РЕШЕНИЕ
№ 260072/30.07.2021 година гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и осми май две хиляди и двадесет и
първа година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар: Соня
Дичева
Прокурор: Илия
Николов
като разгледа
докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 58
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава Двадесет и
първа от НПК. Образувано е по въззивната жалбата на министъра на финансите срещу
присъда № 260016 от 24.11.2020 г.,
постановена по НОХД № 841/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с която подс. А.Н.В. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 255, ал.3, вр.чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т. 7, вр. чл. 26,
ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е оставил без уважение предявеният от министъра на
финансите срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 95563,72 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.01.2015 г. като неоснователен.
Във въззивната жалбата на министъра на финансите се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон. С жалбата се претендира постановяване на
решение от въззивната инстанция, с което гражданският иск да бъде уважен в
пълен размер.
Пред състава на настоящата инстанция процесуален представител на министъра
на финансите не се явява. По делото е постъпило допълнително писмено изложение,
с което аргументира основателността на гражданската претенция.
Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираната въззивна жалба
за основателна, поради това, че има образувано изпълнително производство срещу
подсъдимия за събиране на неплатените данъчни задължения, предмет на настоящото
наказателно производство, по което има постъпили суми. Изтъква съображения за
това.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия В. оспорва изцяло депозираната
жалба. Твърди, че гражданският иск на държавата е неоснователен. Моли присъдата
да бъде потвърдена в гражданската й част.
Подсъдимият В. в лична защита поддържа изцяло заявеното от неговия
защитник.
В последната си дума изразява молба присъдата в гражданската й част да бъде
оставена в сила.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314, ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред.
Установената фактическа обстановка от първата инстанция е следната:
Подсъдимият А.Н.В. и свид. Мирчо
Николов били познати.
През 2014г. свид. Десислава Йорданова Василева решила да регистрира
собствено дружество, с което да извършва строителна дейност. Същата не била осведомена
за начина, по който това може да се направи и потърсила помощ от своя роднина -
свид.Мирчо Николов. Той и обяснил, че няма нужната финансова възможност за реализиране
на идеята и ще й помогне, като намери човек,
който да окаже съдействие. След известен период свид.Николов срещнал
свид. Василева с подсъдимия А.В.. Същият помогнал на свид.Василева за всички
документи, свързани с регистрацията и на 04.03.2014г. Десислава Йорданова
Василева регистрирала в Агенцията по вписванията учредителен акт на
„Домстрой-Деси" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Нови пазар, ул.
„Дунав" № 60. Търговското дружество „Домстрой-Деси" ЕООД било
регистрирано в Търговския регистър на 27.03.2014г. с ЕИК:*********. За управител и представляващ дружеството била
вписана Десислава Йорданова Василева. На 21.05.2014г. с договор за продажба,
свид. Десислава Василева продала на свид. Ивелина Радева Стоянова всички
дружествени дялове. Договорът бил вписан на 30.06.2014г. по фирменото дело на
дружеството. Седалището и адресът на управление на дружеството били променени в
гр.Варна, ул. „Селиолу" 2,вх.В,ет.1,ап.1. Предметът на дейност на фирма
„Домстрой-Деси" ЕООД бил строителство и предприемаческа дейност.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315000523-020-01/29.01.2015г.
на ТД на НАП - Варна, на „Домстрой-Деси"ЕООД била извършена данъчна ревизия
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. Въз основа на констатациите от ревизията
бил съставен ревизионен доклад № Р-03000315000523-092-001/17.07.2015г., на основание, на който бил издаден Ревизионен
акт № Р-03000315000523-091-002/21.08.2015г.
За периода от 04.03.2014г. до 29.06.2014г., като управител на
„Домстрой-Деси" ЕООД в търговския регистър била вписана свид. Василева, а
за периода от 30.06.2014г. до 31.12.2014г. - свид. Стоянова. Двете свидетелки -
Василева и Стоянова били вписани като управители формално. Фактическата търговска
дейност и управлението на търговското дружество през ревизирания период били
извършвани от подсъдимия А.Н.В.. Докато извършвал тази дейност В. решил да спечели
пари, като избегне плащането на данъчни задължения. За тази цел подс.В. се
възползвал умишлено от обстоятелството, че търговското дружество било
регистрирано по ЗДДС. Подсъдимият използвал документи с невярно съдържание при
упражняване на стопанската дейност на дружеството. Той потвърдил неистина и
затаил истина в подадени декларации пред данъчната администрация и приспаднал
без правно основание данъчен кредит. По този начин избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Подсъдимият В. приложил
следният механизъм :
За периода от 09.05.2014г. до 20.01.2015г. в търговско дружество
„Домстрой-Деси" ЕООД се осчетоводявали данъчни фактури, в които били
отразявани нереални сделки. Като доставчици по сделките във фактурите били
вписани фирми, които в действителност не са извършвали описаните в тях сделки.
Това били фирмите „Валмек Ауто" ЕООД ЕИК:*********, „Метал Строй
2013" ЕООД с ЕИК:*********, „В и В тим" ООД ЕИК:*********, „Феб"
ЕООД с ЕИК:********* и „Никълъс" ДЗЗД ЕИК:*********. Данъчните фактури
били включвани в дневниците за покупки и в ежемесечно подаваните
справки-декларации за данъка върху добавената стойност на „Домстрой-Деси"
ЕООД. Тези декларации се изисквали по силата на чл. 125, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност. Включените в справките-декларации фактури
отразявали фиктивни, неизвършени по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки. Така се натрупали
фиктивни задължения на държавата към дружеството. Фиктивните задължения на
държавата се приспадали от задълженията на дружеството към бюджета по сделки,
по които „Домстрой-Деси" ЕООД било доставчик. В друга част от справките-декларации
подсъдимият затаил истина, като не включил определени фактури и така не
начислил ДДС. Справките-декларации били подавани от подс.В. ***, посредством
свид.Ганушка Арнаудова, която притежавала счетоводна кантора и обслужвала
счетоводно фирма „Домстрой-Деси" ЕООД. Арнаудова не знаела, че подсъдимият
й представял фактури, които удостоверявали нереални сделки, както и че не й предоставял всички фактури за
извършените доставки.
По описания начин, при упражняване на стопанската дейност на
„Домстрой-Деси“ ЕООД, през периода от 09.05.2014г. до 20.01.2015г. подс. А.В.
използвал документи с невярно съдържание, като потвърдил неистина и затаил
истина в подадени пред ТД на НАП-Варна справки-декларации по ЗДДС, които се
изискват по реда на чл.125 от ЗДДС и приспаднал без правно основание данъчен
кредит по сделки, които не били реално извършени, както следва:
Затаил истина в справка - декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2148153/09.05.2014г. за данъчен период м.04.2014г., подадена на
09.05.2014г, посредством Ганушка Иванова Арнаудова, като в справката декларация и приложените към
нея дневници за продажби не включил фактура с № 1/30.04.2014г. /с включен ДДС в
размер на 8056,0С лв. с получател „ Долче Вита" АД с ЕИК:********* и с
това не начислил ДДС в размер на 8056,00 лв.
В справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0300-2180143/16.06.2014г. за данъчен
период м.05.2014г, подадена на 16.06.2014г., посредством Ганушка Иванова
Арнаудова затаил истина, като в
справката декларация и приложените към нея дневници за продажби не включил
фактури с № 4/22.05.2014г. /с включен ДДС в размер на 365,00 лв. с получател „ Желев
Typс" ЕООД с ЕИК:*********, № 4/26.05.2014г. с включен ДДС в размер на
3471,00 лв. с получател „Съншайн Холидейс" ЕАД с ЕИК:131428П0,
фактура № 5/30.05.2014г. с включен ДДС в
размер на 9 214,00 лв. с получател „Долче Вита" АД с ЕИК: *********, и с това
не начислил ДДС в размер на 13050.00 лв. В същата подсъдимият потвърдил
неистина, като включил в справката декларация неизвършени по смисъла на чл. 6
от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактури с номера № 456/22.05.2014г. с
включен ДДС в размер на 758,74 лв. с издател „Валмек Ауто" ЕООД с
ЕИК"*********; фактура №393/22.05.2014г. с включен ДДС в размер на 680,00
лв. с издател „Метал Строй 2013" ЕООД с ЕИК:********* и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 1438.74 лв.
Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2196710/14.07.2014г. за данъчен период м.06.2014г., подадена на 14.07.2014г.,
посредством Ганушка Иванова Арнаудова, в която включил неизвършени по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактури с номера №
7/20.06.2014г. с включен ДДС в размер на 165.00 лв. с издател „В и В тим"
ООД с ЕИК:********* и № 395/09.06,2014г. с включен ДДС в размер на 1940,00 лв.
с издател „Метал Строй 2013" ЕООД с ЕИК:********* и приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 2105,00 лв.
Потвърдил неистина в справка–декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2216096/14.08.2014г. за данъчен период м.07.2014г, подадена на
14.08.2014г., посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по
смисъла на чл.6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактури с №
401/25.07.2014г. с включен ДДС в размер на 1000.00 лв. и № 403/28.07.2014г. с
зключен ДДС в размер на 2860,00 лв. с издател „Метал Строй 2013" ЕООД с
ЕИК:********* и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3860.00 лв.
Потвърдил неистина в справка-декларация поЗДДС с вх. №
0300-2234196/15.09.2014г. за данъчен период м.08.2014г., подадена на
15.09.2914г., посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактури с №
182/12.08.2014г., с включен ДДС в размер на 856.00 лв. и № 185/21.08.2014г. с
включен ДДС в размер на 528,00 лв. с издател ,.Феб" ЕООД с ЕИК:********* и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 1384.00 лв.
Потвърдил неистина в справка -декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2251299/14.10.2014г. за данъчен период м. 09.2014г., подадена на
14.10.2014г., посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактури с № 138
03.09.2014г. с включен ДДС в размер на 2740.00 лв. и № 189/04.09.2014г. с
включен ДДС в размер на 7740,00 лв. с издател „Феб" ЕООД с ЕИК:********* и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10480.00 лв.
Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2268237/14.11.2014г. за данъчен период м.10.2014г, подадена на
14.11.2014г., посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактура с №
407/14.10.2014г. с включен ДДС в размер на 360,00 лв. с издател „Метал Строй 2013" ЕООД с ЕИК:*********,
и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 360.00 лв.
Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2289123/15.12.2014г. за данъчен период м.11.2014г, подадена на 15.12.2014г.,
посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по смисъла на чл. 6
от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактура с № 189/13.11.2014г. с включен
ДДС в размер на 3180,00 лв. с издател „Феб" ЕООД с ЕИК:********* и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3180,00 лв.
Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
0300-2306958/14.01.2015г. за данъчен период м.12.2014г., подадена на
14.01.2015г., посредством Ганушка Арнаудова, в която включил неизвършени по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС фиктивни доставки на стока по фактура с №
16/08.12.2014г. с включен ДДС в размер на 1590,60 лв. с издател „В и В
тим" ООД с ЕИК:********* и по фактури с № 443/01.12.2014г. с включен ДДС в
размер на 1860.00 лв., фактура № 445/05.12.2014г. с включен ДДС в размер на
2124,00 лв., фактура с № 448/09.12.2014г. с включен ДДС в размер на 1950.00
лв., фактура с № 450/10.12.2014г. с включен ДДС в размер на 1960,00 лв.,
фактура с № 451/12.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2425,00 лв., фактура с №
453/15.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2200,00 лв., фактура с №
456/17.!2.2014г. /с включен ДДС в размер на 2360,00 лв., фактура с №
457/18.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2280.00 лв., фактура с №
459/22.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2352,00 лв., фактура с №
462/29.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2490.00 лв., фактура с №
463/30.12.2014г. с включен ДДС в размер на 2497.80 лв., с издател
„Никълъс"ДЗЗД ЕИК:*********, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 26089,40 лв.
Освен това, посредствено, чрез Ивелина Радева Стоянова, затаил истина в
Годишна данъчна декларация с вх. № 034951500009752720/01.2015г., по чл.92 от ЗКПО за 2014г., подадена на 20.01.2015г. пред ТД НАП Варна, като не начислил
корпоративен данък в размер на 25560,58лв. и по този начин избегнал
установяването и плащането на корпоративен данък на „Домстрой-Деси“ ЕООД с
ЕИК:*********.
Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е установена въз
основа на обясненията на подсъдимия В., показанията на разпитаните свидетели Десислава
Василева, Ивелина Стоянова, Йорданка Димова, Ганушка Арнаудова, Иван Мариев
Иванов, Мирчо В. Николов, Васил Димитров, Жулиета Костова, Стилияна Илиева,
Ясен Щерев, Ясен Яновски, Павел Павлов, Веселин Николов,Георги Асенов Георгиев,
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, писмените доказателства -
фактури, данъчни декларации и справки-декларации, справки от Търговския
регистър и всички останали документи, съдържащи се в делото.
Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал доказателствените
източници. Обсъдил е установените чрез тях факти, съпоставил ги е и е достигнал
до правилни фактически изводи.
Съдът е възприел за добросъвестни показанията на изброените по-горе
свидетели. Преценил, че те са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и са относими към предмета на доказване.
От показанията на свид. Ганушка Арнаудова се установява, че тя е водела
счетоводството на „Домстрой-Деси“ЕООД от създаването му и до приключване на
данъчната ревизия. На нея не са били известни сделките, а е била запозната само със счетоводните
документи, които са и предоставяни в кантората от свидетелите Ивелина Стоянова,
Десислава Василева или подс. В..
Показанията на свидетелите Георги Асенов Георгиев-собственик на „ДЗЗД Никълъс““, Павел Павлов - собственик и
управител на „Феб“ ЕООД, Веселин Николов - съсобственик с Васил Димитров и
управител на „В и В ТИМ“ ЕООД изясняват, че свидетелите не са работили с дружеството и не са издавали фактури на
„Домстрой-Деси“ ЕООД. Съдът е кредитирал тези показания, като е приел, че те са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират с останалите гласни
доказателства и потвърждават извършването на престъплението, а именно
използването на документи с невярно съдържание.
Съдът е базирал заключенията си
относно фактологията и въз основа на показанията на свид.Ивелина Стоянова,
дадени в съдебното производство. Намерил е, че показанията й са последователни
и идентични със събраните по делото доказателства, въпреки заключението на вещи
лица от тройна СППЕ, че Стоянова към момента на извършване на деянието и към
настоящия момент не е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Фактите, установени чрез показанията
на тази свидетелка следва да се изключат от доказателствената съвкупност,
поради негодността на Стоянова да бъде свидетел в наказателното производство.
Изключването на нейните показания, обаче не се отразява на крайните фактически
изводи, поради това, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, които
доказват безспорно извършването на престъплението от подсъдимия В..
Окръжният съд е отделил внимание и на заключението на съдебно-счетоводна
експертиза. Според това заключение през данъчния период 01.04.2014г. до
31.12.2014г. „Домстрой-Деси" ЕООД неправомерно е ползвала данъчен кредит в
размер на 70003,14лв. и корпоративен данък по ЗКПО 25560,58лв. от следните
доставчици: “Валмек Ауто“ЕООД, „В и В тим“ООД, “Никълъс“ ДЗЗД, „Феб“ЕООД,
„Метал Строй 2013“ЕООД, „Желев Турс“ ООД, „Долче Вита“ АД. Съдът е намерил, че
заключението е научнообосновано, аргументирано е, и съответства на останалите
гласни и писмени доказателства, поради което го е кредитирал изцяло.
Първата инстанция задълбочено е обсъдила и обясненията на подс. В.,
дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Преценила
е подсъдимият е депозирал противоречиви обяснения, сочейки за извършител на
деянията свид.Васил Димитров. Фактите,
поддържани от подсъдимия противоречат на обстоятелствата, установени чрез
останалите доказателствени източници. Обясненията му са останали изолирани от събрания
по делото доказателствен материал, поради което съдът не ги е възприел като
обективни и добросъвестни, а като защитна позиция, целяща избягването на наказателна
отговорност.
Свидетелските показания, заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
писмените доказателства - фактури, справки-декларации, справки от Търговския
регистър, счетоводни документи, справка от агенция по вписванията, справки от
банки, ревизионен акт и ревизионен доклад и всички останали документи,
съдържащи се в делото са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и водят към един
единствен извод, че извършител на деянията е именно подсъдимия В.. Установено е
безспорно, че не са извършвани реални сделки, за които има издадени фактури,
отразени в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит от посочените
по- горе доставчици. От доказателствата по делото не се установява реално
прехвърляне на собственост на стока или услуга, съгласно нормата на чл.6 и 9 от ЗДДС - основание за възникнало данъчно събитие и издаване на процесните
фактури, по които „Домстрой-Деси“ЕООД да
ползва право на данъчен кредит. Нито
един от посочените доставчици не е издавал посочените в дневниците за покупки
за периода м.април - декември през 2014г. на „Домстрой-Деси"ЕООД фактури.
Описаните в Дневниците фактури не съществуват при доставчиците, поради което не
са отразени в счетоводството им, не са включени и в подадените от тях дневници
за продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Несъмнен е изводът, че подадените през посочения период справки-декларации
по ЗДДС от „Домстрой-Деси“ЕООД пред ТД на НАП - Варна са документи, в които е
потвърдена неистина с цел да се избегне установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери.
Приетата фактическа обстановка и
аналитичната дейност на окръжния съд изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Въз основа на установените факти, първата
съдебна инстанция правилно е приложила материалноправната разпоредба на чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, като е приела, че подсъдимия В. в периода от 09.05.2014г.
до 20.01.2015г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като
осъществявал фактическото изпълнение на задълженията по извършване на
търговската дейност и управлението на търговско дружество „Домстрой-Деси“ ЕООД
с ЕИК:*********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - в общ размер на 95563,72 лева /деветдесет и пет хиляди
петстотин шестдесет и три лева и 72 стотинки/, от които данък ''Добавена
стойност'" по ЗДДС в размер на 70003,14 лева и корпоративен данък по ЗКПО
в размер на 25560,58 лева, като използвал документи с невярно съдържание при
упражняване на стопанска дейност на дружеството, потвърдил неистина и затаил
истина в подадени декларации и приспаднал неследващ се данъчен кредит.
Изпълнителното деяние, извършено от подсъдимия В. се изразява в избягване
установяването и плащането данъчни задължения в особено големи размери.
Извършено е като в подадени декларации чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.92, ал.1 от ЗКПО използвал документи с невярно
съдържание, потвърдил неистина и затаил истина и приспаднал неследващ се
данъчен кредит. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез потвърждаване на неистина в подадените декларации, чрез
използване на документи с невярно съдържание при воденето на счетоводството и
при представяне на информация пред органите по приходите, и чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит. По смисъла на чл.3 от ЗДДС „Домстрой-Деси"
ЕООД е данъчно задължено лице. Съгласно разпоредбата на чл.124 от ЗДДС данъчно
задълженото лице следва да води отчетни
регистри – дневници за покупки и продажби, в които да отразява
получените от него данъчни документи-фактури/в дневника за покупки/ и издадените
от него данъчни документи /в дневника за продажби/. Чл.125 от ЗДДС го задължава
въз основа на информацията в отчетните регистри да подаде справка-декларация за
всеки данъчен период. Заедно със справката-декларация пред данъчната
администрация се подават и отчетните регистри за съответния данъчен период. Безспорно
е установено по делото, че сделките, по които са издадени фактури от
доставчиците на „Домстрой-Деси" ЕООД са фиктивни. Тези сделки не са
извършвани, а приложените фактури са документи с невярно съдържание – отразяват
обстоятелства, които не съществуват в реалната действителност. Тези документи с
невярно съдържание са били използвани при водене счетоводството на
„Домстрой-Деси" ЕООД, а след като са били включени в дневника за покупки
на дружеството, то те са били използвани и при представянето на информация пред
органа по приходите.
Действията си подсъдимият В. е
извършил използвайки посредственото извършителство на свидетелките Десислава
Василева, Ивелина Стоянова и Ганушка
Иванова Арнаудова, която водила счетоводствата на дружествата. Десислава
Василева и Ивелина Стоянова били вписани в Търговския регистър, като управители
формално, като реално фактическата търговска дейност и управлението на
търговското дружество през ревизирания период били извършвани от подс. В..
Двете свидетелки не са имали представа за обстоятелствата, отнасящи се към
деянията на подсъдимия, поради което от тях не може да се търси наказателна
отговорност. Отделно от това, свид. Стоянова според заключението на тройната
комплексна СППЕ е невменяема, поради което е и наказателнонеотговорна.
Подсъдимият В. е използвал и свид. Ганушка Арнаудова, като счетоводител да
подава месечните справки пред ТД на НАП-Варна, без същата да е знаела, че
всички сделки са фиктивни и няма истински първични счетоводни документи, поради
това същата се явява посредствен извършител.
С престъплението подсъдимият е нанесъл вреда на държавния бюджет в размер
на 95563,72 /деветдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и 72
стотинки/ лева. Тези задължения са в особено големи размери съгласно
разпоредбата на член 93, точка 14 от Наказателния кодекс, тъй като надхвърлят
сумата от 12000 лв.
Подсъдимият В. е субект на престъплението. Той е извършил фактическите
действия по установяването и избягването на данъчни задължения. Подсъдимият лично
не е декларирал, подлежащи на деклариране обстоятелства, но чрез посредствените
извършители използвал документи с невярно съдържание, потвърдил неистина и
затаил истина в подадените справки-декларации и приспаднал неследващ се данъчен
кредит, като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения на „Домстрой-Деси" ЕООД за данъчен период месец
09.05/2014г.-20.01/2015г. в размер на 95563,72 лв.
Престъплението от подсъдимия В. е извършено при пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, разбирал е свойството и значението на
извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял настъпването
на общественоопасните последици. В. знаел, че потвърждава неистина и затаява
истина в подадените справки-декларации, че се използват документи с невярно
съдържание и се приспадна неследващ се данъчен кредит, но умишлено е искал
настъпването на тези последици. В. е извършил деянията с цел да укрие данъчни
задължения.
Деянието, извършено от подсъдимия представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. С подаването на всяка декларация, през целия
инкриминиран период той е осъществил поотделно един и същ престъпен състав;
извършени са в различни данъчни периоди по ЗДДС и ЗКПО и в рамките на
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Правните изводи на първоинстанционния съд се възприемат напълно и от
въззивната инстанция.
Наказанието на подсъдимия В. е определено след съобразяване с всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е отчел
продължителността на процеса и е определил наказанието при приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода. Преценил е, че за постигане целите на наказанието не е необходимо
подсъдимият да изтърпява наказанието си ефективно и отложил изпълнението му с
изпитателен срок от три години. Преценил е, че
следва да бъде приложена разпоредбата и на чл. 55, ал. 3 от НК, като не
бъде налагано предвиденото за престъплението кумулативно наказание конфискация
на част или на цялото имущество на подсъдимия. Видът и размерът на наказанието
са определени законосъобразно, като са взети предвид целите, за които се
налага, изрично посочени в чл.36 от НК.
По гражданския иск.
С
постановената присъда първоинстанционният съд е оставил без уважение
предявеният от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия А.Н.В. за сумата от 95563,72
(деветдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и 72 ст.) лева, от
които 70 003,14 лева, неплатен данък по ЗДДС и представляващи обезщетение за
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от
момента на довършване на престъплението - 14.01.2015г. до цялостното изплащане
на сумата и 25 560,58 лева, неплатен корпоративен данък по ЗКПО и
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на довършване на престъплението - 20.01.2015 г., до цялостното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Решението на съда се основава на справка от ТД на
НАП- Варна с изх.№ 33045-2/21.09.2020г. /л.243 от делото/, от която се установява,
че срещу „Домстрой-Деси“ ЕООД има
образувано изпълнително дело № *********/2016г. за вземания, които са предмет и
на обвинението срещу подс. В.. Съдът е преценил, че не следва подсъдимият да
бъде осъден да заплати сумата, която се търси и от юридическото лице, тъй като
това е неоснователно.
При започването на съдебното производство
първостепенният съд е преценил, че предявеният от държавата граждански иск е
допустим и го е приел за съвместно разглеждане. В хода на наказателния процес е
установена причинена имуществена вреда на държавата от престъплението, в което
е обвинен подсъдимия и нейния размер. В ТР № 4/2016г. по т.д. № 4/2015г. на
ОСНК на ВКС, е прието, че претенцията на
държавата срещу субекта на престъплението с искане за обезвреда може да бъде
предявена и да се разглежда паралелно с претенцията, основана на влезлият в
сила ревизионен акт срещу данъчно-задълженото лице. След като от престъплението
е настъпила имуществена вреда за държавата, лицето, което е виновно за нейното
настъпване следва да бъде осъдено да обезвъзмезди причинената щета, ведно с
лихвите, считано от датата на деянието. Същевременно съдът е длъжен да извърши
проверка дали за събирането на сумата по данъчното задължение е образувано
изпълнително производство и съответно дали са постъпили суми по него. От
справка от ТД на НАП- Варна с изх.№ 33045-2/21.09.2020г. /л.243 от делото/ е
видно, че срещу „Домстрой-Деси“ ЕООД има
образувано изпълнително дело № *********/2016г. С писмо № 17817-1/11.05.2021 г. на ТД на НАП - Варна връзка с образувано изпълнително дело по отношение на подс. В. срещу
„Домстрой – Деси“ ЕООД, съдът е уведомен, че по изпълнителното дело няма
постъпили суми за периода 09 май 2014 г. - 20 януари 2015 г. Следователно подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати на държавата, причинените от престъплението вреди,
както и да заплати държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
Гаранция срещу неоснователно обогатяване е разпоредбата на чл.458 от ГПК.
Въззивната инстанция констатира, че окръжният
съд, оставяйки без уважение гражданския иск за претърпени от държавата
имуществени вреди на практика е отхвърлил исковата претенция. Очевидно първата
инстанция имала предвид, че отхвърля предявения граждански иск. Този пропуск
сам по себе си е без значение, защото настоящият съдебен състав по изложените
по-горе съображения, приемайки че граждански иск е основателен по основание и
размер, следва да постанови решение, с което да уважи претенцията на министъра
на финансите и да осъди подсъдимия да обезщети държавата за причинените имуществени вреди.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на
атакуваната присъда, на основание чл.334,
т.3 във връзка чл.337, ал.3 от НПК и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда №260016/24.11.2020г. по НОХД №841/ 2019г. на Варненския окръжен
съд като:
ОТМЕНЯ присъда в гражданската й част, с която е отхвърлен предявеният от
Министъра на финансите, като представляващ Държавата граждански иск срещу подсъдимия А.Н.В. за сумата в размер на
95563,72 (деветдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и 72 ст.)
лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.В., ЕГН ********** да заплати на държавата, чрез Министъра на
финансите сумата в размер на 95563,72 (деветдесет и пет хиляди петстотин
шестдесет и три лева и 72 ст.) лева, от които 70 003,14 лева, касаещи избегнато
плащане на ДДС по ЗДДС и представляващи обезщетение за имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от момента на довършване
на престъплението - 14.01.2015 г. до
цялостното изплащане на сумата и 25 560,58 лева, касаещи избегнато плащане на
корпоративен данък по ЗКПО и представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на довършване на
престъплението - 20.01.2015 г., до цялостното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.В., ЕГН ********** да заплати на държавата
държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на 3822,55 лв.
/три хиляди осемстотин двадесет и два лева и петдесет и пет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.