№ 1450
гр. Благоевград, 20.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500778 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. К., ЕГН
*********, подадена чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 80 от 15.04.2024 г. по
гр. д. № 436/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев. С обжалвания съдебен акт: 1/
е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 3368,11 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № 247-217/2009 от 04.02.2009 г. с „Алфа Банк" АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен над размера от 3368,11 лв. до претендирания размер от 3889,94
лв.; 2/ К. К. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 95,24
лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 1453/2021 г. на РС Гоце Делчев, както и сумата от 392,06 лв., разноски
съобразно уважената част на предявения иск; 3/ „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е
осъдено да заплати на К. К. разноски, сторени в производството в размер на
89,88 лв., съобразно отхвърлената част на предявения иск.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е прието за
установено, че К. К. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сума в размер на
3368,11 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и в частта, с която
К. К. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 392,06 лв. –
разноски в заповедното производство съобразно уважената част на иска.
Жалбоподателят изразява становище, че в тези части решението е неправилно,
тъй като е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила. Оспорва активната легитимация на
ищеца, като счита, че не е доказано, че задължението на К. К. към „Алфа
Банк” АД, произтичащо от Договор по потребителски кредит Ме 247-
217/2009 от 04.02.2009 г. е било прехвърлено на ищеца. Поддържа, че в
представения по делото Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
1
27.03.2020 г. сключен между „Юробанк България” АД – продавач и „СВЕТИ
ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД – купувач, липсват данни за това какви вземания са
били прехвърлени, по кои договори и спрямо кои лица. Счита, че този договор
не доказва, че задължението на К. К. спрямо „Алфа Банк” АД е било
прехвърлено на „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД.
Жалбоподателят навежда доводи относно договора за прехвърляне на
вземания /цесия/ между „КОЛЕКТ БГ” АД /с предишно наименование
„СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД/ - продавач и „ЕОС Матрикс” ЕООД - Купувач
и неговото Приложение № 1, в което фигурира името на К. А. К.. Намира, че
първо трябва да се докаже, че продавачът по този договор е придобил
задълженията на ответника, за да има право да ги прехвърли на купувача по
договора, но счита, че по делото не са налице доказателства, че „КОЛЕКТ БГ”
АД /с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД/ е придобил
вземането по процесния договор за кредит, тъй като липсват доказателства, че
„Юробанк България” АД като продавач е прехвърлило вземането на „КОЛЕКТ
БГ” АД. Навежда, че в Приложение № 1 е посочено името на К. А. К., но
данните в колоната номер на кредит не съответстват на договора за кредит, от
който се сочи, че произтичат неговите задължения.
Жалбоподателят счита, че вземането е погасено по давност. Намира, че
районният съд неправилно е приел за неоснователно неговото възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията по главницата. Сочи, че в съдебно
заседание, проведено на 01.11.2023 г. вещото лице П. е заявила, че последното
плащане по договора за кредит е от 22.06.2010 г. в размер на 60 лв. и след тази
дата има плащане на 20.01.2015 г. в размер на 50 лв. Посочва, че заявлението
по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.12.2021 г., поради което счита, че
кредиторът е бездействал повече от 10 години, вкл. и след като е настъпила
предсрочната изискуемост. Сочи, че последната погасителна вноска е с падеж
04.02.2017 г., но съгласно погасителния план по нея в остатъкът от главницата
е 0 лв. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
решение, с което да се отхвърли иска. Претендира разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, подаден чрез адв. П. В., в който се
навеждат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебното
решение. Намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не е
активно легитимиран. Сочи, че К. К. твърди, че задължението му към „Алфа
Банк“ не е прехвърлено на ищеца. Навежда, че уведомлението за цесия е
редовно връчено на ответника с връчването на исковата молба, понеже то е
било приложение към нея. Счита, че съдът правилно е отхвърлил
възражението за погасителна давност. Оспорва кредитът да е ставал
предсрочно изискуем на 04.09.2010 г., тъй като счита, че за това е било
необходимо и волеизявление на кредитора.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
2
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и
Таня Градинарова. Въззивно обжалване на съдебни решения и определения.
ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съдът следи служебно за
абсолютните процесуални предпоставки (Тълкувателно решение № 1 от
09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС). Съгласно мотивите на т.
5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д.
№ 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на
исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава
указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на
допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не
бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а
производството по делото се прекрати.
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите,
но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването
на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който
тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен
срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото
на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на
иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на
длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в
заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по
чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
С разпореждане № 371 от 22.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1453/2021 г. РС Гоце
Делчев е указал на заявителя "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. Препис от разпореждането е
бил връчен на заявителя на 08.04.2022 г. (л.37-гръб от ч.гр.д. № 1453/2021 г.).
По заповедното производство е представена молба с вх. № 2172/10.05.2022 г.,
според която с нея се представя доказателство, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е
предявен в срок. Представен е препис от настоящата искова молба с вх. №
2171/10.05.2022 г., както и товарителница № 5300385541378 от Еконт.
Съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК искът се предявява в едномесечен срок от
съобщението. В случая съобщението е връчено на заявителя на 08.04.2022 г.
Срокът е едномесечен, а според чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на
месеци, изтича на съответното число на последния месец. Следователно
срокът е трябвало да изтече на 08.05.2022 г. /неделя/. На осн. чл. 60, ал. 6 ГПК
срокът е изтекъл на 09.05.2022 г. /понеделник/, който се явява първия
следващ присъствен ден. Но исковата молба е с входящ номер от 10.04.2022
3
г.
Съгласно чл. 60, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. На
основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги правилото се отнася и за
куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Но в
документите от куриерската фирма липсва отбелязване кога е подадена
исковата молба. В представената товарителница № 5300385541378 не е
попълнена датата, на която му е била приета пратката.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на III ГО на ВКС, определение №
838/13.11.2014 г. по ч.гр. д. № 6433/2014 г. на IV ГО на ВК, определение №
471/12.07.2012 г. по ч.т.д. № 209/2012 г. на I ТО на ВКС, при спор относно
датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка следва да се съберат
доказателства за проверка на поставената дата върху пратката, като пречките
при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на
страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.
Според определение № 4310 от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1669/2024 г., Г.
К., І г. о. на ВКС съгласно практиката на ВКС, при спор относно датата на
подаване на пощенска или куриерска пратка следва да се съберат
доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, при което не
съществува пречка пощенската (куриерската) служба в качеството й на
надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ,
удостоверяващ деня на действителното постъпване на пощенската или
куриерската пратка. В този смисъл е и определение № 353 от 27.06.2017 г. по
ч.т.д. № 893/2017 г., ІІ т.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове. Според
определение № 838 от 13.11.2014 г. по ч.гр. д. № 6433/2014 г., ІV г.о. на ВКС,
когато пощенското клеймо е нечетливо и не може да се установи датата на
подаването, тя може да бъде установена от друг, издаден от пощенската
служба документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или
нарочно удостоверение, доколкото няма пречка при грешка или пропуск
пощенската служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни
функции лице да издаде документ, в който да удостовери деня на
действителното постъпване на пощенската пратка. Приема се също така, че
съдът е длъжен и сам да изследва въпроса относно датата, на която
пратката е изпратена до съда, след като даде указания на страната, която
носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере
необходимите доказателства (в този смисъл решение № 440 от 31.05.2010 г.
по гр. д. № 1504/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС).
Спазването на срока по чл. 415, ал. 5 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка за иска по чл. 422, ал. ГПК, за която съдът следи служебно.
Затова от куриерската фирма следва да се изиска удостоверение, от което да е
видно дали товарителницата е съставена на 09.05.2022 г.
Доказването на предявяването на иска по чл. 415 ГПК и спазването на
срока е в тежест на заявителя (определение № 897 от 11.11.2011 г. по ч. т. д. №
627/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Затова на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД следва да
се предостави възможност да ангажира доказателства относно датата, на
която е била подадена исковата молба.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
4
което следва да се призоват страните по делото, като им се връчат и преписи
от настоящото определение, а на жалбоподателя следва да бъде връчен препис
от отговора на въззиваемия "ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 778/2024 г. на
Окръжен съд Благоевград на 28.01.2025 г. от 10:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните К. А. К., чрез адв. Б. Б. и "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, чрез адв. П. В., като им се връчат и преписи от настоящия съдебен акт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на К. А. К. препис от отговора на въззивната жалба,
подаден от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
ДА СЕ ИЗИСКА от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД, ЕИК *********, в срок до
22.01.2025г. да представи удостоверение, от което да е видно дали в офис на
Еконт - София Гурко е била съставена товарителница № 5300385541378 на
дата 09.05.2022 г., с краен получател Районен съд Гоце Делчев и подател
Адвокатско дружество „В. и партньори“, като при възможност да се изпрати
копие от дневника, отразяващ изпратените товарителници на посочения ден, а
при невъзможност да се дадат исканите данни, да се даде обяснения защо.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД в срок до
първото открито съдебно заседание да представи доказателства за датата и
начина на подаване на настоящата искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5