№ 106
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100604870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 29.03.2021 г., постановена по НЧХД № 2903/2018 г., СРС, НО, 2 с-в е
признал подсъдимия М. Н. ТР. за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1600 лв.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, за които е осъдил
подсъдимия да заплати съответно в полза на бюджета на съда и в полза на частния тъжител.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия М.Т.,
чрез неговия защитник - адв.СВ. Д. и допълнение към нея, в които се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна. Излага подробни съображения в тази насока, като коментира
доказателствения анализ, направен от първата инстанция, с който не се съгласява. Твърди,
че не е доказано извършването на деянието от страна на подс.Т. и неговия механизъм,
алтернативно сочи, че се касае за действия от страна на подсъдимия, извършени при
условията на неизбежна отбрана. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по
повдигнатото му обвинение.
В жалбата и допълнението към нея не се иска събирането на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и че не
се налага събирането на нови писмени и веществени доказателства, респ. изслушването на
нови вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Д.,
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.
Счита, че присъдата почива на неправилен, произволен тенденциозн и изопачен анализ на
1
доказателствата. Оспорва изводите на районния съд за последващо отбранително поведение
на частния тъжител както и доказателствената стойност на изготвените от полицейските
служители докладни записки. Намира, че неправилно районният съд да не се е доверил на
показанията на свидетелката У. и на обясненията на подсъдимия, като не приема, че същите
се опрвергават от заключението на съдебномедицинската експертиза относно броя и
механизма на нанесените удари. Счита за несъответен на експертизата изводът на съда, че
вещото лице е дал приоритетна възможност като механизъм на настъпване на тази вреда на
този, сочен от тъжителя. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли съда да върне делото за разглеждане от друг състав на съда поради
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Повереникът на частния тъжител – адв. К., счита, че първоинстанционният съд е
направил обстоен и пълен анализ на всички, събрани по делото доказателства. Добавя, че
твърденията за причинени на подсъдимия телесни увреждания са се появили едва в средата
на процеса пред първата инстанция, като намира за логично същите да не са били предмет
на изследване при идването на полицейските служители. Моля съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди изцяло присъдата на СРС като правилна, обоснова и
постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и за присъждане на
направените пред въззивния съд разноски.
Подсъдимият Т., в лична защита, поддържа казаното от защитника си, твърдейки, че е
невинен и самият той е жертва на побой. В предоставеното му право на последна дума
повтаря, че е невиновен, както и че самият той е застанал срещу някаква несправедливост,
подавайки сигнал в енергото.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства: обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите И.Ч. Ч.а, Г.В.Л., М.И.И., М.К.Т., И.С.А.-З., К.Т.К.,
В.К.З., П.Д.К. и А.М.У.; съдебно-медицинско удостоверение № 416.11/2017 г., медицинско
направление, изх. № 20680/03.11.2017 г., 2 бр. болнични листове, уведомление по чл.50 от
НПК, издадено от СРП, удостоверение за постоянен адрес, копие от епикриза от Отделение
Урология към MBAJI „Доверие", резултати от хистопатологично изследване, решение на
специализирана комисия по специалност, писмен отговор от Дирекция „Национална система
112" - МВР, писмен отговор от 06 РУ - СДВР, вх.№1040222/12.06.2019г. по описа на СРС с
приложения към него - копия на протокол за доброволно предаване от 03.11.2017г., писмен
отговор от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", вх.№1038712/06.06.2019г. с приложения към него -
копие на амбулаторна книга и копие на лист за преглед на пациент, писмен отговор от 06 РУ
- СДВР, вх.№1040580/13.060.2019г. по описа на СРС, копие на докладна записка, писмен
отговор от 06 РУ - СДВР, с вх.№1054670/16.08.2019г. по описа на СРС, отговор от УМБАЛ
„Александровска" ЕАД - Клиника по съдебна медицина и деонтология, с приложение -
съдебно-медицинско удостоверение №326.11/2017г. и копие от амбулаторна книга, писмен
отговор от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", с вх.№1074498/19.11.2019г. по описа на СРС,
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, съдебно¬медицинско
удостоверение №1143/2011г., копие на номер на билет за гише в ЧЕЗ София Юг; справката
за съдимост за подсъдимия с бюлетин към нея, оптичен диск, съдържащ записи от системата
на Дирекция „Национална система 12" - МВР, оптичен диск, съдържащ резултати от
образни изследвания, изготвени по повод приема и лечението на Ч., проведено в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов"; заключенията на приетите ДНК експертиза - Протокол № 19/ДНК-570,
дактилоскопна експертиза - протокол №19/ДКТ - 231, аудио-техническа експертиза -
протокол № 200-Ф/2019г., съдебно-медицински експертизи по писмени данни относно Ч.Ч.
и М.Т. и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на М.Т..
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният
2
съд приема за установена следната фактическа обстановка, без съществени изменения
спрямо приетата от първата инстанция:
Подсъдимият М. Н. ТР. е роден на **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, с ЕГН **********. Към 03.11.2017 г. той бил с чисто съдебно минало, не бил
освобождаван и от наказателна отговорност. Подсъдимият бил със средно образование, а
като семеен статус бил вдовец. Той бил пенсионер, но полагал труд като охранител към
„Г."ЕООД. Постоянният и настоящият му адрес се намирали в гр. София, кв. "Княжево", ул.
„****, ет.1, ап.4.
Към 2017 г. частният тъжител Ч. ИВ. Ч. също притежавал жилище в сградата,
разположена на адрес: гр. София, ул. „****, ап.5, разположено на първа етажна площадка и
в съседство с това на подсъдимия, което обитавал съвместно със своята приятелка - свид.
К.Т.К..
Частният тъжител се ползвал с добро име сред своите съседи, с които поддържал
коректни отношения. Между подсъдимия и някои от съкооператорите обаче от дълго време
съществували разногласия по повод битови въпроси, включително оплаквания от
нарушаване на тишината и пр. Във връзка с подобни обстоятелства, включително
възникнали физически съприкосновения между домоуправителя свид. В.К.З. и подсъдимия
през 2011 г., бил подаден сигнал и до правоохранителните органи.
Общуването между подсъдимия и частния тъжител било спорадично и в него
отсъствали конфликти. Т. обаче таял негативизъм към Ч., тъй като го подозирал в
неправомерна манипулация върху електромерите, монтирани в общото табло в сградата.
Тези свои съмнения подсъдимият споделял дори пред други съкооператори, сред тях и
домоуправителят свид. Захариев, който ги предавал на частния тъжител. Често подсъдимият
позвънявал в дома на пострадалия в негово отсъствие, като в разговори с приятелката му -
свид. К., се оплаквал от шумове, издавани от батерията на душ в банята, които смущавали
спокойствието му вечер.
На 03.11.2017 г., следобед, частният тъжител и свид. К. К. се прибирали от работа.
Пред входа на кооперацията те се срещнали със свидетелите В.З. и съпругата му И.С.А.-З.,
които уведомили Ч. за поредните заявени пред тях обвинения от Т. към пострадалия за
извършени от последния интервенции върху електрическото табло на блока. Тази
информация провокирала Ч. да потърси контакт със своя съсед, за да изиска обяснение за
негативните сведения, които разпространява, както и да го предупреди да не притеснява
приятелката му в негово отсъствие. Когато заедно с К. се изкачили до етажната площадка
пред дома си, пострадалият позвънил на входната врата на Т., с намерение да проведе
разговор с него. Подсъдимият не отворил, поради което съседите му влезли в своя
апартамент.
Около 17:30 часа, на 03.11.2017 г. пострадалият приготвял вечеря в кухнята на дома
си. По същото време свид. К. водела телефонен разговор в съседното холно помещение. В
този момент някой позвънил на звънеца на входната врата. Пострадалият и свид. К. се
отправили едновременно към антрето. Виждайки, че приятелят й се е отзовал, свид. К.
продължила разговора си, като се обърнала с гръб към него и пристъпила във
всекидневната. Когато Ч. отворил входната врата, му направило впечатление, че
осветлението на етажната площадка не е активирано. В този момент от тъмното пред него
застанал подсъдимият Т., държейки в ръката си метален предмет, тип щанга за автомобилни
гуми, с който внезапно замахнал към частния тъжител и го ударил по главата, в лявата челна
изпъкналост. От съприкосновението пострадалият почувствал замайване и силна болка в
областта, в която бил съсредоточен ударът, откъдето започнала да тече кръв, изцапала
лицето му. Едновременно с това той възкликнал с висок тон към своя съсед с думите „К‘во
направи, бе човек?!". След първоначалното стъписване пострадалият забелязал, че Т. отново
замахва, което го провокирало да се отбранява. В опита си да отнеме металния предмет, Ч.
нанесъл няколко юмручни удари, попаднали в областта на лицето и гърдите на подсъдимия,
с които успял да го избута назад и да издръпа вещта от ръцете му.
3
Създалият се от ситуацията шум и изпуснатата реплика привлекли вниманието на
свид. К., която прекъснала водения телефонен разговор и излязла бързо в коридора. Когато
видяла кръвта, стичаща се от главата на приятеля си, тя се развълнувала и погледнала към
подсъдимия, който в този момент стоял на площадката пред апартамента и говорел нещо
неразбираемо. Започнала да отправя към него упреци, дърпайки мъжа си към вътрешността
на жилището.
Виковете по повод съприкосновението между двамата мъже били възприети и от
свидетелите В. и И.З., живущи на горната етажна площадка, които веднага се отправили към
апартамента на частния тъжител. Достигайки до първия етаж, те забелязали как
подсъдимият се навел, взел празен стъклен буркан и го хвърлил в посока апартамента на
своя опонент Ч., след което се отдръпнал към жилището си. Свид. З. различила кръвта върху
лицето на пострадалия, течаща от раната на главата му. От разказа на Ч. разбрала и
причината за получената травма. По този повод се свързала от телефонния му апарат със
спешната телефонна линия на Дирекция „Национална система 112", откъдето потърсила
съдействие.
По повод подадения сигнал на адреса бил изпратен полицейски екип в състав
сидетелите Г.В.Л. и М.К.Т., които след като установили самоличността на частния тъжител
и подсъдимия, възприели разказа на частния тъжител за хронологията на събитията. Бил
извикан и екип към дежурната оперативна група към 06 РУ - СДВР, в състава на който били
включени свидетелите М.И.И. и П.Д.К., на които Ч. предал отнетата от подсъдимия метална
щанга.
Кратко време след полицейските служители на адреса пристигнали дъщерята на
частния тъжител - свид. И.Ч. Ч.а, междувременно извикана от свид. К. и дъщерята на
подсъдимия - свид. А.М.У., уведомена за събитията от последния.
Свид. Ч.а узнала подробности за нападението върху своя баща и неговия автор от
разказа на Ч. и приятелката му. От своя страна, подсъдимият по настояване на своята
дъщеря се прибрал в дома си, където й разказал своята версия за случилото се, представяйки
частния тъжител като нападател, който без мотив влязъл в жилището му и го нападнал с
юмручни удари.
След оттеглянето на полицейския екип от адреса, свид. И.Ч.а съпроводила своя баща
до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". В болничното заведение Ч. бил прегледан в спешен кабинет,
била му извършена и рентгенография. Констатирана била разкъсно-контузна рана в лявата
челна област на главата, която била манипулирана и била положена превръзка. По повод
виталните усещания за замайване на пострадалия бил издаден от личния лекар и болничен
лист с предписание за 10-дневен домашен престой.
Подсъдимият също се оплаквал от лека болка в областта на долната челюст, но свид.
У. преценила, че състоянието му не налага спешна медицинска намеса, поради което не го
съпроводила до медицинско заведение. На следващия ден Т. сам посетил Катедра по
съдебна медицина и деонтология към Медицински университет, където бил освидетелстван,
а различените върху лицето и гърдите му травми били описани в съдебно - медицинско
удостоверение №326.11/2017г. В последното прегледалият го съдебен медик отразил отток и
кръвонасядане в дясна скулно-слепоочна област, подкожен хематом на лявата буза, в
областта, надлежаща на тялото на долната челюст, както и бледо синкаво кръвонасядане от
ляво в средната мишнична линия. За произхода им споделил, че са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на човешкото
тяло.
Пострадалият посетил КСМД към МИ на 05.11.2017г., доколкото предния ден не се
чувствал добре, като му било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 416.11/2017, в
което били отразени особеностите на констатираната и вече обработена в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов" травма на главата.
По повод подадения до органите на МВР сигнал за извършеното посегателство
срещу телесната неприкосновеност на Ч. на 03.11.2017 г. пристигналият на място екип към
4
дежурната част на 06 РУ - СДВР образувал в условията на неотложност по чл.212, ал.2 от
НПК досъдебно производство. Същото било заведено като прокурорска преписка №
45825/2017 г. по описа СРП и приключило с мотив, че деянието, за което се съдържали
данни, консумирало състав на престъпление от частен характер. По повод получено от Ч.
уведомление от СРП от дата 12.01.2018 г., издадено на основание чл.50 от НПК, на
14.02.2018 г. била подадена и тъжбата, инициирала настоящото производство пред СРС.
От заключението на приетата в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидент на инкриминираната дата на
частния тъжител е причинена лицева травма, изразяваща се в контузия, оток и разкъсно-
контузна рана на челото в ляво, покриваща характеристиките на медикобиологичния
признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота", като и че нараняването
отговарят същата да е получена от удар с предмети от типа „метална щанга“, каквито са
данните по делото.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни при
подсъдимото лице М.Т. се установяват следните наранявания: „кръвонасядане и оток на
дясната скулно-слепоочна област, подкожен хематом с надлежащо кръвонасядане на лявата
буза в областта на тялото на долната челюст и кръвонасядане на гърдите отляво по средна
мишнична личия, които поотделно и в съвкупност са реализирали медико-биологичния
признак „Болка и страдание". Същите отговарят а са получени по механизъм на три отделни
удара с ръце, свити в юмрук, в лицето и гърдите, с давност, отговаряща на времето на
инцидента с частния тъжител.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен
начин извършването на деянията, авторството, механизма на осъществяването им,
субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било
извършено. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на
доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез
тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Противно на възраженията на защитника, въззиният съд
счита, че не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и
проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. В тази връзка е необходимо да
се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват /р. 372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на свидетелите К. К., Ива З.,
И.Ч.а и М.Т., които са последователни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, като възпроизвеждат наблюденията на тези
свидетели спрямо индивидуалните им възможности за възприятие на фактите от
обективната действителност. Както е посочил и районния съд, независимо от отношенията
на преобладаващата част от тях със страните, не се открива тенденция към преувеличаване
или затаяване на определени обстоятелства, поради което настоящият състав също им се
довери за обстоятелствата, свързани с характеристиките на деянието, неговите време и
място, както и за и механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Ч..
Основателно, поради несъответствията им с останалите гласни доказателствени средства
показанията на свидетеля В.З.а не са приети за достоверни в частта относно наличието на
преки наблюдения върху инкриминираните действия на подсъдимия и са ценени единствено
в частите, съответстващи на кредитираните от съда доказателства.
Не би могъл да бъде споделен единствено доказателствения анализ на показанията на
свидетелката К. за това, че същата е дочула приглушен шум от удара, тъй като е нелогично
5
говорейки по телефона в съседната стая да успее да възприеме шума от съприкосновението
на метален предмет с човешкото тяло. Независимо от това, се установи, че ситуацията
между подсъдимия и частия тъжител се е развила много бързо, че веднага след удара Ч. е
извикал към нападателя си и е предприел действия да се защити, поради което е по-вероятно
привлеклият вниманието на свидетелката звук да е бил шумът от съприкосновението с
околните предмети, а не конкретно от удара. Това различие обаче не разколебава изводите
на двете съдебни инстанции за достоверността на изложените от К. обстоятелства, касаещи
поведението на участниците в инцидента при появата , както и забелязаните по лицето на
тъжителя наранявания.
Правилно съдът е кредитирал назначените по делото експертизи, като обосновани,
компетентни и пълни, като ги е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение
относно релевантните по делото факти. Съществено значение за изводите относно
причинените на пострадалия увреждания, възможния механизъм на извършване на деянието
и причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат имат заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи.
Действително в експертизата на уврежданията на пострадалия и в разпита на вещото лице е
застъпено становище за еднаква степен на вероятност на двата механизма на настъпване на
телесното увреждане у пострадалия, а посочената от експерта най-висока степен на
вероятност се отнася единствено до това с коя част на предмета би могла да е причинена
травмата, поради което възраженията на защитата в тази наска се явяват частично
основателни. Въпреки това от съвкупния анализ на заключението с показанията на
разпитаните свидетели и изготвената СМЕ на подсъдимия може да се направи единствено
възможен извод за приетия от първата инстанция механизъм на причиняване на телесната
повреда, поради което не са налице основания да бъде споделена тезата за самонараняване.
При преценката на обясненията на подсъдимия, законосъобразно
първоинстанционният съд е отчел двойствената им природа на доказателствено средство и
на средство за защита. Настоящият състав, подобно на първостепенния, ги намира за
достоверни единствено в частта, касаеща причинените му увреждания, а в останалата част
ги прие като средство за реализация на правото му на защита поради тяхната схематичност,
тенденциозност и наличие на множество противоречия с останалия доказателствен
материал. Освен изложеното в мотивите за несъответствие на описания механизъм с
констатираните увреждания и непредприемането на мерки за защита, което изцяло се
споделя от контрилиращата инстанция, въззивният състав съобрази че твърденията на
подъдимия за нанесен му побой в собствения му апартамент се опровергават от
възприятията на свидетелите, които са категорични, че Т. и Ч. са се намирали на входа на
жилището на последния. Съмнения в тезата за предприета от подсъдимия самозащита внася
и заявеното от свидетелката У., в което се съдържа информация, че заедно с подсъдимия са
напасвали, че е взел щангата за кураж. Същевременно с оглед напредналата възраст на
подсъдимия и влошеното му здравословно състояние, при което е логично да има
отслабване на силата, този състав намира за напълно възможно нанесен от него удар да бъде
с достатъчно ниска кинетична енергия, която да съответства на тази, с която е причинена
травмата на пострадалия.
Основателно, поради дискредитирането на обясненията на подсъдимия, районният
съд не се е доверил и на показанията на свидетелката У., в частта, в която преразказват
възприетото от него за случая, което се споделя като становище и от въззивния съд.
Настоящият състав кредитира и представените по делото писмени доказателства,
които допринасят за изясняването на обективната истина. Тук е моментът да бъде
отбелязано, че видно от мотивите, при формиране на изводите си районният съд правилно е
ползвал показанията на полицейските служители, а не изготвените от тях в друго
производство докладни записки, поради което доводите на защитника, свързани с
обсъждането на последните са неоснователни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че от
събраните по делото доказателства може да бъде направен един несъмнен извод, че
6
подсъдимият М. Н. ТР. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи, че на 03.11.2017 г., около 17:30 часа, в гр.София,
кв. Княжево, ул. „****, на етажната площадка на ет.1, пред входната врата на ап.5,
подсъдимият нанесъл на пострадалия Ч. ИВ. Ч. удар с метален предмет - тип щанга за
автомобилни гуми, в областта на главата (лявата челна изпъкналост), вследствие на което му
е причинил следните травматични увреждания: контузия, оток и разкъсно-контузна рана на
челото вляво, реализирали медико-биологичния признак „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ - лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на
вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че нанася
удар с метален предмет в областта на главата на друго лице, предвиждал е неговите
общественоопасни последици – причиняване на телесно увреждане, и е искал тяхното
настъпване.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по отношение на М.Т. са налице кумулативните предпоставки
за прилагане на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“.
При определяне размера на наказанието „глоба“, резонно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени семейното положение на подсъдимия,
достигнатата от него пенсионна възраст, влошеното му здравословно състояние, липсата на
последващи противоправно прояви, причиненото от тъжителя на подсъдимия насрещно
увреждане, както и дългата продължителност на производството. Законосъобразно чистото
съдебно минало не е ценено като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото е една от материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл. 78а от НК.
Въззивният съд, подобно на първия, съобрази като отегчаващи отговорността
обстоятелства особеностите, свързани с начина на извършване на деянието – използваното
оръжие, нанасянето на удари в областта на главата, възможността деянието да стане
достояние на трети лица, както и продължителността на проявяваната агресия и
последвалото хвърляне на буркан във входа.
Поради това правилно СРС е определил наказанието „глоба“ в размер близък до
минималния, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 1600 лв. (хиляда и шестотинлева),
като настоящият състав приема, че този размер е необходим и достатъчен за реализиране на
наказателната превенция спрямо подсъдимия и в същото време ще бъде гаранция за
недопускане извършване на други подобни престъпни прояви.
Правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист. С оглед направеното в съдебно заседание искане и с оглед наличието на
представени доказателства за действително направени от частния тъжител разходи в
производството пред въззивната инстанция, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
на Ч.Ч. и сумата от 400 лв., представляваща направените от последния разходи за адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 11.01.2022 г.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран съдът на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.03.2021 г., постановена по НЧХД №
2903/2018 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. Н. ТР. да заплати на Ч. ИВ. Ч.
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8