Р Е Ш Е Н И Е
№102
гр. Каварна 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 3 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Н.Т.Н., ЕГН **********, срещу „****” ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя Е.И.Б., искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, изменени в открито съдебно
заседание проведено на 28.07.2020 г., с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2002,71 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода 12.07.2019 г. – 30.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът излага, че е полагал труд по
индивидуален трудов договор, сключен с ответното дружество, последният от които
с № 5715 от 12.07.2019 г., като е изпълнявал длъжността „охранител” на обект ****,
р-н Шабла, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната. Поради неизплащане на дължими трудови
възнаграждения за периода 01.11.2016 г. – 31.03.2017 г., между ищеца и
ответника през 2017 г. било подписано споразумение за изплащане на сума в общ
размер 1932.00 лева, на разсрочено плащане за срок от 24 месеца, на равни
месечни вноски, всяка по 80.00 лева, ката последната дължима на 30.05.2019 г. е
била в размер на 92.00 лева. Твърди, че по споразумението са му изплатени 11
вноски по 80,00 лева, представляващи общо 880.00 лева, като остатъкът от 1052
лева, не бил заплатен.
Със Заповед № 5815/11.11.2019
г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, като ответникът останал задължен
към ищеца за сумата 8232.00 лв. В тази
връзка ищецът обективира искане за осъждане на
ответника - работодател да престира посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор. В с.з., чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по основание и размер, като твърди, че през част от процесния период, а именно 13.06.2016 г. до 04.07.2019 г.
ищецът не е работил в ответното дружество „****” ООД, а в дружество Агенция за
сигурност и охрана „****” ЕООД. Твърди се, че в периода, в който ищецът е
работил в ответното дружество - 12.07.2019 г. до м. 12.2019 г., дължимото
трудово възнаграждение му е изплатено.
Ищецът в съдебно заседание
след приемане на допусната ССЕ, прави намаление на исковете, като претендира
заплащане на сумата 2002,71 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение
за периода 12.07.2019 г. – 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото трудов договор №
12139/13.06.2016 г., трудов договор № 2422/02.05.2018, и две заповеди за
освобождаване с номера: № 12139/01.12.2017 г. и № 2422/01.07.2019 г. ищецът Н.Т.Н.
е работил по срочно трудово правоотношение в АСО „****” ЕООД през периода
13.06.2016 г. – 01.07.2019 г.
От представеното трудово досие на ищеца (приложено на
л.46 - л.53 от делото) се установява, че на 12.07.2019 г., "****"
ООД, представляван от Е.И.Б., като работодател и Н.Т.Н., като работник са сключили
трудов договор, по силата на който последния е приел да изпълнява длъжността
"Охранител" при дружеството работодател, на пълно работно време, със
срок на изпитване шест месеца, срещу задължението на последния да заплаща
основно месечно трудово възнаграждение от 560.00 лв. Със Заповед № 5815 от
11.11.2019 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 01.12.2019
г.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от
представените поделото копия от трудови книжки на ищеца и справка за
декларирани трудови договори в информационните масиви на ТД на НАП Варна, офис
Добрич.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорена от страните и приета от съда като
компетентно изготвена и отговаряща в пълнота на поставените въпроси, се
установи, че в периода 12.07.2019 г. до 30.11.2019 г. ищецът е бил
служител/работник на „****” ООД с Булстат: ****, на длъжност „охранител”. При
изследване и анализ на представените от ответника ведомости за работни заплати,
вещото лице е установило, че в периода от 12.07.2019 г. до 30.11.2019 г. ежемесечно
са начислявани брутни трудови възнаграждения на Н.Н.
за положения от него труд на длъжност охранител. Ответното дружество не е
представило платежни документи, удостоверяващи плащания на начислените трудови
възнаграждения. В писмено обяснение е потвърдено, че начислените трудови
възнаграждения в общ размер на 2002,71 лв. не са изплатени на ищеца и са
дължими от дружеството. По данни на изследваните ведомости за работни заплати,
вещото лице е изчислило, че за периода 12.07.2019 г. – 30.11.2019 г. дължимото
и неплатено трудово възнаграждение на Н.Т.Н. е в общ размер 2002,71 лв.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по
трудовото правоотношение е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да
осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му
плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно.
Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От съвкупната оценка на доказателствата по делото – писмен
трудов договор; отразяване в трудова книжка, оформена от работодателя, заповед
на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение, кредитирани заедно
със заключението на вещото лице, основано на справки, извлечени от
информационния масив на ТД на НАП – Варна, трудовото досие на ищеца и
декларирани от самия работодател обстоятелства, съдът приема, че по делото е
доказано твърдението в исковата молба, че в рамките на периода от 12.07.2019 г.
до 30.11.2019 г. страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
по силата което ищецът е заемал длъжността "охранител" при ответника.
Начинът на възникване на правоотношението, неговото обективиране в
издадените от работодателя удостоверителни документи и прекратяването му от
друга страна сочи, че в рамките на съществуване на трудовото правоотношение,
работникът е престирал труд на заеманата длъжност.
За престирания труд по
правоотношението, работодателят се е задължил да плаща месечно трудово
възнаграждение в размер на 560.00 лв. Не се твърди и не са представени
доказателства за плащане на трудово възнаграждение. Следователно работодателят
дължи на работника уговореното трудово възнаграждение за времето от 12.07.2019
г. до 30.11.2019 г. в общ размер на 2002,71 лева. Доказателства за изправността
му по това задължение не са ангажирани по делото, поради което предявените
искове за заплащане на дължимо и неплатено трудово възнаграждение се явяват
доказани по основание. Съгласно кредитираното като обективно и компетентно
дадено заключение на ССчЕ исковете са доказани и по
размер, поради което същите следва да се уважат в претендирания
размер ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в производството
съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие № 033333/01.07.2020 г., като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Каварненски районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 80,11 лева, както и сумата 150.00 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„****” ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от
управителя Е.И.Б., да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 2002,71
лв. (две хиляди и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода 12.07.2019 г. – 30.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2020 г. - датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „****” ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ****,
представлявано от управителя Е.И.Б., да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН **********,***,
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
(четиристотин лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, „****” ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представлявано от управителя Е.И.Б., да заплати по сметка на Каварненски районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 80,11 лв. (осемдесет лева и единадесет стотинки), както
и 150,00 лв. (сто и петдесет
лева) –
разноски за съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 11.08.2020 г., на осн.
чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..