РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Кюстендил, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101921 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу ответника
Р. И. С., с ЕГН **********, с адрес г******* с искане да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Р. И. С., представляващо
главница в размер на 1116,57 лв. за неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30042956839 от 04.03.2020 г., сключен между
ищцовото дружество като кредитор и ответника като кредитополучател, както
и сумата от 408,26 лв. – неизплатено договорно възнаграждение по договора;
287,71 лв., представляващи лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до
04.05.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК /28.06.2023г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1395/2023 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил и тъй като заповедта била връчена на длъжника лично и поради
подаването на възражение по чл.414 ГПК, в изпълнение на указанията на
1
заповедния съд, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията си.
Тъй като заповедния съд е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество
в частта, с която се претендира възнаграждение за закупени допълнителни
услуги, настоящият ищец е предявил в исковото производство и кумулативно
обективно съединени осъдителени искове за заплащане на ищцовото
дружество възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 166,69 лв. и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 504,16 лв, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендират се и направените разноски и по двете производства.
Представен е списък по чл.80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор.
Преди датата на първото по делото съдебно заседание в молба с вх.
№1445/05.02.2024г. ответницата е изложила подробни съображения за
нищожност на сключения договор за потребителски кредит, с оглед на което
се твърди, че не се дължат суми над чистата стойност на кредита.
Кюстендилският районен съд, след като съобрази доводите на страните,
както и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съгласно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 04.03.2020 г.ответницата подала до ищцовото дружество попълнено и
подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт /л.19/, съдържащи разяснения, относно това доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите на клиента и на финансовото му
състояние.Видно от представената по делото декларация (л.9) ответницата е
декларирала получила и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр (л.9). Същата е декларирала желанието си
за закупуване на допълнителни услуги „Фасит“ и „Флекси“.Уведомена е, че
изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на
Договора за потребителски кредит.
От Договор за потребителски кредит № 30042956839/ 04.03.2020г. /л.8/ се
установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставило на Р. И. С.
2
заемна сума в размер на 2000,00 лева, при годишен процент на разходите
49,01%, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11%, като
общата дължима сума по кредита е в размер на 3432,23 лева.
Кредитопучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 36 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 95,37 лева. В договора е
посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
длъжникът дължи и възнаграждение за допълнителна услуга “Фаст“ в размер
на 400 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
1160 лева, като размерът на общо посочената в договора като дължима
месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги е в размер на 138,70 лева.
В договора за потребителски кредит и общите условия към него са
описани характеристиките на закупените допълнителни услуги, които
включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства и др.
Съгласно представено от ищеца платежно нареждане от 04.03.2020 г.
/л.26/, по банкова сметка на ответницата е била преведена сумата от 2000
лева, като същата се е задължила да погаси отпуснатия кредит както и всички
задължения във връзка с него по банкова сметка на кредитора.
Към делото са представени и Анекс №1, №2 и № 3 /л.20-25/ към
сключения договор, съгласно които след направени искания от страна на
кредитополучателят били отложение пет погасителни вноски по кредита, като
общият брой на вноските по кредита станал 41 броя. Съгласно общите
условия и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за
изтегления кредит, предварително определено в погасителния план.
По делото е представено и уведомително писмо до длъжника изпратено от
ищеца, с което го уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, считано от 04.05.2023 г. Липсват отбелязвания върху
същото за неговото получаване. Представена е разписка, в която е отразено,
че писмото е непотърсено от получателя.
Представено е и извлечение от сметка по договора за потребителски
3
кредит /л.27/, съгласно което изплатената от Р. И. С. сума по договора към
05.09.2023г. възлиза общо на 3019,07 лева, като остатъчното задължение е в
размер общо на 2195,68 лева към същата дата.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1395/2023 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу Р. И. С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите, както следва: 1116,57 лв. – незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 30042956839 от 04.03.2020 г.; 408,26 лв. –
непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2022г. –
04.05.2023 г.; 287,81 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 21.03.2020
г. До 04.05.2023г., 37,68 лв.- законна лихва, дължима от 04.05.2023г. до
27.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончяателно изплащане на вземането, както и 37,00 лв. държавна такса и
36,70 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Без уважение е оставено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 166,69 лв. – неплатено възнаграждение
по закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 504, 15 лв.,
непогасено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. За
тази сума е предявен осъдителен иск, който се явява кумулативно обективно
съединен с установителните такива
Исковете предмет на настоящото производство се предявяват при усл.на
чл.415,ал.1,т.1 ГПК и чл.415,ал.3 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на главница, договорно
възнаграждение и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално
допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Видно е, че
ищцовото дружество не е предявило установителен иск по реда на чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за сумата от 37,68 лева, представляваща
законна лихва, дължима от 04.05.2023г. до 27.06.2023г., за която сума е
4
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Доколкото
посоченото вземане не е включено в обема на установителната претенция по
настоящото дело, съдът не следва да се произнася по него в крайния си
съдебен акт.
Кумулативно обективно съединените с установителните искове
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явяват също допустими. Предвид
обстоятелството, че заповедният съд не е уважил част от претенцията на
заявителя и настоящ ищец, осъдителният иск остава единственият възможен
способ за защита на вземането за възнаграждение по закупени допълнителни
услуги и поради това първоинстанционен съд, счита, че не е налице
процесуалната пречка да разгледа така предявените осъдителни искове по
същество.
По отношение на основателността на установителните искове:
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството
е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя заеми в
рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатият на
ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
5
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 от закона начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е в писмена
форма, като съдържа информацията, изискуема от т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %, описани са условията за
прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е годишния
процент на разходите /ГПР/ – 49,01 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите
предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на
ВКС, ОСТК, понятието „добри нрави“ представлява неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, които, изхождайки от
принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът
им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
6
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третира икономически по-слабият участник в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и др.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде
заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по
сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД
има различни функции от възнаградителната.
Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера
на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
предл. 3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки /Решение
№ 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о./. Предвид
това, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва е уговорена в
противоречие с добрите нрави, което е недопустимо. Разпоредбата на чл. 24
от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
7
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от
представените такива. При този извод следва да се откаже зачитането на
последиците на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за
кредит.Тази клауза е нищожна,при което нищожен е целият договор и като
последица от чл.23 във вр. с чл.22 ГПК ответницата дължи чистата сума,т.е
3000,00 лв.,какъвто обаче е платила,съгласно представеното от самият ищец
извлечение от сметка.По това съображение искът за главница като
неоснователен ще се отхвърли,както и за сумата от 408,26 лв. – неизплатено
договорно възнаграждение по договора и 287,71 лв., представляващи лихва за
забава за периода от 21.03.2020 г. до 04.05.2023 г.,
По отношение на основателността на осъдителните искове:
Нормите на ЗЗП, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида
и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК/. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно
възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Същевременно следва
да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, без значение дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността“ за предоставянето на
услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3.
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4.
възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване
8
на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
такава. Също така, следва да се има предвид и фактът, че с оглед на
естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се
въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има
по силата на закона /правото на страните да инициират предоговаряне на
срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да
договорят отлагане на една или повече погасителни вноски/, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна -
потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор
за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не
му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна
- кредитора. Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне на установено законово
изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното, следва да се отхвърли исковите претенции за
сумата от 408,26 лева – представляваща договорена възнаградителна лихва,
както и сумите от 166,69 лева-възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и 504,16 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Предвид недействителността на посочените клаузи, потребителят следва
да заплати само чистата стойност на кредита, в случая главница в размер на
1116,57 лева. Р. И. С. е заплатила сумата от 3019,07лв. В представеното
извлечение по сметка към договора, в таблица са отразени извършените от
ответника пълни плащания на двадесет погасителни вноски в общ размер
2796,55 лева, от който 1907,45 лв. са отишли по погасяване на главницата,
сумата от 889,10 лева за погасяване на вноските по закупени допълнителни
услуги, въпреки че се установи, че същите са недължими поради липса на
основание, тъй като тази клауза в договора е нищожна.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищецът не се следват разноски по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция и
9
прекратената част от производството. В исковото и заповедното производство
ответницата е представлявана безплатно на основние чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение за
процесуално представителство на представителя на ответницата-адвокат Д. Ф.
от Софийска Адвокатска колегия,личен № **********,адрес-
гр.София,ул.“Петър Парчевич“№ 1,ет.5,ап.№ 14 –за заповедното
производство – 605,82 лева, за исковото производство – 1211,65 лв., т.е. общо
1817,47 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против Р. И. С.,
с ЕГН **********, от ********,да бъде признато за пустановено по
отношение на последната че му дължи общо сума в размер на 2483.99/две
хиляди четиристотин и осемдесет и три и деветдесет и девет/лева,
представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№ 30042956839 от 04.03.2020 г., сключен между ищцовото дружество като
кредитор и Р. И. С. като кредитополучател, от която главница в размер на
1116,57/хиляда сто и шестнадесет и петдесет и седем/лева, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /27.06.2023г./ до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 408,26 лв.
/четиристотин и осем и двадесет и шест/, представляваща неизплатено
договорно възнаграждение, лихва за забава в размер на 287,71 лв./ двеста
осемдесет и седем и седемдесет и една/ за периода от 21.03.2020г. до
04.05.2023г., сума в размер на 166,69 лв. /сто шестдесет и шест и шестдесет и
девет/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, сума в размер на 504,16 лв. /петстотин и четири
и шестнадесет/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за
закупена допънлителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит
№ 30042956839 от 04.03.2020г.,за които вземания „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД се е снабдило със Заповед № 623 от 28.06.2023 г. за
10
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1395 по
описа на Районен съд – Кюстендил за 2023 г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е,
вх. В, да заплати на адв. Д. Л. Ф. от от Софийска Адвокатска колегия,личен
№ **********,адрес-гр.София,ул.“Петър Парчевич“№ 1,ет.5,ап.№ 14,сумата
от 1817,47/хиляда осемстотин и седемнадесет и четиредесет и
седем/лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от
последната процесуално представителство на ответницата в производствата
по ч. гр. д. № 1395/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и гр. д. №
1921/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните,на ищцовото ТД по реда
нЗапази редакциятаа чл.50,ал.5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11