Решение по дело №3677/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 479
Дата: 20 февруари 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180703677
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 479/20.2.2020г.

 

Град Пловдив, 20.02.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав,  в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета  година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3677 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хеброс бус“ АД против решение № 1827 от 09.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 5251 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 36-0000299 от 03.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАП.

Според касатора изводите на районен съд са неправилни. Съдът не е отчел, че в АУАН и НП се съдържа съществено противоречие в описанието на нарушението и не е възможно процесното нарушение да е извършено в 6.45 часа, тъй като маршрутно разписание № 060102 е с начален час 18.00 часа. Неяснотата относно момента на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение. Иска се отменя на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН е съставен от оправомощено лице и че преклузивния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН е издадено процесното НП от материално и териториално компетентен орган. Направен е извод, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията на  чл.42 и чл.57 ЗАНН, а отбелязването, че водачът „не отговаря на изискването за психологическа годност“, е пояснено с посочването, че водачът към датата на осъществяване на превоза не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Според районния съд е налице съставомерност на констатираното нарушение и правилно е посочена нарушената разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАП. За неоснователно е прието възражението във връзка с часа на нарушението, защото по делото има достатъчно доказателства кога е осъществено, включително доклад от служителите, осъществили проверката на място. Направен е извод, че нарушението е осъществено именно в 06.45 часа независимо от приложеното към жалбата  копие от маршрутно разписание. По отношение на наложената санкция е посочено, че същата е правилно определена и наказващият орган е нямал възможност за индивидуализация, защото в закона е определена във фиксиран размер. Направен е извод, че случаят не е маловажен, нарушението е формално и не са ангажирани доказателства, че конкретното нарушение е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил необосновани и неправилни изводи, с което е допуснал нарушение на закона.

Касационната инстанция споделя извода на районен съд, че е налице нарушение по чл.7а, ал.2 ЗАП, защото безспорно е установено, че по време на извършената проверка на 13.05.2019 г. водачът Г.П.не е отговарял на изискванията за психологическа годност и е нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Същият се е явил на изследване на 23.05.2019 г., видно от приложената справка.

Недоказан е обаче фактът, че на 13.05.2019 г. в 6.45 часа този водач е осъществявал обществен превоз на пътници по маршрутно разписание № 060102, цитирано и в АУАН, и в НП, защото началото на маршрута е в 18 часа и обективно е невъзможно нарушението да бъде установено в 6,45 часа – час, предхождащ часа на превоза.

Затова, че водачът не притежава удостоверение за психологическа годност и този факт е безспорен, административнонаказателната отговорност на дружеството може да бъде ангажирана по първата хипотеза на чл.96г, ал.1 ЗАП, както това е направено в наказателното постановление – изрично е цитиран чл.96г, ал.1, пр.1 ЗАП. Тази хипотеза обаче предвижда, че се наказва този, който е назначил на работа водач, който не отговаря на изискванията да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Доколкото в случая административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана затова, че на 13.05.2019 г. се извършва обществен превоз на пътници от конкретния водач по редовна автобусна линия с маршрутно разписание № 060102, с начало 18 часа, нарушението се явява недоказано. От друга страна, описаното нарушение не съответства на квалификацията на чл.96г, ал.1, пр.1 ЗАП, което само по себе си представлява съществено нарушение на чл.57, ал.1 ЗАНН относно изискването обективни признаци на извършеното нарушение напълно да съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна норма. В този смисъл касационното възражение за наличие на противоречие в описанието на нарушението е основателно.

Предвид всичко изложено обжалваното решение като неправилно следва да бъде о­тменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1827 от 09.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 5251 по описа на Пловдивски районен съд за 2019 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000299 от 03.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на „Хеброс бус“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет.2, представлявано от изпълнителния директор В.Г.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАП.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.