Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, IX касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян
Иванов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 1058/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ДТХ“ ООД, гр. Варна, ЕИК *******,
срещу Решение № 352/11.03.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по
АНД № 4365/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
**********-71/07.10.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Варна, с което, за нарушение на чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри /Наредба № 1 от 04.06.2014 г./, на основание чл. 135, ал. 1,
т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на „ДТХ“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че е налице неяснота
относно датата на извършване на нарушението, което представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице и води до неяснота на
административнонаказателното обвинение. Отправеното до съда искане е за отмяна
на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление, както и за
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – Директорът
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред ВРС наказателно постановление „ДТХ“ ООД е санкционирано за това, че на 18.06.2021 г., в
качеството си на вносител на отпадъци, е извършило трансграничен превоз на
отпадъци с код 20 01 10 /облекла/, в количество 9,250 т, с изпращач OFTEX TEXTILLE
RECYCLING, Нидерландия, и получател „ДТХ“ ООД,
за който не е представило попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ 1013/2006, не по-късно от деня на
превоза. Горното е установено от предоставена справка от Националния
координационен център. За констатираното срещу „ДТХ“ ООД е съставен актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ на 25.08.2021 г., с който на
дружеството е повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на
чл. 135, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 22,
ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публични регистри. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната
квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал
атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл.
135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, на „ДТХ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
При така установената фактология ВРС
е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че съдържа всички
реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за доказаност на вмененото на
оспорващото дружество административно нарушение, на което е дадена правилна
правна квалификация, както и за коректно определяне на санкционната норма.
Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, решаващият съдебен
състав на районния съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съответстваща на събраните
по делото доказателства, районният съд е достигнал до верен правен извод за
законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, който
изцяло се споделя от касационната инстанция.
Съгласно
чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. /редакцията, действаща към датата
на извършване на нарушението – Доп. – ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от
31.03.2020 г./, лицата, уреждащи превози за или внос в Република България на отпадъци
по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на отпадъците в случаите, за които
не се изисква нотификация, изпращат до РИОСВ по местоназначение на отпадъците
по електронна поща не по-късно от деня на натоварване копие на попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12.
В
случая от приложената към административнонаказателната преписка справка от Националния
координационен център за изпратени документи по Наредба № 1 за месец юни 2021
г. се установява /и дори не се оспорва от касационния жалбоподател/, че
вмененото в цитираната императивна правна норма задължение не е изпълнено от
„ДТХ“ ООД по отношение на осъществения от дружеството на 18.06.2021 г.
трансграничен превоз на 9,250 т отпадъци с код 20 01 10 /облекла/. С оглед
горното настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя решаващият правен
извод на ВРС, че е изпълнен фактическият състав на нарушението по чл. 22, ал. 4
от Наредба № 1 от 04.06.2014 г., поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-вносител на основание
чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Размерът на наложената имуществена санкция е в
предвидения в последната правна норма минимум, поради което пред съда не стои
въпросът за неговото редуциране.
Неоснователно
е релевираното в касационната жалба възражение, че липсва яснота относно датата
на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, коректно е посочена датата на извършване на трансграничния
превоз на отпадъци – 18.06.2021 г., както и че на основание чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. /в относимата към тази дата редакция на нормата/ именно
на тази дата касаторът е следвало да представи на контролния орган копие на попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Обстоятелството, че
АНО погрешно е посочил, че нарушението е установено на същата дата, не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не
ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. От съдържанието на акта и на наказателното постановление става
ясно в извършването на какво противоправно деяние е обвинен санкционираният
търговец и в частност на коя дата същият е следвало да уведоми РИОСВ – Варна за
извършения превоз. По аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл.
57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН реквизит на АУАН, съответно на наказателното
постановление, е датата на извършване на нарушението, а не датата на неговото
установяване, поради което допуснатата нередовност при посочването на
последната не влече незаконосъобразност на санкционния акт.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че последвалата след
извършване на нарушението и преди издаване на наказателното постановление
законодателна промяна, свързана с увеличаване с един ден на срока за представяне
на копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 /до
края на деня, следващ деня на натоварването на отпадъците/, не може да се
приеме като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, който да
обуслови отпадане на административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател. Това е така, тъй като в разглеждания казус задължението по чл.
22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. по отношение на извършения на
18.06.2021 г. трансграничен превоз на отпадъци не е изпълнено от „ДТХ“ ООД и в рамките
на срока, предвиден в актуалната редакция на нормата /в случая до 19.06.2021
г./, а едва на 15.07.2021 г., т.е. със закъснение от 27 дни.
Касационната
инстанция изцяло се солидаризира и с изложените от ВРС мотиви относно липсата
на основания за квалифициране на случая като маловажен. Правилно
въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не се установяват
конкретните белези на маловажен случай /вж. чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН/, тъй като извършеното нарушение е типично
и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. При извършване на преценката
за маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните
от ЗУО обществени отношения, свързани със защита на околната среда и човешкото
здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и
на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците.
По
изложените съображения, настоящият тричленен съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
При
този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
144 от АПК.
На основание чл. 221 ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 352/11.03.2022 г. на Районен съд – Варна,
постановено по АНД № 4365/2021 година.
ОСЪЖДА „ДТХ“ ООД, гр. Варна, ЕИК *******, представлявано от Х.М.А.
да заплати на РИОСВ Варна сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.