№ / .04.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х тричленен
състав
На втори
септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1106 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е
образувано по протест от В.Х.П.–
прокурор при Районна прокуратура – Варна, против
чл.6, т.2 от Наредбата за условията и реда за използването
на спортни обекти, собственост на Община Аксаково,
приета на основание чл. 103, ал.2, т.2 от Закона за
физическото възпитание и спорта с Решение
№24.1 по протокол
№24/27.04.2021г. на Общински Съвет -Аксаково.
С протеста се претендира
прогласяване нищожността на чл. 6, т. 2 от Наредбата за условията и реда за използването на спортни обекти,
собственост на Община Аксаково, на осн. чл. 146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като пороците, от които е засегната
разпоредбата,
са толкова тежки, че правят недопустимо
съществуването ѝ в правния мир. Излагат се конкретни аргументи, с оглед на които се иска
прогласяване
нищожността на протестираната разпоредба поради особено грубото ѝ противоречие
с материалноправни разпоредби от по-висок ранг като напр. чл.3, т.4 от Закона за физическото
възпитание и спорта, съгласно който един от основните принципи на нормативната
уредба, свързана с въпросите на физическото възпитание и спорта в Република
България, е да бъдат осигурени равни възможности за достъп до занимания с
физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност и недопускане на
дискриминация. В посочения смисъл оспорената разпоредба от общинската Наредба
противоречи и на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание за вносителя на протеста се явява
прокурор Александър Атанасов от Окръжна прокуратура – Варна, който го поддържа
на изложените в него основания.
Ответникът Общински съвет – Аксаково, представлявани
от председателя, не се представлява и не изразява становище по протеста.
Заявеното оспорване е съобщено чрез обявление в „Държавен
вестник“, обнародвано в бр. 51 от 18.06.2021 г., като в законоустановения срок
няма постъпили искания за встъпване в производството от други страни.
Съдът, като извърши преглед на протестираната
разпоредба на чл. 6, т. 2 от Наредбата за условията и реда за използването на
спортни обекти, собственост на Община Аксаково, във връзка с изискванията за
законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 196 от АПК, във връзка
с чл. 146 и чл. 168 от АПК, констатира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК, прокурорът може да
подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като нормата на чл. 187, ал. 1
от АПК установява, че подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени
без ограничение във времето.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, в изпълнение на правомощията
си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Съгласно чл. 21, ал. 1, т.23, предложение І-во от ЗМСМА
освен изчерпателно изброените, общинският съвет решава и други въпроси от
местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. В
допълнение към горното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 103, ал.2,
т.2 от ЗФВС, съгласно която условията и редът за използването на обектите по
ал. 1 /спортни обекти държавна и общинска собственост/ се определят с наредба
на съответния общински съвет – за спортни обекти – общинска собственост. Следователно
общинската Наредба за условията и реда за използването на спортни обекти,
собственост на Община Аксаково, част от която е атакуваната разпоредба на чл.6,
т.2, представлява подзаконов нормативен акт по аргумент от разпоредбата на чл.
7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 76, ал. 3 от АПК.
Предвид посоченото дотук, настоящият тричленен състав
на Административен съд - Варна приема за установено, че разглежданият протест е
допустим.
Разгледан по
същество, протестът е основателен.
В чл. 6 от Наредбата за условията и реда за
използването на спортните обекти, собственост на община Аксаково, прието с
посоченото решение на Общински съвет – Аксаково, в точки от 1 до 4 изчерпателно
са изброени условията, на които следва да отговарят лицата, които кандидатстват
за ползване на спортните обекти – общинска собственост: 1/ седалището и мястото
на развиване на спортната им дейност да е на територията на Община Аксаково; 2/
да нямат просрочени задължения към Община Аксаково; 3/ да са изпълнили
задълженията си по договори, с които Община Аксаково е предоставила ползването
на спортни обекти и съоръжения; 4/ да водят активен тренировъчен процес.
Предмет на настоящото съдебно производство е единствено условието, посочено в
т.2 от Наредбата.
Наличието на основанията, визирани в чл. 146 вр. чл. 196 от АПК, водят до недействителност на
подзаконовия нормативен акт. При преценка дали порокът, от който актът страда,
води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали
нарушението на изискването за валидност е съществено – в който случай актът
следва да бъде отменен, или особено съществено – в който случай актът следва да
бъде обявен за нищожен. Безусловно акт, който е издаден от некомпетентен орган
– било то материална, териториална или по степен липса на компетентност, винаги
е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност
само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. издаден е при пълна липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици
от акта са нетърпими от правовия ред. Изложените по-горе аргументи за
унищожаемост или за нищожност на административните актове са приложими и когато
по съдебен ред са оспорени отделни техни части, в това число и на подзаконови
нормативни актове, какъвто е предметът на настоящото съдебно производство.
Според приетото по делото ведно с административната
преписка заверено копие на Докладна записка с рег.
индекс и дата ОБС-9500-197/ 13.04.2021 г. на Кмета на Община Аксаково,
Област Варна, до Председателя на Общински съвет – гр. Аксаково е внесен за обсъждане
и приемане проект на Наредбата за условията и реда за използването на спортни обекти,
собственост на Община Аксаково. Видно от приложения към
доказателствата Протокол № 24 от 27.04.2021 г., докладната записка е разгледана на редовно заседание на Общинския
съвет на гр. Аксаково, и Наредбата единодушно е приета с Решение №
24.1/27.04.2021 г. при явно гласуване от присъствалите на сесията 18 от общо 21
общински съветника. След приемане на Наредбата с посоченото решение от
27.04.2021 г., същата не е изменяна и/или допълвана с последващи решения на
ответника.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема
за установено, че процесната общинска Наредба е приета при липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, от компетентен орган териториално и по материя Общински съвет в законен
състав, при наличие на необходимия кворум съгласно чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА.
Законът не поставя конкретни изисквания към формата на
подзаконовия нормативен акт, поради което настоящият състав на съда приема, че
с обективиране на взетото от Общинския съвет решение №
24.1 в протокола от сесията, проведена на 27.04.2021 г., това условие е
спазено.
По приложението на материалния закон:
Без съмнение общинската Наредба представлява
подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да
детайлизира или доурегулира разпоредбите на Закона
като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва
да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно
се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Формулирано
по различен начин – регламентацията, която дава общинската Наредба, следва да
уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не
може да е в противоречие със закона, нито да преурежда
по различен начин вече уредени от закон обществени отношения – в случая,
съобразно посоченото по-горе, Наредбата за условията и реда за използването на
спортни обекти, собственост на Община Аксаково, е приета на основание чл. 103,
ал.2, т.2 от ЗФВС.
Съдът намира за основателни изложените в протеста на
районния прокурор съображения, касаещи приемането на оспорената разпоредба на
чл.6, т.2 от Наредбата в противоречие с норми от по–висока степен. В този
смисъл основателно се явява твърдението в протеста на районния прокурор от
Районна прокуратура – Варна, че посоченият текст противоречи на разпоредбата на
чл. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, в който са посочени
основните принципи, на които се основават развитието и управлението на
системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност, като с неговата т. 4 е прогласен принципът за
осигуряване на равни възможности за достъп до занимания с физическа активност,
спорт и спортно-туристическа дейност и недопускане на дискриминация. Протестираният текст от общинската Наредба създава очевидно
неравенство между правните субекти, които имат просрочени задължения към Община
Аксаково, и тези, които имат задължения към други общини и/или към Държавата.
По естеството си това представлява проява на непряка дискриминация спрямо
физическите лица. Последните констатации категорично сочат за наличие на
противоречие с нормативен акт от по-висока степен, какъвто в случая се явяват
Конституцията на Република България и Законът за физическото възпитание и
спорта. Такова несъответствие е правно нетърпимо и с оглед разпоредбата на чл.
15, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно която нормативният акт
трябва да съответствува на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен.
Протестираният текст противоречи и на целта на
Закона за физическото възпитание и спорта, тъй като неговата цел е единствено
да създаде регламент, с който се уреждат обществените отношения, свързани с
развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България.
Целите на този закон са изчерпателно посочени в чл. 2 и използването му като
инструмент за повишаване събираемостта на публичните задължения – държавни или
общински, не е една от тях.
Констатираното противоречие на т.2 от чл. 6 на
общинската Наредба с разпоредбите на чл.3, т.4 от ЗФВС и чл.15, ал.1 от ЗНА,
още повече – неговият дискриминиращ ефект, е съществено нарушение, но не до
степен, че да налага прогласяването на този текст за нищожен. Протестираният текст не е приет от ОбС
- Аксаково при липса на правно основание изобщо, в който случай съществуването
му би било нетърпимо в правния мир, а въз основа на нормативен акт, но в
противоречие с неговата цел. В този смисъл съдът намира, че в случая протестът
е основателен и следва да бъде уважен чрез отмяна на протестирания текст като
незаконосъобразен.
При този изход на делото искането за присъждане на
разноски в полза на Районна прокуратура - Варна е основателно и следва да бъде
уважено чрез присъждане в тяхна полза на сумата 20лв. – заплатена такса за
обнародване на обявление в „Държавен вестник“.
Така мотивиран и на осн. чл.
193, ал.1, предл. ІІ-ро от
АПК, настоящият тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата
на чл.6, т.2 от Наредбата за условията и
реда за използването на спортни обекти, собственост на Община Аксаково,
приета на осн. чл. 103, ал.2, т.2 от Закона за
физическото възпитание и спорта с Решение № 24.1 по протокол № 24/27.04.2021г.
на Общински Съвет -Аксаково.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на Районна
прокуратура - Варна направените по делото разноски в размер на 20,00 /двадесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване или протест пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението да се обнародва в срока и по реда на чл. 194
от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.