№ 90
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗК ЛИ“ АД против решение №
20204 от 14.12.2020 г., постановено по т.д. №2 по описа за 2020 г. на
Кърджалийския окръжен съд в частта, с която:
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на Т. Т. М. с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат му
Т.Т. М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
1
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на АНГ. Т. М., с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000
лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат му
Т.Т. М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на Б. Т. СТ., с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000
лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат й Т.Т.
М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
В подкрепа на жалбата си, ответникът чрез процесуалния си
представител изразява становище, че в обжалваната от дружеството част
решението е незаконосъобразно – поради противоречие с материалния и
процесуалния закон, необосновано - тъй като за обосноваване на правните
изводи мотивите не кореспондирали с доказаното за настъпилите
правнозначими факти, както и като постановено в противоречие с
относимата по предмета на правния спор тълкувателна практика.
Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се
постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да
се присъдят разноски съобразно това решение за двете инстанции,
включително и адвокатско възнаграждение за представляващия страната
юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищците, с който се изразява становище, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди, като на представляващия ищците адвокат
се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна
адвокатска защита във въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
2
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Кърджалийския окръжен съд е образувано по
предявени от Т. Т. М., АНГ. Т. М. и Б. Т. СТ. против „ЗК ЛИ“ АД, субективно
и обективно съединение искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.497, ал.1 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД, за заплащане на всеки от
ищците на сумата от 50 000 лева - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат
им Т.Т. М., настъпила в резултат на получени травми при ПТП от 28.10.2016
г., около 21:40 часа, на път 1-5 врайона на 353 км+200 община М., причинено
от трето застраховано в ответното дружество лице по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, при управлението на лек автомобил
марка „М. м. С-...“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на уведомяването на застрахователя – 17.07.2019
г. до окончателното изплащане на главницата.
Исковете се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2016 г. на път 1-5, км.353+200 в
участъка от пътя сп. Д. - КГПП „М.”, при сблъсък между лек автомобил
марка „М.” с рег. № *******, управляван от А.Я.Х. и лек автомобил „Ф.Е.",
*******, управляван от Т.Т. М., е била причинена смъртта на водача на този
автомобил - Т. М. - брат на ищците.
С влязла в сила на 16.07.2018 г. Присъда № 20/25.09.2017 г.,
постановена по НОХД № 136/2017 г. по описа на Кърджалийския окръжен
съд, А.Я.Х. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. на път 1-5,
км.353+200 в участъка от пътя сп. Д. - КГПП „М.”, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.” с рег. № *******,
негова собственост, нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -
„при избиране на скоростта на движение да се съобрази с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие; не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност
за движението” и чл.16, ал.1, т. 1 от ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното
3
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”, като по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Т.Т. М. и Д.А.
М.а.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието, съгласно разпоредбите на чл. 413 ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК.
От доказателствата по делото е установена причинната връзка между
произшествието и причинените на Т. М. телесни увреждания, вследствие от
които е настъпила смъртта му.
Категорично се установява, както наличието на действително
претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, свързани със смъртта на брат им, така и причинната
връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила
ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица с полица № .....,
сключена между собственика на автомобила „М.” с рег. № ******* и „ЗК ЛИ“
АД, със срок на действие от 19.08.2016 год. до 18.08.2017 год.
Безспорно установено е също, че ищците Т. Т. М., АНГ. Т. М. са братя,
а Б. Т. СТ. е сестра на починалия от травмите, причинени му при процесното
ПТП - Т.Т. М.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивното производство ответникът „ЗК ЛИ“ АД поддържа всички
първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите
застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищците факти: че те не
4
попадали в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно
обезщетение по смисъла на чл. 493, ал. 1 КЗ; евентуално – че размерът на
присъдените обезщетения не били съобразени с действащите разпоредби на
закона - § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД КЗ и чл. 52 ЗЗД.
Кърджалийският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е
формирал фактически и правни изводи относно всяко от поддържаните
възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на
Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото
производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави
следното:
Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната
жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на
ищците по предявения иск.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 г. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка
за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия
и ищците, продължителността на съвместното им съжителство или връзка,
отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
Отношенията между пострадалия Т. М. приживе с неговите братя – Т. и
А., както и със сестра му Б. са изследвани детайлно от първоинстанционния
съд на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близки до
тях лица, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани,
5
поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.
Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от
формалния характер на конкретните роднински връзки между братята и
сестрата, не само от обичайното общуване между тях, но главно - от
изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост,
привързаност, сигурност и подкрепа както в семейството им, така и в личните
отношения между всеки от ищците и пострадалия.
Според показанията на разпитаните свидетели, връзката между Т.
приживе и всеки един от ищците, била силна и трайна, надхвърляща
традиционните отношения между тази категория родственици.
Четиримата израснали в голямо и задружно семейство, споделяли
еднакъв живот, били нераздели. Дори и след като всеки от тях създал свое
семейство, братята, сестрата и техните семейства продължавали да подържат
близки отношения, продължили да се срещат семейно, взаимно си помагали и
се подкрепяли.
Друг специфичен елемент в тази връзка са грижите, както и
материалната и морална подкрепа, която по-големият брат Т. трайно
осигурявал на братята и сестра си. Според показанията на всички разпитани
свидетели, през лятото Т. работел сезонна работа в Р.Г., поради което и
разполагал с повече средства и възможности да помага не само финансово на
братята и сестра си, но и инцидентно да осигурява подслон и препитание на
сестра си Б., когато го е посещавала в Г.. С постоянните грижи, финансова и
морална подкрепа, които Т. осигурявал на своите по-малки братя и сестра,
той „замествал бащата, защото бил по-голям“ - според свидетелката Г.М..
От установените по делото факти относно отношенията между ищците
Т.М., А.М. и Б.С. от една страна и пострадалия при ПТП Т.Т. М. се налага
извод за наличието на дълбоки и трайни емоционални и житейски връзки,
наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг,
заради съдържанието на които ищците да търпят морални болки и страдания
от смъртта на по-големия си брат, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при
същите трагични обстоятелства.
6
Изводът е, че ищците попадат в категорията на лицата, визирани в
посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените
вследствие смъртта на техни близки вреди.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно
– психологичната експертиза, както и от показанията на разпитаните
свидетели, се установяват в пълнота вида, интензитета и степента на
претърпените от ищците вследствие смъртта на техния брат физически и
психически страдания.
В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които
ищците са претърпели в резултат от смъртта на близък родственик. Тези
вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален стрес,
реакция на скръб и други подобни негативни промени в техния психичен,
емоционален и социален статус, в случая намират конкретен израз не само в
мъката от смъртта на един изключително близък човек, но и в осъзнаване
необратимостта на загубата на много важна за всеки от тях емоционална,
морална и житейска опора.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за дължимия размер
на застрахователното обезщетение.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Кърджалийският
окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и
страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в
мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти,
които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер
на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
7
Неоснователни са и възраженията на ответника за завишен размер на
претендираното, както и на присъденото застрахователно обезщетение,
предвид предвиденото в разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ бр.101 от
07.12.2018 г., лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд за
неприложимост на разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.
101/2018 г. по съображенията, изложени в Решение № 94 от 14.06.2019 г.,
постановено от Пловдивския апелативен съд по т. д. № 231/2019 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 291 от 07.05.2020 г.
по т. д. № 2108/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., които за пълнота ще бъдат по-долу
повторени.
В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право –
чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът приема, че
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
8
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на
СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби
на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, отговоря на
всички посочени изисквания. Тези разпоредби са повелителни, достатъчно
ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали
от ПТП, затова следва да се приеме, че те по изключение имат пряко
действие. По тази причина Апелативният съд приема, че не следва да
съобразява размера на обезщетението, ограничено с нормата по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по
дело С – 277/12 /Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS/, което е
задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща
действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на
цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Решението по преюдициалния въпрос
е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
9
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците следва да
бъде определен не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ,
ДВ, бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по чл.52 ЗЗД,
при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по
конкретното дело, икономическото положение в страната и нормативно
определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване
на ПТП, обсъдени по-горе. При установените в процеса данни, посочените от
окръжния съд парични обезщетения, в размер на сумите от по 20 000 лева,
дължими в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидени и
допустими от закона компенсации на доказаните и подлежащите на
репариране неимуществени вреди на всеки един от ищците, е било
определено правилно.
В този смисъл решението на Кърджалийския окръжен съд в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Ищците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
представляващия ги в производството адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ, което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4
във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и предвид обжалваемия интерес, възлиза общо
на 4068 лева с ДДС /1356 х 3/.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20204 от 14.12.2020 г., постановено по
търг. дело № 2 по описа за 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с
която:
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
10
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на Т. Т. М. с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат му
Т.Т. М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на АНГ. Т. М., с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000
лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат му
Т.Т. М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
- „ЗК ЛИ“ АД е осъдено да заплати по искова претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, на Б. Т. СТ., с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000
лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания в резултат на
настъпило на 28.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на брат й Т.Т.
М., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г.
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“ АД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. И. М. – адвокат от САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 4068 лева с включен ДДС, за
оказаната на Т. Т. М., АНГ. Т. М. и Б. Т. СТ. правна помощ в производството
по в.т.д. № 242 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12