Определение по дело №4689/2016 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 4689/2016 ПО ОПИСА НА СГС, НО, 33 СЪСТАВ

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.С.Ф., за това, че на 24.04.2014 г., около 04:30 часа, в гр. С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № **** по ул. „Ген. Гурко“ и при извършване на маневра заден ход с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Цар Иван Шишман“, нарушил правилата за движение по пътищата предвидени в Закона за движение по пътищата:

чл. 40, ал.1 от Закона за движението по пътищата: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“; ал.2: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, като преди да започне маневра заден ход, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност пешеходците и не е наблюдавал непрекъснато пътя назад и по непредпазливост причинил смъртта на А.И.Б. с ЕГН: **********, която е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, след получаване на тежка гръдна травма и настъпили усложнения - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

В съдебно заседание подс. Ф. прави признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и делото е разгледано по реда на глава 27 НПК.

Представителят на СГП поддържа изцяло внесения обвинителен акт и предлага за извършеното престъпление на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно три години „лишаване от свобода“, което при приложението на чл.58а НК да се редуцира на две години и да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, за срок от четири години. Намира, че на основание чл. 343г НК, Ф. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.

Защитникът на подсъдимия - адв. Н. моли при определяне размера на наказанието да се вземе предвид, че случката се е развила в ранните сутрешни часове и Ф. е бил възпрепятстван да ангажира човек, които да му осигури видимост, а на мястото не е имало интензивно движение или хора, за да предполага, че може някой да изскочи. Изтъква, че подсъдимият е направил всичко необходимо, за да не се стигне до летален изход. Отчита неговото чисто съдебно минало, като обръща внимание, че той не е осъждан, няма обвинения и не е влизал в полицията за нарушения или противообществени прояви. Моли да бъде определено наказание в минимален размер, като по възможност да бъде приложен чл.58а, ал.4 НК и на основание чл.55 НК съдът да наложи наказание под най-ниския предел, а именно една година „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за срок от три години. Защитникът излага и аргументи в насока за лишаване на подсъдимия от правоуправление в минимални граници от една година.

Подсъдимият Д.Ф. моли за минимално наказание. В последната си дума посочва, че съжалява за станалото.

Делото е разгледано от съда по реда на Глава 27 НПК - Съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция, като на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, съдът е преценил, че са налице условията за това производство.

На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК съдът приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед на това и като взе предвид становищата на страните, СГС намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.С.Ф., с ЕГН: **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, живущ *** /********/, ул. „**********“ № **.

Той бил дългогодишен правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ валидно свидетелство за правоуправление.

На 24.04.2014г., около 04.30ч., в гр. С., подсъдимият Ф. спрял управлявания от него товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № **** в дясната лента на ул. „Ген. Гурко“, в посока от ул. „Цар Иван Шишман“ към ул. „Г. С. Раковски“, на 10-15 метра след кръстовището с ул. „6-ти септември“. Навън било тъмно, но уличното осветление работело и видимостта била нормална за тази част от денонощието. От посоченото място Ф. решил да извърши маневра на заден ход. В изпълнение на решението си той подкарал товарния автомобил на задна скорост по ул. „Ген. Гурко“, с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Цар Иван Шишман“. В същото време обаче, на около 3 метра зад товарния автомобил, пешеходката А.И.Б. пресичала пътното платно на ул. „Ген. Гурко“, на неуказано за това място, като се движела от дясно на ляво спрямо посоката на горепосоченото МПС.

Преди да започне маневрата, подс. Ф. не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и в частност пешеходците и не наблюдавал непрекъснато пътя назад. Така той въобще не забелязал, че зад управлявания от него товарен автомобил пресичала пешеходка. В резултат на това, малко след кръстовището на ул. „6-ти септември“ и ул. „Ген. Гурко“ последвал удар между тялото на пешеходката А.Б. /отзад и вляво/ и задната лява врата на товарния автомобил. Вследствие на удара Б. била повалена на платното за движение, след което автомобилът преминал със задния си мост през тялото ѝ, като в този момент пешеходката се намирала под автомобила, между двата моста. Непосредствено след това, управляваното от подс. Ф. МПС потеглило напред и преминало още веднъж през тялото на Б..

Свидетел на част от описаните събития станал Б.Г.Г. - служител на МВР, който по това време изпълнявал служебните си задължения в намиращ се наблизо кабинков пост.  Св.Г. веднага докладвал на дежурната част, откъдето се обадили на тел. 112 и на КАТ. Пострадалата била откарана в болница с линейка, а на мястото пристигнали  И.А.Г. и Д. Г.К. - служители при ОПП - СДВР - гр. С., като вторият извършил оглед на местопроизшествието.

В резултат на пътно-транспортното произшествие няколко часа по-късно - на 24.04.2014г., А.Б. починала.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство /ДП/ съдебномедицинска експертиза на труп /СМЕ/ при пострадалата Б. били установени охлузвания и кръвонасядания по лицето; масивно кръвонасядане с отслояване на меките черепни покривки двустранно челно теменно и в ляво задно слепоочно; охлузване с кръвонасядане и разкъсно контузна рана в лявата задушна област; минимално отваряне на гръбнака отпред на нивото между четвъртия и петия шийни прешлени без отваряне на канала, с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; тежка гръдна травма - кръвонасядания на гръдния кош; масивни кръвонасядания с оформени тъкънни джобове в дясно и отзад на гръдния кош; счупване на бодилестите израстъци в средната трета на гръдния отдел на гръбначния стълб; многофрагментарно счупване на дясната лопатка; напречно счупване на гръдната кост на нивото между вторите и третите ребра; двустранни счупвания на ребра по няколко фрактурни линии с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани и разкъсване на пристенната плевра; контузия на двата бели дроба с разкъсвания на паренхима му от счупени ребра; часивно кръвонасядане на белодробните хилуси; масивно кръвонасядане на средностението; контузия на сърцето отпред към сърдечния връх; излив на кръв в гръдната кухина в количество 560 мл. вдясно и 320 мл. вляво; кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек; широко отваряне на лонтото съчленение; отваряване на дясната кръстно хълбочна става; масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно - контузии рани на крайниците, с усложнение: масивна мастна емболия в белите дробове. Смъртта на Б. се дължи на тежката гръдна травма и настъпилите усложнения.

От заключението на назначената в хода на ДП комплексната медико-автотехническа експертиза /КМАТЕ/ е установено, че непосредствена причина за смъртта на А.Б. била тежката гръдна травма и настъпилите усложнения. Мястото на удара се намирало на 1,50 - 2,50 м. вляво от десния бордюр на платното за движение на ул. „Ген. Гурко“, в посока към ул. „Г.С. Раковски“ и на 8,0 - 9,0 м. след кръстовището с ул. „6-ти септември“, считано в същата посока. В момента на удара на пешеходеца скоростта на автомобила била в около 15 км/ч, а при последвалото движение напред над /през/ тялото на Б. - не по-висока от 5 км/ч. При потеглянето и движението на автомобила на заден ход, водачът имал техническа възможност да възприеме в лявото външно огледало за обратно виждане намиращата се на пътното платно пешеходка. В момента на удара същата не била видима за водача. Причина за произшествието била предприетата от страна на Ф. маневра, без той да се убеди, че пътят зад него е свободен. Подсъдимият е разполагал с обективната възможност да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата бе насочил вниманието си в лявото странично огледало, за да възприеме пресичащата пътното платно пешеходка и бе изчакал преминаването ѝ.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло, на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата, събрани в досъдебното и съдебното производство, които го подкрепят: показанията на свидетелите Б. Г. /л.41 от ДП/ и И.Г. /л.42 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.34-35 от ДП/, скица /л.36 от ДП/, албум /л.37-39 от ДП/, констативен протокол /л. 31 от ДП/, справка от МВР Дирекция „Национална система 112“ /л.77 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт на А.Б. /л.75 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия, справка-картон на водача от СДВР отдел „Пътна полиция“, както и заключенията на СМЕ на труп и КМАТЕ.

Направеното от подсъдимия Ф. признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпада със събраните по делото доказателства.

Наличните доказателствени материали са еднопосочни по отношение механизма на осъществяване на пътно транспортното произшествие. Показанията на св.Б. Г. разкриват по безпротиворечив начин последователността на стеклите се събития. Същият се явява очевидец на част от пътно-транспортното произшествие, като е възприел лично и непосредственото момента, в които пострадалата се намирала под товарния автомобил и последвалото повторно преминаване на автомобила през тялото ѝ, при движение напред. Изложеното от свидетеля е логично, последователно и убедително, като се намира и в пълно съответствие със заключението на КМАТЕ, скицата и албума на произшествието и останалите доказателствени материали. По изложените съображения съдът кредитира изцяло показанията на св. Б. Г., които съвпадат и с направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обвинителния акт.

Настоящият съд даде вяра и на показанията на свидетеля И.Г.. Вярно е, че същият не е очевидец на инцидента, но въпреки това разкрива относими към предмета на делото факти, като изложеното от него служи за утвърждаваща доказателствена проверка на останалите материали по делото.

Важно място в доказателствената съвкупност по делото заема и протоколът за оглед на местопроизшествие. Същият е надлежно изготвен, в съответствие с изискванията на процесуалния закон и представлява годно доказателствено средство, което съдът взе предвид при формиране на своите изводи. Изложеното в него корелира изцяло със свидетелските показания, съдържанието на заключението по КМАТЕ, скицата, албума и др., като несъмнено подкрепя и направеното от подс. Ф. признание.

Настоящият съд приема за обективни и компетентни заключенията на СМЕ и КМАТЕ. Въз основа на същите се изясняват причинените на пострадалата травматични увреждания, начина на получаването им, причината за смъртта ѝ, механизма на пътно-транспортното произшествие, скоростта, с която се движел автомобила, възможността на подсъдимия да възприеме пешеходката и причините за произшествието. Съдът кредитира заключенията на експертизите, като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.

Относими към предмета на доказване, допринасящи за изясняване на фактическата обстановка и съответстващи на направеното от подсъдимия признание са и наличните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - скица /л.36 от ДП/, албум /л.37-39 от ДП/, констативен протокол /л. 31 от ДП/, справка от МВР Дирекция „Национална система 112“ /л.77 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт на А.Б. /л.75 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия, справка-картон на водача от СДВР отдел „Пътна полиция“. При служебната проверка на изброените, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна утвърждаваща доказателствена проверка.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Д.С.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, тъй като на 24.04.2014 г., около 04:30 часа, в гр. С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № **** по ул. „Ген. Гурко“ и при извършване на маневра заден ход с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Цар Иван Шишман“, нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.40, ал1 и ал.2 ЗДвП - ал.1: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; ал.2: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице , което да му сигнализира за опасности.“, като преди да започне маневра заден ход, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност пешеходците и не е наблюдавал непрекъснато пътя назад и по непредпазливост причинил смъртта на А.И.Б..

Изпълнителното деяние по чл. 343 НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина. Нормата е бланкетна и препраща към Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Изисква се извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимия Ф., от обективна страна да е довело до един от възможните резултати, посочени в цитираната разпоредба.

По делото по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият Ф. не се е съобразил с изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретния случай, такава опасност е представлявала пресичащата пътното платно пешеходка А.Б..

По-нататък, следва да се разгледа въпросът дали е било възможно да се възприеме пострадалата като опасност за движението, като този въпрос е релевантен, с оглед възможността на водача да изпълни задълженията си, уредени в ЗДвП. Видно от заключението на комплексната експертиза, подсъдимият Ф., при тръгването и движението си на заден ход е имал техническа възможност да възприеме в лявото външно огледало за обратно виждане намиращата се на пътното платно пешеходка. Причина за произшествието била предприетата от страна на Ф. маневра без да се убеди, че пътят зад него е свободен. При създадената пътна обстановка подсъдимият  е разполагал с обективната възможност да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата бе възприел в лявото външно огледало за обратно виждане намиращата се на пътното платно пешеходка и изчакал преминаването ѝ, след което да продължи безконфликтно. В този смисъл подсъдимият не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, като неговите действия са станали причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Елемент от обективната страна на престъплението е и причинната връзка между нарушенията на правилата за движение и настъпилия съставомерен резултат, като императивно изискване на закона е тази причинна връзка да бъде пряка, непрекъсваща и непосредствена. Както беше посочено по-горе, причината за смъртта на Б. се установява чрез назначените съдебно-медицинска експертиза на труп и комплексната медико-автотехническа експертиза. Няма никакво съмнение, от събрания по делото доказателствен материал, че допуснатото нарушение на правилата за движение е в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат - причинената смърт на А.Б., настъпила няколко часа след инцидента. В тази насока, според експертните заключения, причинената тежка гръдна травма, ведно с останалите травматични увреждания, се дължат на действието на тъпи предмети с голяма кинетична енергия и могат да се получат при пътно-транспортното произшествие.

По изложените съображения авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, както също и действията на подсъдимия, с които е осъществил всички признаци от изпълнителното деяние на вмененото му престъпление.

От субективна страна, извършеното деяние от подсъдимия Ф. е осъществено по непредпазливост - престъпна небрежност. Той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици - причиняване на смърт на А.Б., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината му е свързана с обстоятелството, че поради проявената небрежност е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който е могъл да избегне.

По изложените съображения съдът заключи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

За извършеното от подсъдимия Д.С.Ф. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а НК. В конкретният случай, при определяне на наказанието съдът съобрази, както предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на неговото извършване, така и процесуалната възможност на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК /„Съкратено съдебно следствие“/, от която подсъдимия се е възползвал, признавайки изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства  степента на съпричиняване на настъпилото пътнотранспортно произшествие от страна на пострадалата, пресичаща пътното платно на неуказано за това място; изразеното от подсъдимия искрено съжаление и чистото му съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани.

Не може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието на подсъдимия. Според ТР № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС това е допустимо само, когато признанието на фактите съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение на подсъдимия, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. От данните по делото, не се установява подс. Ф. да е проявил активност при провежданото разследване на досъдебното производство. Напротив, възползвал се е от правото си да не дава обяснения. На следващо място, не се установи по делото, че именно подсъдимият е повикал линейка на мястото на инцидента. Според показанията на свид. Г. и видно от приобщената по делото справка от МВР Дирекция „Национална система 112“ за произшествието е съобщено от служител на МВР.

При това положение, изхождайки от тежестта на престъплението, съпроводено от тежкия вредоносен резултат, но и отчитайки констатираните смекчаващите отговорността обстоятелства, то съдът намери, че справедливо се явява наказанието „лишаване от свобода“ в най-ниския размер, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно в размер от две години. Този размер, на следващо място, следва да бъде редуциран с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, поради което съдът определи на подсъдимия Ф. наказание ,,лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца.

Съдебният състав прие, че в конкретиката на настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.55  НК тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание/в случая лишаване от свобода в размер на две години/ би се оказало несъразмерно тежко. Вярно е, че съдът не констатира отегчаващи обстоятелства, но изброените смекчаващи такива не обуславят извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание не би съответствало на тежестта на деянието и би било несправедливо.

Според настоящия съдебен състав така определеното наказание се явява справедливо, отнесено към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Ф.. Същото изцяло съответства на генералната превенция и удовлетворява обществената нагласа по отношение на този вид престъпления, като е съобразено и с границите на наказателната репресия, установена от законодателя към момента на осъществяване на престъпния състав. Съдът намира, че така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. До този извод съдът стигна отчитайки фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца, който е неосъждан, с добри характеристични данни, като е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, поради пресичането ѝ на неопределено за целта място. По изложените съображения, спрямо дееца, като личност с невисока степен на обществена опасност, може да се постигне възпиращото, поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото. Ще бъде оказан нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време, ще се даде възможност на Ф. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

Съдът счита, че подсъдимият Ф. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Този размер на кумулативно предвиденото наказание съдът счете за релевантен на настъпилите тежки последици вследствие  поведението на подсъдимия, при което последният ще бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване, ще има нужния дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия, да спазва установените правила за движение по пътищата и да подхожда с изключително внимание към пътната обстановка.

Във връзка с горното е необходимо да се отчете, че съгласно трайната практика на ВКС определянето на размер на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, по-нисък от този на основното - лишаване от свобода, е в нарушение на чл. 49, ал. 2 и 3 НК. Без значение е дали изпълнението на основното наказание - лишаване от свобода, е отложено по реда на чл. 66 НК, а не е постановено ефективното му изтърпяване, тъй като законодателят не разграничава тези хипотези, установявайки идентичен режим при определяне на кумулативното, съпътстващо го наказание, а именно - лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Смисълът, вложен в нормата на чл. 49, ал. 2 НК е на осъдения да не се дава възможност да упражнява права, които по закон са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Поради това определянето на срок на лишаването от права в по-нисък размер от този на лишаването от свобода би влязло в противоречие с разума на закона, като това принципно положение няма основание да бъде по-различно за случаите, когато подсъдимите не търпят ефективно лишаване от свобода поради прилагане на чл. 66 НК. /Решение от 25.10.2005г. по н.д. № 15/2005г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О и Решение от 27.10.2009г. по н.д. № 395/2009г., ВКС, Н.К., ІІ Н.О/

Така наложените наказания ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подс. Д.Ф. да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по делото разноски в размер на 360 лв. и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при СГС: