О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.04.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 430 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на “ОТП
Факторинг България“ ЕАД, чрез юриск.
М. В., с която са предявени обективно евентуално съединени установителни
и осъдителни искове против В.М.Й..
С Разпореждане № 3762/09.04.2019 г. същото е оставено без движение със задължителни указания към ищеца да отстрани констатираните нередовности по исковата молба, като заплати дължимата държавна такса и обоснове активната си процесуална легитимация да води предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото заповедта и изпълнителният лист са издадени в полза на неговия цедент.
С молба вх. № 12730/23.04.2019 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД представило доказателство за заплатената държавна такса, като по отношение на процесуалната си легитимация се е позовало на т. 10б от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, допускащо водене на установителния иск от цедента при прехвърляне на вземането в периода след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 от ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 от ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 от ГПК /в този смисъл Решение № 1 от 01.02.2017 г. по т.д. № 3228/ 2015 г. на ВКС, II ТО и др./.
Процесната Заповед №
112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на
документ по чл. 417 т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на „Банка
ДСК“ ЕАД, а искът е предявен от “ОТП
Факторинг България“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от
13.12.2016 г. – субект, който не притежава специалното качество
"банка". С оглед изложеното, същият не може да се ползва от
облекчения ред за събиране на вземането чрез издаване на заповед за незабавно
изпълнение, което ограничение важи и в исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Решението, на което се позовава ищецът в уточнителната молба, а именно № 204/25.01.2018 г. на ВКС по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, 1-во ТО, за да аргументира правото да предяви установителния иск е неотносимо към настоящия казус, доколкото спорното исково производство по това дело е по иск за установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК, в което специалното качество на заявителя е ирелевантно, а не по чл. 417 от същия кодекс.
По изложените съображения производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде прекратено като недопустимо, на осн. чл. 130 ГПК, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист - обезсилени.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юриск. М. В. против В.М.Й. установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 28 286, 83 лева, за която са издадени Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение, както и Изпълнителен лист № 240 от 11.04.2016 г. по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня, претендирани въз основа на Договор за кредит текущо потребление от 28.04.2015 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение, както и Изпълнителен лист № 240 от 11.04.2016 г., издадени по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********.
Процесуалните действия по администриране на исковата молба, в частта и́, с която са предявени осъдителни искове ще бъде бъдат продължени след стабилизиране на настоящото прекратително определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: