Решение по дело №199/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 273
Дата: 5 юли 2018 г. (в сила от 23 февруари 2019 г.)
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20172100900199
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер -232                           05.07.2018 год.                         Гр.Бургас

 

В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На  шести юни, две хиляди и осемнадесетата година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар: Жанета Граматикова                                                                

Прокурор: ______________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Търговско дело   199 по описа за 2017  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

        Предявен е  иск с правно основание чл.405 от КЗ.

        Делото е образувано по  повод исковата молба на Т.М.Б. , ЕГН-********** от гр. Бургас срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК ********* – гр.София за заплащане на сумата от 29 072 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП  на 22.03.2017 г. по  щета №44010211702057 от 23.03.2017 г. и дължимо по застрахователен договор – автомобилна застраховка „Каско +“ с клауза „Пълно каско“ от 21.06.2016 г., застрахователна полица №440116021022762  валидна от 14.00 часа  на 21.06.2016 г. до 24.00 ч. на 20.06.2017 г. за лек автомобил марка „БМВ“ модел 325 с рег. А **** МК. Претендират се законна лихва от датата на  подаване на исковата молба и разноски. Приложени са и се ангажират доказателства. Ищецът твърди , че сумата от 29 072 лв. е дължима като обезщетение за настъпилата тотална щета на основание сключения застрахователен договор, описан по-горе. Сочи , че със застрахователния  договор са покрити застрахователни рискове , изрично изброени в Раздел ІІ т.2.3 от ОУ за застраховка „Каско +“ на МПС, включително и настъпилата тотална щета. Последната е била причинена при ПТП , станало на 22.03.2017 г. около 21 часа при движение на процесното МПС , управлявано от ищеца от ж.к. Меден рудник   към Горно Езерово като на един от завоите автомобилът поднася , в резултат на което е  последвал удар в крайпътно дърво , от който удар  автомобилът се е преобърнал. За ПТП е съставен протокол №1342369 от служител  на сектор ПП  на ОД на МВР – Бургас. Ищецът сочи, че спазвайки изискванията на Раздел ІІ от ОУ за застраховка „Каско +“ на МПС и чл.403 от КЗ на 23.03.2017 г. надлежно е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Образувана е била щета №44010211702057 от 23.03.2017 г. и  е бил предстоящ оглед  за установяване на уврежданията , който е останал непроведен. Последвал е отказ за  заплащане на застрахователно обезщетение , обективиран в писмено становище на застрахователя под №ОЗ-426 от 10.04.2017 г. , поради и което  е предявен  иска , по който  е образувано делото. Ищецът  намира , че са налични предпоставките за заплащане на застрахователното обезщетение: налице е застрахователен договор , настъпило застрахователно събитие по смисъла на §1 т.4 от ДР на КЗ и не са налице обстоятелства , изключващи отговорността на  застрахователя. Намира още , че съгласно чл.405 ал.1 от КЗ изплащането следва да  бъде направено в уговорения срок и размер, равен на  действителната стойност на застрахования автомобил , при настъпилата тотална щета.

      Ответната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ – ЕАД  - София в отговора си  на исковата молба по чл.367 от ГПК оспорва иска по основание и размер.  Не се спори , че  ищецът на 21.06.2016 г. е застраховал лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ А **** МК. Не се спори , че на 23.03.3017 г. от  ищеца е  депозирано уведомление за ПТП , което е сбъдване  на застрахователно събитие посочено като станало на  22.03.2017 г. Сочи , че образуваната щета са започнати незабавни действия по идентифициране на лекия автомобил. При извършената сверка на рамата на автомобила , представена за извършване на сверка  в лабораторията  към съответната ОД на МВР , обслужваща района на агенцията в присъствието на  представител на  отдел „Специална ликвидация“ е констатирано  , че по номера на рамата има изменения – заличаване и подмяна на номера на рамата. Сочи още , че номера на  двигателя е  незаводски изпълнен , а от направената проверка в масивите на Интерпол и страната автомобил с посочения номер на рамата се издирва , бил е обект на кражба с образувано досъдебно производство – ДП  №304 ЗМ-1406/09.08.2015 г. на РУ на МВР – Несебър. Направен е извод , че автомобилът вече и бил обект на  кражба , а  върху рамата на същия има интервенция. Намира , че не дължи обезщетение на основание чл.13.2 от ОУ на застраховката , защото при огледа на уврежданията по МПС , номерът на рамата не може да бъде установен , при несъответствие  между номера на рамата с този вписан в застрахователната полица и / или свидетелството за регистрация на МПС , или при установяване на  следи  върху номера на рабата. В случая – фабричния номер на рамата на застрахованото МПС не съответства на записания в полицата и регистрационния талон , поради което  застрахователят счита , че не е в риск и не дължи застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва и  описания механизъм на настъпване на  процесното ПТП  съобразно Протокола за ПТП №13423669 като го намира за невъзможен от техническа гледна точка и несъответстващ на заявените обстоятелства. Оспорено е наличието на пряка и непосредствена причинна  връзка между събитието и  претендираните вреди. Намира  несъответствия между твърдените вреди и заявения  механизъм на ПТП. Счита , че вредите не са  получени  от ПТП с така описания механизъм , защото не е  възможно лек автомобил БМВ с рег. А **** МК  да е получил вредите в самостоятелно ПТП. Тази липса на съответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение е послужила за още едно основание за отказа му от изплащане на  застрахователно обезщетение. Сочи , че протоколът за ПТП в частта си относно механизма на ПТП не е  официален документ , тъй като длъжностното лице – съставител не е възприело непосредствено събитията , а съставя протокола по обяснението на водача на МПС , от неговия разказ.  Ответникът също така намира , че е  налице основание за отказ от плащане на застрахователно  обезщетение , защото застрахованият не  предоставил точна и вярна информация за обстоятелствата ,  при които е настъпило застрахователното събитие – на основание чл.9.1.9 от ОУ. Счита , че е налице премълчаване или неточно обявяване на обстоятелство , свързано с  настъпилото събитие , което е съществено с оглед интереса на застрахователя. В тази връзка твърди правоизключващо обстоятелство – измама или опит за измама – действия , свързани със застрахователно събитие , извършени от ищеца в качеството му на  застрахован. Твърди още , че  ищецът не е уведомил застрахователя за поправка на  рамата на автомобила , което е бил длъжен да направи при сключване на  застрахователния договор , съгласно т.3.3 от ОУ – да обяви писмено , точно и добросъвестно всички обстоятелства , за които е бил поставен въпрос от застрахователя в образец – предложение – въпросник. Сочи , че ищецът не е уведомил  застрахователя , че  автомобилът е  бил обект на кражба , че върху рамата има интервенция , че автомобилът се издирва от Интерпол. Предявеният иск е оспорен и по размер като прекомерен и несъответстващ на действителната стойност на  вредите към деня на твърдяното събитие. Направено е възражение , че застрахователят дължи обезщетение , равно на размера на вредите към деня на настъпвани на събитието.  При евентуалност ответникът твърди , че при тотална щета от действителната стойност на МПС следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Обяснява , че тотална щета не означава  автоматично , че всички части на увредения автомобил са увредени и неизползваеми. Общата стойност на наличните запазени части може да бъде определена като процент след оценка на увредените части и този процент следва да бъде приспаднат от  от дължимото обезщетение , за да не се стигне до неоснователно обогатяване на  увреденото лице. Приспадането на  стойността на запазените части е в съответствие с т.12.3.1 от приложимите Общи условия. Сочи още , че за да бъде изплатено застрахователно обезщетение при тотална щета за процесното МПС условията на договора и закона , обвързващи страните изискват застрахования да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на това МПС. Такова доказателство е липсвало при предявяването на искането за заплащане на  обезщетението. Възраженията на ответника са изброени както следва: оспорена активна легитимация на ищеца и правото му да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесното МПС; нищожност на процесната застрахователна полица , поради липса на застрахователен интерес ;  нищожност на договора за покупка на МПС , сключен на 20.06.2016 г. и непроизвеждане на  транслативен ефект от същия;  недължимост на  обезщетение на основание чл.13.2 от ОУ поради несъответствие на  фабричния номер на рамата на застрахованото МПС със записания в полицата и регистрационния талон; липса на застрахователно събитие , респ. – несъответствие на твърдяното събитие с действителното такова ; основание за освобождаване на ответника от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по силата на т.9.1.9 и т.3.3 от ОУ; неизпълнение на договорно задължение , което е основание за  изключване на отговорността на ответника; прекомерност на претендираното обезщетение предвид настъпилите вреди и пазарната им стойност. Приложени са и са ангажирани доказателства.

        С  допълнителната искова молба по чл.372 от ГПК ищецът оспорва възраженията на  ответника за освобождаващи причини , водещи до липсата на основание  за плащане на застрахователно  обезщетение по силата на сключения договор между страните. В тази връзка сочи , че към датата на сключване на договора и към датата на  уведомяване  за настъпилото  застрахователно събитие , несъответствие между номера на рамата  с този , вписан в застрахователната полица , свидетелството за регистрация и в договора за закупуване на МПС няма. Същият номер на рамата е вписан и в протокола за оглед. Направен е извод , че са изпълнени изискванията на чл.13.2 от ОУ – представеният за оглед автомобил е напълно идентичен с вписания в застрахователната полица и  във всички други документи за МПС. Този автомобил е бил представен за оглед при сключване на  застрахователния договор – чл.3.5 от ОУ за задължително  извършване на  оглед и заснемане , което включва идентифициране , определяне на техническото състояние , наличие на повреди и липса по МПС. Застрахователят е имал възможност при огледа на застрахованата вещ и при наличие на  съмнения относно декларираните от ищеца обстоятелства да извърши необходимите му обследвания и при констатиране на  несъответствия да откаже да застрахова вещта. Страните са сключили  застрахователния договор , след като всяка от тях е  изпълнила условията за сключването му и след необходимите: оглед и заснемане на вищта и  съставянето на протокол за това , ответникът е приел направените плащания на застрахователната премия. Той е приел и  заявлението на ищеца за настъпилата щета , образувал е преписка по нея , направил е оценка на щетите като е съставил опис и заключение по щета. От изброените действия на ответника не би могъл да бъде направен извод за оспорване  на действителността на процесния договор според ищеца. Последният счита , че  ответникът се е считал обвързан от този договор и защото са били изпълнени всички предпоставки на т.4.1 от ОУ застрахователното покритие е влязло в сила. Като неоснователни са оспорени и възраженията на ответника за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет. Ищецът  намира , че застрахователния договор е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ и чл.286 ал.2 от ТЗ и поради това  страната не може да се  позовава на нищожност , ако от поведението й може да се заключи , че не е оспорвала действителността на изявлението съгласно чл.293 ал.3 от ТЗ. Ищецът намира , че  не са налице предвидените в т.9.1.9 от ОУ предпоставки , водещи до  изключване на застрахователното покритие , защото липсват основания в подкрепа на  твърдените измамливи действия. Ищецът твърди , че  в изпълнение на  разпоредбата на т.3.3 изр. второ от ОУ е бил длъжен като кандидат за застраховане да обяви  фактите , които са от значение за  оценката на риска , които са му известни. В случая  - не са му били известни факти , свързани със заличаването на заводския номер на  рамата , поради това  добросъвестно е обявил това , което му е било известно. Ответникът е имал  и  друг източник на необходимата му информация – задължителен оглед , извършен не по-рано от 10 дни преди датата , посочена в полицата за начало на застрахователното покритие , без който оглед застрахователното покритие не може да влезе в сила. Така застрахователят получава пълната информация за вещта , която застрахова , включително и идентификация на същата според ищеца. Сочи още , че именно за това застраховащият е длъжен да предостави МПС не по-рано от 10 дни преди началната дата на застрахователно покритие , за да не се стига до случилото се , ответникът без особени затруднения в рамките на срока за произнасяне  по претенцията да се извършат необходимите проверки , включително и тази – дали застрахования автомобил не е  издирван от полицията.  Ищецът предявява инцидентен установителен иск , който иска да бъде приет за съвместно разглеждане по делото – да бъде прието за установено , че той – Т.М.Б. е собственик на  лек автомобил , марка БМВ , модел 325 с  рег.№ А **** МК , рама WBAWE************, придобит на основание – договор за покупко-продажба на  моторно превозно средство , сключен на 20.06.2016 г. При  условията на евентуалност е предявен иск за приемане за установено , че Т.Б. е собственик на лек автомобил марка БМВ , модел  325, с рег. А **** МК с номер на рамата  WBAWE************, придобит на  основание разпоредбата на чл.78 ал.1 от Закона за собствеността. Прилагат се доказателства. Предявеният 

инцидентен  установителен иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

       В отговора на допълнителната искова молба по чл.373 от ГПК ответната страна – „ДЗИ“ отново оспорва иска като сочи , че според КЗ  - предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право , което за застрахователя е оценимо в пари. При застраховката конкретната вещ следва да бъде посочена с индивидуализиращите я белези  като в случая при застраховката на МПС основният индивидуализиращ белег е  поставения от производителя идентификационен  номер на превозното средство – номер на рама , както и  регистрационния номер , поставен  при регистрирането на МПС-то на  името на собственика му и то по поставения от производителя идентификационен  номер – чл.143 ал.1 от ЗДвП и чл.5 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС. Сочи още , че останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС като в чл.143 ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за  регистриране на МПС с подправен, заличен  или повреден идентификационен номер докато не се  установи, съответно – възстанови по  предвидения за това  по ред , установен от Министъра на вътрешните работи автентичния поставен от  производителя на МПС идентификационен  номер. В тази връзка е посочена и нормата на чл.140 ал.5 от ЗДвП. Ответникът намира , че застрахователна закрила не съществува при наличие на  данни за неавтентичен идентификационен номер , вписан в застрахователната полица в случая и това води  до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор , който е нищожен на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД. Направено е възражение и за липса на застрахователен интерес у ищеца като несобственик на автомобила , тъй като праводателят му  не е бил собственик на вещта. Сочи , че в правния мир не съществува автомобил БМВ, с рама WBAWE************, рег. А **** МК, модел 325, цвят – червен, черен салон, лява дирекция. Твърди , че след справка е установил , че производителят на  автомобил е произвел два идентични като модели и  двигатели автомобила с разлика една година, различен цвят на купето, различен цвят на салона и различна дирекция на управление, съответно: автомобил  с рама  WBAWE************, сив , автомат,  производство 2009 г., лява дирекция , черен салон и автомобил с рама WBAWE************, червен, автомат, производство 2008 г., дясна дирекция , кремав салон. Отново се сочи , че е изключен риск съгласно ОУ на застраховка „Каско+“ от 31.08.2015 г. , с които ищецът подписвайки ги се е съгласил и  приел и т.15.3 , в които е записано , че застрахователят не дължи обезщетение , когато при огледа на уврежданията по МПС , номера на рамата не може да бъде  установен , при  несъответствие  между номера на  рамата   с този вписан в застрахователната полица и свидетелството  за регистрация на МПС или при установяване на следи от интервенция върху номера на рамата. Въведени са нови възражения срещу иска : нищожност на застрахователната полица поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.1, предл. първо от ЗЗД; нищожност на договора за покупко-продажба на МПС поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД ищецът не може да придобие правото на собственост върху процесния автомобил поради това , че праводателят му не е бил собственик на вещта и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗС е неприложима предвид изискваната форма на договора – писмена с нотариална заверка на подписа; несъществуване в правния мир на автомобил БМВ, рама WBAWE************,  рег.№А **** МК , модел 325, червен , лява  дирекция и наличие на изключен риск и недължимост на  обезщетение ни  установените  гореизложени несъответствия. Ответникът оспорва : - договора за покупко-продажба на МПС от 20.06.2016 г. като неверен поради непроизвеждане на такъв автомобил , свидетелството за регистрация на  процесното МПС , защото няма произведен такъв автомобил и протокол за ПТП №1342369 от 22.03.2017 г. относно  обстоятелствата и причините за ПТП.  Страната е приложила доказателства и е направила доказателствени искания. Ответникът сочи , че ищецът като несобственик на процесното МПС не е имал пречки за го застрахова без пълномощие , но със задължение да плати застрахователната сума. Той обаче не придобива правото да получи застрахователно обезщетение в случай на настъпване на  застрахователно събитие , защото липсва такава изрична уговорка между страните и са приложими общите принципи на правото. Ответната страна твърди , че  тъй като в процесния случай фабричния номер на рамата на застрахованото МПС не съответства със записания в полицата и регистрационния талон на основание т.8.23 от ОУ той като застраховател не покрива щети , когато при сключването на застраховката МПС е било предмет на  престъпление и / или е обявено за издирване от компетентните органи като незаконно отнето в или извън страната. Ответната страна – „ДЗИ“ оспорва  предявения инцидентен  установителен иск , намира за нередовна молбата , с която е  депозиран поради това , че  посочената цена на иска е 6000 лв. Счита , че тя следва да бъде 29 072 лв. – равна на търсеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на  автомобила съгласно твърденията на ищеца. Инцидентния установителен иск е  оспорен като неоснователен и  недоказан , защото в правния мир не съществува автомобила – предмет на  иска. Последният е с рама , различна от посочената в молбата. Ответникът твърди , че процесния  автомобил е с рама WBAWE31030PV98567 , а не с рама WBAWE32000PX95629 , както е заявено от ищеца. Сочи , че при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер на МПС , вписан в договора за покупко-продажба , следва да бъде направен извод , че индивидуализираното с този основен белег МПС като предмет на прехвърляне на собствеността не съществува. Несъществуването на посочената в договора индивидуално определена вещ води до фактическа невъзможност ищецът да придобие правото на собственост на  процесния автомобил , тъй като праводателят му не е собственик на вещта и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗС не намира приложение предвид изискването за форма  на договора – писмена с нотариална заверка на  подписа според ответника. В тази връзка ответната страна е направила възражения по нищожност на  договора  за покупко-продажба на МПС поради невъзможен предмет , като неверен, защото няма произведен такъв автомобил, че ищецът не е придобил собствеността върху процесното МПС , тъй като праводателят му не е бил собственик , поради несъществуване  в правния мир на автомобил с посочените в документите данни.

        След преценка на доказателствата по делото , Бургаският  окръжен съд  установява следното:

        Ищецът се легитимира като правоимащ собственик на МПС по  застрахователна полица №440116021022762, автомобилна застраховка „Каско +“ от 21.06.2016 г. за лек автомобил марка БМВ , модел 325, с рег.№ А **** МК, червен цвят , година на производство 2008 г. , лява дирекция с номер на рамата WBAWE32000PX95629. Застрахователната сума за автомобила е определена на 20 072 лв. като покритите рискове и договорености са по клауза  пълно каско, застрахователната премия е  в размер на 1947.82 лв. Договорено е разсрочено плащане на  премията на две вноски като срока на застраховката е 12 месеца , а  валидността й е от 21.06.2016 г. до 20.06.2017 г. По повод сключване на застраховката и  извършването на  обичайния оглед  във връзка с това по делото е разпитана свидетелката Н. в с.з. на 14.03.2018 г. / л.254-255 по делото/. Същата  посочва , че е извършвала оглед на автомобила – дали има външни забележки  и дали има липси по  него. Извършено е заснемане и на номера на рамата  , но проверки за извършвани интервенции върху него не са правени. Единствено се извършва сверяване дали отговаря на  номера  по свидетелството за регистрация на КАТ. На зададения въпрос – дали автомобила е бил предмет на кражба собственикът е декларирал това , което му е известно и е отговорил отрицателно. Допълнителните екстри са  повлияли на  крайната цена на автомобила със завишаване нагоре. В процесния случай  генерираната от системата застрахователна сума , която варира с минимална граница и максимална граница е била предпочетена от  застрахования в нейния максимален размер. Свидетелката посочва , че особено впечатление й е направила боята на автомобила – специфична – матирана.

       Видно от уведомление за щета / на л.8 по делото/ от 23.03.2017 г. ищецът – собственик на  застрахованото МПС в качеството  му на водач на същото на 22.03.2017 г. на извънградски път допуска ПТП поради движение с несъобразена скорост, загубва управление и се преобръща , както е посочено в уведомлението за щета като на  автомобила са причинени  деформация на автомобила , стъкло предно и др.

      Съобразно  опис – заключение по щетата от 23.03.2017 г. са посочени 25 броя увредени детайли като е визирана степента на увреждане като в голямата си част поради  степента на увреждането е предвидена подмяна на  детайлите.

      С писмо с изх.№426/10.04.2017 г. от страна на ответника „ДЗИ“ до ищеца е отказано изплащане на застрахователно обезщетение  по щетата вследствие претърпяното ПТП. Посочено е , че  след обстойна проверка на документите , приложени по щетата и събитието , за което  е декларирано е счетено , че обстоятелствата , при които е възникнало така както са описани в уведомлението за щета не съответстват с установените по време на огледа  увреждания по автомобила, поради  което „ДЗИ ОЗ“ не е в риск и претенциите са неоснователни.

      По повод  механизма на произшествието и първоначалните констатации на  ответника по повод претенцията на ищеца са събрани гласни доказателства  в проведеното открито съдебно заседание на 15.11.2017 г.  Свидетелите С. и Н. – съответно  вещо лице и  експерт в Ликвидационен център и Специална ликвидация на  ответника „ДЗИ“ поясняват , че  при ответника процедурата , когато е налице самостоятелно катастрофиране на автомобил да се извършва обстойна  проверка. Принципно се  извършват огледи и снимки  както на МПС-то като се анализират  уврежданията, така и на местопроизшествието като се извършва съпоставка с посоченото от застрахования относно механизма на ПТП. В процесния случай   ищецът е посочил , че  се е  движил със скорост около 80 км/ч , а на място при огледа не се открива спирачен път като следите от посоченото дърво, в което според ищеца се е ударил автомобила няма следи като от удар с 80 км/ч, а само е била обелена леко кората. Същите констатации специалистите  са направили и по отношение деформациите в предната част на  автомобила. Свид.С. сочи , че  преобръщане на автомобила е възможно , но при други обстоятелства. Свид. Н. , който е извършвал оглед на автомобила след ПТП сочи  че при удар с 80 км/ч  в предната си част автомобила би следвало да е значително по-деформиран. Сочи , че при огледа е установил  номер на рамата  като за автомобил с дясна дирекция на волана поради наличие на  седма позиция на  цифрата „2“ , която се поставя от производителя на тази позиция за автомобил с дясна дирекция, а  процесния автомобил е с лява дирекция на волана. Автомобилът е бил  огледан и  от специалисти – представители на производителя „БМВ“ като  със специален софтуер е установено , че  въпросният автомобил е бил  подлаган на  проверки и от страна на органите на МВР , че е бил предмет на незаконно отнемане през 2015 г. от чужд гражданин. При застраховането на  автомобила не се прави такъв обстоен  оглед , но при  наличие на щета се извършва задължително преглед на номера на рамата , за да се  гарантира , че именно това е автомобила , който е застрахован при „ДЗИ“. В процесния случай данните  сочат , че автомобила е бил подменен , без да е ясно кога  точно е станало това.  Съгласно документите автомобилът е  с дясна дирекция, регистриран преди 2015 г. , докато предоставения за оглед е  предмет на отнемане от чужд гражданин през 2015 г. – такива са констатациите и на органите на МВР. Разпитан като свидетел е и автоконтрольора от пътна полиция , посетил произшествието и съставил протокола – С.М.. Същият сочи , че е намерил автомобила на гумите си върху някакви камъни – действително извън пътното платно , имало е удар в дърво. Колата е била на няколко метра от пътя и  е нямало начин да се  е преобърнала  или въртяла. Водачът не е имал увреждания. – не се е налагало да се вика линейка. По делото са разпитани като свидетели и  полицаите , патрулирали  по пътя по време на произшествието – Н. – старши полицай в ІV РУ и Г. – от сектор „ Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР – Бургас / в съдебно заседание на 17.01.2018 г. л.221-222 по делото/. Същите потвърждават наличието на ПТП с лекия автомобил „БМВ“ – колата е била на 3-4 метра извън платното в нещо като канавка, констатирали са  , че водачът е в добро здравословно състояние и за по-нататъшни действия са поискали съдействие от Пътна полиция. Не са в състояние да дадат подробности за механизма на  произшествието , сочат , че е било  тъмно , че не са забелязали в близост дърво.

       Относно механизма на  пътнотранспортното произшествие по делото е назначена експертиза и прието експертно  заключение. Вещото лице  пояснява , че действително автомобилът  е излязъл извън пътното платно и  се е ударил в дървото,  което се сочи – има белези на  височина 40-50 см. От терена – хоризонтално напречно нараняване на  кората на дървото като в основата на дървото  се установяват пръснати отломки от тънка черна пластмаса. Вещото лице заключава , че посочените от водача обстоятелства към момента на възникване на  ПТП не са съпоставими с твърдения от него механизъм на ПТП. На първо място -  сочената скорост не съответства на  действителната с оглед деформациите по предната част на автомобила указват за удар с малка скорост – не повече от 40 км/ч. С такава скорост не е възможно да се получи и  някакво телесно  увреждане на водача. При скорост  от 80 км/ч биха се получили характерни дълбоки  деформации по предната част на  автомобила – значителни деформации на предния капак с увреждане на  радиаторите на двигателя , климатика , вентилатора и  др. части в двигателния отсек. На второ място – преобръщане не би могло да се получи от централен удар в дървото – каквито са следите по предната част. При такъв удар със скорост от 80 км/ч задната част на автомобила би се вдигнала и таванът би се опрял в дървото , което не би дало възможност автомобилът да се преобърне.  На трето място – получената деформация по предната част на тавана на автомобила указва , че той е паднал върху твърд , ръбест предмет – най-вероятно камък. Ако обаче деформацията би се получила вследствие удар и  преобръщане на движещ се с 80км/ч автомобил в своето крайно положение той би се намирал на  значително  разстояние от пътя вследствие инерционните сили , а не на няколко метра , както са установили пътните полицаи; от удара биха се  отделили и пръснали различни части и фрагменти на автомобила. Удара по тавана се обяснява с вероятно инсцениране на  обръщане – мястото е  с много слабо движение.

       Що се отнася до оценката на автомобила вещото лице при първоначалното си заключение сочи цена  на процесния автомобил 14 000 лв. При наличните , оценени от застрахователя екстри на същия на стойност 4911 лв. – и съобразно  овехтяването на автомобила, вещото лице заключава , че към датата на застрахователното събитие – 22.03.2017 г. действителната пазарна стойност се определя на сумата от 18 715 лв. Изготвена е сметка  по цени на оторизирания сервиз на „БМВ“ в гр.Бургас – „Бова Кар“ за възстановяване на  автомобила – общата стойност  на авточасти за подмяна, автосервизен труд и материали поотделно за всеки  увреден механичен детайл от автомобила при съобразяване на технологията и цените на автосервиз „Бова Кар“ се определя на  сумата от 32 116.52 лв. По този начин разходите надвишават 1.72  пъти. Т.е. – разходите по възстановяването на автомобила превишават действителната пазарна стойност към датата на застрахователното събитие със 72% и  по този начин е налице тотална щета – т.е. – възстановяването на автомобила се явява икономически нецелесъобразно. Същите разходи са остойностени  по цени на доверения сервиз на застрахователя – „Омникар“. Общата стойност на разходите по възстановяване на автомобила по цени на този сервиз се определя на 7081.14 лв. Спрямо  стойността от 18 715 лв. тази стойност представлява 38%. От това вещото лице е направило извода  , че при  възстановяване на автомобила с алтернативни авточасти не е налице тотална щета и възстановяването на автомобила е  икономически целесъобразно. Същевременно  вещото лице е  направило анализ и на различията констатирани съобразно  двата различни номера на рамата: произведени са  два различни автомобила с тези номера на рамата  като и двата са от една и съща марка и модел , но имат и  различия: автомобилът с номер на рамата WBAWE32000PX95629 е произведен на 05.06.2008 г., цвят – червен, тапицерията е  кожа с кремав цвят и е с дясна дирекция, докато автомобилът с номер на рамата WBAWE31030PV98567 е произведен на 08.06.2009 г.,  с цвят – сив металик, тапицерия – кожа с чер цвят и  с лява дирекция. При огледа на  процесния  автомобил  вещото лице  посочва , че е констатирало , че е пребоядисан и оригиналния цвят е бил сив металик. Автомобил с номер на  рамата WBAWE32000PX95629 и с лява дирекция , произведен  през 2008 г. не съществува. Задълбочено тези обстоятелства са били предмет и на трасологичната експертиза , извършена от вещо лице – специалист. При  огледа вещото лице е констатирало , че  автомобилът е фолиран с червено  фолио, под което  се установява , че цветът на автомобила е  бил сив металик. Мястото  на което е  разположен номера на  рамата е силно корозирало , което сочи на  обработване на детайла със специфичен разтвор за проявяване на  заличени текстове  върху метални повърхности. Визуализирания номер на рамата WBAWE32000PX95629 не съответства на представения за изследване автомобил според вещото лице С.: - седмият знак от номера на рамата е „2“ , което сочи , че автомобилът следва да е с  дясна дирекция , а той е с лява; - автомобилът е с червен цвят , а по запазен стикер / снимка 5 – стр.3 от заключението на л.247 по делото/ цветът му трябва да е сив металик. Това вещото лице сочи , че се потвърждава  и от описанието на  автомобила , изтеглено  от Интернет / приложение 1 към експертизата – л.249 по делото/. При обработка на мястото , където е  разположен номера на  рамата на автомобила с разтвори за доказване на поправки по метални повърхности се установява , че оригиналния номер , поставен от завода – производител е WBAWE31030PV98567. / сочи се , че  автомобилът с този номер на рамата е идентичен с откраднат автомобил с рег. SO42846 , за който има образувано в РУ – Несебър ДП №304 ЗМ-1406/09.08.2015 г. , което  към настоящия момент  вече е приобщено към ДП №3292 ЗМ – 892/2017 г. на Четвърто РУ – Бургас /. В свидетелството за регистрация на  процесния автомобил БМВ с рег.№ А **** МК , договора за покупко-продажба на ищеца от 20.06.2016 г. , в застрахователната полица е посочен  различен  номер на рамата от поставения от завода – производител оригинален номер. Вещото лице е   приложило справки за двата различни автомобила от интернет/ находящи се на л.249 и 250 по делото/. Вещото лице заключава , че  в представения лек автомобил БМВ  с рег.№А **** МК е извършено  заличаване , подмяна и промяна на номера на  рамата. Установен е  оригиналния номер на рамата , поставен от завода производител и той е  WBAWE31030PV98567. В наличната по делото документация – застрахователна полица по застраховка „Каско +“ от 21.06.2016 г., договора за покупко-продажба от 20.06.2016 г. и в свидетелството за регистрация на л.а. БМВ с рег. А **** МК има несъответствие на посочения номер на рамата със заводски поставения  номер на рамата на  автомобила.

       Предявените обективно кумулативно и евентуално съединени искове са допустими.

       По основателността на същите съдът съобрази следното:

       На първо място – по предявения от  ищеца инцидентен установителен иск: ищецът се позовава на придобито право на собственост на основание договор с изискване за форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, при условията на евентуалност -  на основание чл.78 ал.1 от ЗС. Касае се за движима вещ – лек автомобил с режим на регистрация, извършвана от специализираните органи на МВР – Сектор КАТ,  регламентиран в ЗДП. Свидетелството за регистрация , което се издава от специализираните органи е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления , включително и  относно  собственика на съответния автомобил. Регламента за регистрация се съдържа в чл.143 от - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство / подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му -  номера на рамата/. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Съдът намира за безспорно установено по  делото , че процесният автомобил действително е с друг идентификационен номер и други отличителни белези/ цвят ,  дирекция на волана/ - т.е. – той е друг автомобил, различен от отразения документално. Установява се,  че  оригиналния идентификационен номер е бил заличен и на мястото му поставен номер на друг автомобил с други отличителни белези като  в съответствие с това е бил променен и  цвета на автомобила / сочи  се , че е бил фолиран в червен цвят/. Неясно по какъв начин същият е бил регистриран като е издадено и свидетелство за регистрация в  нарушение на чл.143 от т.е. – същата се  явява незаконосъобразна. В противоречие със закона данните по незаконосъобразната регистрация сочат неверни данни за автомобила / дясна вместо лява дирекция на волана, цвят и т.н./. Основателни са възраженията на ответната страна , че всъщност в правния мир такъв автомобил не съществува / допълнително поставения идентификационен номер, по който е записан автомобила в договора за покупко-продажба , свидетелството за регистрация сочи на автомобил, какъвто процесния не  е  - с дясна  дирекция на волана/. От друга  страна праводателите на  ищеца не са собственици на  действителния автомобил с номер  WBAWE31030PV98567 и не могат да прехвърлят валидно правото на собственост върху този действителен автомобил на ищеца като купувач. Евентуално предявения иск по чл.78 ал.1 от ЗС също е неоснователен , тъй като  изрично се изключва  приложимостта на тази разпоредба при изискуема форма за валидност – писмена с нотариална заверка на подписите на страните. А процесния договор е именно с такава  форма. Възраженията на  ищеца , че не е налице  пълно обратно доказване на факти , относими към отпадане на  придобивното основание на собственика и документа относно правото на собственост не е опроверган е неоснователно. Налице са събрани  по делото достатъчно гласни и писмени доказателства, опровергаващи съобразно гореизложеното доказателствената сила на тези документи. По тези причини  инцидентния  установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

      По основния иск съдът съобрази следното:

      Претенцията е за заплащане на  сумата от 29 072 лв. -  представляваща застрахователната сума по сключен с ответника  застрахователен договор „Каско +“ при условията на  тотална щета, вследствие на настъпване на застрахователно събитие при ПТП. Ищецът обосновава претенцията си  с остойностяване на  ремонта на причинените увреждания по  процесния автомобил по цени на авточасти, автосервизен труд и материали на оторизирания сервиз на марката БМВ – Бова Кар в гр.Бургас. Качеството на ремонта и авточастите в този сервиз според  ищеца съответстват на  качеството на самия автомобил. Общата стойност на ремонтните работи по възстановяване на  автомобила като разходи са в съотношение с действителната стойност на  автомобила 1.72 , което  превишава действителната пазарна цена със 72% и  води до извода , че  е налице тотална щета – т.е. – възстановяването на автомобила  е  икономически нецелесъобразно/ от допълнителното заключение на в.л. Г. – л.288 по делото/. За ремонт на застрахованото МПС в сервиз на  официалния представител на съответната марка МПС / какъвто е Бова Кар/ обаче съобразно ОУ на застраховката „Каско+“ в полза на застрахования следва да е  налице  специална договореност по застраховката – „Официален сервиз“.  Същата може да се договори  за МПС  на възраст до 8 години със завишение на застрахователната  премия съгласно Тарифата на застрахователя. Според  приложената като доказателство по делото  полица за застраховане на процесния автомобил „БМВ“ /  находяща се на л.9 по делото/ договореността  между страните е за „доверен сервиз“ – който  се договаря при минимална застрахователна премия при настъпване на застрахователно събитие, при което застрахователят  покрива разходи за ремонт на частични щети в сервиз, съгласуван със застрахователя.  Такъв в случая е сервиза видно от експертното заключение на в.л.Г. – „Омникар“ – това е доверения сервиз на застрахователя – ответник по делото и съобразно полицата и ОУ  в процесния случай застрахователят отговаря за размер на щетите съобразно разценките на доверения сервиз „Омникар“. Съобразно  цените в този автосервиз. Разходите по възстановяването на щетите по цени на този автосервиз възлизат на сума, която  представлява 38% от действителната пазарна стойност на автомобила – т.е. – не е налице тотална щета и възстановяването на автомобила е икономически целесъобразно / от заключението на в.л. Г. – л.290 по делото/. С оглед на така изложеното претенцията на ищеца за заплащане  изцяло на размера на застрахователната сума в размер на 29072 лв.  поради наличие на тотална щета е неоснователна и необоснована. Страната не може да претендира извършване на ремонтни работи на претърпените при ПТП увреждания по цени на  оторизирания сервиз на марката БМВ – Бова Кар , тъй като по сключената застраховка „Каско+“ видно от полицата няма специална договореност „Официален сервиз“. Тази възможност за заплащане на застрахователна сума при тотална щета се изключва , тъй като по  цените на доверения сервиз , където може да бъде извършено отремонтирането на застрахования автомобил стойността на ремонтните работи възлизат само на 38% от  действителната пазарна стойност на автомобила. Друг е въпроса , че не са изпълнени и другите условия , въведени в ОУ от застрахователя -  прекратяване на регистрацията на МПС, не са остойностени годните агрегати, възли и детайли от процесния автомобил  ,  с общата стойност на които следва да бъде намалена сумата по тоталната щета.  В процесния случай претенцията за заплащане на обезщетение  при тотална щета / при което може да се претендира изплащане на застрахователната сума по полицата/ съобразно гореизложеното е  необоснована и неоснователна.

        Съобразно   гореизложеното фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира , че  съобразно Общите условия в процесния случай са налице основания изключващи отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.  Застрахователят  изрично е предвидил , че не дължи обезщетение , когато при оглед на уврежданията по МПС , номерът на рамата не може да бъде установен , при несъответствие между номера на рамата с този , вписан в застрахователната полица и свидетелството за регистрация на МПС , или при установяване следи от  интервенция върху номера на рамата. Безспорно  в процесния случай  по номера на рамата е осъществена интервенция – заличен е оригиналния идентификационен номер и е поставен друг, съответстващ на автомобил с дясна дирекция на волана и  червен цвят. Доказателствата в тази насока са както от показанията на свидетели, разпитани по делото , така и от трасологичната експертиза. Установява се , че при застрахователя се извършват огледи на  автомобилите , както при сключване на застраховката , така и  след настъпване на  застрахователно събитие. В процесния случай огледа  на щетите е извършвано от  служител с продължителен опит в системата на МВР, установил първоначално противоречието между  вида на автомобила – с лява дирекция и отразеното на седма позиция в идентификационния номер , съответстващо на автомобил с дясна  дирекция. След задълбочени обследвания  се установява интервенцията върху номера на рамата , поставен от производителя и  поставяне на  друг  номер , съответстващ на  автомобил с други отличителни белези. По този начин се получава автомобил, какъвто не е произвеждан от завода БМВ и чийто идентификационен  номер не отговаря на белезите му. Предвидените от застрахователя основания в ОУ за недължимост на обезщетението в процесния случай са налице – върху оригиналния заводски идентификационен номер е осъществена интервенция и  е налице между действителния  идентификационен номер на автомобила с  с този , вписан в застрахователната полица и  свидетелството за регистрация на МПС – тези условия са предвидени да  са налице алтернативно. В случая са налице и двете – осъществявана е интервенция чрез заличаване и подмяна  на  оригиналния номер и  е налице несъответствие между  действителния номер на автомобила и  отразените в документите. За да  е налице отказ от плащане на обезщетение е достатъчно наличието само на едно от тези основания / т.15.2 от Общите условия  на Автомобилна застраховка „Каско+“ – л.24 по делото/. Възраженията  на ищцовата страна по този пункт са логично правилни  - че всъщност идентификационния номер сочи , че  и при първоначалния оглед при сключване на застраховката, и при огледа на щетите пред застрахователя се представя един и същи автомобил. Налице е обаче интервенция върху номера на рамата , която не може да се установи с обикновен оглед от лице без необходимата квалификация. А извършената  въз основа на  установените несъответствия експертиза сочи , че  всъщност идентификационния номер е друг и автомобила не съответства на  поставения му  допълнително номер.

        С оглед  на гореизложеното дори и да се игнорира въпроса за правото на собственост  по отношение на застрахования автомобил, да се приеме , че този въпрос е ирелевантен и  съобразно цитираната от ищеца съдебна практика за ищеца е налице  застрахователен интерес от сключения с ответника застрахователен договор заявявайки застрахованото имущество като свое собствено/ ако се приеме , че ищецът  не е знаел  установените впоследствие данни за осъществена интервенция върху идентификационния номер на автомобила/ , то са налице правоизключващи основания , които  освобождават застрахователя от отговорност за заплащане на  обезщетение- както в исковия размер за тотална щета / основания за това липсват  поради липсата в полицата на договореност „Официален сервиз“, както и  поради липсата на доказателства за прекратена регистрация на МПС-то/  , така и евентуално в размера по цени на „доверения сервиз“ „Омникар“.

      Съдът не коментира възражения на ответната страна и направените в тази връзка оспорвания от ищеца / в подробен  вид – в представената писмена защита – вх.№8428/12.06.2018 г. от ищцовата страна/ по клаузи от ОУ/ напр.: - 3.3; 9.1.9/, находящи се по делото на л.48л.56 по делото. Следва да се отбележи , че страните са  представили по делото Общи  условия , които се различават, в сила от  различни моменти. Наличните  от л.19 до л.27 по делото са в сила от 31.08.2015 г. и съдът намира ,  че те са относимите и приложими ОУ към застрахователната полица по делото , тъй като са били в сила към момента на сключване на застрахователния договор между страните. Наличните  по л.48-56 по делото са в сила от 15.09.2016 г./ начален вариант , а последващия – от 15.02.2017 г./ и съдът намира , че  страните не могат да се позовават на клаузи ,  които към момента на сключване на  застрахователния договор между страните не са били  действащи. Приложимите и относими ОУ към застрахователния договор са тези ,  за които е установено , че към момента на  сключване на договора са били действащи  като същите се считат за неразделна част от договора и на основание чл.20 а от ЗЗД са задължителни за страните и   имат силата на закон. Не може обаче някоя от страните да се позовава на клауза от ОУ , която към момента на сключване на застрахователния договор не е била  действаща и включена в ОУ. Поради това   възражения и оспорвания  на основание клаузи по влезлите в по-късен момент ОУ след сключване на застрахователния договор не се коментират от съда и не се вземат в предвид.

       С оглед на гореизложеното предявения  инцидентен установителен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и на двете предявени основания. Следва да се отхвърли и предявения основен  иск по  делото – за осъждането на ответника да заплати сумата от 29 072 лв. – представляваща застрахователно обезщетение  на основание застрахователен договор – автомобилна застраховка „Каско+“ с клауза „пълно каско“ , сключен на 21.06.2016 г. за претърпени имуществени вреди на застрахования автомобил „БМВ“ с рег.№ А **** МК ведно с последиците от това.

      На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски / съобразно списък по чл.80 от ГПКл.294 по делото/ в общ размер на 2070 лв. – за адвокатско възнаграждение , за експертиза и за такси за удостоверения.

 

     Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                             Р             Е             Ш            И:

 

 

 

    ОТХВЪРЛЯ  предявения инцидентен установителен иск от Т.М.Б. от гр. Бургас, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София , с който се иска да се приеме за установено , че ищеца по делото Т.М.Б.  е собственик на лек автомобил  марка БМВ , модел 325 , с рег.№ А **** МК, рама WBAWE32000PX95629 , придобит на основание договор за покупко-продажба на моторно превозно средство , сключен на 20.06.2016 г., при условията на евентуалност – да се приеме за установено ,  че  ищецът Т.М.Б. е собственик на лек автомобил марка БМВ , модел 325 , с рег.№ А **** МК, рама WBAWE32000PX95629 , придобит на основание чл.78 ал.1 от ЗС като неоснователен и недоказан.

 

    ОТХВЪРЛЯ  иска на Т.М.Б. , ЕГН-********** от гр. Бургас срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК ********* – гр.София за заплащане  на сумата  от 29 072 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП  на 22.03.2017 г. по  щета №44010211702057 от 23.03.2017 г. и дължимо по застрахователен договор – автомобилна застраховка „Каско +“ с клауза „Пълно каско“ от 21.06.2016 г., застрахователна полица №440116021022762  валидна от 14.00 часа  на 21.06.2016 г. до 24.00 ч. на 20.06.2017 г. за лек автомобил марка „БМВ“ модел 325 с рег. А **** МК, покриващо претърпените от ищеца имуществени вреди , настъпили в  периода на застрахователното покритие , а именно : в резултат на реализираното на 22.03.2017 г. пътнотранспортно произшествие , за което  застрахователно събитие при застрахователя е образувана щета №44010211702057 от 23.03.2017 г. ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба да  окончателното плащане на сумата като неоснователен и недоказан.

 

    ОСЪЖДА  Т.М.Б. от гр. Бургас да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД сумата в размер на 2070 / две хиляди и седемдесет/ лева – направени по делото  разноски.

 

    Решението  може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

      

                                                    

 

                                                           Окр. съдия: