Р Е Ш Е Н И Е №260790
гр.
Кюстендил, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
търговска колегия, в открито заседание
на двадесет и шести януари
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при
секретаря Вергиния Бараклийска
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
т. д. № 81
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид:
Образувано е по
искова молба, подадена от „*****" ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район „Триадица", бул. ..България" № 81
В, офис 3, чрез адв. И.Ц. - САК, със съдебен адрес:***, офис 3, Адвокатско
дружество ,.Гугушев и партньори" срещу „*****" ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „З." № ** и „*****" ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." № **, с
която са предявени два обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
първият от които за сумата от 297 000 лева, представляваща усвоена и невърната
главница по Договор за овърдрафтен кредит № 010-160/26.04.2010 г. и Анекс №1
към него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
деня на подаване на настоящата искова молба в съда - 06,08.2019 г. до
окончателното й заплащане, а вторият за сумата от 15 600 лева, представляваща
общия размер на годишните такси за управление на кредита по процесния договор
при годишна такса в размер на 3 900 лева, за срок от четири години, включващ
периода от 26.04.2010 г./ деня на сключване ма договора за кредит/ до
06.08.2014 г. / крайният срок за погасяване на всички суми по договора за
кредит, уговорен в Анекс № 1 към него/.
В исковата молба
ищецът излага, че На 26.04.2010 г. между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД, ЕИК: *****
/заличено търговско дружество на 04.03.2014г., с правоприемник „Първа Инвестиционна
Банка" АД/, в качеството на кредитодател от една страна и от друга - „*****"
ЕООД, ЕИК: *****, в качеството на кредитополучател и солидарните му длъжници „*****11
ЕООД, ЕИК: ***** и физическото лице С.Й.С., като съдлъжници е сключен Договор
за овърдрафтен кредит № 010-160. По силата на посочения Договор за кредит „МКБ
ЮНИОНБАНК" АД е предоставило кредит на ***** ЕООД в размер на 300 000 лева
/триста хиляди лева/, при годишна лихва за редовен дълг /възнаградителна лихва/
в размер на Едномесечния СОФИБОР, увеличен с надбавка 4,77 /четири цяло и
седемдесет и седем/ пункта, по не по-малко от 11 % /единадесет процента/,
наказателна лихва за забава, включваща възнаградителиата лихва, увеличена с
надбавка 10 /десет/ пункта, с краен срок за издължаване 06.05.2011 г.
На 15.04.2011 г.
между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД и „*****" ЕООД и съдлъжниците му „*****"
ЕООД и физическото лице С.С., е сключен Анекс № 1 към Договор за предоставяне
на кредит 010-160/26.04.2010 п. С Анекс № 1, страните са уговорили условия за
погасяване на задълженията по Договора за кредит. Страните са се споразумели,
че кредитният лимит е без право на усвояване, а вече усвоеният кредитен лимит
ще се изплати па месечни погасителни вноски, като са предвидени и съответните
падежи за вноските. В т. 1.2. от Анекс № 1 е уговорено, че крайният срок за
погасяване на всички суми, дължими по Договора за кредит, се удължава до
06.08.2014 г. Уговорен е размер на Годишната такса за управление на кредита,
която възлиза на 1,3 % /3 900 лева/. Общият размер на погасителните вноски е
297 000 лева.
Ищецът твърди, че
солидарните длъжници не са платили нито една от уговорените погасителни вноски,
поради което дългът им към 25.11.2012 г. е в общ размер на 371 614 лева /триста
седемдесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет лева/, видно от т. 1.2. на
Приложение № 12 към Договора за цесия, а към 07.01.2013 г. е в общ размер на
373 701.08 лева съгласно извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк"
АД. Тези суми не са изплатени и към настоящия момент.
Сочи, че на
27.11.2012 г. между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД с ЕИК *****, и „*****" ООД с
ЕИК ********* /с предишно наименование „*******" ЕООД, изменено на
18.04.2013 г./ е сключен Договор за цесия. С Договора за цесия „МКБ
ЮНИОНБАНК" АД е прехвърлило на „*****" ООД вземанията, описани в
приложения към Договора за цесия, сред които са и вземания, описание в
Приложение № 12. а именно вземанията срещу „*****" ЕООД и ..*****"
ЕООД, произтичащи от Договор за овърдрафтен кредит № 010-160/26.04.2010 г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1/15.04.2011 г., заедно с всички съответни
обезпечения.
Във връзка със
сключения Договор за цесия, Цедентьт „МКБ ЮНИОНБАНК" АД е предоставило на
Цесионера пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 18088 от 21Л
2.2012 г. на нотариус Весела Ивчева рег. № 271 с район на действие РС - София
на ИК. с което Цедентьт е упълномощен да извършва всички необходими правни и
фактически действия относно уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на
вземанията на „МКБ ЮНИОНБАНК" АД. произтичащи от Договора за кредит от
26.04.2010 г., изменен с Анекс № 1/15.04.2011 г., изрично посочени в т. 1.29 от
пълномощното.
Ищецът „*******"
ЕООД е изпратил надлежно съобщения до всички длъжници, съгласно разпоредбата па
чл, 99. ад. З от ЗЗД. с които ги уведомява за прехвърлянето на вземанията.
Съобщенията са съответно получени от ответниците .*****" ЕООД, „*****"
ЕООД на дата 25.01.2013 г., което се установява от приложените разписки за
куриерска доставка. Излага, че кредиторът „АПС България" ЕООД повторно е
изпратил уведомления по чл. 99, ал. З от ЗЗД преди започване на настоящото
производство. Уведомленията до „*****" ЕООД и „*****" ЕООД са връчени
чрез ЧСИ Валентина Александрова с рег. № 742 на КЧСИ и район на действие - ОС
Кюстендил. Уведомленията са връчени на 29.07.2019 г. лично на управителя на
двете ответни дружества -С.Й.С., който удостоверява с подписа си получаването
на уведомленията.
Ищецът сочи, че на
длъжниците са изпратени и покани за доброволно уреждане на отношенията,
включително покана преди подаваме на настоящата искова молба. През месец юли
2019 г. „*****" ООД отправя към длъжниците „*****" ЕООД и „*****"
покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за кредит от
26.04.2019 г., изменен и допълнен с Анекс № 1, в едноседмичен срок от
получаването й. Като доказателство за връчването на посочената покана за
извъисъдебно уреждане на отношенията между страните представя разписка за
получаването й. подписана лично от Славчо Славов. Въпреки това. длъжниците не
са изразили намерения да изплатят задълженията си, поради което е образувано
настоящото производство.
Обобщава, че
общият размер на вземанията на „АПС ФАЙНАНСИНГ" ООД по Договора за цесия
от 27.11.2012 г., които са възникнали по Договора за кредит, сключен на
24.06.2010 г., е 312 600 лева /триста и дванадесет хиляди и шестстотин лева/.
Този общ размер е формиран от усвоения и неплатен кредитен лимит в общ размер
на 297 000 лева, чието връщане е уговорено с Анекс № 1 и уговорената годишна
такса за управление на кредита в общ размер от 15 600 лв. за четири години - за
периода от 26.04.2010 г. /деня на сключването на Договора за кредит/ до 06.08.2014
г. /крайният срок за погасяване на всички
- 2 -
суми но Договора за кредит, уговорен в Анекс
№ 1 към него/, при годишна такса в размер на 3 900 дева .
Сочи, че размерът на
задължението на ответниците към датата на сключване на Договора за цесия се
установява от т. 1.2. на Приложение № 12 към Договора за цесия, в който е
посочено че вземането е в общ размер на 371 614 лева /триста седемдесет и една
хиляди шестстотин и четиринадесет лева/. В приложеното към исковата молба
извлечение от счетоводните книги па „МКБ Юиионбанк" АД, предадено на
цесиоиера в изпълнение па т.3.1. от Приложение № 12 към Договора за цесия, се
установява, че към 07.01.2013 г. задължението на ответниците е в общ размер на
373 701.08 лв.
Изрично уточнява,
че от посочените размери с настоящата искова молба ее претендира единствено
усвоеният и невърнат кредит - главница в размер на 297 000 лева, както и сумата
от 15 600 лева, представляваща общия размер на таксите за управление на кредита
за горепосочения период, като не се претендират изтеклите до настоящия момент
лихви.
Счита, че крайният
срок за погасяване на всички суми, дължими по Договора за кредит /в т.ч.
главница, лихва, такси, комисиони, наказателна лихва, разноски/ се удължава до
06.08.2014 г., съъгласно т. 1.2. от Анекс № 1/15.04.2011 г. към Договора за
кредит.
В депозирания по
реда на чл. 367 ГПК отговор ответниците твърдят, че че към датата на
предявяване на настоящите искове не е настъпила изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Сочат, че това обстоятелство намира опора и във факта, че и
самият ищец не сочи в исковата си молба, че неговият праводател е обявил
предсрочната изискуемост на вземането по кредита.
Изтъкват, че с
исковата молба не се представят каквито и да е било доказателства относно
възникване на задълженията по цитираният договор за овърдрафт кредит, не се
сочи дали главният ответник /"*****" ЕООД/ е изплащал задълженията си
по договора и каква част от кредита с била изплатена. Оспорва и твърдяното от
ищеца обстоятелство, че към 07.01.2013 г. било налице задължение но кредита в
размер на 373 701.08 лева.
Ответниците
твърдят, че сключеният на 27.11.2012 г. договор за цесия не ангажира правната
им сфера, тъй като ое нищожен поради липса на предмет и съдържание. Сочат, че
към датата на извършването му не е налице годно за прехвърляне вземане.
Излагат, че това обстоятелство намира опора в изложените в исковата молба
факти, въз основа на които считат, че ищецът е заплатил чужд дълг на основание
договора за овърдрафт кредит.
На следващо място
и алтернативно на изложеното по-горе се твърди, че вземането, предмет на
прехвърлителната сделка, не е изискуемо в заявеният от ищеца размер и не е
възникнало на предявеното от него основание.
Оспорват
надлежното уведомяване на длъжника за цесионния договор, с който вземането е
прехвърлено. Твърдят, че доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/.
Доколкото
уведомяването за настъпилата цесия е извършено от новия кредитор, приемат
наличието на порок в цесионното правоотношение и по конкретно в правото на
новият кредитор да обяви изискуемост на вземането на своя праводател.
Излагат, че за да
се суброгира в правата на праводателя си по повод уведомяването на длъжниците
за извършената цесия, респективно за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, то предсрочното изискуемост на вземането е следвало да бъде надлежно
съобщена от предишния кредитор.
Приема се, че
уведомяването на кредито получател я за обявяването на предсрочната изискуемост
на договора за кредит представлява елемент от фактическия състав, без който не
може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор. Сочи, че
предсрочната изискуемост на вземането по кредита променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването н,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. В
този смисъл, цесиоиерът може да изменя договорното правоотношение между цедента
и длъжника, само в случаите, при които 1,1 това право му е изрично делегирано
или 2./прехвърлено е с договора за цесия и цялото правоотношение по договора за
кредит, т. е. имаме заместване на една от страните по правоотношението, като
отричат тези предпоставки в случая да са налице.
Считат, че
доколкото промяната на изискуемостта на облигационното правоотношение несъмнено
води до изменение на облигационната връзка, като пряко рефлектира върху срока
на договора, то уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост,
следва да се извърши от страна по договора -кредиторът - цедент. Оспорват процесиите
вземания да са изискуеми в заявения размер и отричат да са възникнали на
предявеното от ищеца основание.
Твърдят, че
цесионното правоотношение не ангажира правната сфера на длъжниците с оглед
липсата на съгласие от страна на кредитополучателя и изрична уговорка в
договора за овърдрафт кредит, вземането по кредита да бъде прехвърляно в полза
на трети лица..
На самостоятелно
основание правят възражение за изтекла в полза на длъжниците погасителна
давност. Твърдят, че по отношение па вземанията предмет на настоящето
производство са налице предпоставките на чл. 110 от ЗЗД м са погасени с
изтимане на пет годишна давност. Оспорват твърдението на ищеца, че давността по
отношение на вземанията му е настъпила с отлагателмото условие по подписаният
анекс 1 от 15.04.2011 г.
В срока по чл.
372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа твърдението за
изискуемост на претендираните вземания към момента на предявяваме на исковете и
оспорва твърденията на ответниците за ненастъпила изискуемост на вземанията по
договора за кредит към момента па предявяване на исковете. Поддържа твърдението
си, че изискуемостта на процесиите вземания е настъпила на 06.08.2014г. -
съгласно уговореният в т. 1.2 на Анекс № 1 краен срок за погасяване на всички
суми, дължими по Договора за кредит. Акцентира върху това, че с депозираната
искова молба се иска присъждането на дължими и падежирали вземания по договор
за кредит, прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, респективно са
дължницитс са в забава, респективно заявява се, че не се претендират вземания,
които са били обявени за предсрочно изискуеми.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират допълнителен отговор, в който поддържат заявените с
отговора на исковата молба оспорвания, считайки направените от тях възражения
за ясни и конкретни.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че съгласно Договор
за овърдрафтен кредит № 010-160/26.11.2010 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“
АД, с ЕИК ***** като кредитор и „*****“ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от С.Й.С.
- като кредитополучател, банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя банков овърдрафтов кредит в максимален общ размер на кредита
300 000 лева, с цел – рефинансиране на действащ оборотен кредит с разрешен
размер от 60 000 лева и финансиране на текуща дейност на клиента. В чл.1.4
от Договора е уговорено, че средствата по кредита се предоставят и отчитат по заемна
сметка, открита на името на кредитополучателя в „МКБ Юнионбанк“ АД, а съгласно
чл.1.5 усвояването на средствата по кредита и погасяването на дълга, формиран
по кредита, в сроковете и при условията на договора, ще става през
разплащателна сметка на клиента. Видно от чл.1.5.1 е допуснато усвояване на
средства по кредита и на каса.
В чл.1.6 от
Договора е договорено, че формирания редовен дълг по кредита ще се олихвява с
годишен лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на сумата на
лихвената база – 1 месечен Софибор и надбавка от 4.77 пункта, но не по-малко от
11%.
С чл.1.8 от
Договора е уговорено задължение на кредитополучателят да заплаща такси и
комисионни, като към изброените спада и годишна комисионна за обработка и
управление
-
3 -
на кредита в размер на 1.5% върху разрешения
размер на кредита, която за първата година от срока на договора е дължима при
сключване на договора, а за всяка следваща от срока на кредита – в началото на
съответния нов годишен или последния (остатъчен) период за срока на
кредита.
Крайния срок за
усвояване на средства по кредита е определен на 05.05.2011 г., като кредита е
бил предоставен за ползване при следните стойности на разполагаемия кредитен
лимит за усвояване: до 05.04.2011 г. – 300 000 лева; от 06.04.2011 г. до
05.05.2011 г. – 150 000 лева и на 06.05.2011 г. – окончателно погасяване.
Кредита е бил обезпечен с учредена в полза на банката договорна имопека.
Солидарни длъжници
по кредита са „*****“ ЕООД с ЕИК ***** и С.Й.С. като физическо лице.
По силата на
сключения договор кредитополучателят се е задължил да открие и поддържа разплащателна сметка, по която съгласно
уговореното в чл.1.5 от Договора да стане усвояването на кредита. Уговорено е
също така, видно от чл.3.4 от Раздел II от процесния договор, че кредитополучателят има право да ползва
многократно средствата от овърдрафта до разрешения размер на разполагаемия
кредитен лимит и в рамките на уговорения срок за усвояване. В право на
кредитополучателят е да погасява / в това ч. и частично/ във всеки момент дълга
по ползвания овърдрафт, без да е усвоил напълно до разрешения разполагаем
лимит, като погасяването на дълга не го лишава от възможността отново да ползва
средства от овърдрафта до разрешения разполагаем лимит.
В Раздел II „Стандартни условия относно издължаването на
кредита“ е заложено, че кредитополучателят е длъжен да издължи кредита окончателно
в крайния уговорен за това срок, като може да прави междинни погасявания и
последващи нови усвоявания на средства от кредита в рамките на съответните
срокове за усвояване и до размера на разрешения разполагаем лимит. Уговорено е също така, че кредитополучателят
и солидарните длъжници отговарят за изпълнението на задълженията по договора
при условията на солидарна отговорност.
В чл.7.2 от
договора е уговорено, че главницата по кредита се погасява от
кредитополучателят с всяко от постъпленията по откритата за целта негова
разплащателна сметка, а при настъпване на крайна дата за погасяване на главница
по кредита и/или настъпване на изискуемост на задължение за плащане на
разноски, комисионни, лихви или лихви за просрочие, задълженията се събират от
наличностите и постъпленията по останалите сметки на кредитополучателят при
Банката, като същата има право служебно да задължи сметките му.
С Анекс №1 към
Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г., сключен на 15.04.2011
г. между „МКБ Юнионбанк“ АД, кредитополучателят „*****“ ЕООД и солидарните
длъжници „*****“ ЕООД и С.Й.С., страните са трансформирали вида на
преотстъпения кредит, като от овърдрафт същия е преобразуван в обикновен
кредит, при който кредитния лимит е без право на усвояване, а издължаването на
кредита е уговорено да става на месечни погасителни вноски. Крайния срок за
погасяване на всички суми, дължими по Договора за кредит е удължен до
06.08.2014 г. Уговорена е годишна такса за управление на кредита в размер на
1,3% или 3 900 лева.
От приложеното по
делото извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“ АД за процесния
договор за кредит се установява, че към 16.12.2012 г. дългът на
кредитополучателят е в размер на 274 500 лева – редовна главница;
25 500 лева – просрочена главница; 62 513.96 лева – просрочена
възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.01.2011 г. до 16.12.2012 г.;
3 387.12 лева – просрочена лихва за забава, начислена за периода от
06.04.2011 г. до 16.12.2012 г. и 7 888 лева – такса за управление на
кредита. Като обща сума към процесната дата е изчислено, че задължението на
кредитополучателят възлиза на сумата от 373 701.08 лева.
От приложения по
делото Договор за цесия от 27.11.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД и „АПС
България“ ЕООД се установява, че е цедирано задължението по процесния договор
да кредит, което обстоятелство е видно и от приложеното към договора Приложение
№12 - лист 52 от делото.
Длъжника „*****“
ЕООД е надлежно уведомен за цедирането на вземането от цесионера „*****“ ООД,
упълномощен с правото да уведоми длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД с изрично
пълномощно, приложено по делото на лист 54-56, с надлежно връчено лично на
длъжника на 29.07.2019 г. Уведомление вх.№07126/29.07.2019 г. 3856/07.07.2019
г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова с рег.№742 на КЧСИ и район на
действие – Окръжен съд Кюстендил. Идентични уведомления са изпратени и до
солидарните длъжници, като същите са получени лично от С.Й.С..
Ищеца „*****“ ООД
е поканил длъжника „*****“ ЕООД доброволно да изпълни задължението си, цедирано
от „МКБ Юнионбанк“ АД, като видно от разписка за получаване се установява, че
същата е получена от Славчо Славов, без обаче да е отразена дата на получаване.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено от
страните, се установява, че във връзка с изпълнението на възложената задача
вещото лице Г.В. е изискал от „Първа Инвестиционна банк“ АД в качеството на
приемник на „МКБ Юнионбанк“ АД (заличен търговец) данни за движението по
разплащателната сметка на длъжника, по която кредита е бил усвояван, но на
същия не са били предоставени данни за размера на вноските по главница от
страна на „*****“ ЕООД, а само е било посочено, че кредит – овърдрафта е бил в
режим на многократни усвоявания и погасявания в периода от 30.04.2010 г. до
15.04.2011 г., на която дата същият е преструктуриран в кредит с погасителен
план. От датата на преструктурирането на кредит овърдрафта в обикновен кредит
до датата на цесията, осчетоводена с вальор от 17.12.2012 г., няма погасяване
по кредита, като със същото писмо вещото лице било уведомено, че задължението
на кредитополучателят към „МКБ Юнионбанк“ било погасено с цесията. Вещото лице
сочи, че размерът на неплатените главници по Договор за овърдрафт кредит към
16.12.2012 г. към „МКБ Юнионбанк“ АД е 274 000 лева редовна главница и
25 500 лева – просрочена главница. Плащането на главниците по процесния
договор за кредит било преустановено преди датата на преструктуриране на същия
в обикновен кредит с Анекс №1/15.04.2011 г., но нямало официални данни за
конкретна дата. Вещото лице пояснява, че тези данни са извлечени от
представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“ АД,
като от страна на правоприемника на заличения търговец не е била предоставена и
информация за датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Вещото
лице пояснява, че такъв документ липсва и по делото. Съгласно извлечението от
счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“ АД от 07.01.2013 г., което е използвано
от вещото лице, се установява, че задължението на кредитополучателят „*****“
ЕООД е в общ размер на 373 701.08 лева, от които редовна главница в размер
на 274 000 лева, просрочена главница в размер на 25 500 лева,
просрочена възнаградителна лихва за периода от 06.04.2011 г. до 16.12.2012 г. в
размер на 62 513.96 лева; просрочена лихва за забава за периода от
06.04.2011 г. до 16.12.2012 г. в размер на 3 387.12 лева и такса
управление на кредита в размер на 7 800 лева. Вещото лице е посочило, че
съгласно предоставена извадка от аналитичния регистър на „*****“ ООД
задълженията на „*****“ ЕООД са в размер на 94 000 лева реално платена
цена, съгласно приложение към договор за цесия и 213 800 лева – разлика
между номинал на вземането и реално платена цена по договор или общо сума в
размер на 307 800 лева.
При тази
фактическа установеност, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни
изводи:
Производството има
за предмет кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 вр.чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
- 4 -
За успешното им
провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване възникването на задължения по Договор за кредит овърдрафт, на които
се позовава и за които излага твърдения, че праводателят му – цедента по
Договора за цесия е имал посочените вземания в исковите размери, качеството на
цедента на изправна страна по договора, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделни пера.
Страните не спорят
относно съществуването на облигационно правоотношение по процесния договор за
овърдрафт и обвързаността си от него. Договорът е подписан от ответниците в
качеството им на длъжник и солидарен длъжник.
Договорът за
кредит в конкретния случай не е потребителски с оглед качеството на
кредитополучателя – търговско дружество, което е изключено от потребителската
защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата страна – физически лица
в отношенията им с търговците. В случая договорът за кредит е сключен от
банката с кредитополучател търговско дружество за посрещане на негови оборотни
нужди и рефинасиране на предхождащ кредит. По изложените съображения процесният
договор не подлежи на служебна проверка за неравноправни клаузи.
Задълженията,
които има едно лице кредитополучател по договор за отпускане на револвиращ
кредит и предоставяне на овърдрафт се формират вследствие на сложен фактически
състав. Те от една страна се формират от главница, която не е директно
изплатена, но може по усмотрение на лицето да бъде теглена, когато то прецени
до размер, какъвто то прецени, но не повече от определения в договора кредитен
лимит, от лихви, чиито размер зависи не само от това каква главница е теглена,
но и от друго конкретно фактическо поведение на ответника – дали същият е успял
да възстанови сумата в гратисния период, както и от начислени такси.
Сравнявайки
задълженията, които възникват по договор за отпускане на револвиращ кредит и
предоставяне на овърдрафт и тези възникващи по един потребителски или ипотечен
кредит се наблюдават следните разлики. Ипотечните и потребителските кредити се
характеризират с незабавно усвояване на сумите, за разлика от револвиращия
кредит, където има кредитен лимит и това дали ще бъдат усвоени суми и до какъв
размер зависи от волята на кредитополучателят. От друга страна по общите
ипотечни и потребителски кредити банката е задължена да издаде погасителен
план, от който е виден размера и падежа на всяка от вноските, като всяка вноска
падежира на известна дата. От друга страна при револвиращият кредит задължение
възниква само ако сума бъде усвоена, задължение за лихви не възниква, ако
заетото бъде възстановено в гратисния период, а при просрочването му се дължат
различни лихвени проценти.
Предвид
специфичния режим за ползване на банков кредит под формата на овърдрафт,
усвояването на кредита е право на кредитополучателя и не зависи от поведението
на банката, тъй като сумите до определения кредитен лимит се усвояват чрез
волеизявление и по преценка на кредитополучателя, направено чрез касова или
безкасова транзакция, т. е. само титулярът на сметката има право да се
разпорежда със средствата по нея. Усвояването на кредита не се отнася до
фактическия състав по сключване на договора, а е относимо към неговото
изпълнение.
За да бъде успешно
проведено доказването на исковата претенция за главница, в тежест на ищеца беше
възложено да установи по безспорен начин усвояването от кредитополучателят на
претендираната като дължима главница.
Не е спорно, че
страните са сключили процесния договор, но не се установи по него да са
отпуснати каквито и да са суми или по точно – кредитополучателят да е теглил
суми. Самият факт на сключване на договор за револвиращ кредит не означава, че
кредитополучателят е получил суми, тъй като за това следва да се установи, че
от сметката е теглено. Следва да се прави разлика между сключен договор за
кредит и фактическо получаване на сумите.
Както вещото лице
сочи в своята експертиза от правоприемника на кредитодателя не са представени
никакви доказателства за усвояване на кредита. Експертизата е изготвена само
въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“
АД от 07.01.2013 г.
Същото обаче не е
достатъчно за осъждане на ответните дружества. Извлечението от сметки,
представлява достатъчно основание за осъждане на длъжника единствено в
заповедното производство. Ако длъжникът прецени той може да подаде възражение
срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като застави заявителят да
заведе производство по реда на чл.422 от ГПК. В спорното исково производство
обаче извлечението от сметки няма същата обвързваща сила, както в заповедното
производство. В това производство ищецът следва с разрешените от закона
доказателства да установи вземането си, съобразно с общите правила на
доказване. В него извлечението по сметки няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, а е единствено частен документ, изходящ от заинтересована
страна, които установява благоприятни за нея обстоятелства. Като се има предвид
и че извлечението от сметки е само вторичен счетоводен документ, който няма
задължителни по смисъла на закона реквизити явно е, че същият не може да докаже
претенциите на ищеца в спорното исково производство.
Изложените по-горе
обстоятелства и липсата на каквито и да са доказателства за движението по
сметката за овърдрафт кредита, както и липсата на доказване на съществени
условия по договора водят до обоснования извод, че заявената претенция за
непогасена по кредита главница е неоснователна.
Що се касае до
вземането в размер на 15 600лева, представляващо общия размер на таксите
за управление на кредита за последните 4 години, настоящият състав приема
следното:
С Анекс
№1/15.04.2011 г., сключен между страните по процесния договор за кредит
овърдрафт, в тежест на кредитополучателят е възложено начислението на годишна
такса за управление на кредита в размер на 1.3% или сумата от 3 900 лева.
Никъде в договора и цитирания анекс към него обаче не е посочено как ще става
заплащането на дължимата такса за управление на кредита.
В чл.7.2 от
Договора за кредит овърдрафт е посочено, че главницата по кредита се погасява
от кредитополучателят с всяко от постъпленията по откритата за целта негова разплащателна
сметка, а при настъпване на крайна дата за погасяване на главница по кредита
и/или настъпване на изискуемост на задължение за плащане на разноски,
комисионни, лихви или лихви за просрочие, задълженията се събират от
наличностите и постъпленията по останалите сметки на кредитополучателят при
Банката, като същата има право служебно да задължи сметките му.
При липса на
каквито и да е данни за усвоените, респективно изплатени от кредитополучателят
суми по отпуснатия кредит, без изрична регламентация относно начина на събиране
на таксата за управление – дали същата ще се приспада от заплатените суми по
главница и/или лихви и при отчетеното по-горе в изложението необвързващо
действие на извлечението по сметка на кредитополучателя, настоящият съдебен състав
не може да изведе категоричен и обоснован извод за дължимост на претендираната
сума.
Съобразявайки
изложените по-горе фактически и правни съображения, настоящият съдебен състав
формира извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ, вр. 99 вр.чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да се
присъдят сторените в производството разноски в размер на 490 лева за внесен
депозит за вещо лице и сумата от 11 328 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, доказани като извършен разход от приложените по делото платежни
нареждания.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
- 5 -
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на
кумулативност от „*****" ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район „Триадица", бул. ..България" № 81
В, офис 3, чрез адв. И.Ц. - САК, със съдебен адрес:***, офис 3, Адвокатско
дружество ,.Гугушев и партньори" срещу „*****" ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „З." №** и „*****" ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К. ул. „О." № **два
осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
следните суми: сумата от 297 000 лева, представляваща усвоена и невърната
главница по Договор за овърдрафтен кредит № 010-160/26.04.2010 г. и Анекс №1
към него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, считано от деня на подаване на настоящата искова молба в съда - 06,08.2019
г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 15 600 лева,
представляваща общия размер на годишните такси за управление на кредита по
процесния договор при годишна такса в размер на 3 900 лева, за срок от четири
години, включващ периода от 26.04.2010 г./ деня на сключване ма договора за
кредит/ до 06.08.2014 г. / крайният срок за погасяване на всички суми по
договора за кредит, уговорен в Анекс № 1 към него/ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК „*****" ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район „Триадица", бул. ..България" № 81
В, офис 3 ДА ЗАПЛАТИ на „*****" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „З." № ** и „*****" ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. К., ул. „О." № ** общо разноски по водене на
делото в размер на 490 лева за внесен
депозит за вещо лице и в размер на 11 328 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: