РЕШЕНИЕ №260122
гр. Русе, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри
гр.с.,
в публично заседание на 25-ти август,
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 438 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове от „Мелон България" ЕАД -гр.София
срещу К.И.И. и Н.А.С. с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ищцовото дружество твърди, че на 03.08.2010г. между „Юробанк И Еф Джи
България" АД/ с правоприемник „Юробанк България" АД/ и ЕТ „Шогун-К.И.", ЕИК: *********, представлявано от К.И.И. е сключен договор за Банков кредит №ВL28295,
по силата на който банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен
размер банков кредит в размер на 14000.00лв., по който в качеството си на
съдлъжник се е задължил и Н.А.С.. На 21.06.2017 г. е сключен договор за цесия
между „Юробанк България" АД и ищеца, по силата на който вземанията на
банката по процесния договор за кредит са прехвърлени на „Мелон България"
ЕАД, за което ответниците били уведомени. Заявява, че въпреки поетите с договора
за кредит задължения, кредитът не се
обслужвал в срокове и по начини уговорени в него, поради което, считано от
05.04.2012г., е в просрочие към 03.08.2017г. включително.
Поради трайното неизпълнение от страна на длъжника предоставеният банков
кредит бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 27 б.
„в" от договора за кредит, за което длъжниците също били уведомени.
Поради изложеното моли съда да осъди
ответниците да му заплатят солидарно сумите: 13988.38 лв. – главница, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане, 5057.63 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 05.04.2012 г. до 25.03.2016 г., 1838.25 лв. – обезщетение
за забава за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017г. и 60.30 лв.-разноски за
обслужване на кредита. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от К.И.И., с който се
оспорват претенциите по основание и размер. Твърди, че не е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на задължението и за сключената цесия. Заявява,
че претенциите са погасени по давност.
Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
Ответникът Н.А.С. в срока по чл.131, ал.1 ГПК също
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че
банката-кредитодател е обявила вземанията по процесния договор за кредит за
предсрочно изискуеми на 04.05.2012г., поради което и всички вземания са
погасени по давност. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
Не се спори между страните, че между „Юробанк И Еф Джи България" АД –
от една страна и ЕТ „Шогун-К.И."/кредитополучател/
и Н.А.С. /съдлъжник/ - от друга
страна е сключен договор за банков
кредит №ВL28295/03.08.2010
г. По договора за кредит ЕТ „Шогун-К.И.
е усвоил сумата от 14000.00лв. В
договора са уговорени начина на плащане, размер на лихвите. В чл.25 от договора
е посочено, че банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем при неизпълнение на което и
да е задължение по договора, вкл. невнасяне на дължима вноска по главница и/или
лихва.
С договор за
прехвърляне на вземане от 21.06.2017 г. и приложение към него, Юробанк България" АД/правоприемник на Юробанк
И Еф Джи България" АД/ прехвърля на ищеца вземанията си по
процесния договор за кредит, за което е направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД
потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми
от негово име за цесията всички длъжници.
По
делото са представени доказателства, че до ответниците са били изпратени уведомителни
писма чрез ЧСИ/л.26-л.38/ във връзка с
прехвърления дълг и обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем,
които С. на 09.01.2019г. отказал да получи, поради което
на 10.01.2019г., били залепени уведомления.
По
делото е представено и уведомление от 04.05.2012г./л.59/, изх. от „Юробанк
И Еф Джи България" АД до съдлъжника С., видно от което банката е обявила
процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем.
Приложено е ч.
гр. д. №1228/2019г. по описа на РРС, видно от което по заявление на „Мелон
България" ЕАД е издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу ответниците за
процесните суми. С влязло в сила определение от 01.07.2020г., ЗИ е обезсилена.
По делото е
приета ССчЕ, от която се установява, че непогасената и усвоена главница към 03.08.2017г.
от страна на кредитополучателя възлиза на сумата от 13988.38 лв., че дължимата
се договорна лихва за периода 05.04.2012
г.-05.09.2014г. е 5057.63лв., а лихвата за забава за процесния период е
1900.87лв. Вещото лице посочва и че се дължи сумата от 60.30лв.-разноски по
обслужване на кредита за периода 31.03.2012г.-30.06.2014г. В експертизата е
уточнено и че към 04.05.2012г. е било налице просрочено задължение за заплащане
на договорна лихва в размер на 163.23лв.
От правна страна:
Предявените
осъдетелни искове са допустими, т.к. както бе посочено, с влязло в сила
определение от 01.07.2020г. ЗИ, издадена по ч. гр. д. №1228/2019г. по описа на
РРС е обезсилена.
След справка в
ТР по партидата на ЕТ „Шогун-К.И.,
съдът установява, че е налице прехвърляне на търговското предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Галиани
13" ЕООД, след сключване на процесния договор. Безспорно физическото лице
и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни
като различни субекти. По определение на закона – чл.56 ТЗ, едноличният
търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му
като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и
задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект.
Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на
физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот.
Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права
и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали
в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други
имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за
задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице
отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни
правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на
физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното
физическо лице и обратно. Този извод не се променя и от установения по делото
факт, че ответницата И. е продала търговското си
предприятие. При продажба на предприятието на ЕТ като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения и заличаването от търговския регистър на
едноличния търговец-прехвърлител и при липса на друго споразумение/за
което не се твърди/, нормата на чл.15 ал.3 от ТЗ предвижда солидарна
отговорност на прехвърлителя и правоприемника. За това и за спора между
страните са приложими именно нормите на чл.56 и чл.15 ал.3 ТЗ. Това означава,
че прехвърлителят не се освобождава от задълженията си и че
е налице пасивна процесуална легитимация на
ответницата да отговаря по иска.
Доколкото ответниците са посочили в отговорате си, че процесната цесия не
им е била надлежно съобщена, съдът счита, че дължи обсъждане по наведеното
възражение. То обаче се явява изцяло неоснователно. В процесния случай няма
спор, че правата на ищеца произтичат от договора от 21.06.2017г. С този
контракт „Юробанк България" АД/правоприемник на Юробанк И Еф Джи
България" АД/ надлежно са прехвърлили вземането си към ответниците на
„Мелон България" ЕАД. Съгласно трайната съдебна практика, уведомление
изходящо от цедента или от цесионера по изрично пълномощие от цедента и
приложено към ИМ и стигнало до ответника със същата, представлява надлежно
уведомление за същата/ в т.см. решение
№3/16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1711/2013г., I т.о./ В случая такова уведомление
е представено с ИМ/л.30 и л.36/, налице е и пълномощно,
упълномощаващо цесионера да уведомява от името на цедента длъжниците за
сключения договор/л.24/, поради което съдът приема, че ответниците са надлежно
уведомени за договора за цесия.
Съдът приема, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е надлежно съобщена на К.И.И.. Ищецът
заявява, че ответника следва да се счита уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК от ЧСИ. Съобразно
доказателствата по делото на адрес:гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ №54, посочен
и в договора за кредит, е изпратена от ищеца покана чрез ЧСИ, рег.№760 до
кредитополучателя ЕТ „Шогун-К.И.". С поканата, длъжника е уведомен, че е
допуснал просрочие по кредита и че същия е обявен за предсрочно изискуем, с
предупреждение, че ищеца ще реализира правата си по съдебен ред. Съобразно
направеното отбелязване уведомлението е залепено на вратата на адреса на
10.01.2019г. на основание чл.47 ГПК. Други доказателства за уведомяването,
връчването и въобще изпълнение на процедурата по чл.47 ГПК не са представени по
делото.
При преценка валидността на извършеното по този начин връчване на
нотариалната покана, съдът съобрази следното:
След като длъжникът не е намерен на посочения в поканата адрес, ЧСИ е
изпълнил процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, като е залепил уведомление. Връчителя е посочил, че е посетил адреса на
29.12.2018г., 02.01., 04.01. и 09.01.2019г. Това връчване не е съобразено с
нормата на чл.47, ал.1 ГПК, действаща към момента на връчването и гласяща, че „Когато
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея……. Невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко
с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден“.
Тежестта на доказване, относно наличието на предпоставките за обявяване на
договора за предсрочно изискуем, е на ищеца. Предвид установената нередовност
на връчването на поканата, следва да се направи извод, за недоказаност на
твърдението в исковата молба, че задължението по договора е станало предсрочно
изискуемо спрямо И., чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК.
Не следва д се приема, че съобщението е редовно връчено при условията на чл.44,
ал.1 ГПК-при отказ.Такъв отказ е направил другия ответник, за който липсват данни
да е упълномощаван да получава съобщения от И..
Съдът обаче съобразява, на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като факт от
значение за изискуемостта на процесното вземане, настъпилия на 04.08.2020 г. – съгласно
уговореното между страните в чл. 3, ал.1 на процесния
договор за банков кредит, падеж на последната погасителна вноска по договора,
поради което и ответниците дължат усвоената главница, лихви и такси.
В
настоящият случай обаче, съдът приема, че кредитора е обявил цялостна
предсрочна изискуемост на вземанията на ответника С. с покана от
04.05.2012г./л.59/. В тази покана е посочено, че банката обявява процесните
вземания за изцяло предсрочно изискуеми преди крайния срок на погасяване. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това
е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Не се спори по делото,
че уведомлението за обявяване на договора за предсрочно изискуем е от
04.052012г., установява се от приетата експертиза, че са настъпили обективните обстоятелства даващи
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем към датата на поканата.
Оттук съдът приема, че предсрочната изискуемост на договор за кредит е настъпила на дата 04.05.2012 г., поради
което изцяло основателно е и направеното в отговора на ИМ на С. възражение за
погасяване на исковете по давност, поради което и същите следва да се отхвърлят
срещу този ответник.
Надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо единия
длъжник, не прави кредита предсрочно изискуем и спрямо другите, които отговорят
за главното вземане при условията на солидарност. Дори двамата
кредитополучатели да са съпрузи, това не освобождава кредитора от задължението
да уведомява всеки един от тях отделно за всички промени в договорните
отношения, в това число и за предсрочната изискуемост на кредита /виж решение №
41 от 29.05.2017 г. по т. д. № 60106/2016 г. на II г. о. на ВКС, решение № 7 от
19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 на II г.о. на ВКС, решение № 6 от
12.06.2017 г. по гр.д. 50203/2016 на II г.о. на ВКС/.Както бе посочено по-горе
и съобразно приетата екпертиза И. следва да заплати дължимата се главница от 13988.38
лв. – главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане. Неоснователно е нейното възражение за погасяване на този
иск по давност, т.к. при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора/ вж. решение №28 от 05.04.2012г. по
гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010
г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др./. Приложим е
общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което искът за
главница, предявен на 29.01.2020г. и липсата на обявяване на предсрочна изискуемост срямо този ответник е
изцяло основателен.
Кратката тригодишна давност е приложима по
отношение на договорната и наказателната лихва и такси, тъй като те
имат характер на периодично плащане, съгласно разпоредбата на чл.111, б.б и б.в ЗЗД. Следователно, претенцията за договорна лихва за
периода от 05.04.2012 г. до 25.03.2016 към датата на предявяване на
иска-17.05.2019г. е погасена изцяло по давност. Същото се отнася и за иска за
заплащане на сумата от 60.30 лв.-разноски за
обслужване на кредита. Видно от заключението на вещото лице, тези разноски се
дължат за периода 31.03.2012-30.06.2014г., поради което се явяват погасени по
давност. Относно наказателната лихва същата е погасена
отчасти по давност, като се явява дължима за периода 17.05.2016 г. – 03.08.2017 г., като
от заключението на вещото лице и на осн.чл.162 ГПК се
установява, че се дължи сумата от 1721.52лв.
Предвид всичко изложено И. следва да бъде осъдена да заплати на „Мелон
България" ЕАД сумата от 13988.38 лв.-главница, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 1721.52лв.-наказателна
лихва за периода 17.05.2016 г. – 03.08.2017 г., а
в останалата част исковете следва да се отхвърлят.
Исковете срещу Н.А.С. следва да се отхвърлят изцяло, като погасени по
давност.
На ищовата страна се дължат
разноски в размер на 835.38лв.-заплатена д.т./като не следва да се включна
таксата заплатена по иска за главница по съединеното гр.д.№2961/2019г., т.к.
производството в тази му част е прекратено/, 500.00 лв.-възнаграждение на вещо
лице и 150.00лв.-юрисконсултско възнаграждение. Ответницата И. е направила
разноски в размер на 1200.00 лв.-заплатено адв. възнаграждение, като на същата
не следва да се присъжда претендираната в списъка по чл.80 ГПК/л.91/ сума от
300.00лв.-за изготвяне на отговор на частна жалба, т.к. тази сума е следвало да
се претендира по в.ч.т.д.№323/2019г. на РОС. Съобразно уважената/отхвърлена
част от исковете И. следва да заплати на ищеца сумата от 814.00 лв. по
компенсация. На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника С.
сумата от 1440.00 лв.-заплатено адв. възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.И.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Мелон
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княгиня Мария-Луиза"№100, ет. З,
представлявано от П. В. следните суми въз основа на договор за банков кредит №ВL28295/03.08.2010г.: 13988.38 лв.-главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2020г. до окончателното
плащане, 1721.52лв.-наказателна лихва
за периода 17.05.2016 г. – 03.08.2017 г., както и сумата 814.00 лв.-разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мелон
България" ЕАД, ЕИК ********* срещу К.И.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 5057.63 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2012 г. до 25.03.2016 г., сумата над 1721.52лв до сумата от 1838.25 лв.-наказателна лихва и сумата от 60.30
лв.-разноски за обслужване на кредита.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мелон България" ЕАД, ЕИК
********* срещу Н.А.С., ЕГН:********** за
заплащане на сумите от 13988.38
лв.-главница по договор за банков кредит №ВL28295/03.08.2010г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2020г. до окончателното плащане, 5057.63 лв.
– възнаградителна лихва за периода от 05.04.2012 г. до 25.03.2016 г., 1838.25 лв.-наказателна лихва и 60.30 лв.-разноски
за обслужване на кредита.
ОСЪЖДА „Мелон
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княгиня Мария-Луиза"№100, ет. З,
представлявано от П. В. да заплати на Н.А.С.,
ЕГН:********** *** сумата от 1440.00 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: