихвен процент, както и размера на посочените 2 лихви възлизат на 46.66 лв.,
поради което се явяват нищожни. Поради противоречието им с добрите нрави и
надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва към момента на сключване
на Договора за потребителски кредит. Не било ясно как е сформиран едногодишният
процент за разход. Сочи се, че същия е величина императивно заложена и
методиката за изчисление на разходите на кредита по начин различен от тази
определената от закона е недопустимо. На следващо място се поддържа, че
клаузите относно ГПР се явяват и неравноправни съгласно ЗПП, което още веднъж
го превело нищожно. Оспорва се претендираното
обезщетение за забава в размер на сумата от 144.32 лв., позоваваща се на
неконкретни клаузи от общите услови към Договора за кредит. В обобщение се
поддържа, че заявените искови претенции са недоказани и неоснователни и се иска
от съда да постанови решение, с което да отхвърли същите, заедно със законовите последици.
Редовно при зован за съдебно заседание,
за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С
депозирана преди съдебно заседание молба, ищецът по същество и на подробно
изложените в нея съображения поддържа предявените против ответника искове.
Прилага и списък на разноските по чл.80 ГПК.
За ответника Б.И.А., в съдебно заседание се явява, в
качеството на назначен от съда особен представител – адв.
Ж.А. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа депозирания
отговор на исковата молба и се иска от съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
След преценка твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год.
по описа на ЯРС, на 01.04.2019 год. пред
съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, срещу
длъжника-ответник Б.И.А. за сумите от: 1376,81 лева – представляваща главница
по 5 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2018 год. до
21.05.2018 год.; 62,39 лева – възнаградителна лихва
за периода от 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год. и за сумата от 144,32 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 год. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва за периода от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед
№ *** год. за претендираните по заявлението суми,
която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта
за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената
заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За установяване на вземането си в настоящото
производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява,
че на 01.06.2016 год. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в
качеството на кредитодател и ответника в настоящото
производство Б.И.А. в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор
за потребителски паричен кредит №***. С договора, ответникът се задължил да
върне общо сумата от 6938,51 лева, включваща стойност на кредита в размер на
5 000 лева, такса за разглеждане на кредита в размер на 250 лева,
застрахователна премия в размер на 473,76 лева, както включената в чл.7 от Общите
условия лихва фиксирана за целия срок на кредита и начислявана от датата на
отпускане на кредита, включена в погасителния план и договора. Съгласно
договора и обективирания
в нея погасителен план сумата следвало да бъде върната на 24 месечни
погасителни вноски, последната с падеж на 21.05.2018 год. в размер на 288.98
лева. Съгласно чл.13 от Общите условия, кредитодателя
има право да получи от потребителя освен всички просрочени и неизплатени суми и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Видно от представения по делото рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 20.12.2016 год., индивидуален договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20.08.2018 год., и приложение № 1 към него,
сключени между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД София и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото
дружество в качеството му на цесионер вземанията си
към ответника, която цесия е била потвърдена от цедента.
Видно от представеното по делото пълномощно „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София е упълномощило ищцовото
дружество да уведоми от негово име всички длъжници в
това число ответника по вземанията по които цедента е
прехвърлил на Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с рамков договор за покупко-продажба на вземания от 20.12.2016
год. и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018 год.
По делото са представени два броя уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземането от цедента чрез цесионера до длъжника-ответник, като видно от представените
известия за доставяне и обратни разписки към тях, уведомленията за извършеното
прехвърляне на вземането не е достигнало до адресата – ответник.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се
установява, че внесените суми за погасяване на процесния
кредит са в размер на общо 5511,95 лева, от които: главница – 4 346,95
лева; договорна възнаградителна лихва – 1 1152,36
лева и лихва за просрочие – 16,31 лева. Размерът на
неплатената главница за периода 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год. е
1 376,81 лева. Размерът на неплатената договорна /възнаградителна/
лихва за периода 21.01.2018 год. – 21.05.2018 год. е 62,39 лева. Размерът на
обезщетението за забава, изчислено върху непогасената главница, за периода от
21.01.2018 год. до датата на подаване на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в
съда – 01.04.2019 год. е 166,76 лева. На 01.06.2016 год. по договор № *** год.
е усвоена главница в размер на общо 5 723,76 лева, по следния начин:
3 135,00 лева – рефинансиране на кредит към „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;
1 050,00 лева - рефинансиране на кредит към „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД; 815,00 лева – остатък за ответника; 250,00 лева – такса за разглеждане на
кредита – по договор; 473,76 лева – финансиране на застрахователна премия – по
договор. Съгласно условията на договор № *** год., главницата е в размер на
общо 5 723,76 лева, като сумата е формирана по следния начин:
5 000,00 лева – предоставен потребителски кредит; 250,00 лева – такса за
разглеждане на кредита; 473,76 лева – финансиране на застрахователна премия.
Съгласно уговореното в договор № *** год. и чл.7, ал.1 от Общите условия към
него, върху главницата по предоставения паричен кредит е начислена фиксирана
лихва в размер на 19,50 %, считано от датата на отпускане на сумата –
01.06.2016 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустим –
предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира предявените искове за
основателни и доказани по размер, на следните съображения:
По делото се установява, че ответникът е останал
задължен по договор за потребителски паричен кредит № *** год. сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София със сумата 1376,81 лева – главница,
дължима за периода от 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год.; 62,39 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
21.01.2018 год. до 21.05.2018 год., в която насока е заключението на вещото лице,
видно от което също е, че размерът на обезщетението за забава, изчислено върху
непогасената главница, за периода от 21.01.2018 год. до датата на подаване на
Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда – 01.04.2019 год. е 166,76 лева,
докато претендираното от ищеца обезщетение за забава
е в размер на 144,32 лева.
Кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София е
извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото
дружество. Съдът не установи представения по делото договор да не допуска това,
напротив видно от представените по делото Общи условия, в чл.13, ал.6 е
предвидено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по
Договора за кредит на трети лица, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и
други разноски, а в чл.13, ал.7 от Общите условия е предвидено, че с
подписването на договора за кредит потребителят дава изричното си съгласие „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ да прехвърля правата си по договора за кредит
на трети лица. Видно от представените по делото договор и общи условия към
него, доколкото автентичността им не е оспорена, същите са подписани от
ответника Б.И.А., декларирайки, че с полагането на подписа си е прочел, разбрал
и безусловно приел написаното на всяка една от страниците на договора, в това
число Общите условия и погасителния план, които представляват неразделна част
от него.
Видно от представения по делото договор за
потребителски паричен кредит и погасителен план към него е, че всички неплатени
погасителни вноски са с настъпил падеж към 01.04.2019 год. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, а
извършеното прехвърляне на вземанията на частния правоприемник на кредитора –
ищеца в настоящото производство, е извършено на 20.08.2018 год., т.е. вземането
на новия кредитор, заявителя в заповедното производство по процесния
договор към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда, е
ликвидно и изискуемо.
Действително цесията на вземане има действие спрямо
длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента,
му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от
новия кредитор, цесионера, не поражда правно
действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име
да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение
на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно
уведомяване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент. Такова уведомяване представлява релевантен
за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,
ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
В случая старият кредитор „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
упълномощил новия кредитор – ищеца, да уведомява съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.08.2018 год. Такова уведомяване не е осъществено до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на
настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към
исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с
което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и
зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването
на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил
представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване
или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е Решение от***год. постановено по възз. гр.
дело № ***год. по описа на Окръжен съд Ямбол. Наред с това настоящия съдебен
състав съобрази и постановеното от ВКС Решение №*** год. по т.д. № *** год. на I-во Т.О., а именно, че
връчването на материалноправно изявление на особения
представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Относно възнаградителната
лихва:
В настоящия случай ищецът претендира договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 62,39 лева за периода от
21.01.2018 год. до 21.05.2018 год., като видно от заключението на вещото лице,
същата е била формирана като фиксирана лихва в размер на 19,50% върху
главницата, считано от датата на отпускане на сумата – 01.06.2016 год.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично
законодателно формулиран. За да се приеме за основателно така наведеното
възражение е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна
да е в размер, който чувствително да надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД попада в обхвата на небанкова финансова
институция по смисъла на ЗКИ. Основната им характеристика, която предпоставя и различията им с банките е, че те отпускат
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла
да бъде финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства, поради
което и лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от банките.
В съдебната практика се приема, че противоричаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва.
В настоящия случай, при обикновено математическо
изчисление с помощта на електронен он-лайн калкулатор
се установява, че законната лихва върху сумата от 5 000 лева за периода от
01.06.2016 год. до 21.05.2018 год. е в размер на 1000,05 лева, поради което не
може да се приеме, че уговорената между страните по договора за потребителски
паричен заем договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 1214,75 лева /таблица № 1 от експертизата/ надвишава установения в
практиката трикратен размер на законната лихва. Тоест размера на уговорената възнаградителна лихва в случая е съизмерим с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Ето защо съдът намира, че уговорената между страните договорна
/възнаградителна/ лихва в общ размер на 1214,75 лева
/таблица № 1 от експертизата/ не противоречи на добрите нрави. Също така следва
да се има предвид и срока на ползване – 24 месеца и липсата на данни за
обезпечение на кредита от страна на ответника.
В обобщение, съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, тъй
като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно
съобщаване за цесията, с което прехвърлянето на вземането е породило действие
за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора
факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва
да бъде съобразен от съда, а възражението за нищожност на уговорената договорна
/възнаградителна/ лихва поради противоречието и с
добрите нрави за неоснователно.
Поради това, установителният
иск по чл.422 ГПК, за вземането на ищеца следва да бъде уважен изцяло,
съобразно петитума на исковата молба, а именно: за
главницата от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.01.2018 год. до 21.05.2018 год. в размер на 1 376,81 лева; договорна /възнаградителна/ лихва дължима за периода от 21.01.2018
год. до 21.05.2018 год. в размер на 62.39 лева; лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 21.01.2018 год. до датата на подаване на заявлението в
съда в размер на 144,32 лева и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга.
По
разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на
ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство за
основателно. Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат
определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от
Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в
исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна
сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано
в две съдебни заседания, с приемане единствено на писмени доказателства и
изслушване на една експертиза.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното
исково производство, дължи на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер общо на 718,37 лева, от които: 77.54 лева – държавна такса; 340,83 лева –
възнаграждение за особен представител; 200,00 лева – възнаграждение и разноски
за вещо лице и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в
размер общо на 81,67 лева, от които: 31,67 – платена държавна такса и 50,00
лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо
разноски в исковото и заповедното производство в размер на 800,04 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд –Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Б.И.А. ЕГН: ********** ***, като
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумите: 1 376,81 лева – главницата от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.01.2018 год. до 21.05.2018
год., 62,39 лева – договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год., 144,32 лева – лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2018 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист в съда -
01.04.2019 год. до окончателното и изплащане, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №***год.
по ч. гр. дело № ***год. описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Б.И.А. ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата от 800,04 лева – представляваща сбор от
сторените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: