Решение по дело №313/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 220
Дата: 18 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20235200500313
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. П., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500313 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите във връзка с чл.310 и
следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№218 по описа за
2023 година е изменен на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от
Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 на
ненавършилото пълнолетие дете М. Л. Т., ЕГН ********** издръжка,
определена с решение по гр.д. № 2421/2016 г. по описа на Районен съд – П., от
200 лв. на 250 лв. месечно, като е осъден Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете
М. Л. Т., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ж. К.
П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.“ № 1, ет. 6, ап. 24 издръжка в размер на
250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.01.2023 г., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката
Отхвърлен е иска за разликата над 250 лв. месечно до предявения
размер от 300 лв. месечно.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Й. Т., ЕГН **********
1
от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 да заплати на ненавършилото
пълнолетие дете М. Л. Т., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Ж. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.“ № 1, ет. 6, ап. 24
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Л. Т., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Ж. К. П., ЕГН ********** от гр.
П., ул. „Т.“ № 1, ет. 6, ап. 24/следва присъждането за разноски да е в тежест на
родителя и законен представител , а не на непълнолетното дете/ да заплати на
Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Присъдена е държавна такса.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Ж. К. П. ,като
майка и законен представител на М. Т. в отхвърлителната част- с която е
отхвърлен иска за изменение на размера на присъдената издръжка над
размера 250 до размер на 300 лева.
Съдът не съобразил възрастта на М. Т., наличието на специални
потребности и икономическите условия за живот в страната към момента от
една страна и от друга страна възможностите на Л. Т. да заплаща издръжка.
Съдът възприел въз основа на доказателствата фактическа обстановка
,касаеща възрастта на детето ,здравословните му проблеми ,както и тези на
майката. В момента от края на м. март майката била отново безработна, след
като е съкратена без предизвестие от работодателят си и не реализирала
трудови доходи.
Л. Т. работел на трудов договор във Великобритания, считано от
18.05.2020 г., като трудовото му възнаграждение се изчислявало по схема за
заплащане на производителността на база всяка единица работа или задача,
която извършва и му се заплаща ежеседмично. От 01.04.2023 г. минималната
часова ставка във Великобритания била 10 паунда и 42 цента, което при 48
часа на седмица съгласно представения по делото трудов договор на
ответника прави 500 паунда на седмица или 2 000 паунда на месец, равняващо
се на 4 441 лв. Съобразно официалните данни това е минималната заплата,
която ответника може да получава във Великобритания, а предвид опита му
от близо 3 г. на това работно място считат, че той ще получава и повече.
Доходите на бащата били значително по-големи от тези на майката , поради
което следвало да поеме и по-голяма част от издръжката.
Ответникът не дължал издръжка на други деца , поради което издръжка
в размер на 300 лева била напълно във възможностите му.
От последното определяне на издръжката за М. Т. изминали повече от 6
2
г., през които са се увеличили нейните ежедневни нужди и са се добавили
разходи за учебни помагала и материали, извънкласни занимания, отдих и
развлечение. През това време се променила съществено икономическата
обстановка в страната, като значително се повишили необходимите средства
за издръжка на едно лице.
Нуждите на М. Т., предвид здравословното й състояние, което
обосновава специални грижи и закупуването на медикаменти, също били
големи. От свидетелските показания и епикризите се установило, че М. се
води всеки 6 м. на очен преглед, на който в повечето случаи се предписва
закупуването на нови очила, които струват около 200-300 лв. М. страда и от
астма с преобладаващ алергичен компонент, поради което често се случва да
боледува. Във връзка с заболяването й от бронхиална астма всеки месец й се
закупуват лекарства на стойност около 20 лв. по здравна каса. Нуждите на
детето и съответно разходите на М. за храна, облекло и др. се увеличили
драстично. Моли решението в тази част да бъде отменено и присъдена
издръжка в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва жалбата, като
неоснователна.
Съдът приел фактическа обстановка , напълно съответна на
доказателствата по делото и направил обосновани правни изводи.
Оспорват първите две направени доказателствени искания.
Пред въззивната инстанция са представени доказателства , касаищи
трудовата заетост на майката , като изрично е направен отказ от другите две
доказателствени искания.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.
В исковата си молба против Л. Т. ищцата Ж. К. П. ,като законен
представител на малолетната М. Т. твърди, че с ответника живеели на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено едно дете -
М. Л. Т. с ЕГН: **********, родено на 09.05.2013 г.
С влязло в сила Решение № 7 от 09.01.2015 г„ постановено по гр. д. №
234/ 2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. П., ответникът бил признат за
биологичен баща на М. Л. Т., упражняването на родителските права по
отношение на М. Л. Т. било предоставено на майката и Л. Т. осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за М. Т..
С Решение на Районен съд - гр. П. по гражданско дело № 2421 от
16.12.2016 г. месечната издръжка била увеличена на 200 лв.
От определяне този размер на издръжката изминали малко повече от 6 г.
Л. Т. изплащал редовно издръжката на детето , но не спазвал режима на лични
отношения.
3
Л. Т. живеел във Великобритания.
Поради здравословни проблеми на ищцата с Решение № 193/ 24.03.2021
г. постановено от Районен съд - гр. П. по гражданско дело № 48/ 2021 г. М. Т.
била настанена при майката на ищцата - М.В. на адрес гр. П., ул. „Т.“ № 1, ет.
6, ап. 24 за срок до навършване на десетгодишна възраст или до настъпване
на обстоятелства, налагащи прекратяване или промяна на мярката за закрила.
В момента ищцата, заедно с майка си полагала грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
Майка и работела като хигиенистка в Община - гр. П., а ищцата била
безработна. На ищцата била определена трайно намалена работоспособност
от 70 % ,което затруднявало много намирането на работа.
От септември месец 2020 г. М. Т. била ученичка в Начално училище
„О.П.“ - гр. П. и посещавала редовно учебните занятия. Посещавала и школа
по класически и модерен балет и школа за автентични фолклор при
Общински детски комплекс - гр. П., с такса изразяваща се в членски внос в
размер на 80 лв. годишно. Детето ходело на фолклорни концерти и турнета в
други градове, които се заплащали от родителите. През лятото се очаквало и
заминаване на турне в чужбина , за което били нужни средства.
М. Т. била с вродени аномалии на предния сегмент на окото, в
следствие на което страда от заболяване „аниридия-автозомна доминантна
хоризонтален нистагъм“. Поради това си заболяване М. на всеки шест месеца
ходела на периодични прегледи, на които са й изписвани нови очила за
носене от различен материал и с различен диоптър. Цената на очилата
варирала между 200 и 300 лв. Отделно от това М. страдала и от астма с
преобладаващ алергичен компонент, поради което често се случва да
боледува. Всеки месец й били закупувани лекарства на стойност около 20 лв.
по здравна каса.
С възрастта нуждите на детето се увеличили трайно и съществено.
Нуждаела се от ежедневни средства като посещава училище в размер на 5 лв.
на ден. Закупувани били ученически пособия, нужни били средства и за
посещението на извънкласните й занимания, които спомагат за нейното
личностно развитие. Социално – икономическите условия на живот в
страната в последните години се променили драстично , което водело и до
нужда от повече средства за задоволяване потребностите на детето.
Здравословното състояние на детето предполагало и повече разходи.
Ответникът работел във Великобритания. От над 7 г. той се бил
установил трайно в чужбина, имал добри доходи и съответно възможност да
плаща по-висок размер издръжка.
Моли размерът на издръжката дължима от ответника да бъде увеличен
от 200 на 300 лева.
Ответникът в писмения си отговор оспорва иска по основание.
Не се оспорват твърденията , че детето е ученичка в момента, че е с
4
вродено заболяване -липса на ирис.
Не се оспорват и признатите с ТЕЛК-решения проценти инвалидност
както на майката-Ж. П., така и на детето М. Т..
Ответникът не оспорва още, че от около седем години живее във
Великобритания, както и твърдението, че понастоящем има постоянна работа
по сключен трудов договор.
Не е възникнал спор между страните и , че детето е записано на
посочените от ищцата извънкласни занимания.
Ответникът сочи, че по отношение на М. Т. е предприета мярка за
закрила по чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДетето. Преди това детето два пъти било
настанявано в „Кризисен център”, поради неглижиране от страна на
майката на грижите по неговото отглеждане и възпитание и поставянето му в
риск.
Оспорва твърдението ,че не се грижи за детето ,като сочи, че предявил
иск за упражняване на родителските права. Това производство приключило с
предоставяне упражняването на родителските права на майката.
Грижите за детето във връзка със здравословното му състояние били
занемарени. Детето не се водело на преглед и не носело редовно очила ,което
било установено в други производства.При прегледите не се изписвали
винаги нови очила ,както се твърдяло в исковата молба.
Изложени са доводи относно доходите на ответника ,който във
Великобритания полагал нискоквалифициран труд.
Обстоятелствата , при които бил определен размера на издръжката се
били променили, но не било достатъчно, за да се обоснове основателността на
иска за изменение размера на издръжката. Непроменени останали
обстоятелствата във връзка с вроденото заболяване на детето, трудовата
заетост на бащата и местоживеенето му във Великобритания. Освен това
малолетната М. за своята инвалидност на база ТЕЛК-решението всеки месец
получавала от държавата не малка сума като социално подпомагане, което по
данни на ответника за миналата година е било над 400 лв. месечно. Майката
Ж. П. също на база ТЕЛК решението си получавала от държавата инвалидна
пенсия всеки месец в немалък размер. Непосредствените ежедневни грижи по
отглеждане и възпитание на детето се полагали не от родителя/майката/, на
когото са възложени родителските права, а по сила на съдебно решение от
2021 г. се осъществявали от бабата по майчина линия, което обстоятелство
следва да намери отражение при определяне общата месечна сума.
Счита, че с определения размер издръжка нуждите на детето са
задоволени. .
Евентуално оспорват иска по размер.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по свое убеждение прие за установено следното:
5
Фактическата обстановка , относима към предявения иск за изменение
размера на издръжката на малолетното дете с правно основание чл.150 от СК
е правилно установена.
Не се спори по делото ,че страните по делото са били във фактическо
съжителство , от което е родено детето М. Л. Т. - на 09.05.2013 г, тоест към
момента детето е на 10 години.
С решение по гр.д. № 234/2014 г. по описа на Окръжен съд – П. е
признато бащинството на ответника, упражняването на родителските права е
предоставено на майката, и е присъдена издръжка в тежест на бащата в
размер на 150 лева.
С решение по гр.д. № 2421/2016 г. по описа на Районен съд – е увеличен
размера на издръжката на 200 лева.
По отношение на детето е предприета мярка за закрила , като е
настанено в семейството на бабата по майчина линия М.С.В. за срок до
навършване на 10-годишна възраст на детето или до настъпване на
обстоятелства, налагащи прекратяване или промяна на мярката за закрила.
Към настоящия момент детето е навършило 10 години ,но както е посочено в
социалния доклад и не е оспорено от страните срокът на тази мярка е
удължен.
Ответникът е предявил иск за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права , претендирайки да му бъдат
предоставени.
Проведено е производство по гр.д. № 3410/2020 г. по описа на Районен
съд – П. и с постановено по него решение този иск е отхвърлен.
Установено е от доказателствата по делото ,че през предходната учебна
година детето е било ученичка в трети клас на НУ „О.П.“, гр. П..
Не се спори от ответника ,че детето посещава школа по класически и
модерен балет и школа за автентичен фолклор при ОДК П., и разходите за
тази дейност са в размер на 80 лв. годишно.
Ответникът не е оспорил в писмения си отговор , установено е и от
представените по делото доказателства , че детето има здравословни
проблеми.
С ЕР на ТЕЛК № 2005/108 от 10.06.2021 г., е определен вид и степен на
увреждане на М. Т. на 85 % без чужда помощ с водеща диагноза: липса на
ирис.
Представени са доказателства за провеждани прегледи при офталмолог
на – на 05.09.2022 г. и 24.03.2023 г. В исковата молба се твърди,ч е следва да
се провеждат периодични прегледи , при които и се налага промяна на
очилата , но доказателства по делото за това не са представени.
Видно от представена етапна епикриза детето има и бронхиална астма.
Майката също има здравословни проблеми – с ЕР на ТЕЛК № 4051/167
6
от 13.10.2020 г. и е определена 70 % трайно намалена работоспособност,
водеща диагноза: иниридия, нистагмус хоризонталис. Получава лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване в размер на 396.95 лв. със срок
01.10.2023 г.
Безспорно е ,че ответникът се е установил и работи по трудов договор
във Великобритания.
Няма данни за конкретния размер на трудовото му възнаграждение –
твърди, че се изчислява по схема за заплащане на производителността на база
всяка единица работа или задача, която извършва.
До навършване на 10 години детето е било настанено при своята баба
М.В., чрез която се е изплащала месечна помощ за детето в размер общо на
525,60 лева.
Майката към момента е безработна и също се подпомага месечно като
човек с увреждане със 70 лева и получава пенсия в размер на 396,95 лева.
По делото е изготвен социален доклад , като е обсъден състоянието и
поведението на детето в училище ,както и общуването му с най-близкия кръг.
От изготвения доклад е видно ,че значимата фигура в живота на детето е
бабата , а бащата не допринася по никакъв начин с непосредствено участие за
осигуряване живота и развитието на детето.
Разпитана като свидетел бабата М.В. депозира показания относно
начина на живот и нуждите на детето, с оглед осигуряване на необходимите
пособия за училище , храна и облекло.
Майката живеела отделно със съжител и според възможностите си
посещавала дома на майка си и се грижела за детето. Тази свидетелка
установява ,че детето се нуждае от очила ,които струват около 200-300 лева
,но детето не ги носи постоянно ,носи ги основно на училище. Необходимо
било лечение и във връзка с констатираното друго заболяване – астма , което
се поемало частично от здравната каса ,но се налагало и доплащане.
Майката започнала работа на изпитателен срок, но към момента
трудовия и договор е прекратен.
Показанията на св. Т. – баба на детето по бащина линия в по-
значителната си част всъщност биха били относими към спор относно
упражняването на родителските права. Тя установява ,че бащата се
интересувал от детето ,че един път тя с детето го е посетила в Англия, където
също е заведено на преглед. Според тази свидетелка не се изпълняват точно
препоръките на лекаря.
При тази фактическа обстановка , възприета и от първоинстанционния
съд , въззивната инстанция намира иска за изменение размера на издръжката
за основателен.
От определяне на размер от 200 лева през 2016 година /който размер
към момента гравитира към минималния такъв/ е изтекъл период от време ,
7
през който освен ,че детето е пораснало и естествено са се увеличили нуждите
му във връзка с осигуряване нормалните му потребности. При определяне
този размер на издръжката детето, дори не е било още и ученичка.
Отделно от това през този период от време са настъпили съществени
социално-икономически промени ,които се отразяват сериозно на размера на
необходимите средства за осигуряване на нормален живот и задоволяване
потребностите на детето ,така ,че да е защитен неговия най-добър интерес ,
разбира се ,като се държи сметка и за възможностите на родителите.
Детето има сериозни здравословни проблеми, нуждае се от повече
средства ,както за лечение , така и за осигуряване на възможности за
нормалното му развитие.
Майката има здравословни проблеми ,които очевидно се отразяват на
възможността и да полага труд и реализира доходи. Към момента тя отново е
безработна.
Установено е ,че разчита на подкрепа във всякакъв аспект от своята
майка , при която е живяло детето живее.
Ответникът работи във Великобритания. Твърденията му са ,че работи
по основен трудов договор , но доходите му не са постоянни , тъй като са
обвързани с резултат.
И двамата родители не дължат издръжка на други деца.
При тези данни , за да определи размера на дължимата издръжка , съдът
съобрази като критерии статистическите данни относно линията на бедност в
страната. Този критерии е обективен и може да се използва като ориентир
при определяне размера на издръжката. Линията на бедност в страната за
настоящата година е 504 лева.
Такава сума би била минимално необходимата за задоволяване на
потребностите на детето ,но без да се отчете ,че то има здравословни
проблеми .
За справянето с тези здравословни проблеми следва да се отчете
приноса на изплащаните от държавата суми под формата на пенсии и
подпомагане.
Според въззивната инстанция , за да се осигури нормалния живот на
детето, с оглед е специфичното му състояние са необходими 600 лева
месечно. Това ,че детето е подпомагано допълнително от Държавата , не
освобождава родителите и в частност бащата и не води до намаляване
тежестта на задълженията им и всъщност допълва необходимите разходи за
издръжка и лечение на детето ,които са значително по-големи от дете на
същата възраст , което няма такива здравословни проблеми.
Задължението на родителите за издръжка към малолетното им дете е
безусловно и то следва да бъде изпълнявано така , че да бъде осигурен най-
добрия интерес на детето.
8
От необходимата месечна издръжка от 600 лева бащата може според
въззивния съд без затруднение да поеме 300 лева , а останалите да допълва
майката. Тя до 10 годишната възраст на детето по силата на съдебното
решение ,не е поемала цялостните непосредствени грижи и към момента не ги
поема ,но следва да се държи сметка и за здравословното и състояние. Бащата
пък работи в страна с висок стандарт и съответно с добро заплащане.
Възможностите на майката , която не полага непосредствените грижи за
детето ,установила е фактическо съжителство и дори не е участвала в
тържеството за рождения ден на детето /според социалния доклад/ са
действително ограничени ,с оглед здравословното и състояние .Видно е обаче
,че тя само за 9 работни дни ,преди прекратяване на договора и , поради
неизпълнение на нормата е реализирала доход от 630 лева.
И двамата родители не дължат издръжка на други непълнолетни деца.
Според задължителната съдебна практика , нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите
на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното
им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и
чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Въззивният съд намира, че интересите на детето са най-добре
осигурени, като бъде изменен размера на присъдената издръжка дължима от
бащата на 300 лева, която сума е напълно във възможностите му.
Решението в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде отменено
и размера на издръжката изменен, като бащата бъде осъден да заплаща още
50 лева или 300 лева месечно , считано от предявяване на иска , ведно със
законната лихва при просрочие.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката се дължат сторените
разноски пред тази инстанция в размер на 600 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№218 по
описа за 2023 година , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска за
изменение на издръжка над размера от 250 до 300 лева ,като ОСЪЖДА Л. Й.
Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 да заплаща на
ненавършилото пълнолетие дете М. Л. Т., ЕГН ********** чрез нейната
9
майка и законен представител Ж. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.“ №
1, ет. 6, ап. 24 издръжка в размер на ОЩЕ 50 лева месечно или общо 300 лева
месечно , считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК
Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7 да заплати по
сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 72 лв.
Осъжда Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „кК.В.“ № 79, ет. 4, ап. 7
да заплати на Ж. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.“ № 1, ет. 6, ап. 24
сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10