Решение по дело №5579/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 461
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230105579
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Сливен, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105579 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
подал възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК- правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.
Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.
По делото е постъпил насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, в който е
инкорпориран и отговор на исковата молба от ответницата чрез процесуален представител
адв. Л.К. от АК-Сливен.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск от страна
на ищцовото дружество.
В исковата молба и с извършена корекция на исковата молба с отговора на насрещния
иск се твърди, че ищцовото търговско дружество на 11.10.2021 г. е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си към С.Т. Жечева Т.,
ЕГН: ********** от гр. ****, № 2 в размер на 352, 69 лв. и било образувано ч.гр.д. №
4601/2021 г. на СлРС, като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът бил
депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, което било обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите положителни установителни
искове. Ищецът посочва, че в качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ продава
ел. енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащи за процесния период
били ОУ одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
1
27.06.2008 г. на основание чл. 35 от същите. Съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът бил поел
задължението да снабдява обекта на ответника в гр. ****, № 2 с ИТН: 2273526 и клиентски
номер ********** с ел. енергия. Ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот на основание чл.11, т. 1 ОУ се бил задължил да заплаща всички свои задължения
свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 2
и ал. 2 от ОУ. Твърди, че в изпълнение на задължението си бил предоставил до имота на
ответницата за периода от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г. ел. енергия на стойност 330,04 лв.,
която не била заплатена от ответницата. Поради неизпълнение на това задължение
ответницата била дължала и мораторна лихва в размер на 22,65 лв. за периода от 28.01.2021
г. до 10.10.2021 г.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно сумата от сумата от 330,04 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана от обекта на потребителя ел. енергия за периода
от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г.; сумата от 22,65 лв. –мораторна лихва, изчислена върху
размера на главницата за периода от 28.01.2021 г. до 10.10.2021 г.; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -11.10.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Претендират се също разноски за исковото производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответницата чрез
процесуалния й представител инкорпориран в предявения от нея насрещен иск. Оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че дружеството не било
определило точния период на претендираните от него вземания, нито точния размер на
претендираната сума. Посочва, че до м. април 2007 г. била обитавала процесното жилище,
което било общинска собственост и се било предоставяло от Община Сливен на крайно
нуждаещите се. През процесния период не била обитавала жилището, като същото се било
обитавало от различни лица. Твърди, че била напуснала жилището на 12.04.2007 г. и се била
преместила да живее при нейния съпруг в с. Злати войвода. Твърди, че не й било известно,
че не била закрита партидата на нейно име в ищцовото дружество. След получаване на
исковата молба била направила искане да бъде закрита партидата на нейно име в ищцовото
дружество, но й било отказано, тъй като такова заявление могъл да направи единствено
собственика на имота.Предявила е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с
който след конкретизация на иска с допълнение към насрещния иск от 07.04.2022 г. моли
съдът да осъди ищцовото дружество да й възстанови като недължимо платена сумата от 365,
16 лв., която била заплатила на 23.02.2022 г. след заплашителни обаждания от страна на
служители на ищцовото дружество. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение.
Претендира сторените по делото разноски.
Ищцовото дружество е депозирало отговор на насрещния иск и оспорва същия като
неоснователен и недопустим. Ответницата била клиент на дружеството от 2003 г. и не била
2
подавала до дружеството искания или уведомления, че е спряла да потребява ел. енергия на
посочения обект. Позовава се на чл. 11 от ОУ съгласно който клиентите били длъжни да
уведомяват дружеството в 30 дневен срок за настъпили промени. Не били основателни
възраженията на ответницата, че към настоящия случай не били приложими ОУ на
дружеството, които били действащи към процесния период. Служители на дружеството не
били притеснявали ответницата по телефона. Ответницата била доброволно заплатила
дължимите суми, като по този начин била признала извънсъдебно, че ги дължи. При тях не
били налице данни че процесното жилище било общинска собственост. Моли да бъде
отхвърлен насрещния иск като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по
насрещния иск разноски за процесуално представителство.
С оглед характера на предявените искове, съдът с определение по чл. 140 ГПК
1288 от 17.05.2022 г. е разпределил между страните следната доказателствена тежест:
указал е на ищеца по първоначално предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения
между страните – договори за покупко-продажба на описаната във фактурите стока-ел.
енергия, че е извършил своевременно предаване на стоката на ответника, че е издал
документ за това на ответника, както и размера на иска. Следва да докаже и претенцията си
за мораторната лихва като установи падежа на задължението на ответника, неговата забава,
както и размера на претенцията си и периода на забавата. Със същото определение съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства относно качеството потребител на ел. енергия на
ответника. Указал е на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че
следва да докаже, че е извършил плащане на търсените от него от ищцовото дружество
дължими суми, както и да конкретизира периода, за който е заплатил процесната сума.
Указал е на ответника по насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да докаже
наличието на основание за полученото от него плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК
намира, че се установява следна фактическа обстановка:
След извършена служебно от съда справка се установи, че ответницата е с постоянен
адрес и настоящ адрес в **** от 18.04.2007 г. тези обстоятелства се установяват и от
представеното от ответницата удостоверение за настоящ адрес. Видно от представените
копия от касови бележки от ответницата същата е заплатила на 23.02.2022 г. на ищцовото
дружество сумата от 240,95 лв., съставляваща стойността на консумираната ел. енергия за
периода от 09.12.2020 г. до 08.01.2021 г. за обект в ****, както и сумата от 26,24 лв.,
съставляваща лихва за забава по фактура от 16.01.2021 г. На 23.02.2022 г. ответницата е
заплатила за същия обект и сумата от 89,09 лв., съставляваща стойността на доставената и
консумирана ел. енергия за периода от 09.01.2021 г. до 08.02.2021 г. и сумата от 8,88 лв.,
съставляваща лихва за забава по фактура от 16.02.2021 г. или общо е заплатила сума в
размер на 365,16 лв.
Видно от представените от Община Сливен документи по реда на чл. 192 ГПК в
качеството й на трето неучастващо в процеса лице, а именно писмо от Дирекция „Местни
3
данъци и такси“ ответницата не е декларирала недвижимо имущество пред Дирекция
“Местни данъци и такси“ на Община Сливен, нито по отношение на процесния имот с адрес
в ****, нито по отношение на друг недвижим имот на територията на Община Сливен.
Същата е декларирала, че е собственик и ползвател на МПС.
. Видно от писмо от Община Сливен от 02.06.2022 г. процесният имот находящ се в
**** не е общинска собственост и ответницата не е била наемател на процесния имот за
периода от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и
размера на вземането си.
Посочените факти не са доказват в хода на настоящото производство от
представените с исковата молба писмени доказателствата, от които не се установява
наличието на договорни отношения между страните – договор за покупко-продажба на
описаната във фактурите стока-ел. енергия, по който ищецът да е извършил своевременно
предаване на стоката на ответника.
Ищецът не успя да докаже по категоричен начин по реда на пълното и главно
доказване наличието на качеството потребител на ответницата по отношение на процесния
електроснабден имот с адрес в гр. Сливен, **** на който е била доставяна ел. енергия, чиято
стойност се претендира за процесния период от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г., за който са
били издадени процесните фактури. Съгласно чл. 1, т. 4 от ОУ на ищцовото дружество
действали за процесния период и представени от същото по реда на чл. 190 ГПК понятието
„Клиент“ включва потребител на ел. енергия за битови нужди, който е ФЛ, което е
собственик или ползвател на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на
дружеството съгласно действащото законодателство, което ползва ел. енергия за
домакинството си. Не бяха представени от ищцова страна писмени доказателства, от които
да се установи, че ответницата е собственик или ползвател на процесния електроснабден
имот. Видно от представените от Община Сливен писмени документи по реда на чл. 192
ГПК ответницата не е декларирала свое недвижимо имущество на територията на Община
Сливен . Процесният имот находящ се в **** не е общинска собственост и ответницата не е
била наемател на процесния имот за периода от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г. След
извършена служебно от съда справка се установи, че ответницата е с постоянен адрес и
настоящ адрес в **** от 18.04.2007 г.
По никакъв начин не се установи качеството на ответницата на собственик или
ползвател на процесния имот в гр. Сливен, **** за процесния период.
Ето защо на това основание предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. След като не
се доказа качеството потребител на ответника по отношение на процесния имот е
4
безпредметно да се изследват наличието на останалите предпоставки за уважаването на
иска.
Следва да бъдат отхвърлени и претенцията на ищеца за присъждане на мораторна
лихва за забава и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума. Тези претенции са акцесорни и зависят единствено от уважаването на
главния иск.
С оглед на изложеното предявените положителни установителни искове следва да
бъдат отхвърлени.
В хода на производството ответницата на 23.02.2022 г. е извършила плащане на
претендираните от нея суми, но същото не може да се тълкува като извънсъдебно признание
на исковете, тъй като същата в срока за отговор на исковата молба на 07.03.2022 г. е
предявила насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу
ищцовото дружество, с което претендира да й бъдат възстановени заплатените суми като
недължимо платени при начална липса на основание, тъй като не е собственик или
ползвател на имота от 2007 г. В този смисъл исковете се явяват и неоснователни като
погасени поради извършено плащане в хода на процеса, което следва да бъде отчетено като
настъпил в хода на процеса факт по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД е
процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен, поради което съдът е
мотивиран да го уважи изцяло. Първият фактически състав визиран в чл. 55, ал. 1,
предложение 1 от ЗЗД изисква да бъде получено нещо при начална липса на основание, като
от значение е момента на получаване на облагата, тъй като именно към този момент следва
да е липсвало основанието. Начална липса на основание за преминаването на благата от
имуществото на едното лице в имуществото на другото ще бъде налице във всички случаи,
когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществената ценност е било
извършено след прогласяване на унищожаемостта на сделката. Видно от представените
копия от касови бележки от ответницата същата е заплатила на 23.02.2022 г. на ищцовото
дружество сумата от 240,95 лв., съставляваща стойността на консумираната ел. енергия за
периода от 09.12.2020 г. до 08.01.2021 г. за обект в ****, както и сумата от 26,24 лв.,
съставляваща лихва за забава по фактура от 16.01.2021 г. На 23.02.2022 г. ответницата е
заплатила за същия обект и сумата от 89,09 лв., съставляваща стойността на доставената и
консумирана ел. енергия за периода от 09.01.2021 г. до 08.02.2021 г. и сумата от 8,88 лв.,
съставляваща лихва за забава по фактура от 16.02.2021 г. или общо е заплатила сума в
размер на 365,16 лв.
С оглед на тези представени писмени доказателства ищцата по насрещния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, успя да докаже, че е извършила плащане на търсените
от нея от ищцовото дружество дължими суми, както и да конкретизира периода, за който е
заплатила процесната сума. Ответникът по насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД не успя да докаже наличието на основание за полученото от него плащане. Не бяха
5
представени от ищцова страна писмени доказателства, от които да се установи, че
ответницата е собственик или ползвател на процесния електроснабден имот за процесния
период. Не се установи твърдяното от ответника по насрещния иск основание за
извършеното плащане, а именно договор за покупко-продажба на описаната във фактурите
стока-ел. енергия, по който дружеството да е извършило своевременно предаване на стоката
на ищцата по насрещния иск.
С оглед на изложеното насрещният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство. Съдът дължи произнасяне и по отправената от ищеца претенция
за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. В тази връзка съдът
счита, че не следва да бъдат присъждани на ищеца сторените от него разноски в заповедното
и в исковото производство, с оглед отхвърлянето на предявените искове като
неоснователни. Следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъдат присъдени сторените от
ответницата в настоящото производство разноски в размер на 100 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ****, против СТ. Т. Т., с ЕГН:********** от
****, Община Сливен за сумата от 330, 04 лв., представляваща стойността на консумирана
от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г.
и за сумата от 22,65 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 28.01.2021
г. до 10.10.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –11.10.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, **** да
заплати на СТ. Т. Т., с ЕГН:********** от ****, Община Сливен на основание чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД сумата от 365,16 лв., представляваща сбор от стойността на консумирана от
обект в гр. Сливен, **** електрическа енергия за периода от 09.12.2020 г. до 08.02.2021 г. и
законната лихва за забава за периода от 28.01.2021 г. до 10.10.2021 г. като заплатена при
начална липса на основание.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, **** да
6
заплати на СТ. Т. Т., с ЕГН:********** от ****, Община Сливен направените по делото
разноски в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7