Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 03.12.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ПЪРВИ ДЕКЕМВРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..ЕВГЕНИЯ РУСЕВА………..…и в присъствието на прокурора………………….………………………………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА…….гр.д.№ 604 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Иск с правно основание чл.62 ал.2 СК .

Постъпила е искова молба от В.М.Ю.,***, чрез пълномощника ѝ адвокат Б.П. ***, против бившия ѝ съпруг Х.Г.С. *** и малолетното дете Е.Х.С., с която е предявен иск с правно основание в чл. 62  ал. 2 СК,  с искане да бъде признато по отношение на ответниците, че първият от тях – Х.Г.С. – бивш съпруг на ищцата, не е биологичен баща на малолетното дете Е.Х.С., родено на ***г. и че детето не е могло да бъде заченато от него.В молбата се твърди, че ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 08.06.2014г., който е бил прекратяван с развод с решение по гр.д. № 6293/2019г. на РС Плевен, считано от 12.02.2020г. В молбата се твърди, че ищцата и ответникът са разделени от три години и не са поддържали през това време никакви контакти, в т.ч. и по телефона.Ответникът е живял в гр.Радомир, а в последствие е заминал да живее в Германия.Същевременно ищцата от две години е заживяла на семейни начала с Е. И. Г. ***. От съжителството им на 24.07.2020г. им се е родило дете – ответника Е.Х.С., който поради изрично разпореденото в чл.61, ал.1 от СК, в акта за раждане е вписан като дете на бившия съпруг на ищцата, тъй като от развода не са били изминали триста дни.

  С изложените обстоятелства, ищцата обосновава правния си интерес от водене на делото, като моли съда да постанови решение,с което да се признае за установено, че Х.Г.С. не е биологичен баща на малолетното дете Е.Х.С., родено на ***г.  и детето не е могло да бъде заченато от него.

 С исковата молба са представени следните писмени доказателства: удостоверение за раждане на детето № **********, издадено от Община Плевен, въз основа на акт за раждане ***. и препис от влязло в сила решение по гр.д. № 6293/2019г. по описа на Плевенски РС. Направени са следните доказателствени искания : да се допуснат до разпит при довеждане свидетелите Г.Ц.С. и Е. И. Г. за установяване на обстоятелствата, твърдяни в исковата молба. 

 В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Х.Г.С..

 В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от малолетния ответник, чрез назначения му особен представител адвокат М.С., в който се взема становище, че искът е допустим, а относно неговата основателност, особения представител ще вземе становище след събиране на допуснатите доказателства. Особеният представител е констатирал противоречие между твърдяното в исковата молба относно фактическата раздяла и посоченото в решението по бракоразводното дело. Поискал е да бъде назначена ДНК експертиза и да бъде задължена ищцата да представи медицинска документация за раждането на детето, от която да се вижда дали е родено доносено. 

 Заинтересованата страна ДСП – Отдел „Закрила на детето” гр.Плевен е взела становище в представения социален доклад, че с цел осигуряване интереса на малолетното дете Е.Х.С., би следвало да се зачете правото му да бъде припознато и да носи имената на биологичния си баща, като отпадне юридическото бащинство и обвързаност с предходния съпруг на майката.

           Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Предявеният пред Плевенски ОС иск намира правно основание в разпоредбата на чл.62 ал.2 СК във вр.с чл.331 и следв. от ГПК, предявен е от майката на малолетното дете Е.Х.С., за оспорване произхода на детето от неговия баща.Съгласно чл.104 т.1 ГПК, иска е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд, като първа инстанция.От представеното удостоверение за раждане на малолетното дете Е.Х.С. е видно, че същото е родено на ***г. Искът по чл.62 ал.2 СК е предявен 06.08.2020г., в едногодишния срок от раждането на детето, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Безспорно е между страните, а е подкрепено и с представените от ищцата писмени доказателства, че ищцата и ответника Х.Г.С. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение по гр.д. № 6293/2019г. на Плевенски районен съд, влязло в сила на 12.02.2020г. Не се спори, а се вижда и от приложеното с исковата молба удостоверение за раждане на детето, издадено от Община Плевен, че Е.Х.С. е роден на ***г. от майка В.М.Ю.. За баща на детето в акта му за раждане, респ. в удостоверението е бил вписан съпруга на В.Ю.Х.Г.С., който съгласно презумпцията на чл.61, ал.1, пред.І СК, се счита за баща на детето, тъй като то е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака му с майката на същото.

Спорно по делото е оборена ли e тази законова презумпция за бащинство -  ответникът Х.Г.С. ли е биологичния баща на детето Е.Х.С. – родено по време на брака между Х.С. и майката на детето В.Ю.. Могло ли е да бъде заченато от Х.С. в периода на евентуалното му зачеване.   

           За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното :  От изготвения социален доклад на ДСП-Отдел ”Закрила на детето”гр.Плевен се установява, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, които са бил във фактическа раздяла от месец февруари 2019г. когато са се  разделили и ответника е напуснал семейното жилище и града.  В.Ю. е заживяла с Е. И. Г. през юни 2019г.Синът на  ищцата – Е. е заченат по време на това фактическо съжителство, без брак и тя сочи за биологичен баща на детето Е.Г.. Бившият съпруг няма претенции относно бащинството, тъй като е  убеден че не е биологичният баща на детето.Същевременно Е. И. Г., заедно с майката на детето, се грижат за него и Г. желае да го припознае и да упражнява родителство.В семейството се отглежда и детето на В. и Х.- шестгодишната Г..

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г.Ц.С. и Е. И. Г. се установява, че съпрузите В.М.Ю. и Х.Г.С. са били във фактическа раздяла много преди прекратяване на брака им и не са имали интимни отношения. От показанията на свидетелят    Г.Ц.С. – баща на ответника Х.Г.С., се установява, че от 2 години синът му и ищцата не живеят заедно.   След това не е виждал В., но знам, че тя е родила дете. Твърди, че не познавам мъжа, с когото живее и от когото е родила дете. Установява, че по времето на зачеване на това дете, синът му вече е живеел в гр.София, а след това е заминал и за Германия. Не е поддържал връзка с ищцата В. и не са се събирали повече заедно, след като са се разделили. Нещо повече - свидетелят дава показание, че дори когато са живеели в едно жилище до м.март 2019 година, те не са поддържали интимна връзка и са спели в отделни стаи. Твърди, че синът му знае за детето, което е родено от друг мъж и не оспорва нищо от твърдяното от бившата му съпруга. Знае, че не е баща на детето.

От показанията на св.Е. И. Г., се установява, че познава ищцата от 2 години, а от година и половина съжителства с нея на семейни начала. Живеят в ж.к.“***“, заедно с детето от първия брак на В.Ю. - Г.. Твърди, че познава бившия съпруг на В.Х.С., с когото са били колеги. Той е напуснал фирмата и града преди около 2 години. След като свидетелят е заживял с В. тя е заченала детето Е. през м.Октомври 2019г. През този период съпруга ѝ вече е бил заминал и те повече не са се срещали с него. Свидетелят знае, че детето Е. е от него и няма никакви съмнения по този въпрос. Твърди, че още не сключил брак с В., но че заедно с нея се грижат за детето си, както и за детето на Х. - 6 годишната Г., с което са едно семейство. Х. плаща издръжка. Заявява, че след приключване на делото, ще припознае детето си.

 Съдът приема, че показанията на свидетелите не са противоречиви, достоверни са и удостоверяват твърденията в исковата молба, а също и кореспондират с другите събрани по делото доказателства по делото-писмени доказателства и социален доклад относно същите релевантни факти.

           При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е оборена законовата  презумпция за бащинство на чл.61 ал.1, предл.първо  от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака. Установява се, че съпрузите В.М.Ю. и Х.Г.С. са били във фактическа раздяла от началото на 2019г., като  първоначално са спели в отделни стаи, а впоследствие съпругът е напуснал семейното жилище и е заминал да живее в друг град. По време на фактическата раздяла съпрузите не са поддържали връзка, още по-малко пък - интимни отношения. През този период на фактическа раздяла   ищцата е създала друга интимна връзка – със свидетеля Е. И. Г., с когото живеят на съпружески начала от м.юни 2019г., което съвместно съжителство продължава и към настоящия момент. Детето Е.Х.С. е родено на ***г., като по време на вероятния период на зачеването му – през м. октомври-ноември 2019г., ищцата е поддържала  интимни отношения с Е. ***, а не с със съпруга си Х.Г.С., живущ тогава в гр.София.

Поради изложеното, предявеният иск с правно основание чл.62 ал.2 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че Х.Г.С., като бивш съпруг на В.М.Ю., не е биологичен баща на детето Е.Х.С., родено на ***г., преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака между майката на детето и ответника Х.Г.С., прекратен на 12.02.2020г.След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Плевен, за вписване на промяна в акта за раждане на детето, като вписаният в акта баща бъде заличен.                        

                      Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

                  пРИЗНАВА  за установено, на основание чл.62 ал.2 от СК, че Х.Г.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, като бивш съпруг на В.М.Ю., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, не е биологичен баща на детето Е.Х.С., родено на ***г., преди да изтекат 300 дни от прекратяване на брака между майката на детето и Х.Г.С..

         Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Плевен за вписване на промяна в акта за раждане на детето, като вписаният в акта баща бъде заличен.    

        решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

         

                         Съдия в Плевенски окръжен съд: