Р Е Ш Е Н И
Е
№2350/29.5.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Варна 29.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№15981/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Св.И. твърди, че на 18.12.2017г. водач на
л.а.“М****“ д.к.№В**** е нарушил правилата за движение при което е
причинил ПТП блъскайки автомобила с който пътува И., при което последния
пострадва като му е нанесена лека телесна повреда. Сочи се, че към момента на
настъпване на ПТП-то виновното лице е имало застраховка „Гражданска
отговорност“ за управляваното от него МПС при ответника З. „Л.и.“ АД. Сочи се,
че получената от ищеца телесна повреда се е изразявала в болки в ляво бедро,
ляво рамо и шийна област, който са били описани в
медицинско удостоверение като контузия на лявото бедро и навяхване на шията.
Твърди се също така, че ищецът е преживял в следствие на травмата и пихически увреждания изразяващи се в тревожност,
потиснатост, страх от шофиране и кошмари поради което му е мило назначено и
съответно лечение. Ищецът твърди, че макар да е уведомил ответника в качеството
му на застраховател по настъпило застрахователно събитие на 13.03.2018г., то
търговското дружество не му е заплатило обезщетение. Моли се да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 100лв. частичен иск от иск целият в
размер на 6000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
контузия на лявото бедро и навяхване на
шията, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и
психично разстройство в адаптацията и тревожно-депресивна реакция всички
настъпили в следствие на ПТП настъпило на 18.12.2017г., заедно със законната
лихва от датата на ПТП-то -18.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 240.46лв. имуществени вреди представляващи разходи за лечение – 2х40лв.
такса за психиатрични прегледи, 25лв. такса за медицински преглед, 25лв. такса
за рентгенография, 45лв. такса за медицински преглед, 25.46лв. за закупуване на
медикаменти-парацетамол, милгама
и неуронтин капс., 40лв. за
съдебно-медицински преглед, заедно със законнта лихва
върху тях от 18.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Моли се да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ищеца в хода на производството е изменил претенцията
си за неимуществени вреди като тя е станала за 4 000лв. частичен иск от
иск целият в размер на 6 000лв.
Ответното дружество е депозирало отговор по реда на
чл.131 от ГПК в който е посочило, че оспорва претенцията, като счита, че е на
лице съпричиняване от страна на ищеца, като се сочи,
че същият към момента на настъпване на ПТП-то не е бил с предпазен колан, а
освен това е бил със скорост несъответстваща на пътната обстановка. Сочи, че
причинно-следствената връзка следва да бъде доказана от ищеца Оспорва и иска за
имуществени вреди. Моли да се отхвърлят претенциите.
Съдът приема, че предявените искове намират правното
си основание в чл.432, ал.1 КЗ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети:
Протокол за ПТП№****, претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от 12.03.2018, 2бр. амбулаторни листи от 27.11.2017г., лабораторни изследвания
от 27.11.2017г., етапна епикриза от30.01.2018г.,
фактура от 30.01.2018г., 2бр. рецепти от 12 и 30 януари 2018г., етапна епикриза от 19.01.2018г., амбулаторен лист от 9.01.2018г. и
от 19.01.2018г., фактура с касов бон от 19.01.2018г., рецепта от неизвестна
дата на името на ищеца, 4бр. фактури от 18.01.2018г., 12.01.2018г.,
9.01.2018г., 28.12.2017г. и 10.01.2018г. с касови бонове към тях, медицинско
удостоверение №1306/2017г., 2бр. лист за преглед на пациент от 18.12.2017г. и
допълнителен лист към него, 2бр. рецепти и фиш за спешна медицинска помощ, СМЕ
и САвтЕ и един свидетел на ищеца.
Разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството
– ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази
разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на МПС, водачът на
който е увредил ищеца.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", като отправи писмена
застрахователна претенция. Посочената норма урежда правната възможност на
увредено лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща деликтната му отговорност. За основателността на иска е
необходимо да бъдат установени в хода на производството следните материални
предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.
Безспорно е в настоящото производство, че към датата
на настъпване на процесното ПТП ответникът е бил
страна, в качеството си на застраховател, по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахован водачът, причинил инцидента, като това се установява и от
отразеното в констативния протокол за ПТП с пострадало лице имащ качеството на
официален документ с обвързваща съда доказателствена
сила. Поради тази причина, ответното дружество носи гаранционно-обезпечителна
отговорност за обезщетяване на вредите, причинени виновно от застрахования.
Съгласно протокола ПТП-то е настъпило на 18.12.2017г. на територията на гр.В**** в района на автоспирка Акациите посока
центъра.
Ищецът с представеното копие от претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е доказал, че е уведомил ответника за настъпването на застрахователното
събитие и искането си за получаване на застрахователно обезщетение.
Страните не спорят относно това, че ПТП-то е
настъпило по вина на застрахования при ответника водач, като се спори само има
ли съпричиняване от страна на ищеца поради непоставен
предпазен колан. Поради тази причина, съдът приема за безспорно установено, че
застрахованото от ответника лице е увредило виновно ищцеца,
като е причинил вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
неговото противоправно поведение, а именно леки
телесна повреди, изразяващи се в затруднени и болезнени активни и пасивни
движения на шията, кръвонасядания по дясното бедро,
като тези травми са потвърдени и от заключението на в.л. по приетата СМЕ, което
е посочило, че е установена и травма на нервните коренчета в поясния отдел, то също така е посочило, че посочените
травми представляват временно разстройство на здравето не опасно за живота,
като е приело, че травмите могат да бъдат получени по начина по който се твърди
че са настъпили и най-вероятно ищецът е бил с предпазен колан. Що се отнася до
твърдените на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца под формата на липса на поставен предпазен колан съдът приема,
че по делото не са се установили доказателства от които да може да се направи
такъв извод поради което това възражение следва да се разглежда като останало
недоказано.
По отношение на имуществените вреди съдът приема, че
следва да се съобрази със становището на в.л. по СМЕ което е посочило, че
разходите на ищеца твърдени като направени във връзка с лечението му съответстват
на сочената причина. Като съгласно представените фактури и касови бонове към
тях размера на разноските възлиза на 240.46лв., което съответства на претендираната сума разпределена както следва 3бр. по 40лв.
такси за прегледи, 45лв. такса за медицински преглед, 25лв. такса за прегледи
още 25лв. за рентгенография и 25.46лв. за медикаменти.
По отношение на неимуществените вреди съдът приема
следното:
За тежестта на причинените травми и свързаните с тях
негативни последици за ищеца са събрани множество доказателства – писмени
документи и заключението по изготвената съдебно-медицинска и техническа
експертиза и свидетелски показания, установяващи наличието на описаните в
исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесния пътен инцидент.
Вещото лице е посочило, че болките понесени от ищеца
не са били силни и са лечими, като неприятния момент
е бил чувството на замаяност характерно за описаните травми. От друга страна
разпитания по делото свидетел е посочил, че ищецът след катастрофата в периода
на лечението си е сядал трудно и му е било почти невъзможно в последствие да се
изправи сам, като болката е била най-силна първите десет дни а след около месец
е утихнала. Свидетелят сочи, че ищецът е имал затруднения свързани със страх от
пътуване в автомобил.
Предвид изложеното и съобразявайки, че съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1968г. понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав, като съобрази така
установените в практиката критерии относно приложението на чл.52 от ЗЗД
и обективните данни за характера, степента и интензивността на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, с оглед установените по делото обективни
обстоятелства, изложени в предходния абзац, намира, че справедливото заместващо
обезщетение за действително причинените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 1 000,00лв. Същото е съобразено със социално-икономическите условия в
страната, краткия възстановителен период и не високата степен на дискомфорт претърпяна от пострадалия, както и със съдебната
практика по сходни казуси и за разликата над тази сума до претендираните
4 000лв. като частичен иск от иск целият в размер на 6 000лв. иска следва
да бъде отхвърлен.
Ответникът предвид частичното уважаване на
претенцията и направеното искане следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 276.73лв. разноски по делото.
Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сумата от 492.99лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „Л**** *** да заплати на С.В.И. ЕГН********** *** сумите от 240.46лв. сбор от
разноски направени за лечение от ПТП настъпило на 18.12.2017г. включваща 3бр.
по 40лв. такси за прегледи, 45лв. такса за медицински преглед, 25лв. такса за
прегледи още 25лв. за рентгенография и 25.46лв. за медикаменти, както и
1 000лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се претърпени болки
и страдания от нанесени леки телесни повреди – контузия на ляво бедро,
навяхване на шия и страх от причинена тревожно-депресивна реакция всички
произтекли от същото ПТП заедно със законната лихва върху присъдените главници
от 18.12.2017г. до окночателното им изплащане, като
отхвърля претенцията за неимуществени вреди за разликата до претендираните
4 000лв., търсени като частичен иск от иск целия в размер на
6 000лв., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З**** *** да заплати на С.В.И. ЕГН**********
*** сумата от 276.73лв. разноски по делото на осн.
чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.В.И.
ЕГН********** *** да заплати на З. „Л.И.” АД ****със седалище и адрес на управление *** сумата от 492.99лв.
разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: