Определение по дело №2884/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по искане от „Модна къща Д. фешън“ ООД, ЕИК *********, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с която на дружеството е наредено да бъде премахнат преместваем обект, негова собственост, разположен на тротоара на [улица], като е даден 14 – дневен срок от съобщаване на заповедта за доброволно изпълнение.

Молителят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима имуществена вреда, изразяваща се в сериозни разходи и невъзможност да упражнява дейност с този обект, каквато е целта на закупуването му. Конкретизира, че вредата се изразява, както в пропуснати до момента ползи от невъзможността да го ползва по предназначение, считано от 2020г., така и в бъдещи такива. Подчертава, че е заплатил цена за придобиването му и заплаща ежегодни такси затова, че обектът се намира на терен – общинска собственост. Не е в състояние да заплати сумите, свързани с демонтиране и преместване на обекта, няма място, където да го постави, а и същият не пречи по никакъв начин.

С писмо с.д. № 17943/26.11.2024г. е представена административната преписка. Ответната страна не излага становище по искането.

От представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна /съгласно заповед № 4153/28.11.2023г./ се установява, че като е взел предвид, че върху терен публична общинска собственост, на тротоара на на [улица], е разположен процесният преместваем обет за търговия , в който не се извършва търговска дейност и е с лош външен вид, е наредил дружеството, което го стопанисва - „Модна къща Д. фешън“ ООД, да го премахне, като е определен срок за доброволно изпълнение от 14 дни от датата на уведомяване. Заповедта е връчена на дружеството на 19.11.2024г., видно от разписката на гърба на същата.

По преписката са приложени са КП № 132/04.11.2024г., Договор за покупко - продажба от 27.11.2020г., възражение рег.№ РД24029976ВН/07.11.2024г., КП № 633/22.11.2024г., Заповед № 2987/30.08.2024г., Заповед № 0694/11.03.2022г.

По преписката е приложена заповед № 4153/28.11.2023г., с която кметът на Община Варна е делегирал свои функции и правомощия, включително по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна.

От страна на жалбоподателя са представени искане до ЕРП – Север от 22.05.2024г. за възстановяване на захранването на обекта и съответен отговор, Разрешение за поставяне на процесния павилион № 106/5/22.03.2013г., заявления за издаване на разрешение за поставяне на преместваемия обект от 2020г., 2022г. и две от 2024г., Техническа експертиза от 30.10.2024г. и др.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано е в срок и при наличие на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, както и приложените към нея доказателства, преценява искането за спиране на изпълнението на Заповед № 3996/11.11.2024г. като неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 ЗУТ, сред които е и процесната, като съдът може да спре изпълнението на този вид административни актове, предвид ал. 2 на същата разпоредба. Следователно, предварителното изпълнение, в конкретния случай, не е допуснато от административния орган, а е по силата на закона (ЗУТ), от което следва, че се презумира наличието на една, повече, или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК. Заповедите подлежат на предварително изпълнение, без да е необходимо да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповеди по чл. 57а, ал. 1, ал. 3, ал. 5- ал. 7 ЗУТ, по силата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 166, ал. 4 АПК, при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправими вреда, която следва да бъде доказана. Жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на защитим по смисъла на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си /в този смисъл Определение № 1476 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2014 г./. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже, и че са налице нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували към момента на издаване на заповедта, за да се допусне спиране на изпълнението.

В случая жалбоподателят декларативно посочва, но не установява по категоричен начин нито една от визираните по – горе предпоставки, с които да обоснове основателността на искането си за спиране на предварителното изпълнение. От приложените към искането за спиране доказателства и от изложените доводи не може да се обоснове извод, че от предварителното изпълнение на заповедта допуснато по силата на закона, за искателя е налице реална опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на обществения интерес, защитаван от закона /в този смисъл определение по адм. дело № 2638/2023г. на ВАС/. Изложените съображения почти изцяло касаят спора по същество и са неотносими в настоящото производство. Доколкото при преместването на павилиона могат да възникнат имуществени вреди, в случай на основателност на жалбата, тези от тях, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на заповедта, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ /вж. Определение № 8484/03.07.2017 г. по адм. д. № 11662/2016г; Определение № 1781/13.02.2017 г. по адм. д. № 1020/2017г; Определение № 464/16.01.2017 г. по адм. д. № 13400/2016г; Определение № 12337/15.11.2016 г. по адм. д. № 12660/2016г; Определение № 11547/03.10.2017 г. по адм. д. № 10336/2017г; Определение № 13361/06.11.2017 г. по адм. д. № 11347/2017 г., ІІ отд. ВАС; Определение № 10276/03.07.2019 г. по адм. д. № 7477/2019 г., ІІІ отд. ВАС/.

Твърденията на дружеството за потенциални имуществени вреди от изпълнението на процесната заповед не са доказани нито като вероятност на настъпване, нито като размер, още повече, че видно от приложения договор стойността на павилиона към 2020г. е 230 лева. Т.е., същата не може да бъде [жк], или трудно поправима вреда. При това, в случая се касае за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, което означава, че следва да може да бъде демонтиран и преместен без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение. Сочените от жалбоподателя разходи, свързани с преместването и съхраняването на павилиона, също не са значителни и трудно поправими вреди, а са естествени разходи, съпътстващи собствеността. Не могат да бъдат споделени аргументите на жалбоподателя, извличани от твърдения за пропуснати минали и евентуални бъдещи ползи от стопанисването на павилиона. Първите нямат никаква относимост към издадената заповед, а вторите са хипотетични, и като такива не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Твърденията на жалбоподателя са декларативни, включително с оглед приложеното от него заявление рег.№ ОСИСД21002775ОД/01.06.2021г., с което се иска от кмета на Район “Одесос”, павилионът да се ползва като склад, тъй като не функционира. Частният интерес, в случая, от съществуването на процесният павилион, който не се експлоатира от няколко години, не може да се противопостави на обществения интерес, който се охранява от закона, свързан с условията на градската среда в [населено място]. Не на последно място, само настъпили след издаването на заповедта нови обстоятелства, каквито не са посочени и доказани от молителя, са относими към искането за спиране на процесната заповед, и годни да обосноват неговата основателност.

Поради изложеното съдът намира, че искателят не доказа наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането за спиране следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ вр. чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, Варненският административен съд, ІХ – ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Модна къща Д. фешън“ ООД, ЕИК *********, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с която на дружеството е наредено да бъде премахнат преместваем обект, негова собственост, разположен на тротоара на [улица].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.166, ал.3 АПК.