№ 231
гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503303 по описа за 2020 година
С решение № 62 от 04.01.2020 г. постановено по гр. д. № 14539/2018г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, са уважени обективно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл.2 б ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на В. В. В., сумата от 50 000
лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 6600 лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди - платен адв.хонорар, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.123 НК, по което е оправдан с влязла в
сила присъда, както и сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на забавено правораздаване, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 3057.67лв.(три хиляди петдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки), направени по делото разноски.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 50 000 лв. до претендираната сума от 80 000 лв., като неоснователен в тази част.
С решение, постановено на 17.05.2020г. съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението като вместо 30 000 лв. имуществени вреди
да се счита неимуществени вреди. Оставя без уважение молбата за поправка в останалата й
част, а именно - досежно плащането на присъдените обезщетение „ чрез адв. В. Х.”, както и
не уважава искането на ответника във всеки от диспозитивите на постановеното решение
съда да посочи съответното наказателно производство и престъплението, по което ищецът е
оправдан.
С определение, постановено на 31.07.2020г. е оставена без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските по реда
1
на чл.248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани въззивни жалби и от
двете страни.
В срока по чл.247 ал.4 ГПК срещу решението за поправка на ЯФГ е депозирана
жалба от Прокуратурата на РБ.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
Прокуратурата на РБ.
Жалбоподателят-ищец В. В. В. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. неимуществени вреди и моли съда да увеличи
размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на РБ оспорва решението
в неговата осъдителна част. Изтъква факта, че определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишено, а освен това съдът неправилно е приложил
материалния закон, като е разгледал две отделни претенции за неимуществени вреди по чл.2, ал.1
т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ЗОДОВ в разрез с установената съдебна практика /решение № 100 от
08.07.2019 г. по гр.д. № 2682/2018 г. на ВКС, IVГО , Решение № 19 от 23.07.2019 г по гр.д. №
2026/2018 г. на ВКС, III ГО/, в които е прието поглъщане на иска по чл.2б от иска по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ/ или алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди / по чл.2, ал.1, т.3 и по чл.2б ЗОДОВ /- предявени в общ размер от 110 000
лева, от които не в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД съдът неправилно е
присъдил с обжалваното решение свръхобезщетение за ищеца за неимуществени вреди в общ
размер 80 000 лева / 50 000 лв. по иска по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ + 30 000 лв. по иска по чл.2б
ЗОДОВ/, респ. моли да бъде намален размера на присъдените имуществени вреди, произтичащи от
платено в наказателното производство адв.възнаграждение в размер на 6600 лв., като се зачете
направеното възражение за прекомерност. Посочва, че претенцията по чл.2б ЗОДОВ е погълната
от претенцията по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ т.е. в тази част решението следва да се обезсили. Посочва,
че е допуснатото съществено процесуално нарушение, довело до недопускане на поискани
от защитата доказателства – неприлагане на писмените доказателства, въз основа на които са
изготвени експертизите. Същевременно самия прочит на двете заключения от страна на съда
е неправилен - СМЕ са интерпретирани от съда в обжалвано решение, по начин, в който е
акцентирано изключително на влошаване на здравословното състояние на ищеца, каквото
всъщност при правилен прочит на експертизите и отчитането на факта за липса на
представени по делото писмени доказателства в тази насока, не е доказано ищецът да е
претърпял в действителност визираните заболявания в изискуемата се пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение и/или
продължителността на наказателното производство. Твърди, че ищецът е имал
кардиологични проблеми от преди обвинението, което обстоятелство също не е съобразено
при постановяване на решението. Посочва още, че ищецът не твърди да е бил отстранен от
работа по реда на НПК, а напротив - продължил да работи като лекар във ВМА, което
2
обстоятелство налага извод за неоснователност на претенцията за завишаване глобалния
размер на обезщетението за неимуществени вреди с вреди, произтичащи от твърдяното
препятстване на кариерното му развитие, каквото не е доказано по делото да е реално
търпяно в причинно- следствена връзка с неоснователното обвинение. Необосновано съдът
е приел, че той е „ бил лишен от възможността за нормално кариерно развитие във ВМА,
където работел като „Хирург, ортопед, травмотолог” в продължение на 28г., както и че
„предстояло издигането му в длъжност „Завеждащ спешно травматологично отделение към
спешен център - ВМА", като необосновано съдът е приел, че именно поради обвинението
той не е получил допуск до квалифицирана информация, което възпрепятствало заемането
на посочената длъжност и ликвидирало възможността за професионално развитие и изява в
служебен план.
Контролиращата страна – САП поддържа жалбата на ответника, оспорва жалбата на
ищеца и моли съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част респ.
да намали размера на обезщетението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 и КУМУЛАТИВНО иск по чл.2б от ЗОДОВ и чл.84 ал.3
ЗЗД.
Ищецът В. В. В., твърди, че на 18.06.2009г. е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 2 - Сл/09г. по описа на Военно - окръжна прокуратура - София за
престъпление по чл.123 ал.1 НК. След като ВКС два пъти отменя решенията,
потвърждаващи оправдателните присъди, и връща делото на по-долна инстанция, накрая с
Решение № 326/25.01.2018 г. на ВКС на РБ, II НО е оставено в сила решението на
въззивната инстанция, което е окончателно. Излага, че периодът от 9 години за разглеждане
и решаване на процесното наказателно дело е прекомерен с оглед изискването за спазване
на разумен срок. В продължение на повече от 9 години и половина, считано от 18.06.2009г.
до 25.01.2018г. той е бил измъчван от обстоятелството, че може несправедливо да бъде
осъден. Последвалото психическо напрежение и тежкия социален дискомфорт са причина за
задълбочаване и усложняване на влошеното му от образуваното срещу него наказателно
производство здравословното състояние. В резултат на продължилия с години незаконен
наказателен процес получил високо кръвно налягане, стенокардия, болки в сърдечната
област, безсъние, сърдечна аритмия, исхемична болест на сърцето, световъртеж, шум в
ушите, намален слух. През продължителен период от време е поставен в дълбока социална
изолация и злепоставен пред колеги, приятели и близки. Бил е принуден да отсъства от
работа, за да участва в наказателния процес. Налагало се да извърши многократни пътувания
до гр.Пловдив и почти всички колеги - лекари от ВМА - София разбрали, че е обвиняем и
3
подсъдим. Голяма част от хората от служебното и личното му обкръжение се отдръпнали от
него, като от криминално проявено лице. Намира, че така описаните неимуществени вреди
подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2 б ЗОДОВ, предвид което моли съдът да осъди
ответника да му заплати обезщетение за тях в размер на 30 000 лв. Посочва, че към момента
на подаване на исковата молба е предявил претенцията си по реда на глава ІІІ а от ЗСВ и му
е било предложено споразумение, но той не е бил съгласен с определения размер на
обезщетението, поради което не се е съгласил със същото. Независимо от това са му
причинени следните имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, психически тормоз и злепоставяне пред обществото, както и влошено
здравословно състояние. Бил е лишен от възможността за нормално кариерно развитие във
Военно - Медицинска академия, където работил като „Хирург, ортопед, травматолог“ в
продължение на 28г. Достигнал до длъжност лекар - ординатор. Предстояло му издигане в
длъжност “ завеждащ спешно травматологично отделение към спешен център - ВМА “. В
качеството му на обвиняем и подсъдим не получил допуск до класифицирана информация,
което е задължителна предпоставка, за да заеме посочената по - горе длъжност. По този
несправедлив начин са били ликвидирани възможностите му за професионално развитие и
изява в служебен план. Особено тежко изживявал факта, че незаконното обвинение било
пряко свързано с неговата професия на военен лекар. Изцяло бил разрушен авторитета му на
професионалист и се поставила пречка за по - нататъшната му професионална реализация.
Образуваното наказателно производство причинило и влошаване на здравословното му
състояние, което впоследствие се задълбочило в резултат на неразумната му
продължителност. Намира, че описаните неимуществени вреди подлежат на обезвреда по
реда на ал.2, т.3 ЗОДОВ и претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80
000 лв., както и сумата от 6 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- заплатено възнаграждение за адвокат, ведно със законната лихва от
25.01.2018 г. до окончателното изплащане, и направените разноски.
Ответникът по делото-Прокуратурата на Република България, оспорва
предявените искове по основание и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Оспорва на ищеца да са причинени всички твърдени с
исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена. Намира предявения
размер на обезщетенията за прекомерен.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 18.06.2009г. В. В.
В. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 2 - Сл/09г. по описа
на Военно - окръжна прокуратура - София за престъпление по чл.123 ал.1 НК. На
25.09.2009г. е внесен обвинителен акт в съда. С присъда № 269/11.07.11г., постановена по
НОХД № 269/2009г., Софийският военен съд го признава за невиновен по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Отхвърлят се и предявените
граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки от тримата
конституирани граждански ищци. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор при Военно -
окръжна прокуратура - София. С Решение № 55/09.11.2011г. постановено по ВНОХД №
47/11г. по описа на Военен Апелативен съд, оправдателната присъда е изцяло потвърдена.
По протест на Военно - апелативна прокуратура е образувано КНД № 3112/2011г. по описа
на I н.о. на ВКС на РБ. С решение № 57/15.03.2012г., постановено по горепосоченото дело,
4
ВКС отменя решението на ВоАС поради допуснати от решаващите инстанции нарушения на
процесуалните правила и дава предписания по приложението на материалното право. При
повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция - /ВоАС/ е образувано ВНОХД
№ 24/2012г. Присъдата на СВС е отменена с Решение № 27/09.07.2012 г. и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поради невъзможност на
Софийски военен съд да образува състав, ВКС, III Н.О. с определение № 142/ 01.11.12г.,
постановено по Ч.Н.Д. № 1899/12г., определя делото да се разгледа и реши от Пловдивския
окръжен военен съд.
С присъда № 20/19.05.2014г., постановена по Н.О.Х.Д. № 459/2012г., Пловдивският
военен съд го признава за невинен за извършването на престъпление по чл.123, ал.1 НК.
Всички предявени граждански искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. По
протест на прокурор при Военно-окръжна прокуратура - Пловдив е образувано ВНОХД №
35/2014 г. по описа на ВоАС. Военно апелативният съд със свое въззивно решение № 12/
06.07.2015г., постановено по ВНОХД № 35/14г. потвърждава изцяло оправдателната
присъда на първоинстанционния съд. По протест на прокурор от Военно- апелативна
прокуратура /ВоАП/ е образувано КНД № 1195/15 г. по описа на III н.о. на ВКС на РБ. С
решение № 391/ 27.06.16 г. по същото дело е отменено въззивното решение №12/ 06.07.15 г.
по ВНОХД 35/14г. и делото е върнато на ВоАС за окончателното му решаване по същество
от друг състав от стадия на съдебното заседание. Военно апелативният съд образува ВНД №
54/16г. Проведено е допълнително въззивно съдебно следствие, след приключването на
което е постановено решение № 28/27.07.17г., с което е потвърдена изцяло оправдателната
присъда на първоинстанциония съд. По касационни жалби на частните обвинители и
граждански ищци е образувано КНД № 1084/2017 г. по описа на II Н.О. на ВКС на РБ. С
Решение № 326/25.01.2018 г. на ВКС на РБ, II НО е оставено в сила решението на
въззивната инстанция.
Горното се установява от събраните по делото писмени доказателства - обвинителен акт, постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по НОХД № 269/2009 г. по описа на
Софийски военен съд и приложените към него досъдебно производство ДП № 2-С/2009 г. по
описа на Военно окръжна прокуратура - София. Следователно наказателното
производство е продължило повече от 9 години, считано от 18.06.2009г. /когато е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 2 - Сл/09 г. по описа на ВОП -
София за престъпление по чл.123 ал.1 НК/ до 25.01.2018г., /когато ВКС на РБ, II Н.О.
постановява окончателно Решение № 326/. Общо са били проведени 56 открити съдебни
заседания, като само в гр.Пловдив са проведени 15 о.с.з.
Видно от приложеното на л.103 ЕР на ТЕЛК на ищеца е призната 54 % ТНР за период
от 3 години – до 01.03.2021г.
От заключението на депозираната основна на л.153 /кардиолог/ и допълнителна л.156
/вътр. болести/ съдебно-медицинска експертиза, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при ищеца са констатирани
следните заболявания: Артериална хипертония 2-3 степен, Хипертонично сърце НДББ; ИБС-
ритъмна форма-Екстра систолна аритмия-Надкамерна и камерна екстрасистолия, Хроничен
бронхит САП 2 ф.к СН 2 ф.к.; Цервикална и лумбална спондилоартроза и остеохондроза-С6-
С7,Л4- Л5.Ес1 Дискови протрузии- Л4-Л5-Ес1 Коренчеви увреди-Л4-Л5-Ес1; Периферен
отоневрологичен синдром-в стадий на субкомренсация.
В заключение се посочва, че до момента ищецът не е възстановен психически и
емоционално. Цитираните диагнози в ЕР на ТЕЛК са на хронични заболявания, които имат
периоди на обостряне и ремисии, като ходът на сърдечната патология е неизменно
прогресивен с различна скорост. Вещото лице е категорично, че за влошаване на
здравословното състояние на ищеца е допринесла продължителността на
5
наказателното производзство. Честите хипертонични кризи и високото АН до 220/120 са
асоциирани със стресова ситуация. Екстраситолната аритмия и стенокардиите болки в
сърдечната област също са израз на стрес- коронароспазъм, повишена възбудимост на
миокарда, атеросклероза. Постоянната депресивност и тревожност също е повлияна от
дистрес. Вещото лице сочи, че последиците от установените заболявания са
неблагоприятни. Налице е "пробив" в системата на СМАРТ вагуса-със соматизация.
Стресът при ищеца е преминал в дистрес. Воденото наказателно производство в
продължение на 9г. е оказало трайно неблагоприятно въздействие върху соматичното и
психичното му състояние. Преодоляна е "защитата "на Смарт вагуса-тоест стресорът е
оценен чрез процеса невроцепция като изключително силен и застрашаващ благополучието
на индивида. Регистрирани са хипертонични кризи, стенокардна симптоматика и
екстраситолна аритмия- реакции на сърдечно-съдовата система, която е подложена на най-
бързата и силна атака от страна на КТ/Катехоламините/-хормоните, които играят най- важна
роля при соматичните прояви на стреса. Редукцията на тегло-също е последствие на силен
стрес. Психоемоционално д-р В. е бил и продължава да бъде с генерализирана тревожност и
чувство на "опустошение".
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св. Владимиров /колега на ищеца/ в о.с.з. на 06.12.2019г.,
чийто показания съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
Така се установява, че незаконното призводство срещу ищеца е провокирало
сериозни проблеми в личния му живот, преживеният от В. стрес е затруднил и направил
невъзможно да води нормален сексуален живот, в резултат на което се разделил с жената, с
която живеел 10 години на семейни начала. От весел човек, разказващ вицове, се превърнал
в мрачен индивид, със зачервени от недоспиване очи. Подробно разказва, че висящото
производство е попречило за професионалното му израстване във ВМА. Бил добър
специалист, преди обвинението пред кабинета му обичайно било "митинг" от пациенти,
ценели го като специалист, но нак. производство осуетило възможността да стане началник
на Спешното травматологично отделение- законът изисквал да няма висящи производства,
въпреки намеренията на началника на ВМА проф. Белеконски точно ищецът да заеме този
пост.
По делото са приобщени към доказателствения материал копия от договори за правна
защита и съдействие в периода от 18.09.2009г. до 14.12.2017г. вкл. установяващи
извършените от ищеца разходи в размер на общо 6 600 лв. /платен адв.хонорари/, направени
в рамките на наказателното производство /л.108 до л.115/.
От представените Заявление № 2269 от 14.03.2018 г. до МП, чрез Инспектората към
ВСС; Писмо изх. № 94-В-156/ 21.08.2018г. на МП; Констативен протокол на Инспектората
към ВСС изх. № PC-18-93 от 11.07.2018г.; Проекто-Споразумение, парафирано от агент в
6
дирекция ППРБЕЪПЧ- се установява, че към момента на депозиране на исковата молба
ищецът е предявил претенцията си по реда на глава ІІІ а от ЗСВ и му е било предложено
споразумение, с което той не се съгласил с оглед ниско определения размер на
обезщетението /л.101/.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество с изключение на иска по чл.2б ЗОДОВ по следните
съображения:
Първо - в служебно известната на настоящия съдебен състав, по-нова и актуална
практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, намерила израз в решение №
19/23.07.2019 г. по гр. дело № 2026/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е прието, че при
съединяването им в рамките на едно съдебно производство искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
поглъща иска по чл.2б ЗОДОВ и е налице един деликтен иск за обезщетение на
неимуществени вреди, а не два отделни такива. Поради това, и в този случай съдът следва
да определи едно общо, глобално по размер, обезщетение за всички претъпени
неимуществени вреди от ищеца. В тази връзка е разяснено, че неимуществените вреди в
хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ не могат да бъдат различни по вид -
касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност на
наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно, като в
противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Обезщетението се определя
глобално, доколкото не е възможно механично разграничение на претърпените
неимуществени вреди, като искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ поглъща в себе си основанието на
иска по чл.2б ЗОДОВ. С оглед на това, предявените искове по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и по
чл.2б ЗОДОВ следва да се разглеждат като една претенция за неимуществени вреди.
В този смисъл, справедливо е неспазването на разумния срок от правозащитните
органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно
обвинение, но не в геометрична прогресия (вж. - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г., III г. о., решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г., III г. о., решение
№ 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., IV г.о. и др., която практика се споделя от
настоящия състав). Фактическият състав на основанието по чл.2б ЗОДОВ се поглъща от
иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ (споразумение по реда на Глава IIIа ЗСВ с ищеца не е
постигнато) и следва да се разгледа като един иск за обезщетение - неимуществените вреди
от незаконното наказателно производство се отнасят до един и същ времеви период и
засягат едни и същи нематериални блага.
В противоречие с гореизложеното е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №
122 от 28.10.2020г. по гр.д. № 611/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, съгласно което искът по
чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок, е самостоятелен иск, различен от този по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
7
/противната теза обезсмисля приемането на нарочната разпоредба/. В този смисъл не може
да бъде споделена цитираната от ответната страна практика, която обосновава тезата за
"поглъщане" на иска по чл.2б ЗОДОВ с това, че прокуратурата е процесуален субституент
на държавата, с обективният характер на отговорността и ирелеванвтността кой от
правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с
действията си, са допринесли за увреждането. Тези доводи не могат да бъдат споделени,
защото те не отчитат обстоятелството, че искът по чл.2б ЗОДОВ има различно съдържание
от този по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
В производството по чл.2б ЗОДОВ се разглеждат и преценяват следните три
предпоставки, които не се включват в състава на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ:
1. Фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с
оглед например сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на
страните, необходимостта да се изготвят експертизи/тяхната сложност/, нуждата да с
получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото, наличие на
противоречива или неустановена съдебна практика, необходимостта да се уведомяват
институции и частни лица в чужбина,
2. Поведението на жалбоподателя, като преценката се прави в съответствие с
принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е "да полага дължимата грижа при
извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване
на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право
средства за скъсяване на производството"/вж. Н v France/
3. Поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че държавата е
длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите.
Примерни обстоятелства, които могат да се вземат пред вид, за да се прецени дали
забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат: забавяне на досъдебното
производство, призоваване на участници в производството, насрочване и организация на
съдебното заседание, ненавременно постановяване на актове, организация на деловодствата,
своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между
заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото,
бездействия, липса на процесуална дисциплинана страните, издирване/призоваване на
свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане, претовареност на
съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия съд, затруднения при
намиране на подходящи експерти, недобра координация между органите на прокуратура и
следствие, задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време,
ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и
спазване на буквата на закона.
Като допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл.2б
8
ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за жалбоподателя. При
преценката дали срокът на производството е бил разумен, съдът следва да вземе пред вид
дали жалбоподателя е "бил в риск", т.е. дали положението му е изисквало властите да
проявят по-голяма експедитивност /например при дела, касаещи трудова заетост на
жалбоподателя, свързани с гражданско състояние, родителски права върху деца,
настойничество или попечитество, за образование, здравеопазване, репутация, собственост
върху земя, търговски интереси, обезщетение за пътнотранспортни произшествия. Освен
това трябва да се им пред вид, че наказателните дела по-принцип изискват по-голяма
експедитивност от ненаказателните, а когато обвиняемият е задържан, се прилага по-строг
стандарт. Посочените въпроси не са предмет на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, където
евентуално по-голямата продължителност на процеса може да доведе до по-голяма размер
на обезщетение, но не се дължи в пълен обем извършването на гореописаната преценка.
Механизмът, по който се осъществява проверката за предпоставките по чл.2б ЗОДОВ е
посочен в гр. д. № 5813/2014 г. на ІІІ г.о. - първо се установява продължителността на
релевантния период /началният момент е отправянето на наказателното обвинение и
крайния - постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното
положение на лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на
лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Затова само в това
решение ВКС приема, че е допустимо съвместяването на иска по чл.2б ЗОДОВ с
другите искове по чл.2 ЗОДОВ, като във всички случаи трябва отделно да се разгледат
предпоставките за всеки иск и да се присъди отделно обезщетение./в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 122 ОТ 28.10.2020г. по гр.д. № 611/2020
Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/
Настоящата съдебна инстанция споделя първото становище, застъпено в
преобладаваща досега практика по чл.290 ГПК на ВКС, а именно, че искът по чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ поглъща в себе си основанието на иска по чл.2б ЗОДОВ. Намира, че са
налице предпоставки за образуване на тълкувателно производство, а настоящото би
следвало да бъде спряно, за което САС не разполага с изрични правомощия.
Второ - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
9
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
Ето защо неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ответник, че
предприетите от страна на Прокуратурата мерки по повод действията на ищеца са законово
определени в НПК и не са незаконосъобразни /незаконни/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече 9 години, считано от 18.06.2009г. до
25.01.2018г., за престъпление по чл.123 НК, което не е тежко умишлено, при мярка за
неотклонение- подписка, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са
причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, сериозно увредено
здравословно състояние, както и имуществени такива, под формата на претърпяна загуба -
платен адв.хонорар - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на
елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма
специални правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се
определя от общата норма - чл.52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен
критерий. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му
здравословен статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и
наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му
и репутацията му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се
преценява именно като обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване
на оневинения обвиняем /подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има
самостоятелно значение, нито може да бъде определено парично изражение на
неимуществените вреди, за които се претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което
няма как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки
случай факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета
най-леката мярка за процесуална принуда - подписка.
Предприетото наказателно преследване не е за тежко умишлено престъпление, но
продължило повече от 9 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху
личността и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен,
подтиснат, изплашен, отслабнал, станал необщителен, асоциален, неговите познати и
10
приятели се отдръпнали, разделил се с жената, с която повече от 10 години правили
опити да имат собствено дете. Тези емоционални проблеми са намерили израз в
последвалите здравословни заболявания – хипертония и сърцебиене, ИБС, ангина
пекторис. От уважаван военен лекар във ВМА, ищецът е с отрицателно кариерно
развитие, което не му е позволявало да заеме поста Началник клиника по ортопедия,
тъй като се е изисквало достъп до класифицирана информация, а такъв му е отказан
именно поради наличието на висящото обвинение. Предстояло му издигане на длъжност
" Завеждащ спешно травматологично отделение към спешен център - ВМА. Особено тежко
изживявал факта, че незаконното обвинение било пряко свързано с неговата професия на
военен лекар. Бил разрушен авторитетът му на професионалист и се поставила пречка за по
- нататъшната му професионална реализация. Затова правилен е изводът на първа
инстанция, че е бил лишен от възможността за нормално и адекватно на прослуженото
време кариерно развитие във ВМА, където е работил като „Хирург, ортопед, травматолог" в
продължение на 28 години.
Съдът отчита, че наказателното производство не е приключило в разумен срок, а
общо в три отделни фази с депозирани протести на прокуратурата до ВКС срещу три
пъти постановени оправдателни присъди, които два пъти са отменени от ВКС и
върнати обратно за доразследване и на едва на третия път, вече е потвърдена
оправдателната присъда. Следва да се отчете факта на производство, в рамките на
което ищецът се е явявал общо на 56 заседания на съда и по негова вина няма случай
на отлагане на делото. Напротив- ВКС на два пъти отменя оправдателните присъди и
връща делото за ново разглеждане и едва на третия път потвърждава решението, с
което се оставя в сила оправдателната присъда.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността се намира в
пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е 9 години и половина. Настоящата
инстанция споделя извода, изразен в изпратено от Министерството на правосъдието, след
подадено заявление по реда на глава ІІІ ЗСВ и неприето предложение за споразумение, че
правото му по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок е нарушено.
Обвиненията са за престъпление по чл.123 НК лекарска грешка, като може да се приеме, че
делото е било с фактическа и правна сложност /тъй като са ангажирани множество
доказателства, повдигнати са обвинения срещу две лица /кардиолог и ортопед/, което
рефлектира върху броя на страните, изготвяни са експертизи, преценено е, че е необходимо
получаването на допълнителни специализирани доказателства, обсъждани са различни
правни въпроси/. Следва обаче да се отчете поведението на ищеца, който последователно и
трайно е участвал в производството, без да затруднява предприемането на процесуални
действия, отнасящи се до него, като не е ставал причина за отлагане на производството по
делото. Напротив, проведени са общо 56 о.с.з., от които само 15 са пред Пловдивски
военен съд, поради невъзможност да се формира състав в София /след двукратна
11
отмяна на оправдателните присъди от ВКС/. С оглед добросъвестността на ищеца и
съществуващата презумция, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че
да не засяга правата на гражданите, воденето на наказателно производство в продължение
на девет години срещу едно лице е прекомерно. Всеки държавен орган има задължение за
извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от
различен характер не може да оправдае проблем по отношение на прекомерната
продължителност на производствата /вж. Salesi § 20-25/. Имайки пред вид гореописаните
конкретни обстоятелства - сложност на воденото производство, поведение на ищеца и
наличие на осъществени процесуални действия извън разумния срок, настоящият съдебен
състав намира, че следва да определи едно общо обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно
със законната лихва, за допуснато нарушение на правото на гледане на делото в разумен
срок, като в останалата част искът е неоснователен.
По съществото на спора, решаващият съд е изпълнил задължението си да посочи
кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ, но не е преценил в достатъчна степен значението и връзката на някои от тях с
увреждането на ищеца. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон -
чл.52 ЗЗД, като необосновано е завишен размерът на обезщетението, необходимо за
репариране на действително претърпените морални вреди. На следващо място, не е
отдадено нужното значение на обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка
за неотклонение "подписка", както и че не са му налагани ограничителни мерки по НПК - не
е ограничавано правото му на свобода и свободно придвижване. При обсъждане влиянието
на наказателното производство върху здравословното състояние на ищеца, въззивният съд
правилно се е позовал на приетата съдебно-медицинска експертиза, но не е съобразил в
нужната степен обстоятелството, че ищецът е бил с увредено здравословно състояние още
преди повдигане на обвинението - Хроничен бронхит САП 2 ф.к СН 2 ф.к.; Цервикална и
лумбална спондилоартроза и остеохондроза-С6-С7,Л4- Л5.Ес1 Дискови протрузии- Л4-Л5-
Ес1 Коренчеви увреди-Л4-Л5-Ес1; Периферен отоневрологичен синдром-в стадий на
субкомренсация. Всички тези заболявания не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение.
САС отчита факта, че по време на наказателния процес е констатирана поява на
нестабилна ангина пекторис (като ново заболяване), пристъпно предсърдно мъждене,
изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност; както и световъртеж и загуба на
равновесие. Същият страда от артериална хипертония 2-3 степен, Хипертонично сърце
НДББ; ИБС-ритъмна форма-Екстра систолна аритмия-Надкамерна и камерна
екстрасистолия. Вещото лице посочва, че ходът на сърдечната патология е неизменно
прогресивен с различна скорост, но е категоричен, че за влошаване на здравословното
състояние на ищеца е допринесла именно продължителността на наказателното
производзство. Честите хипертонични кризи и високото АН до 220/120 са асоциирани
със стресова ситуация. Екстраситолната аритмия и стенокардиите болки в
12
сърдечната област също са израз на стрес- коронароспазъм, повишена възбудимост на
миокарда, атеросклероза. Постоянната депресивност и тревожност също е повлияна
от дистрес. Вещото лице сочи, че последиците от установените заболявания са
неблагоприятни. Налице е "пробив" в системата на СМАРТ вагуса-със соматизация.
Стресът при ищеца е преминал в дистрес. Сред рисковите фактори за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, освен стреса и психическото напрежение от
наказателното производство, вещите лица са посочили още - общо увредения физически
статус и обективния прогресивен ход на хроничните заболявания, възрастта (42г.). Всички
тези фактори е следвало да бъдат отчетени от първостепенният съд в съвкупност, без да се
абсолютизира само един от тях (психо-емоционалните изживявания по време на процеса) за
сметка на останалите.
Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес
у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. В случая, съдът отчита от една страна -
тежестта на обвинението, обстоятелството, че лицето е разследвано за извършването на едно
престъпление, но в област, която е била професионалната му реализация; развитието на
делото в досъдебна и съдебна фаза (без произнесена осъдителна присъда) липсата на
наложени мерки за неотклонение, ограничаващи личната свобода на ищеца; същевременно
множеството процесуални действия, проведени с негово участие; влошаването на
здравословното състояние на лицето вследствие на комплекс от фактори, сред които освен
преживения от наказателния процес стрес и психическо напрежение, са и наличието на
обективни причини, касаещи общия му здравен статус отпреди това. От друга страна,
отчитайки личността на увредения, респ. образователния, професионален и обществен
статус - работил като лекар-ортопед, съдът счита, че негативният ефект на незаконното
обвинение в случая е рефлектирал в изключително тежка степен върху професионалния
авторитет и социално обкръжение на ищеца. Преживеният срам, неудобство от злепоставяне
на името му, дистанцирането от колеги и познати, промяната в характера и поведението му,
както и в обичайния начин на живот и общуване, без да се подценяват, обективно не са от
естество да обосноват определения от първостепенния съд значително завишен общ размер
на обезщетението от общо 80 000 лв.
По настоящото дело, СГС - в противоречие с така цитираната (включително
задължителна) практика на ВКС, и в нарушение на материалния закон, неправилно е
определил и е присъдил две отделни обезщетения, квалифицирани също неправилно от него
- освен по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и по чл. 2б от ЗОДОВ, за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесния деликт, който съобразно гореизложеното следва да се
подведе само под материалноправната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наред с това,
основателни са оплакванията и на двете страни по делото, че въззивният съд не е обсъдил
всички конкретни обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни, като
критерии за определянето на справедливия размер на процесното обезщетение, като е
извършил и неправилна преценка на обсъдените от него обстоятелства. Всичко това е
довело до неправилно приложение на материалния закон - чл.52 ЗЗД във вр. чл.2 ал.1 т.3
13
ЗОДОВ, а именно - в нарушение на принципа за справедливост, определеният от СГС, като
краен резултат, общ размер на обезщетението от 80 000 лв. е завишен спрямо действителния
размер на вредите - с оглед конкретните обстоятелства по делото. Оплакванията в тази
насока са основателни; респ. - неоснователни са оплакванията на жалбоподателя-ищец, че
определеният размер на обезщетението е занижен.
С оглед степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права,
изхождайки от обществения критерий за справедливост, предвид съществуващите в
страната обществено-икономически условия за живот, справедливо и достатъчно е
глобалното общо обезщетение да се определи в размер на сумата 50 000 лева (включваща и
вредите по чл.2б ЗОДОВ от нарушаване разумния срок за приключване на делото). САС
намира, че този размер на обезщетението съответства на характера и интензитета на
претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената
процесуална принуда. По делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени
вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния
резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на
иска, а по отношение на размера на обезщетението намира, че същият неправилно е
определен на общо 80 000 лв. /от които 50 000 лв. неимуществени вреди и 30 000 лв. за
забавено правораздаване/ т.е. решението следва да бъде частично отменено в тази част.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82
ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11
на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди следва да се установи причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на
наказателния съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски,
поради което същите се явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба,
които могат да се обезщетят единствено по реда на ЗОДОВ./в този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 621 ОТ 22.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1927/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, както и
РЕШЕНИЕ № 433 ОТ 23.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 563/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК/ НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, които съдът определя по реда на чл.301 т.12 НПК, без обаче да предвижда
14
възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу
него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни
разноски. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено, се явяват за лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. Това разрешение е прието и в решение №
843 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 5 по описа на ІІ ГО за 2008 г., имащо задължителен характер.
Безспорно е установено, че сумата от 6 600 лв. е реално платена от ищеца за
адвокатски хонорари, платени в рамките на наказателното производство, продължило
повече от 9 години, видно от приложените пълномощни на л.108 до л.115, като делото три
пъти е преминало през ВКС. Що се отнася до възражението за прекомерност - съдът намира
същото за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на обвинението в
допусната лекарска грешка, както и времето, в което е продължило при три пъти обжалване
до ВКС респ. изготвяне на документи. Ето защо в тази част решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА ПО ЧЛ.247 ГПК:
Процесното наказателно производство и престъплението, за което ищецът е
оправдан са посочвани многократно в решението и няма неяснота в този смисъл,
въпреки трите отделни фази на наказателното производство. Не следва да се допълва в
диспозитива конкретно обвинение и конкретно престъпление, по което е оправдан, още
повече в случая става въпрос само за едно обвинение и само за едно престъпление.
Решението следва да се разглежда в неговата цялост и не следва да се отделят мотивите
от диспозитива. Затова и с решението за поправка на ЯФГ е по правило недопустимо да
се допълва или изменя решението по същество, още по-малко да се присъждат отделни
обезщетения за трите отделни фази.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 116 600 лв., като жалбата на ищеца е изцяло
неоснователна, а тази на Прокуратурата е частично основателна до 30 000 лв. Затова
разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на
жалбоподателя-ответник направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но
такива няма направени и не следва да се присъждат.
Следва да бъдат преизчислени разноските, присъдени от първа инстанция, както
следва: ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10,97лв., както и 3900лв.
адвокатското възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
15
адв.възнаграждение е неоснователно. Съобразно уважената част от иска и доказано
направените разноски /3910.97лв./ на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
1897.99 лв. дължими съобразно уважената част от исковете.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК: по повод молбата от 31.01.2020 г. за
изменение Решение в частта за разноските по делото СГС, 23 състав, е постановил Определение №
12990 от 31.07.2020 г. по гр.д. № 14539/2018г. на основание чл.248 ГПК, с което без уважение е
оставена молбата. В представения списък на разноските по чл.80 ГПК не се съдържа
разграничаване на всеки разход на ищеца по всеки от общо трите предявени срещу ответника
искови претенции, а е посочено общо „Заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита
и съдействие - 3 900 лева”. Прокуратурата твърди, че въобще не става ясно какъв точно е размера
на адвокатския хонорар по всеки от трите иска, предявени от ищеца, предмет на разглеждане по
настоящото производство. САС намира, че това разбиване по отделни пера изобщо не е
необходимо, определението е правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62 от 04.01.2020 г. постановено по гр. д. № 14539/2018г. по описа на СГС, ГО, 23 състав и
решение, постановено на 17.05.2020г. по реда на чл.247 ГПК за поправка на ЯФГ,
/неразделна част от същото/ В ЧАСТТА, с която е уважен иск с правно основание чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ /неправилно квалифициран в решението като чл.2б ЗОДОВ/ за разликата над 50
000 лв. до 80 000 лв. неимуществени вреди и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В., ЕГН **********, гр. ***, ж. к. “*** - * бл.
***, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. „Б”, ет. 3, кантора
309, чрез адв. В. Х. срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
/неправилно квалифициран в решението като чл.2б ЗОДОВ/ за разликата над 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/ до 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ т.е. за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл.123 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 25.01.2018г. присъда по Н.О.Х.Д. № 459/2012г., по описа на
Пловдивският военен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
16
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 17.05.2020г. по реда на чл.247 ГПК за
поправка на ЯФГ в останалата му част – с която без уважение е оставена молбата за
поправка на ЯФГ, както и определение от 31.07.2020г. поставеновено по реда на чл.248
ГПК, с което без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ за изменение на
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. В. В., ЕГН
**********, гр. ***, ж. к. “*** - * бл. ***, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 33,
Търговски дом, вх. „Б”, ет. 3, кантора 309, чрез адв. В. Х., сумата от 1897.99 лв./хиляда
осемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ направени пред първа
инстанция разноски съобразно уважената част от исковете, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17