Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 223

гр.Пещера,02.ІІІ.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

      

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1808  по описа на Съда за  2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309. район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор, чрез  адв. И.Й., е депозирал срещу "СТЕЛА-АРТ 2007^“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.“ Изгрев“ №5, представлявано от управителя А. Любомиров Ненков искова молба с правно основание  чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК , в която твърди следното:

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК "А1 България" ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Стела- арт 2007" ЕООД.

Образувано е ч.гр.д. № 1494/2018г. по описа на Районен съд- гр. Пещера, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 1887,48 лв - месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017г. - 01.08.2017 г. по договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1130.62лв. – вноски по договор за лизинг  С1715713 от 27.11.2009 г за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1901,69 лв - неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски за заповедното производство- 98,40 лв. държавна такса и 402 лв.- адвокатско възнаграждение.

„Стела-арт 2007" ЕООД е сключило с „А1 България" ЕАД (предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) договор С1715713 от 27.11.2009 г. През годините абонатът е използвал множество мобилни услуги и е активирал нови.

Ежемесечно мобилният оператор е издавал фактури за използваните мобилни услуги по Приложенията, които „Стела-арт 2007" ЕООД е заплащало до март 2017г. След това обаче ответникът е спрял да плаща.

По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 1887,48 лв.:

 

 

Фактура	Дата	Падеж	Стойност
*********	06.03.2017	05.04.2017	15
*********	06.03.2017	05.04.2017	15
*********	06.03.2017	05.04.2017	15
*********	06.03.2017	05.04.2017	20,9
*********	06.03.2017	05.04.2017	351,54
*********	03.04.2017	03.05.2017	16,5
*********	03.04.2017	03.05.2017	15
*********	03.04.2017	03.05.2017	15
*********	03.04.2017	03.05.2017	20,9
*********	03.04.2017	03.05.2017	345,5
*********	02.05.2017	01.06.2017	15
*********	02.05.2017	01.06.2017	15
*********	02.05.2017	01.06.2017	15
*********	02.05.2017	01.06.2017	14,81
*********	02.05.2017	01.06.2017	216,55
*********	01.06.2017	01.07.2017	15
*********	01.06.2017	01.07.2017	15
*********	01.06.2017	01.07.2017	15
*********	01.06.2017	01.07.2017	15
*********	01.06.2017	01.07.2017	208,94
*********	05.07.2017	04.08.2017	15
*********-	05.07.2017	04.08.2017	15
*********	05.07.2017	04.08.2017	15
*********	05.07.2017	04.08.2017	15
*********	05.07.2017	04.08.2017	208,94
*********	01.08.2017	31.08.2017	13,55
*********	01.08.2017	31.08.2017	13 55
*********	01.08.2017	31.08.2017	13,55
*********	01.08.2017	31.08.2017	13,55
*********	01.08.2017	31.08.2017	188,7

 

Към договорите в пакет с мобилните услуги "Стела-арт 2007" ЕООД е закупило на изплащане следните мобилни апарати:

- Samsung Galaxy J1 white сериен номер 355266071010977 за сумата от 120 лв. с първоначална вноска 5 лв. и 23 месечни лизингови вноски по 5 лв

Alcot Idol 3 grey сериен номер 867025021312565 за сумата от 288 лв. с първоначална вноска 12 лв. и 23 месечни лизингови вноски по 12 лв

Alcot Idol 3 grey (4.7) сериен номер 867025020722426 за сумата от 336 лв. с първоначална вноска 14 лв. и 23 месечни лизингови вноски по 14 лв.

Samsung Galaxy S3 16 GB NeoBlue за сумата от 312,01 лв. с първоначална вноска 13лв. и 23 лизингови месечни вноски по 13лв.

Apple Iphone 7 32GB за сумата от 839,52 лв. с първоначална вноска 34,98 лв. и 23 месечни лизингови вноски по 34,98 лв.

Неплатените задължения по договорите за лизинг/договор за закупуване на изплащане/ С1715713 от 27.11.2009 г. са общо в размер 1130,62 лв., за които са издадени следните фактури:

 

 

Фактура	Дата	Падеж	Стойност
*********	06.03.2017	05.04.2017	5
*********	06.03.2017	05.04.2017	13
*********	06.03.2017	05.04.2017	14
*********	06.03.2017	05.04.2017	46,98
*********	03.04.2017	03.05.2017	13
*********	03.04.2017	03.05.2017	5
*********	03.04.2017	03.05.2017	14
*********	03.04.2017	03.05.2017	46,98
*********	02.05.2017	01.06.2017	13
*********	02.05.2017	01.06.2017	5
*********	02.05.2017	01.06.2017	14
*********	02.05.2017	01.06.2017	46,98
*********	01.06.2017	01.07.2017	13
*********	01.06.2017	01.07.2017	5
*********	01.06.2017	01.07.2017	14
*********	01.06.2017	01.07.2017	46,98
*********	05.07.2017	04.08.2017	13
*********	05.07.2017	04.08.2017	5
*********	05.07.2017	04.08.2017	14
*********	05.07.2017	04.08.2017	46,98
*********	01.08.2017	31.08.2017	13
*********	01.08.2017	31.08.2017	5
*********	01.08.2017	31.08.2017	14
*********	01.08.2017	31.08.2017	46,98
*********	01.09.2017	01.10.2017	52
*********	01.09.2017	01.10.2017	10
*********	01.09.2017	01.10.2017	56
*********	01.09.2017	01.10.2017	538,74

 

Тъй като абонатът не е заплащал използваните от него мобилни услуги по посочените фактури след март 2017г., което представлява виновно нарушение на задълженията на ответното дружество по договора, "А1 България" ЕАД е прекратило договора , считано от 25.08.2017г. За част от услугите сроковете на приложенията не са  били изтекли и мобилният оператор има право да получи посочените в тях неустойки в размер на стандартните месечни такси до изтичане срокът на приложенията и неустойки за клауза тарифно обвързване (ТО), съгласно която абонатът няма право да прекратява договора и да преминава към абонаментен план с по- ниска месечна абонаментна такса до края на срока на договора.

 

За посочените неустойки са издадени 9 броя фактури за всеки един от мобилните номера, за които сроковете на Приложенията не са били изтекли, а именно:

 

 

 

 

Изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1494/2018 г. по описа на PC- Пещера

Длъжникът е подал възражение срещу Заповедта на изпълнение на парично задължение на основание чл. 414 от ГПК.

Моля Ви да ни призовете на съд и след като се убедите в основателността на изложеното по- горе да постановите съдебен акт, с който да признаете за установено, че "CTEJIA-APT 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, п.код 4550, Изгрев 5, представлявано от управителя А. Любомиров Ненков дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор сумата от 4919,79 лв,  представляваща 1887,48 лв - месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017 г. - 01.08.2017 г. по договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 1130,62 лв - вноски по договор за лизинг(договор за закупуване на изплащане) С1715713 от 27.11.2009 г. за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г.,ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 1901,69  лв - неустойка за неизпълнение на договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Моля да ни бъдат присъдени и направените съдебно- деловодни разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил отговор от  „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД с ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера 4550, ул. Изгрев No 5, представлявано от А. Любомиров Ненковчрез адв. К.Б.:

Относно подадената от „А1 България" ЕАД искова молба, препис от която получихме на 8.2.2019г.. от името на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД изразявам следното становище, с което считам, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна и недоказана, и оспорвам претенциите изцяло по основание и размер.

На първо място, доверителят ми изрично оспорва горепосочените обстоятелства.

І. Твърдим, че „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД надлежно е изпълнявало всички задължения по Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Приложение № 1 към него, и Общите условия на „А1 България" ЕАД, както и по Договор с № ********* от 12.1.2016г. и Приложение № 1 към него. „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД не е било неизправна страна в договорните отношения с „А1 България" ЕАД, съответно не е било налице основание за едностранно прекратяване на договорните отношения с „А1 България" ЕАД.

Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да дължи вноска за лизинг в размер на 1130,62 лв. по Договор за лизинг С171513 от 27.11.2009г. на „А1 България" ЕАД, и сумата от 1887,48 лв. за неплатени задължения за предходни периоди.

Оспорваме мобилният оператор да е доставил на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД остойностеното в 30 /тридесет/ броя Фактури, описани на стр. 2 от исковата молба, количество и качество мобилни и свързаните с тях услуги.

Твърдим, че описаните в 30 /тридесет/ броя Фактури суми, по отделно, са недължими от „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД, доколкото „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД не е получило твърдяните от оператора услуги, поради което не дължи процесните суми. Не е ясно за какви периоди, за каква доставка и на какво основание се претендират сумите.

ІІ.Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е получавало мобилно/ни устройство/ва на лизинг от „Теленор „България" ЕАД, за да му бъдат начислявани ежемесечно личингови вноски от ищеца.

В тази връзка е и съдебната практика по сходни случаи - Решение № 306269 от 05.01.2018 г., постановено по гр.д. № 23357/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав: „Представените по делото два броя фактури, издадени във връзка с договор № Д1699532/15.02.2010 г. представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издалата ги страна обстоятелства. Тези фактури не носят подписа на ответника, поради което и не доказват по несъмнен начин удостовереното в тях, предвид и възражението на същия. Тези не доказват в производството, че ищецът е предоставил фактурираните услуги и същите са ползвани от ответника. Представените фактури също сама по себе си не е основание за плащане, такова основание е извършената доставка на мобилните услуги. Фактурата не е подписана от потребителя, поради което и не може да се приеме, че доказва извършването на услугата.

По отношение на фактурираните услуги следва да се отбележи, че по делото остана недоказано, че ищецът е престирал услуги по брой, вид и на стойност, възлизаща на фактурираната. Съображения в тази насока съдът е изложил по повод издадените и също неподписани от ответника фактури във връзка с договор № Д1699532/15.02.2010 г."

III. Оспорваме, че Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., е прекратен надлежно от страна на ищеца.

Оспорваме, че Договор с № ********* от 12.1.2016г. и Приложение № 1 към него, е прекратен надлежно от страна на ищеца.

В индивидуалния договор - Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Договор с № ********* от 12.1.2016г., страните са уговорили в кои случаи мобилният оператор може да прекрати договора за мобилни услуги.

Ответникът не сочи писмени доказателства кое основание от Договора за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., и от Договор с № ********* от 12.1.2016г. и/или приложенията към тях, и/или от ОУ на ищеца е било налице по отношение на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД, поради което ответникът е прекратил едностранно договорите за мобилни услуги, посочени по-горе, и е начислил на валидно правно основание неустойка в размер на 1901,69 лв.

Ищецът не представя доказателства, че е издал, изпратил до и връчил на „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД писмено предизвестие за прекратяване на Договора за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., и на Договор с № ********* от 12.1.2016г.

V. Видно от текста на исковата молба е посочено, че част от общата сума по 9 /девет/ броя фактури , описани на стр. 4 от исковата молба, са начислени за неустойки по Договора за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г.

Не е ясно коя неустойка за кой от договорите за мобилни услуги е начислена, на какво основание и как е формиран размерът й.

Оспорваме, че неустойката от 1901,69 лв. е формирана и начислена, съгласно уговореното между страните в договорите за мобилни услуги.

Оспорваме дължимостта на горепосочената неустойка, като считаме същата за прекомерна.

Оспорваме, че мобилният опрератор надлежно е прекратил договора за мобилни услуги, сключен с ответника.

Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е получавало и да връчвана на негов представител каквато и да било покана за плащане на процесните суми.

 По делото липсват доказателства поканата да е БИЛА ВРЪЧЕНА и да е достигнала до „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД, в противен случай „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД щеше да заплати задълженията си към „А1 България" ЕАД.

Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е получавало и да му е било връчвано респ. до „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД е достигнало уведомление/ предизвестие от ,.А1 България" ЕАД за едностранно прекратяване на Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от27.11.2009г.и на Договор с № ********* от 12.1.2016г.

Ищецът е издал единствено 9 /девет/ броя фактури на общата сума от 1901,69 лв. за  „Неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги ".От текса на тази фактура НЕ МОЖЕ да се установи на какво основание са начислени тези суми и как са формирани те. По делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да видно как са начислени всяка една поотделно неустойките, претендирани с исковата молба.

Ищецът НЕ Е описал по кой договор каква по размер неустойка е била начислена, нито „А1 България" ЕАД представя доказателства как е формирана стойността всяка една неустойка поотделно и дали е формирана по размер, съгласно договореното между страните, или е едностранно определена от ищеца.

Отделно от това, „А1 България" ЕАД не сочи КОГА /на коя дата/ е прекратено Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Договор с № ********* от 12.1.2016г.

Съответно, не е ясно КОГА е възникнало задължението за неустойка. „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД твърди, че договорът е преди 25.8.2017г., тогава е начислена неустойката и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата се е погасила с изтичане на 3-годишната давност.

Във връзка с гореизложеното, поддържаме възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните към ответника суми, защото същите, дори и да са дължими, касаят погасен по давност период.

Относно коментираната по-горе давност трябва да се отбележи също, че съгласно Тълкувателно решение на BКC, относно т.нар. „периодични плащания", образувано по искане на Омбудсмана на Република България, Общото събрание на Гражданска колегия и на Търговска колегия на ВКС постановява, че: „... Понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви." - (Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.).

На последно място, твърдим че неустоечната клауза в Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., чл. 14 и чл. 15 от Договор с № ********* от 12.1.2016г. и чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към него.

 Процесиите договори са сключени при предварително определени условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на договора. По делото не се установи, че представените от ищеца бланкови договори са били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договорите, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Съгласно Решение от 15.02.2018г., постановено от Районен съд Русе, по гр. дело №3586 по описа за 2017г.: „Относно иска за дължими неустойки. Същият е неоснователен. Съгласно чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора.

Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за връчване на приложената последна покана за доброволно плащане на лист 31 от делото), по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката - съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Съдът счита за напълно резонно направеното възражение от ответник за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на договора. По делото не се установи, че представените от ищецът бланкови договори са били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и доказателства от ищцовата страна.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито доказателства по делото няма.

Следва само да се отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС София-град по адм. д. № 6627/2013 г.

В случая, самият начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността.

Ето защо и на това основание така предявеният иск на ищеца за неустойка от 1337,37 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

МОЛЯ СЪДА, след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана исковата претенция на „А1 България" ЕАД, с ЕИК *********, срещу „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД с ЕИК *********, за дължимост на претендираните от дружеството- монополист суми поради обстоятелството, че ответникът не е получила доставка на твърдяните от оператора услуги, поради което не дължи процесните суми по фактури, нито неустойка са предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и на договор за лизинг.

МОЛЯ да ни присъдите разноски за настоящото, исково производство, съгласно Списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен с настоящия отговор.

 С допълнителна молба ищецът уточнява, че приложенията към договора и самия договор са перкратени на основание т.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между  „А1 България" ЕАД и абонатите и потребители на  обществени мобилни наземни мрежи , като договорът се счита едностранно прекратен, в случай, че забавата на плащането и продължила повече от 124 дни. Освен това, процесната сделка е търговска  и сключена при Общи условия по чл298 ТЗ, поради което за нея са неприложими  разпоредбите на ЗЗД относно разваляне и прекратяване на договори.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от правна и фактическа страна намира  следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1494/2018г. по описа на Районен съд гр. Пещера, по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД срещу „Стела Арт 2007“ ЕООД, за сумите от 1887,48 лв - месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017г. - 01.08.2017 г. по договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 12.11.2018г. до окончателното плащане; сумата 1130.62лв. – вноски по договор за лизинг  С1715713 от 27.11.2009 г за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 12.11.2018г. до окончателното плащане;сумата от 1901,69 лв - неустойка за неизпълнение на договор С1715713 от 27.11.2009 г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 12.11.2018г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство-  от 500.40лв., от които 98,40 лв. държавна такса и 402 лв.- адвокатско възнаграждение.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І ЗЗД ,чл.86 ЗЗД и чл.92ал.І ЗЗД, като е спазен срока по чл.414ал.ІV ГПК.По същество Съдът намира предявените установителни искове за основателни.

На първо място, между страните няма спор за наличието на  възникналите между тях валидни облигационни отношения по Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Приложение № 1 към него, и Общите условия на „А1 България" ЕАД, както и по Договор с № ********* от 12.1.2016г. и Приложение № 1 и останалите приложения.

Ответникът  „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД обаче твърди, че  надлежно е изпълнявал всички задължения  и не е бил неизправна страна в договорните отношения с „А1 България" ЕАД, съответно не е било налице основание за едностранно прекратяване на договорните отношения с „А1 България" ЕАД.

В тази връзка ответникът оспорва мобилният оператор да е доставил на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД остойностеното в 30 /тридесет/ броя Фактури, количество и качество мобилни и свързаните с тях услуги, както и да е  получавал мобилно/ни устройство/ва на лизинг, за които задължения също са изаддени съответните фактури.

Все в  тази връзка ответникът излага доводи и цитира съдебна практика в смисъл, че „представените по делото фактури представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издалата ги страна обстоятелства. Тези фактури не носят подписа на ответника, поради което и не доказват по несъмнен начин удостовереното в тях, предвид и възражението на същия. Тези не доказват в производството, че ищецът е предоставил фактурираните услуги и същите са ползвани от ответника. Представените фактури също сама по себе си не е основание за плащане, такова основание е извършената доставка на мобилните услуги. Фактурата не е подписана от потребителя, поради което и не може да се приеме, че доказва извършването на услугата“.

Съдът принципно напълно споделя доводите на ответника относно доказателствената сила на представените от ищеца фактури.

Следва да се има предвид обаче, че по делото беше назначена и приета съдебно - икономическа експертиза със съответните задачи, на  в.л. Ц.К., която експертиза Съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвена. Докато вещото лице К. е извършила необходимата проверка в счетоводството на ищеца, то тя не е получила достъп до счетоводството на ответника. В тази насока вещото лице заяви, че е направила три опита , но и било обяснено, че счетоводителката е в отпуск или болничен, както и не и е било съобщено от ответната страна името на счетоводителя, за да може вещото лице да се свърже с този счетоводител.

Основното заключение на вещото лице е следното/ без наличните таблици/ :

1.Отразени ли са в счетоводствата на двете страни процесиите фактури ?

Всички процесиите фактури издадени от ищеца „А1 България „ ЕАД в периода 06.март .2017 г. до 25.август .2017 г. за Дължими от ответника: „СТЕЛА -APT 2007" ЕООД мобилни услуги на стойност - 1 887.48 лв. с ДДС и лизингови вноски на мобилните устройства на стойност - 1 130.62 лв. сДДС са:

Отразени в счетоводната система на ищеца А1 България „ ЕАД - с уникален номер по Партида *********; Договор- С1715713; За получателя -ЕИК*********; Име -„СТЕЛА -APT2007' ЕООД; Фактура № ; Дата на издаване - 06.03.2017г.- 01.09.2017г.; Крайна дата за плащане - 05.04.2017г.- 01.10.2017г. ; Обща стойност на фактурата ; Плащане от ответника ; Кредитиране ; Остатък след плащането или Кредитирането. Тип на фактурата /В /мобилни услуги /; LB - лизингови вноски /.

За отразяването на процесиите фактури в счетоводството на ответника не мога да отговоря ,тъй като не ми бяха представени счетоводни справки от ответника .

2.Има ли осчетоводени и при двете страни по делото издавани и плащани фактури за предходен период 27.11.2009 г. - 06.03.2017 г. За какви услуги / мобилни номера/у със какви месечни абоаментни такси са издавани и осчетоводявани фактури през периода 27.11.2009 г. — 06.03.2017г.

От ищеца „А1 България „ ЕАД ми бяха представени 218 бр. осчетоводени данъчни фактури издадени в периода 28. ноември 2014 год. -27. януари 2017 год. на обща стойност     - 9 532.58 лв.

За следните услуги:

115 бр. данъчни фактури тип фактури „В" за /юлзвани мобилни услуги за процесия период на обща стойност  -5 847,88 лв.

80 бр. данъчни фактури тип фактура „ LB" за лизингови вноски за закупени мобилни устройства на обща стойност         - 2 154.72 лв.

12 бр. данъчни фактури тип фактура LF за вноски за апарат на изплащане на обща стойност  -1 288.61 лв.

11 бр. данъчни фактури тип фактура CI / търговски фактури /платени 2016 г. На обща стойност     - 241.37лв.

Представените от ищеца 218 бр. осчетоводени данъчни фактури издадени в периода 28. ноември 2014 год. - 27. януари 2017год. на обща стойност 9 532.58 лв._ са платени от ответника „СТЕЛА -APT 2007" ЕООД в периода 08. януари .2015 год. - 13.март..2017.

Плащането е извършвано „ в брой „ в А1 магазин Пещера България ТЦ ; А1 магазин Пазарджик Търговска 2 и А1 магазин Пазарджик бул." България № 9 .

Ответникът не ми представи счетоводни справки за осчетоводяване и плащани на представените ми от ищеца 218 бр. данъчни фактури за период 27.11.2014 г. - 06.03.2017г. платени от него „ В брой" в магазините му в гр. Пещера и гр. Пазарджик.

3.Какъв е размерът на задълженията на ответника в счетоводството на „ А1 България " ЕАД - като обща сума и по пера за всяка отделна мобилна услуга за която е сключен договора ?

Размерът на задълженията на ответника по представените данните от счетоводството на „ А1 България" ЕАД - като обща сума са -    - 4 919.79 лв.

по пера за всяка отделна мобилна услуга за която е сключен договора.

 Дължими използвани мобилни услуги с ДДС - 1887.48лв.

Дължим лизинг на мобилни апарати с ДДС     - 1130.62 лв.

- Дължими неустойки на 25.08. 2017 г.   - 1 901.69 лв.

4. Има ли извършвани плащания от страна на ответника за закупени на изплащане мобилни устройства за периода 01. 01.2015 г.- 01.08.2017 г.? Да се посочи  за всяко мобилно устройство поотделно размера на вноската по Договора ?

Колко вноски са платени като брой и цена и колко остават за плащане като брой и цена ?

Има извършвани плащания от страна на ответника за закупени на изплащане 5/пет/ броя мобилни устройства за периода 01.01.2015 г.- 01.08.2017 г. на обща стойност  - 764.90 лв.

В таблицата по-долу за всяко едно от 5 бр. закупени на изплащане мобилни устройства в периода 01.01.2015 г.- 01.08.2017 г. са изчислени:

Дължима месечна вноска - съгласно подписания Договор за продажба на изплащане № ********* от съответната дата 17.11.2015 г.;12.01.2016 г; 16.01.2016г.; 12.04.2016 г. и 19 .10.2016 г.

Общата стойност към момента на подписване на Договор за продажба на изплащане № ********* в размер на     1 895.52 лв.

Брой и стойност на платените от ответника месечни лизингови вноски, както и обща стойност към 13.03.2017 г. в размер на   764.90лв.

Брой и стойност на и останалите / дължими / месечни лизингови вноски към 01.08.2017 год. в размер на            1130.62лв.

В таблицата по-горе са записани - модела на закупения апарат; номера на мобилното устройство

5. Какъв е размерът на дължимите по договора неустойки за всяка една от мобилните услуги изчислени съгласно Приложенията с които са активирани и за които срокът на действие на услугите не е изтекъл ?

Размерът на дължимите по договора неустойки съгласно Приложения № 1 към Договор за продажба на изплащане № *********№ 5 0 е 1 901.69 лв.

размер на дължими месечни такси - 1 421.69 лв.

размер на неустойката за тарифна обвързаност Т.О. - 480.00лв.

Размерът на всяка една от мобилните услуги е изчислена съгласно Приложение № 1, с която са активирани и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл подробно е записани в таблицата по-долу / съотв. таблица/.

За отбелязване  е посоченото от вещото лице Ц.К. на л.10 от експертизата / първи абзац , след наличната таблица/, че „ Всички фактури са осчетоводявани съгласно изискванията на Закона за счетоводдството еи Закона за данък добавена стойност/.

Иначе казано, счетоводните книги на търговеца – ищец са водени редовно през процесния период, по смисисъла на чл.182 ГПК.От правна страна, съобразно чл.55ал.І ТЗ и предвид обстоятелствотно, че и двете страни са търговци , то записванията в счетоводството на ищеца могат да се приемат като доказателство , в изключение от принципа, че частния свидетелстващ документ се ползва с материална доказателстевна сила само когато удостоверява неизгодни за издателя факти.

В отношенията между търговци и в конкретния случай,дори и само  представените от ищеца фактури, преценени и от вещото лице, доказват основанието и размера  на дължими от ответника  суми за използвани мобилни услуги с ДДС     - 1887.48лв.; дължим лизинг на мобилни апарати с ДДС      - 1130.62 лв. и дължими неустойки на 25.08. 2017 г.      - 1 901.69 лв., т.е. точно както са претендирани от ищеца.

 

На следващо място,  ответникът оспорва надлежното прекратяване на  Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., съответно и Договор с № ********* от 12.1.2016г., и съответните Приложения, както и сочи , че ищецът не е представил  доказателства, че е издал, изпратил  и връчил на „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД писмено предизвестие за прекратяване на Договора за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и на Договор с № ********* от 12.1.2016г.

          В тази насока, съобразно чл.298ал.І ТЗ и предвид факта, че ответникът е също е търговец, за него са задължителни установените от ищеца отнапред общи условия. Ето защо следва да приеме , че прекратяване на договорите и съответните приложения настъпва автоматично и едностранно, на  основание т.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между  „А1 България" ЕАД и абонатите и потребители на  обществени мобилни наземни мрежи , без да е необходимо да се изплращат уведомления и предизвестия, когато има забава в плащането повече от 124 дни.

Ответникът излага съображения за нищожност на  неустоечната клауза в Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., чл. 14 и чл. 15 от Договор с № ********* от 12.1.2016г. и чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към него , тъй като договорите са сключени при предварително определени условия от едната страна, ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието , а  според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

В настоящият случай обаче ответниккът е юридическо лице -  търговец и следователно няма качеството на потребител по смисъла на §13т.1 ДР ЗЗП, поради което и не следва да се разсъждава за приложението на чл.146ал.І ЗЗП.

Изчислените от икономическата експертиза дължими неустойки към  25.08. 2017 г. са в общ размер от 1 901.69 лв.,която сума включва договорени между страните неустойки за месечни такси и тарифно обвързване, подробно описани от вещото лице по сметки и договори.Не може и да се приеме, че подобни договорки противоречат на добрите нрави, още по-малко между търговци.

По делото се приеха основна и допълнителна експертиза на в.л.Б.М., които Съдът също кредитира като компетентно изготвени и неоспорени от страните.

Вещото лице М. е установило, че в софтуеранта система на ищеца има регистриран договор С1715713 , между А1 и Стела арт 2007 ЕООД.Услугите са деактивирани автоматично на 25.08.2017г., като неустойките се изчисляват автоматично, при деактивиране на услучата, какъвто е настоящият случай.

В съдебно заседание в.л. Б.М. уточни, че на практика до м.април 2017г. не е имало никави ограничения на достъпа до услуги,а от 7 април 2017г. е започнала комуникация с предупреждение за ограничаване на услугите.

Допълнителната теническа експертиза установи, че на 07.04.2017г. е задействан алгоритъм за изключване на абонат, като до 21.04.2017г. абонатът е имал достъп до всички услуги по договора.След това е могъл да използва входящи обаждания и съобщения, , без да може да прави изходящи обаждания.

Последните платени от ответника фактури са издадени на 01.02.2017г.  и платени на 13.03.2017г. След 25 дни се е активирал алгоритъм за прекратяване на договора, с частично ограничаване на услугите от 21.04.2017г. и пълно ограничаване на 21.06.2017г. до пълно прекратяване на договора на 25.08.2017г.

В тази насока следва и да се отбележи, че според т.54.1 от Общите условия, А1 има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата, при неплащане на дължимите суми след изтичане срока на плащане.

Видно от заключението на икономическата експертиза, по издадените от ищеца фактури за плащане от ответника, първата крайна дата за плащане е 05.04.2017г.  и впоследствие до 01.10.2017г ./л.7, т.ІІ.1 от коинстативно – съобразителната част/.Т.е още на 05.04.2017г. ищецът е имал право да приложи т.54.1 от Общите условия. Вместо това е подходено с по-благоприятен за ответника алгоритъм за прекратяване, като считано от 21.04.2017г. е започнало ограничаване на услугите.При това, от 05.04.2017г. до 25.08.2017г. са изминали повече от 124 дни и съответно ищецът може да приложи т.54.12 от Общите условия.

При прекратяване на договорните отношения между страните, считано от 25.08.2017г. очевидно не е изтекла 3 годишна  погасителна давност на вземанията на ищеца към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 12.11.2018г.

При така възприетите фактически обстоятелства и правни съображения  Съдът намира, че предявените искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І ЗЗД чл.86 ЗЗД и чл.82 ЗЗД  са  основателни и следва да бъдат изцяло  уважени.

С оглед изхода от делото, в  тежест на ответника следва да се възложат на основание чл.78ал.І ГПК сторените от ищеца разноски за ДТ в размер на 500.40лв. в заповедното производство, довнесена ДТ в размер на 103.17лв. в исковото производство, внесени от ищеца на два пъти по 300лв. депозити за експертизи и довнесени 117.40лв. за икономическа и 150лв. за технически експертизи, както и 500лв. адвокатско възнаграждение, или общо 1970.97лв.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Признава за установено, че "CTEJIA-APT 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, п.код 4550, Изгрев 5, представлявано от управителя А. Любомиров Ненков дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор следните суми:

сумата от 1887,48 лв - месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017 г. - 01.08.2017 г. по договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със законна лихва за забава от 12.11.2018г.  до окончателното плащане;

сумата от 1130,62 лв - вноски по договор за лизинг(договор за закупуване на изплащане) С1715713 от 27.11.2009 г. за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г.,ведно със законна лихва за забава от 12.11.2018г.  до окончателното плащане;

сумата от 1901,69  лв - неустойка за неизпълнение на договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със законна лихва за забава от 12.11.2018г. до окончателното плащане.

Осъжда "CTEJIA-APT 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, п.код 4550, Изгрев 5, представлявано от управителя А. Любомиров Ненков дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор сумата от 1970.97лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: