Определение по дело №1245/2023 на Административен съд - Варна

Производството e по реда на чл.128 ал.2 АПК.

Образувано е по подадена искова молба от Ж.И.Д. ЕГН**********, с която са предявени два субективно съединени отрицателни установителни иска срещу Община Варна и „Български спортен тотализатор Държавно предприятие“ гр. София, в които е формулирано искане да бъде установено по отношение на Кмета на община Варна и Изпълнителния директор на ДП БСТ, че : 1/ Не съществуват права, задължения и правоотношения породени от Заповед № 129/ 07.10.1983г. на ОбНС-Варна и от Заповед № 129/ 07.10.1983г. на Председателя на ОбНС-Варна, вписани в Договор за групов строеж от 22.08.1984г. и Договор за доброволна делба от 15.02.1989г. вписан с № 139 в СВ спрямо Д.В. И. с ЕГН **********, И.Ж.И. с ЕГН **********, като наследодатели на ищцата; М.И.Ж. с ЕГН ********** и лично Ж.И.Д. с ЕГН ********** , касаещи да построят жилищна сграда с получено отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел 7, квартал 60, местност кв. Приморски ул.“Сан Стефано“ № 7 по плана на гр. Варна, състояща се от 3 /три/ апартамента, магазин със сервизни помещения съгласно утвърдения архитектурен проект и да построят с получено право на строеж от държавата четириетажна жилищна сграда на парцел 1-5,6,7,8, кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна ул. “Сан Стефано“ № 7; 2/ Не съществува сграда в имот пл. № 7 в кв. 60, 8-ми п-р- на гр. Варна /с идентификатор 10135.1507.744.2 по КК и КР/, която да е била изградена чрез надстройка с два етажа на съществуващата двуетажна сграда, описана в нот. акт № 18/ 1978г. и нот.акт № 73/197бг. и пристройка с четири етажа съобразно одобрени проекти на 27.07.1983г. и Екзекутивен проект одобрен на 21.12.1984г. и при условие съгласно квартално-застроителен план за етапната реализация на кв. 60 по плана на 8-ми подр. на гр. Варна, одобрен със Заповед № 32/01.02.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС- Варна, вписана в издадено разрешение за строеж № 129/07.10.1983г.

В исковата молба се излагат твърдения, че Ж.Д. е правоприемник на своите родители И. и Д. И.. Последните са закупили /съгласно НА № 73/20.11.1975 г./ л.8/, недвижим имот - къща на 3 етажа, ведно с 83 кв.м. ид. части от дворно място цялото с площ 220 кв.м., съставляващо имот пл. № 6,7 от кв. 60 на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. “С*********“ № *. Впоследствие на праводателите й е отстъпено право на строеж от другите съсобственици, което въз основа на одобрен архитектурен проект е реализирано, като е издадено и Разрешение за строеж 0129/07.10.1983г. Според него, следвало е да се изгради надстройка на съществуващата триетажна сграда с два етажа и пристройка с четири етажа, като било вписано условие – да се изгради изцяло като ново строителство. Построена била пететажна жилищна сграда с шест самостоятелни обекти в нея.

В развили се преди настоящото производство взаимоотношения между ищцата и ответниците, последните твърдели, че тази сграда не представлявала ново строителство, а са изградени пристройка и надстройка на съществуващата сграда. Обвързвали правото на собственост в имот пл.№7 на ДП БСТ със Заповед № 129/07.10.1983г. В исковата си молба, ищцата уточнява, че видно от представените писмени документи, за нея съществува правен интерес от установяване съществуването на съответното административно правоотношение, тъй като е налице спор за наличието или липсата на административни права, породени от административни актове. По -нататък обосновава правния си интерес с твърдението, че няма застроителни и регулационни планове, които да са неразделна част от Заповед № 129/ 07.10.1983г. на Председателя на ОбНС-Варна и Заповед №129/ 07.10.1983г. на ОбНС-Варна и въз основа на които да било възможно да се подписват договори за бъдещо строителство. Такива заповеди не съществували: „ в правния мир, издадени от съответния административен орган, поради което ответниците не могат да се позовават на несъществуващи в правната действителност юридически факти от административни правоотношения, въз основа на несъществуващи заповеди“.

С Разпореждане № 6548/15.06.2023г., съдът е предоставил възможност на ищцата да посочи какво цели да докаже, за да обоснове правния си интерес от подаване на отрицателен установителен иск срещу всеки един от ответниците поотделно с така въведените срещу тях, искания.

В Уточняваща молба вх.№ 10146/03.07.2023г., ищцата извежда няколко твърдения, по отношение наличието на правен интерес, както следва:

„ И след като не е отчуждаван по установения в закона ред, то тогава за мен възниква правен интерес и целя да се установи със съдебен акт с горецитираните административни актове възниквали ли са и за в бъдеще ще възникват ли за мен права, задължения и правоотношения с двамата ответника породени от двата административни акта“;

„Оттук насетне за мен възниква правен интерес резултатът от това производство да се установи с влязъл в сила съдебен акт съществуват ли или не права, задължения и правоотношения породени от горецитираните заповеди, вписани в цитираните договори, защото към тези документи не са приложени тези административни актове създаващи правоотношения, а само са цитирани. И, ако се установи от съда, че такива не съществуват, то тогава ще мога да упражня правата си в качеството ми като наследник по закон, защото правото ми по наследство винаги се оспорва от двамата ответника и от други органи, което нарушава правната ми сфера като наследник по закон, а пък нали Конституцията на РБ прокламира в чл. 6, ал. 2 изр. второ, че не се допускат никакви ограничения на права, а в чл. 17, ал. 1 се гарантира , че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона“;

“ ………..резултатът от това производство ще рефлектира пряко, непосредствено и лично в моята правна сфера, например за изпълнение от Кмета на община Варна на втория диспозитив на Решение № 369/22.02.2010г. по адм.д. № 1321/2009г. по описа на AC-Варна, трето отдл., 33 състав, влязло в законна сила на 16.03.2010г, защото до настоящия момент не се изпълнява и няма сила да предизвика това изпълнение, поради наличието на спора по настоящото дело“.

Съдът, като съобрази изложените от Ж.Д. доводи в исковата молба и уточняващата такава, ведно с формулираните в тях искания, приема, че исковата молба е недопустима, на следните мотиви:

Първоначално в исковата молба ищцата твърди, че цели да докаже „съществуването на съответното административно правоотношение, тъй като е налице спор за наличието или липсата на административни права, породени от административни актове, както и че не съществуват заповеди, на които ответниците да се позовават, за да е възможно да се подписват договори за бъдещо строителство“.

Така извършеното описание е противречиво и не дава категоричен отговор на въпроса какво административно правоотношение или право ищцата отрича, така щото да обоснове правния си интерес от подаване на отрицателен установителен иск. С депозирането на последния не може да се установява съществуването или не, на административни актове, каквито са заповедите или на планове, създадени въз основа на тях. Съществуването на издадени административни актове и планове е факт от обективната действителност. Те се постановяват в хода на административни производства, които приключват именно с издаването им. Докато са неприключили тези административни производства, страните в тях се намират в административно правоотношение. С влизането им в сила, те се превръщат в годно изпълнително основание, с което административното правоотношение между страните – издател и адресати, приключва. Дали съществуват или не заповеди, въз основа на които ответниците да претендират права или планове, издадени въз основа на заповеди, се установява чрез обжалването им, а не по реда на чл.128 ал.2 АПК – чрез подаване на отрицателен установителен иск – че такива не са постановявани или ако са – те не обвързват ищцата в хода на едно административно правоотношение.

В исковата молба самата ищца описва действията на нейните наследодатели, предприети по извършване на строеж, находящ се в имот пл.7 в кв.60, 8-ми п.р. гр.Варна. Същевременно, в това производство, чрез предявяването на отрицателен установителен иск се опитва да проведе доказване, че строителството не е извършено въз основа на Заповед № 129/ 07.10.1983г. на Председателя на ОбНС-Варна и Заповед №129/ 07.10.1983г. на ОбНС-Варна . Както се каза по-горе, дали това е така или не, се установява чрез представяне и запознаване със заповедта в производство по обжалването й, а не по реда на чл.128 ал.2 АПК. Съгласно този текст, всеки може да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Какви задължения възникват и за кои страни от разпоредителната част на един административен акт се установява в производството по оспорването му. Разпоредбата на чл.128 ал.2 АПК еднозначно изключва този ред за провеждане на изследване и доказване възникнало ли е административно правоотношение между праводателите на ищцата, също между нея и брат й от една страна и ответниците в това производство – от друга, както и по силата на кой административен акт и всичко това, за да докаже, че такова не съществува.

Предвиденият по чл. 128, ал. 2 от АПК установителен иск ще е допустим само при кумулативното наличие на предпоставките - правен интерес за ищцата и липса на друг правен ред за защита на правата й. По отношение наличието или липсата на друг ред за защита становището на съда е изложено по-горе. Предвид необходимостта от извършване конкретна преценка на втората предпоставка за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, то настоящият съд намери, че в случая, независимо от посочените от страна на ищцата съображения за наличието на правен интерес от предявяване на исковете й за установяване „съществуват ли или не права, задължения и правоотношения породени от горецитираните заповеди“, то такъв според настоящия съд не е налице, като задължителна предпоставка относно допустимостта на иска. Това е така, защото правният интерес следва да е свързан с наличието на засегнато право на ищцата, което поражда административноправен спор между страните, налагащ решаването му по съдебен ред. В конкретния случай Ж.Д. твърди, че ответниците оспорвали „ правото й по наследство“, което не обосновава точно такъв административноправен спор. Не е обосноваващ правния интерес и довода, посочен от Ж.Д. в уточняващата молба, че резултатът от това производство ще рефлектира пряко, непосредствено и лично в правната й сфера, „например за изпълнение от Кмета на община Варна на втория диспозитив на Решение № 369/22.02.2010г. по адм.д. № 1321/2009г. по описа на AC-Варна, трето отдл., 33 състав, влязло в законна сила на 16.03.2010г.“.

След извършване на служебна справка, се установява, че с това решение е прогласена нищожността на изричния отказ на кмета на район "Одесос " при Община- Варна по възстановяване на строителни книжа по заявление вх. № АГ-2-9400-79/21.04.2009 г. на Ж.И.Д., Д.В. И. и И.Ж.И., тримата от гр. Варна, обективиран в писмо изх. № АГ-2-9400-79 от 14.05.2009 г., а делото е изпратено като преписка на главния архитект при Община-Варна за произнасяне по искането на Ж.И.Д., Д.В. И. и И.Ж.И. за възстановяване на строителни книжа по разрешение за строеж № 129/07.10.1983 година по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ, както и за

възстановяване на графичната част на Заповед № 32/01.02.1983 год. на председателя на ИК на ОбНС гр.Варна.

Защита срещу неизпълнение на съдебно решение е регламентирана в Глава седемнадесета АПК и тя също изключва втората от необходимите в кумулация две предпоставки по допустимостта на иска по чл.128 ал.2 АПК.

В този ред, поради противоречивите и неясни твърдения, досежно целта на предприетата защита по този ред, които възпрепятстват безусловното установяване на наличие на правен интерес във връзка с допустимостта на иска; поради това, че не се установява от твърденията на ищцата, че се претендира изобщо установяването на съществуващо или несъществуващо административно право или правоотношение, по което ищцата да е страна, съдът приема, че не е налице личен и непосредствен правен интерес от предявяване на исковата й претенция.

Следва да се има предвид, както се каза, че правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, следва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава, положителният резултат от производството да доведе пряко до отстраняване на щета, или да се предотврати настъпване на конкретна такава за ищцата, каквото положение в това производство не се установява, защото дори и исковата претенция да се уважи /в случая тази по чл. 128, ал. 2 от АПК/, то това не би довело до пряка промяна в правния статут на ищцата. Да е личен означава, че интересът следва да е свързан с това защитата да е на лични субективни права, свободи и законни интереси, каквото условие в случая също не може да се установи. Изискването за правен интерес от търсената защита е гаранция, че установителният иск по чл. 128, ал. 2 от АПК не може да служи за самоцелно установяване наличието или липсата на някакво административно право или правоотношение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, а подобно нещо не се установява в случая, доколкото не става ясно от доводите в исковата и уточняваща молби дали административен акт или регулационен план засягат неблагоприятно и непосредствено правната сфера на ищцата; не са изложени мотиви такива актове да отнемат, изменят или ограничават конкретни нейни права, нито противозаконно да създават задължения за нея, с което пряко да се уврежда ищцата.

Гореизложените от съда доводи в тяхната съвкупност, обуславят недопустимостта на исковата претенция по предявените субективно съединени отрицателни установителни иска срещу Община Варна и „Български спортен тотализатор Държавно предприятие“ гр. София.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ж.И.Д. ЕГН**********, с която са предявени субективно съединени два отрицателни установителни иска срещу Община Варна и „Български спортен тотализатор Държавно предприятие“ гр. София, в които е формулирано искане да бъде установено по отношение на Кмета на община Варна и Изпълнителния директор на ДП БСТ, че : 1/ Не съществуват права, задължения и правоотношения породени от Заповед № 129/ 07.10.1983г. на ОбНС-Варна и от Заповед № 129/ 07.10.1983г. на Председателя на ОбНС-Варна, вписани в Договор за групов строеж от 22.08.1984г. и Договор за доброволна делба от 15.02.1989г. вписан с № 139 в СВ спрямо Д.В. И. с ЕГН **********, И.Ж.И. с ЕГН **********, като наследодатели на ищцата; М.И.Ж. с ЕГН ********** и лично Ж.И.Д. с ЕГН ********** , касаещи да построят жилищна сграда с получено отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел 7, квартал 60, местност кв. Приморски ул.“Сан Стефано“ № 7 по плана на гр. Варна, състояща се от 3 /три/ апартамента, магазин със сервизни помещения съгласно утвърдения архитектурен проект и да построят с получено право на строеж от държавата четириетажна жилищна сграда на парцел 1-5,6,7,8 , кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна ул. “Сан Стефано“ № 7; 2/ Не съществува сграда в имот пл. № 7 в кв. 60, 8-ми п-р- на гр. Варна /с идентификатор 10135.1507.744.2 по КК и КР/, която да е била изградена чрез надстройка с два етажа на съществуващата двуетажна сграда, описана в нот. акт № 18/ 1978г. и нот.акт № 73/197бг. и пристройка с четири етажа съобразно одобрени проекти на 27.07.1983г. и Екзекутивен проект одобрен на 21.12.1984г. и при условие съгласно квартално-застроителен план за етапната реализация на кв. 60 по плана на 8-ми подр. на гр. Варна, одобрен със Заповед № 32/01.02.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС- Варна, вписана в издадено разрешение за строеж № 129/07.10.1983г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1245 по описа за 2023 г. на Административен съд гр. Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд.

	Съдия: