Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../07.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Кичка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 422 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез процесуалния й представител – адв. П.Т., срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата
сумата 1581.10 лв. /след допуснато изменение в размера на предявения иск вместо
първоначално претендирания 10 лв., частичен иск от целия
в размер на 2000 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищцата лек автомобил „Мерцедес
Е 320 ЦДИ“, с рег. № В 8918 ВМ, настъпили в резултат на реализирано на 29.08.2019 г. ПТП в гр. Варна, кв. „Трошево“,
в близост до бл. 22 и Мото Пфое
– Mall Varna, при излизане от паркинг и извършване
на маневра „движение назад“, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Тойота“ модел „Рав 4”, ДК № В 6235 КТ, застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, изразяващи се в увреждания на лявата
част на лекия
автомобил – преден ляв калник, външна
дръжка на предна лява врата,
капаче патрон ключалка предна лява врата, външна
дръжка задна врата, лайсна задна
врата, панел заден ляв калник,
предна лява врата, задна лява
врата и странично огледало /комплект/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 31.01.2020 г. ищцата Г.И.Т.
твърди, че на 29.08.2019 г., около 13:40 часа, в гр. Варна, кв. „Трошево“, в близост до бл. 22 и Мото Пфое
– Mall Varna, при
излизане от паркинг и извършване на маневра „движение назад“ водачът на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № В
6235 КТ, предизвикал пътно-транспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което
увредил лявата част на собствения й движещ се и навлизащ в паркинга лек
автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № В 8918 ВМ. Излага, че автомобилът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака й с П.К.Т..
Посочва, че виновният водач има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника З. „Б.И.“ АД, със срок на валидност 26.10.2018 г. –
26.10.2019 г. Предвид съгласието на участниците в процесното
ПТП относно обстоятелствата, при които същото е настъпило, водачите на двете
превозни средства съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Поддържа, че на 29.08.2019 г. ответникът бил уведомен за инцидента, като същият
извършил оглед на автомобила, съставил снимков материал и опис на щета №
**********. Твърди, че от описа се установява, че преден ляв калник, външна
дръжка на предна лява врата, капаче патрон ключалка предна лява врата, външна
дръжка задна врата, лайсна задна врата и панел заден ляв калник са леко
деформирани и се нуждаят от боядисване с основен цвят; предна лява врата и
задна лява врата са със средна деформация и също се нуждаят от боядисване с основен
цвят; ляво странично огледало /комплект/ било увредено в пълна степен и било за
подмяна. Излага, че въпреки заведената щета, констатираните от застрахователя
щети и изтичането на тримесечния срок по чл. 496 КЗ ответникът не е определил и
не й е заплатил обезщетение. Счита, че е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото застрахователно събитие и причинените върху автомобила
имуществени вреди. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника З. „Б.И.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. Х. Боев. Поддържа становище за
недопустимост на предявения иск, като твърди, че ищцата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията
на чл. 380 ГПК, поради което към
датата на подаване на исковата
молба не е започвал да тече
3-месечния рекламационен срок
по 496, ал. 1 КЗ. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че с
исковата молба не са представени доказателства, удостоверяващи вината на
водача, управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“, с
рег. № В 6235 КТ, застрахован в дружеството. Оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Оспорва съдържанието на двустранния констативен
протокол за ПТП от 29.08.2019 г., касаещо описания
механизъм на настъпване на ПТП, посочените в него обстоятелства и причина за
ПТП. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищцата имуществени
вреди. Поддържа, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда. Прави възражение за прекомерност на претенцията. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. В
условията на евентуалност моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, съответно да бъде намален размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. П.Т., която заявява, че поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото
/докладвана след часа на проведеното открито съдебно заседание/ процесуалният
му представител – адв. М.Г. поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По допустимостта на предявения
иск съдът се е произнесъл в определение № 6447/20.05.2020 г. по предварителните
въпроси, като е приел, че направеното възражение от ответника е неоснователно
по следните съображения. По делото са представени
доказателства, че увреденият автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. № В
8918 ВМ, е придобит в режим
на съпружеска имуществена общност по смисъла на
чл. 21, ал. 1 ГПК /движимата вещ е придобита по време
на брака между ищцата и П.К.Т./. Характерно за съпружеската
имуществена общност е, че собствеността е бездялова. Подаването на уведомление за настъпила щета
е действие на обикновено управление, което ползва и двамата съпрузи. В този смисъл това
действие, извършено от съпруга П.К.Т., ползва и съпругата му – ищцата Г.И.Т.. Ето защо не
може да бъде
споделено виждането на ответника, че
не е налице надлежна извънсъдебна претенция по смисъла
на чл. 380 ГПК. Напротив – такава е депозирана пред застрахователя още към датата на
инцидента – 29.08.2019 г. Към
датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.01.2020
г. е изтекъл предвидения в чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал.
1 ГПК срок, поради което следва да
се приеме, че искът е процесуално
допустим.
По съществото на спора:
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
29.08.2019 г., подписан от водача на лек автомобил „Тойота Рав
4“, рег. № В 6235 КТ – Свилен Николов и водача на лек автомобил „Мерцедес
Е320“, рег. № В 8918 ВМ – П.Т., видно от който на процесната
дата е настъпило ПТП с участието на двата автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил „Тойота“ модел „Рав
4”, ДК № В 6235 КТ, при ответното дружество, със срок на действие 26.10.2018 г.
– 26.10.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
– 29.08.2019г.; че при застрахователя е образувана преписка по щета № **********/29.08.2019
г., за което на 29.08.2019 г. е
подадено нарочно уведомление от П.Т. /съпруг на ищцата/ за настъпило
застрахователно събитие.
Във връзка с оспорването на ответника относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на лек автомобил „Тойота“
модел „Рав 4”, ДК № В 6235 КТ е допусната съдебна автотехническа експертиза по искане на ищцата. Съгласно
заключението на вещото лице Х.К. по приетата по делото експертиза и уточненията
на вещото лице, дадени в проведеното на 02.07.2020 г. открито съдебно
заседание, механизмът на настъпване на процесното ПТП
е следният: на 29.08.2019 г., около 13:40 часа, в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, в близост до бл. 22 и Мото Пфое
– Mall Varna, при излизане
от паркинг и извършване на маневра „движение назад“ от страна на водача на лек
автомобил „Тойота Рав 4“, с ДК № В 6235 КТ, същият е
предизвикал ПТП /при праволинейно движение/, като е блъснал движещия се и
навлизащ в паркинга лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № В 8918 ВМ, управляван
от водача П.Т.. Вследствие на удара настъпват материални щети и по двата
автомобила, като конкретно процесният автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № В 8918 ВМ, получил увреждания в лявата си част.
Според вещото лице щетите по автомобила, настъпили в резултат от
реализираното на 29.08.2020 г. ПТП се изразяват в: калник преден ляв – боя,
странично огледало комплект ляво – подмяна и боя, предна лява врата – 2 степен
и боя, външна дръжка предна лява врата – боя, капаче патрон ключалка предна
лява врата – боя, задна лява врата – 2 степен и боя, външна дръжка задна врата
лява – боя, лайсна задна врата лява – боя, панел заден ляв 5 врати – 1 степен и
боя. Тези щети са описани детайлно и от застрахователя в изготвения опис на
щета № 1 № **********/29.08.2019 г., подписан от страна на съпруга на ищцата П.Т.
и от представител на ответното дружество З. „Б.И.“ АД.
Съгласно експертизата, от приложените материали по делото и механизма
на ПТП се установява, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и описаните в исковата молба и в опис заключение № 1/29.08.2019 г.
увреждания по автомобила.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Свилен
Николов, управлявал л. а. „Тойота Рав 4”, с ДК № В 6235
КТ, който при предприемането на маневра „движение назад“ с оглед излизането от
паркинга не се е уверил, че липсват движещи се автомобили и с това си поведение
/прибързано предприетата маневра/ е станал причина за процесния
инцидент. Настъпил е удар със собствения на ищцата автомобил, като са причинени
и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и
вредоносния резултат. В този смисъл съдът намира възраженията на ответника
относно механизма на ПТП и вината на водача на л. а. „Тойота Рав 4“ за неоснователни. В заключение следва да се посочи,
че искът е доказан в своето основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
какъвто е и настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност на уврежданията по средни пазарни
цени за нови части от алтернативен доставчик към датата на събитието –
29.08.2019 г., включително и труд, която именно стойност съдът приема, че
следва да бъде съобразена в настоящия случай, възлиза на сумата 1581.10
лв.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер
на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца претендираната сума 1581.10 лв. /въпреки заведената щета застрахователят не е определил и заплатил
застрахователно обезщетение/, необходима за възстановяване на увреденото
моторно превозно средство. В такъв размер е и предявеният
иск след неговото изменение по реда на чл. 214 ГПК.
По
изложените съображения и направените изводи за основателност на иска същият
следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на сумата в общ размер от
919.25 лв., както следва: 52 лв. - държавна такса + преводна такса; 202 лв. –
депозит вещо лице + преводна такса; 15.25 лв. – доплащане държавна такса +
преводна такса и 650 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г. От страна на процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, ангажирания в производството доказателствен
материал, както и обстоятелството, че по делото бе проведено само едно открито
съдебно заседание, намира така направеното възражение за основателно.
Възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 350 лв., която е в
границите на минималния размер – 340.68 лв., изчислен съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва
да се отбележи, че в случая ищцата не е представила доказателства за платени
преводни такси, поради което такива не следва да й се присъждат. По изложените
съображения съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 613.25 лв. /63.25 лв. – държавна такса, 200 лв. –
депозит вещо лице и 350 лв. – адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата 1581.10 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и един лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения на ищцата
лек автомобил „Мерцедес
Е 320 ЦДИ“, с рег. № В 8918 ВМ, настъпили в резултат на реализирано на 29.08.2019 г. ПТП в гр. Варна, кв. „Трошево“,
в близост до бл. 22 и Мото Пфое
– Mall Varna, при излизане от паркинг и извършване
на маневра „движение назад“, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Тойота“ модел „Рав 4”, ДК № В 6235 КТ, застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, изразяващи се в увреждания на лявата
част на лекия
автомобил – преден ляв калник, външна
дръжка на предна лява врата,
капаче патрон ключалка предна лява врата, външна
дръжка задна врата, лайсна задна
врата, панел заден ляв калник,
предна лява врата, задна лява
врата и странично огледало /комплект/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес:
***13.25 лв. /шестстотин и
тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Начин на плащане: по банкова сметка № BG68СЕСВ97950D6471100, при „ЦКБ“ ЕАД, с титуляр на сметката: адв. П.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: