Р Е Ш Е Н И Е
16.11.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – В.П. трети състав
На 15 (петнадесети) ноември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 17 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС. Към главните искове
е съединен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт.
В исковата си молба, уточнена и допълнена, С.А.Ш. и М.З.Й. твърдят, че са наследници на С.Г.А., б.ж. на кв. Кирково на гр. В. Преслав. През 1996 г., с Решение на Поземлена комисия гр. В. Преслав, на наследниците на същата било възстановено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива с площ 2501 кв.м, понастоящем поземлен имот с идентификатор 58222.673.2 по кадастралната карта на гр. В.П.. Ищцата Й. не била запозната със собствеността върху имота, до 2016 г., когато сключила с К.Н.“ договор за аренда. Малко по-късно, обаче, от кооперацията се свързали с нея и я уведомили, че не могат да обработват земята, тъй като имотът е обграден и се ползва от друго лице. Действително, Й. установила, че на 02.09.2016 г. ответникът М.А.С., който неправомерно завладял този имот, бил признат за собственик въз основа на изтекла давност върху същия имот. Ищците, в качеството си на наследници на Петров понастоящем били собственици на по 1/6 идеална част от имота. Сочат, че никога не са губили собствеността върху имота на наследодателя си, а ответниците неправомерно се позовали на изтекла придобивна давност. Понастоящем последните упражнявали без основание владение върху собствените на ищците идеални части от имота. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че всеки от ищците е собственик на по 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. В.П., област Шумен, представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.673.2 по кадастралната карта на населеното място, адрес на поземления имот: гр. В. Преслав, местност „Под село“, трета категория, с площ 2501 кв.м, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на всеки от ищците владението върху същата 1/6 идеална част от имота. Към главните искове е съединен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на охранителен акт – нотариален акт № 1, том 9, рег. № 3982, дело № 831/2016 г. на нотариус рег. № 592 на НК. Ищците претендират и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците подава отговор на исковата молба. Всеки от тях оспорва предявения ревандикационен иск. Не оспорват обстоятелствата, че процесната земеделска земя била възстановена на наследодателя на ищците. Излагат, обаче, че през 2005 г. бащата на ответника С. се свързал с наследниците на С. А. с цел закупуването на имота. Един от наследниците предоставил на бащата на ответника всички документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота, като последният платил уговорената между страните продажна цена, но до сключване на сделката пред нотариус не се стигнало. Още тогава, ответниците започнали да обработват процесния имот, засявайки го със земеделски култури. След изтичане на предвидения в закона давностен срок, през 2016 г. М.С. предприел действия и се снабдил с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка и понастоящем той и съпругата му се легитимирали като собственици на обсъждания имот. Молят, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Решение № 1-КИР от 18.12.1996 г. на Поземлена комисия гр. В.П. е, че на наследниците на С.Г.А., б.жител *** било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. В.П., кв. Кирково: посевна площ от 2,502 дка, трета категория, местност „Под село“, имот № 373002. Според скица на поземлен имот № 15-40694/01.02.2017 г., изд. от СГКК – Шумен, понастоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор 58222.673.2 по КК на гр. В.П., с адрес гр. В.П., обл. Шумен, местност „Под село“, с площ 2501 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята при неполивни условия – 3. Съдът констатира от удостоверения за наследници изх. №№ 2665 и 2698/20.07.2016 г., изд. от Община Шумен, че С.Г.А. починала на 15.05.1964 г., като оставила за наследници низходящите си А. Ш., Д. Ш. и А. Ш. А. Последният починал на 29.01.1973 г., като негови наследници по закон са С.А.Ш. и ***, която от своя страна починала на 23.12.2006 г. и оставила като свой законен наследник М.З.Й.. Видно от приложения договор за наем на земеделски земи от 23.11.2000 г. е, че М.М.предоставила на К.Н.“ гр. В.П. описания недвижим имот за ползване за срок от две стопански години. По делото е представено и допълнително споразумение към договор за наем от 23.11.2002 г. от 15.05.2003 г., сключено между същите страни относно същия имот, като продължили срока на договора до 01.10.2008 г. В приложената служебна бележка от 18.06.2020 г., изд. от К.Н.“ се сочи, че М.М.получила рента за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Съдът констатира от договор за аренда на земеделска земя от 04.10.2016 г., дв.вх. рег. № 3503/05.10.2016 г. на СВ – В. Преслав, че М.З.Й. и Кооперацията сключили договор за аренда на процесниата земеделска земя. С писмо изх. № 19/10.10.2016 г. на К.Н.“ гр. В. Преслав, арендаторът уведомил ищцата, че имота, предмет на договора е ограден от трето лице, поради което е налице неизпълнение на задълженията на Й.. Видно от удостоверение изх. № ГРС-34-004/01.02.2017 г., изд. от Община Шумен е, че М.А.С. и Ф.А.С. са съпрузи. От приложеното нотариално дело № 831/2016 г. на Нотариус рег. № 592 на НК се установява, че на 02.09.2016 г., по молба на М.А.С. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът издал постановление, по силата на което молителят бил признат за собственик въз основа на давностно владение на процесния недвижим имот. Въз основа на постановлението е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 1, том IХ, рег. № 3982, дело № 831/2016 г. на цитирания нотариус.
По делото, ответниците представят в оригинали следните писмени документи: удостоверение за наследници на С.Г.А. № 886/25.03.2005 г., протокол № 113/16.03.1993 г. на ПК – В. Преслав, удостоверение изх. № 11/04.01.2005 г., изд. от ОСЗГ гр. В. Преслав и копия на Решение № 1-КИР от 18.12.1996 г. на Поземлена комисия гр. В.П. и скица № К00094/04.01.2005 г., удостоверяващи правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът С.Ш. заявява, че узнал за съществуването на процесния имот от бащата на М.С., като никога не е получавал арендно плащане за него.
Разпитаният в съдебно заседание в качеството му на свидетел Й.Й. излага, че е председател на К.Н.“ гр. В. Преслав. Кооперацията сключвала договори за аренда с един от наследниците на С. А. и въз основа на същите обработвала процесния имот до 2006 г., когато била прибрана реколтата. Впоследствие било установено, че земята, заедно със съседен имот, за който бащата на ответника сключил договор за замяна били заградени от С. и оттогава той ползвал имота. Свидетелят излага, че за последен път арендно плащане било получено през 2004 г., като за 2005 г. и 2006 г. не се явило лице, за да го получи.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. Ю., А. С. (в родство от четвърта степен по съребрена линия с ответниците) и М. Ч. излагат, че ответникът притежава недвижим имот, представляващ земеделска земя, намиращ се в близост до кв. Кирково. Площта на същия била около 4-5 дка, като бил ограден през 2005-2006 г. Първоначално, С. засял едната част от имота с люцерна, а другата – с пипер, а впоследствие – с малини. През цялото време оттогава до настоящия момент Салиеви обработвали имота.
По делото, като свидетел е разпитан А.М.(баща на ответника С.), който сочи, че през 2005 г. предприел действия от името на сина си за закупуване на процесния имот. Той бил собственост на наследниците на С. А. и за целта се свързал с ищеца Ш.. Двамата посетили редица институции, за да се снабдят с нужните документи, удостоверяващи правото на собственост. Ответникът не успял да сключи договор за продажба, тъй като останалите наследници живели в други области, но преговарял с възрастна жена, която притежавала документите и която получавала арендни плащания. Двамата сключили устен договор за продажба, като М.С. платил изцяло продажната цена, която възлизала на 400-450 лева. На следващата година, свидетелят придобил чрез договор за замяна правото на собственост върху съседен на процесния имот и така обединения имот бил ограден с ограда от ответниците. След това, цялото разширено семейство на С. започнало да обработва земята, като последователно били засети различни земеделски култури, а впоследствие – трайни, малинови насаждения. Оттогава и досега, ответниците ползвали необезпокоявано процесния недвижим имот.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-агротехническа експертиза, за периода 2005-2006 г. имотът е бил обработван от К.Н.“ гр. В. Преслав – като угар, а на 13.03.2017 г. е очертан за субсидия и прецизиран като маслодайна култура (слънчоглед). Основание за ползване е сключения договор за наем с М.М.от 23.11.2000 г. и анекс от 15.05.2003 г. За стопанската 2005-2006 г. на последната била изплатена рента, но за следващите стопански години – не, поради ограждането му от ответника.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза, почеркът, с който е положен подписа за „Наемодател“ в договор за наем от 23.11.2000 г. принадлежи на ***. Вещото лице заключава, че подписът, положен за „Наемодател“ в допълнително споразумение към договор за наем от 15.05.2003 г. не е положен от М.М..
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността, в частност – автентичността на договор за наем на земеделски земи от 23.11.2000 г., сключен между *** и К.Н.“ гр. В. Преслав на допълнително споразумение към договор за наем от 23.11.2002 г., от 15.05.2003 г., сключен между същите страни.
Ответниците оспорват автентичността на всеки от
документите, като твърдят, че не са подписани от М.М..
При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК,
настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична
експертиза. Оценявайки, на осн. чл. 202 от ГПК заключението по тази експертиза, съдът
го възприема изцяло. Тоест, установи се по делото, че първият от обсъжданите документи
действително материализира изявлението на лицето, посочено като негов автор.
Материализираното в допълнителното споразумение от 15.05.2003 г. изявление,
обаче, не е било направено от лицето, посочено като негов издател – М.М.Ето защо, следва да бъде признато, че този документ е
неистински (неавтентичен) и да бъде изключен от доказателствата по делото. По
отношение на договора за наем от 23.11.2000 г. оспорването следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Относно претенциите
с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без основание.
Досежно
обекта на ревандикация:
Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.673.2 по КК на гр. В.П., с адрес гр. В.П., обл. Шумен, местност „Под село“, с площ 2501 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята при неполивни условия – 3.
По първата, посочена по-горе предпоставка
по чл. 108 от Закона за собствеността:
Доказа се по
делото, че на общия наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено
правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ земеделска земя, находящ се в землището
на гр. В.П., обл. Шумен. Същото е извършено с решение
на Поземлена комисия (ОСЗ) гр. В. Преслав. С постановяване на решението на ПК
за възстановяване на земеделски земи, то е произвело конститутивното
действие, присъщо на този вид решения. Именно цитираното решение, постановено
през 1996 г. от ПК гр. В. Преслав е възпроизвело правното действие на
окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно
индивидуализиран по местоположение, площ и съседи недвижим имот и е
представлявало годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на
собственика на земеделски имот отпреди образуването на ТКЗС, към момента на
възстановяване на собствеността.
За да обосноват правото си на собственост върху обсъждания недвижим имот, възразявайки срещу наличието на първата предпоставка, необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в
упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху
вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля
трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече
от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията на всички разпитани свидетели, които са последователни, конкретни и безпротиворечиви, се установи, че през 2006 г. ответниците са владели процесния имот, по начина, указан по-горе. Съдът намира за доказано, че през 2005 г. М.С. сключил неформален договор за продажба на процесния имот с един от съсобствениците на същия – М.М.. Именно последната сключвала договори за аренда с предмет – обсъждания имот, държала документите, удостоверяващи правото на собственост върху същия и организирала всички действия, свързани със стопанисването му. Допълнително указания в полза на извода за наличие на сключен устен договор за продажба е обстоятелството, че ответниците разполагат към датата на депозиране на исковата молба с оригинали на документите, удостоверяващи правото на собственост върху имота. Освен това, в обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът Ш. потвърждава, че узнал за участието си в съсобствеността върху имота от свид. А.М.– баща на ответника. В подкрепа на горното са и показанията на свид. Й.Й. – председател на К.Н.“ гр. В. Преслав, който сочи, че кооперацията обработвала имота до края на 2005 г., след което същият бил ограден от ответниците. Тоест, чрез сключения договор за продажба, макар и недействителен поради липса на форма, ответниците започнали да владеят обсъждания недвижим имот.
Тоест, в случая налице обективния и субективния признак на владението. Тъй като владението е осъществявано и фактическия му състав е завършен по време на брака между М.С. и Ф.С. (обстоятелство, за което не е налице спор), то придобития по този начин недвижим имот представлява съпружеска имуществена общност.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС, като позоваването не е елемент от този фактически състав. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещно право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. В случая, този срок е изтекъл още през 2016 г., когато М. С. предприел действия за снабдяване с нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието на първата предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че ищците са собственици на идеални части от процесния недвижим имот.
Поради това, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за успешното доказване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват
неоснователни, поради което следва
да бъдат отхвърлени.
Предмет на предявения ревандикационен
иск е засегнатото право на собственост на ищците, като при уважаването му,
законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица
и отменяването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с
който се засяга това право. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че не са опровергани констатациите в издадения
констативен нотариален акт № 1, том IХ, рег. № 3982, дело № 831/2016 г. на
нотариус рег. № 592 на НК, с който е
признато право на собственост на М.С. върху процесния
имот. Ето защо, претенцията за отмяната му следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски по делото в размер на 810,00 лева.
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. В. Преслав.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
документът – допълнително споразумение към договор за наем от 23.11.2002 г., от
15.05.2003 г., сключено между *** с ЕГН ********** и К.Н.“ гр. В. Преслав, Е
НЕИСТИНСКИ (НЕАВТЕНТИЧЕН) и ИЗКЛЮЧВА същия от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на
истинността (автентичността) на договор за наем от 23.11.2000 г., сключен между
*** с ЕГН ********** и К.Н.“ гр. В. Преслав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Ш. с ЕГН **********,*** и М.З.Й. с ЕГН **********,***, двамата със съдебен адресат – адв. Г.Б. *** срещу М.А.С. с ЕГН ********** и Ф.А.С. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. С.Б. ***, искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Ш. е собственик на 1/6 идеална част и М.Й. – на 1/3 идеална част от недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с с идентификатор 58222.673.2 по кадастралната карта и регистри на гр. В.П., с адрес гр. В.П., обл. Шумен, местност „Под село“, с площ 2501 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята при неполивни условия – 3, съседи: 58222.497.370, 58222.673.4, 58222.673.3, 58222.673.1 и за осъждане на М.А.С. и Ф.А.С. за предаване на владението върху тези идеални части от имотите като владяни без основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.А.Ш. и М.З.Й. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 1, том IХ, рег. № 3982, дело № 831/2016 г. на нотариус рег. № 592 на НК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С.А.Ш. и М.З.Й. да заплатят на М.А.С. и Ф.А.С. направените разноски по делото в размер на 810,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. В.П. по вписаната искова молба.
Решението, в частта му, имаща характер на определение за прекратяване на производството по чл. 193, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд – Шумен.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: