Решение по адм. дело №1924/2024 на Административен съд - Пловдив

"МИЗ" ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя И. [населено място], с пълномощник адв. Д. Г. обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 76 от 02.07.2024г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - [населено място], с който на оспорващото дружество е установено публично задължение – дължими такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31520041/02.06.2008г., продължено и изменено с Решение № РР-1973/30.06.2014г., последно продължено с Решение № РР-3704/26.11.2019г., за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г. : 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 15 834,19лв. и законна лихва за забава от 16.02.2021г. до 02.07.2024г. в размер на 6 095,52лв., както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на акта; 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 18 348,63лв. и законна лихва за забава от 16.02.2022г. до 02.07.2024г. в размер на 5 202,98лв., както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на акта; 01.01.2022г. – 31.12.2022г. в размер на 18 348,63лв. и законна лихва за забава от 16.02.2023г. до 02.07.2024г. в размер на 3 309,23лв., както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на акта /общо 52 531,45лв. главница и законна лихва за периода на забава до 02.07.2024г. в общ размер 14 607, 73лв., както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на акта/.

- Жалбоподателят счита АУПДВ за материално и процесуално незаконосъобразен. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила в АПК, ДОПК и Закона за водите /ЗВ/, които са самостоятелни основания за отмяна на акта, тъй като административният орган не е изяснил в пълен обем фактическата обстановка. Поддържа, че дружеството не дължи установените с АУПДВ задължения изцяло. В АУПДВ не са посочени : количеството иззети и ползвани води; начин по който задълженията са изчислени и въз основа на какви доказателства, както и алгоритъм, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Заявено е, че през конкретния период е започнала короновирусната епидемия, икономическите последици от която са били непредвидими и са били налице форсмажорни обстоятелства – непреодолима сила. Работата на обекта е била спряна и реално водоползване към онзи момент не е имало или ако е имало, служителите на басейнова дирекция биха могли да го проверят чрез поставените за целта монтирани разходомерни устройства. Твърди се, че дружеството не е ползвало посочения в акта разрешен воден обем, с оглед на което не е реализирало правата си по разрешението за водовземане, поради което не дължи заплащане на посочената сума и дори ако се приеме, че е потребило водно количество – да бъде определен конкретен размер на задължението. С арг. от чл.195б ал.2 ЗВ, е посочено, че АУПДВ е издаден въз основа на констативен протокол и не е била изискана и проверена извадка от регистъра за контролната дейност, както и показанията на разходомерните устройства. Устройствата не са били отчетени. С позоваване на чл.194б ал.1 ЗВ се твърди, че всяка година дружеството е предоставяло информация за изчисляване на дължимата такса. Количествата в справките, представени на административния орган не са идентични със стойностите в АУПДВ. В случая количеството е било измервано и е воден отчет за ползваното количество вода, като е информирана басейновата дирекция.

Посочено е, че за неизпълнение на задължението за представяне на информация за изчисляване на дължимата такса съгласно чл.194б ал.1 ЗВ, на дружеството е издадено наказателно постановление № 88/16.09.2022г. за налагане на имуществена санкция в размер на 150лв. В тази вр. се счита, че с издаване на оспорения АУПДВ жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нещо.

Във вр. с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ ЗВ, наредбата по чл.117а и чл.194а ал.1 ЗВ, се счита, че в АУПДВ не е посочено как е формирана дължимата такса за водовземане от подземни води за процесния период, вкл. съобразена ли е с експлоатационния дебит на тръбни кладенци, от които се водовзема и към момента на проверката – какво е максималното водно количество на водовземане. Поискана е отмяна на АУПДВ.

В ход по същество адв. Г. поддържа незаконосъобразност на АУПДВ с искане за отмяната му. Поискано е да бъде съобразена ССч.Е във втори вариант. Заявен е, че безспорно декларации не са подавани, но за периода е нямало работници поради „Ковид“ ситуацията. Не са претендирани за присъждане съдебни разноски.

- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - [населено място], чрез процесуален представител Т. Д. /с юридическа правоспособност/, оспорва жалбата. В писмено становище на административния орган /л.73 и сл./ се поддържа законосъобразност на АУПДВ : МИЗ ООД не е изпълнило задължението си за представяне на информация за изчисляване и плащане на дължимата такса по образец, съгласно чл.194б ал.1 ЗВ, за периоди 01.01.2020г.-31.12.2020г., 01.01.2021г.-31.12.2021г. и 01.01.2022г.-31.12.2022г., по разрешително № 31520041/02.06.2008г. За извършените нарушения са издадени наказателни постановления /НП/ с №№ 88/16.09.2022г. – платено и влязло в сила на 20.10.2022г. и 86/28.06.2023г. Описани са документирани действия по връчване на КП № ПВ3-261/21.11.2023г., съдържащи се в преписката по издаване на оспорения АУПДВ.

В ход по същество е поискано жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е, че в случая е безспорно неподаването на декларации, поради което таксата е изчислена по разрешеното годишно водно количество. Счита се, че административният орган не дължи изследване на причините за неподаване на декларации. Не е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище по същество е изложена фактическата установеност в административното производство и се твърди, че когато няма подадени декларации по чл.194б ЗВ, таксата се изчислява на база разрешен годишен обем съгласно правните основания в АУПДВ. По отношение поддържан от жалбоподателя спад в обема на работа за конкретния период поради Ковид и др. причини, е посочено, че това не освобождава титуляра на разрешителното за водовземане да спазва условията му. В случая не е инициирало производство по изменение на разрешителното от страна на жалбоподателя, което е могъл да осъществи при промяна в обема на дейността му. Поддържа се правилност на изчисленията на размера на задълженията, потвърдена и от ССч.Е. Относно констатациите в СТЕ се поддържат установените по делото действителни факти за трите водомера – същите не са в изправност, а дори да бяха – не е представена информация за иззето водно количество в БДИБР.

Окръжна прокуратура - Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата е подадена в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт /според известие за доставяне на л. 15 и съдържанието на уведомление - л.7, АУПДВ е връчен на 12.08.2024г.; жалбата е подадена чрез органа-издател с вх. номер от 26.08.2024г./.

1.1. Оспореният АУПДВ № 76/02.07.2024г. е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - [населено място], в съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ /“ Вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс.“/. Не е налице хипотеза на заместване по см. на Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС и авторство не е оспорено.

В хода на делото е представен трудов договор от 30.08.2022г. за назначаване на В. У. на длъжност – директор на БД ИБР – Пловдив /л.78/.

1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водовземане по Разрешително за водовземане /РВ/ № 31520041 от 02.06.2008г. /л.41 и сл./, продължено и изменено с Решение № РР-1973/30.06.2014г. /л.35 и сл./, последно продължено с Решение № РР-3704/26.11.2019г. /л.32 и сл./ е регламентирано със ЗВ.

Според разрешителното от 2008г. : Задължение за заплащане на такса - „Заплащането на ползваните обеми се извършва по Тарифата за таксите, съгласно чл.194 от закона за водите“; Условия на водовземането : изисквания към титуляра на разрешителното – т.6 „Да заплаща такса за водовземане, т.6.1. – за използваните водни количества за разрешените цели на водовземане /л.43 – други цели /хигиенизиране на външни вътрешни площадки; охлаждане; животновъдство/; 6.2. – добитите водни количества по тарифата за други цели, в случай, че не монтира водомери за разделно измерване на използваните за различните цели водни количества; 6.3. – за разрешените водни количества, в случаите, в които не са монтирани изправни и отговарящи на нормативните изисквания водомерни устройства; Такса за водовземане /л.46/ - „В случай, че бъде установена неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен – от последната проверка на БДИБР, до момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Таксата е годишна е се внася от титуляра на разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година и в платежния документ за вписва задължителен текст /л.46/.

С Решението от 30.06.2014г. за изменение и продължаване срока на действие на РВ от 2008г. е внесена промяна в частта „Такса за водоползване“ /т.2.7, л.38/ - титулярът на разрешителното заплаща такса за правото на водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане, съгласно разрешителното от 2014г. и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г. Ежегодно, към 31 януари на следващата година, титулярът на разрешителното представя в БДИБР – Пловдив информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите. Ежегодно, към 31.03. на следващата година се внася определената такса, след потвърждаването й с писмо от Директора на БДИБР-Пловдив. При немонтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните водни количества за цели, за които се дължат такси в различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водоползване, а при повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане, се вземат разрешените в разрешителното количества.

С Решение от 26.11.2019г. е продължен срока на разрешителното от 2008г., продължено и изменено с решението от 2014г. и са внесени промени /л.33 и сл./ : т.2, 2.1 – частта „Цел или цели на ползване на водата“ придобива следното съдържание – „Водоснабдяване за други цели и водоснабдяване за животновъдство“; 2.2. частта „Разпределение на годишния обем за различните цели на ползване на водата“ придобива – „годишна – За други цели /хигиенизиране на вътрешни и външни площадки/ – до 1460 куб.м. и за животновъдство – 66 430 куб.м.; т.2.3 – добавена е нова графа „Разрешен минимален годишен воден обем“ – Qмин. = 67890 куб.м./г.; 2.4 частта Такса за водоползване придобива съдържание от шест точки – л.34. В т.1 от 2.4 е посочено, че титулярът на разрешителното заплаща такса за правото на водовземане, определена на базата на ползвания обем вода и целите на водовземане съгласно разрешителното от 2019г. и определена в тарифата на МС по чл.194 ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Според т.2 от 2.4 – Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното определя и декларира в БДИБР дължимата такса съгласно чл.194б ЗВ, а съгласно т.3 от 2.4 – Ежегодно до 15 февруари на следващата година внася задължението по декларацията. Според т.4 от 2.4 – В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества.

1.3. Правни основания на АУПДВ : чл.166 ДОПК във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195б ал.1 ЗВ, въз основа на документите по чл.195б ал.2 ЗВ /“Актът по ал. 1 се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.“/ вр. чл.194 ал.1 т.1 б.”б” /подземни води/ и ал.6 /“Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.“/ вр. чл.195в ал.1 ЗВ /“Невнесените в срок такси по закона се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“/; чл.1 ал.1 т.1 б.“б“ /подземни води/, чл.3 ал.1 /“Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.“/, чл.7 ал.2 /“В случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното за водовземане или за заустване, или за отвеждане количества.“/, чл.11 ал.1 /“Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула:Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м.“/, посредством чл.12 ал.2 т.9 /“(2) Единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя съгласно следната таблица:

№ по ред	Цел на ползване на отнетата вода	Единичен размер на таксата – Е (в лв./куб. м) в сила от:
		1.01.2017 г.	1.01.2019 г.	1.01.2021 г.
9.	Водоснабдяване за други цели	0,197	0,233	0,270

от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. в ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. - относима и действаща към отчетен период от АУПДВ – 2020г., 2021г. и 2022г.

С изменението на чл. 194 ал. 6 на ЗВ от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Тарифата урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси, т.е. установява размера на дължимите такси.

1.4. Данни от преписката във вр. с фактическите основания в АУПДВ :

С разрешително № 31520041/02.06.2008г., продължено и изменено с Решение № РР-1973/30.06.2014г., последно продължено с Решение № РР-3704/26.11.2019г., за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г. на жалбоподателя е предоставено право на водовземане от подземни води от два броя тръбни кладенеца /ТК/, разположени на територията на парцел № 037009, местност Чаирите, в землището на [населено място], община Садово, с разрешена цел – „водоснабдяване за други цели“ и годишен воден обем до 1 460 куб.м./год. и „за животновъдство“ – до 66 430 куб.м./год., за водоснабдяване на обект „Ферма за угояване на патки“, намираща се в същия имот. Крайният срок на разрешителното е 02.06.2024г.

В обстоятелствената част на АУПДВ е посочено, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. в БДИБР няма подадени декларации по чл.194б ал.1 ЗВ. Таксата е изчислена на основание чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ ЗВ, на база разрешени водни количества годишно, съгласно цитираните по-горе разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. в ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. Отразено е задължението на титуляра на разрешителното за заплащане на такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземането и е вписано, че предвид нормата на чл.194 ал.6 ЗВ, Тарифата на МС към момента на формиране на таксата е Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. в ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.

При служебна документална проверка от експерти на БДИБР, осъществена на 21.11.2023г., фактическата установеност при която е обективирана в констативен протокол /КП/ № ПВ3-261/21.11.2023г. вр. с дължими такси по разрешителното, е констатирано посоченото по-горе : за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. в БДИБР няма подадени декларации по чл.194б ал.1 ЗВ /л.27, 28/. В КП № ПВ3-261/21.11.2023г. е посочено още, че жалбоподателят не е изпълнил и задълженията за представяне на доклад по чл.48 ал.1 т.12 ЗВ и специализирана тетрадка дневник за отнетите водни количества за периода 01.01.2020г. – 31.12.2022г. КП съдържа механизмът за изчисление на задълженията за всеки годишен период – формула, цифрови данни и резултат. КП № ПВ3-261/21.11.2023г., покана за доброволно изпълнение с уведомление за започване на производство по установяване на задължението /л.24-26/ са предявени на титуляра на разрешителното с писмо изх. номер ПО-02-696/06.12.2023г. /. Преписката съдържа доказателства за съобщаване по реда на чл.18а ал.9 и ал.10 АПК /л.19 и сл./ и бяха представени допълнителни данни в съдебното производство /л.53 - 57/.

Обстоятелствената част на АУПДВ съдържа текстове от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на производството по издаване на АУПДВ, вкл. са отразени данните от преписката относно два неуспешни опита за връчване на поканата и уведомлението на адреса, посочен за седалище и адрес на управление в ТР /л.11, втори абзац; л.29, 30/. По отношение връчване на поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на административното производство, ведно с КП / 21.11.2023г. са изпълнени задълженията, произтичащи от чл.18а ал.9 и ал.10 АПК /л.19-23/. В изпълнение на указания по доказателствата, ответникът представи и са приети в допълнение на преписката /л.52 и сл./ - извадка от интернет – страницата на БДИБР /л.56, 57/ и констативен протокол № ПВ3-33/07.03.2024г., по отношение съобщението от 11.04.2024г. – л.19 и за свалянето му на 29.04.2024г., както и относно съобщението от 15.02.2024г. /л.22, 23/ - залепено на вратата на адреса, посочен за седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, документирано в КП от 07.03.2024г. /л.55/.

Към дата на издаване на оспорения АУПДВ оспорващото дружество не е внасяло суми за заплащане на дължимите такси за правото на водовземане по разрешителното от 2008г., продължено и изменено с решения от 2014г. и от 2019г., за периода 01.01.2020г. – 31.12.2022г.

Установеният размер на публичното задължение е посочен в АУПДВ, ведно с изчислението, което го формира за всеки от годишните периоди, при съобразяване общ годишен обем обем за двете цели /1 460 + 66 430 = 67 890/, единичния размер на таксата от тарифата – 01.01.2019г. – 0,233 лв./куб.м и 01.01.2021г. – 0,270 лв./куб.м. и посочената формула за изчисление в КП № ПВ3-261/21.11.2023г. съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата : Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м. За периода 2020г. съгласно чл.12 ал.2 от Тарифата за водовземане по разрешен годишен воден обем единичния размер на таксата е 0,233 лв./куб.м. /в КП е допусната техническа грешка – посочена е цифра 0,223 на л.27, но във формулата е вписана вярната цифра/, а за периода 2021г. и 2022г. – 0,270 лв./куб.м. Приложена е разпоредбата на чл.11 ал.2 от Тарифата : „При самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения) таксата за водовземане по ал. 1 се умножава с корекционен коефициент К1 = 1,001.“, тъй като съоръженията за водовземане са два тръбни кладенеца.

Предвид описаните данни задълженията са общо в размер на 52 531,45лв. главница и законна лихва за периода на забава до 02.07.2024г. в общ размер 14 607, 73лв., ведно със законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на акта.

2. В съдебното производство са приети две наказателни постановления /НП/ с №№ 88/16.09.2022г. – платено и влязло в сила на 20.10.2022г. и 86/28.06.2023г. /л.80 – 88/. Двете НП са издадени за нарушение на законоустановено задължение по чл.194б ал.1 ЗВ : „Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.“ – за период 01.01.2021г.-31.12.2021г. и 01.01.2022г.-31.12.2022г. /вторият период касае повторност на нарушението/.

- Неоснователно жалбоподателят твърди, че с издаване на оспорения АУПДВ жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нещо. Двете НП са издадени за установено административно нарушение – неизпълнение на задължение за деклариране на дължимата такса по см. на чл.194б ал.1 вр. чл.200 ал.1 т.4 ЗВ, вкл. при повторност. Налагането на имуществена санкция по реда на ЗАНН с влязло в сила НП не отрича регламентираното със закон установяване на задължението за такса по реда на ДОПК /чл. 195а, чл.195б ЗВ/. В ЗВ ясно са разграничени таксите от имуществените санкции и глобите, респект. задължението за заплащане на такса и задължението за декларирането й в определените срокове.

В тази вр. следва да бъде отбелязано, че вписаното в АУПДВ обстоятелство на отсъствие на подадени декларации по чл.194б ал.1 ЗВ е основание за изчисление размерите на дължимите такси по приложения от административния орган механизъм.

По делото са приети : Заповед № А-616/11.09.2018г. на П. на ДАМТН /л.105 и сл./ - по отношение периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, като относно т.7 и т.8 е определена периодичност на проверките пет и две години /водомери от одобрен тип с номинален разход и водомери с оценено съответствие с постоянен разход/; Констативен протокол № ПВ3-277/17.09.2024г. /КП/, съставен след дата на издаване на оспорения АУПДВ /л.93, 94/ - относно проверка на двата броя тръбни кладенци с констатация : в БДИБР след 2018г. не се води тетрадка дневник за добитите водни количества и не е представена в дирекцията.

В протокола е посочено по отношение на тръбните кладенци : ТК1 е оборудван с електрическа помпа с нечетливи параметри, на която има монтирани два водомера за отчитане на различни цели, като и двата водомера Беласица /с фабр. №№ 0003475 и 00038329/ са със запазена пломба на БД/МОСВ, но отчетената вода по представена декларация е била с цел „охлаждане“.

В тази вр. се съобрази, че по разрешителното за водовземане от 2008г. целите се били – други цели /хигиенизиране на външни и вътрешни площадки/, охлаждане и животновъдство /л.43/; по решението от 2014г. за продължаване срока на разрешителното от 2008г. целите са били – промишлено водоснабдяване със специфична цел охлаждане с подземни води, животновъдство и други цели – хигиенизиране на вътрешни и външни площадки /л.38/; с решението от 2019г. – разрешителното от 2008г., продължено с решение от 2014г. е изменено в част Цел или цели на ползване на водата, като целите са „Водоснабдяване за други цели и водоснабдяване за животновъдство“. Целта – охлаждане не е съществувала от 26.11.2019г. или след изтичане на 14-дн.срок за обжалване на решението от 26.11.2019г. Не се твърди от жалбоподателя същото да е оспорено по административен или съдебен ред.

За ТК2 е посочено в констативния протокол, че е оборудван с електрическа помпа с нечетливи параметри, на която има монтиран водомер Беласица с фабр. № 01628 за отчитане на добитото количество вода с показания към момента на проверката /17.09.2024г./ - 20 296 куб.м., със запазена пломба на БД / МОСВ, от който отчетената вода по представената декларация е била с цел животновъдство. В КП е вписано /л.94/, че при документална проверка в БД ИБР от 2020г. до 2023г. е установено, че са представени декларации по чл.196б ЗВ /грешка в цифрата – чл.194б ЗВ/ с вх. № кд-04-1693/31.01.2020г. и кд-04-1686/20.01.2024г. за добитото водно количество, без копие на тетрадка дневник за отчетените водни количества.

Жалбоподателят представи и е прието копие от „ревизионна книга“ /л.107 и сл./, съдържаща показания - ново показание / старо показания, за период – 2009г. – 31.19.2019г., като отсъства информация за 2020г., 2021г. и 2022г. Част от отразените номера на водомери /01431, 0801431, 07846, 0038303, 0003475, 0038328, 38329, 01058/1101628, 06216, 0806216/ са идентични с установените при проверката /0003475 и 00038329 за ТК1; 01628 за ТК2/, но както бе посочено – цел охлаждане няма съгласно решението от 26.11.2019г. Тази цел е установена за ТК1 при проверката на 17.09.2024г. За цел животновъдство по отношение констатацията в КП / 17.09.2024г. относно ТК2 няма информация в „ревизионната книга“ относно 2020г., 2021г. и 2022г.

- Посочените в КП от 17.09.2024г. декларации вх. № кд-04-1693/31.01.2020г. и кд-04-1686/20.01.2024г. за добитото водно количество са изискани от ответника и приети по делото /л.151 и сл./ - същите са за периода 01.01.-31.12.2019г. и 01.01.-31.12.2023г. и следователно не са относими към периодите от обхвата на оспорения АУПДВ.

СТЕ /л.157 и сл./: Необходим е да бъде посочено, че експертът цитира издадено на МИЗ ООД Разрешително за водовземане от подземни води № 31520027/17.03.2008г., като оспореният АУПДВ касае Разрешително за водовземане № 3150041/02.06.2008г. Несъответни по номера спрямо Разрешително за водовземане № 3150041/02.06.2008г. са и посочените в СТЕ решения за продължаването му – от 02.07.2014г. и от 30.09.2019г. Решенията за изменение и продължаване на разрешението от 02.08.2008г. са от 30.06.2014г. и от 26.11.2019г. Не е относимо и посоченото на л.162 – през 2020г. е нямало водоползване, защото водата, която се водовзема се използва за водопой на патиците и за питейно битови нужди на работниците във фермата, които са били освободени поради липса на животни в Ковид периода. Разрешителното от 02.06.2008г. и измененията му не са имали цел – питейно битови нужди. Заключението по СТЕ касае Разрешително за водовземане от подземни води № 31520027/17.03.2008г., по отношение на което е издаден друг АУПДВ, видно от представено за сведение решение по адм.д.№ 2160/2024г., АС-Пловдив /л.205 и сл./. Макар представено по настоящото дело и съдържащо в част Т. О. по делото, но само на л.158 - верни номера на разрешителното и изменящите го решения, заключението в останалата си част фактически не касае разглеждания спор.

Независимо от установеното и с оглед информацията в КП № ПВ3-277/17.09.2024г. /л.93, 94/, която касае разрешителното от 02.06.2008г., по отношение на което е издаден оспорения АУПДВ, се съобрази, че на л.163 /СТЕ/ е посочено, че относно ТК1 взетите водни количества се отчитат с три отделни водомера с №№ 07846 – монтиран на 09.12.2016г., 0003475 – ползва се само при пожар, но няма данни за пожар във фермата, № 0038328 /стар/ - 0038320 – нов от 26.04.2017г. Спрямо данните в КП / 17.09.2024г. се установи, че за ТК 1 са вписани водомери с номера 0003475 и 00038 329. За ТК 2 информацията в СТЕ и в КП е идентична – водомер с № 01628, сменен с нов през 2012г. ЗА ТК 2 в СТЕ е посочен още един водомер № 01530, действащ до 09.12.2016г. и сменен.

- Предвид описаните данни следва, че е имало монтирани водомерни устройства, макар без информация за уведомяване на административния орган съобразно разрешителното от 02.06.2008г. /л.44/. Това обстоятелство обосновава извод за действащо разрешително, тъй като процесното разрешително е със срок на действие – 6 години от дата на влизането му в сила /продължен в случая/ и едновременно с това е фиксиран начален срок за упражняване правото на водовземане – при монтирани водомери в срок до един месец от влизане в сила на разрешителното /т.2 от Изисквания към титуляра от Условия на водовземането, л.44/.

В СТЕ при отговор на въпросите са вписани три водомера – 08014311 /откраднат/, 07846, 0038303 – за противопожарни нужди и 0038329, като е посочено, че до 2020г. водомерите са били поддържани съгласно заповедта от 11.09.2018г. на ДАМТН.

Заключението съдържа теоретични изчисления на „необходимото водно количество по консуматори“ – 7 700,77 куб.м. Посоченият предвиден в разрешителното годишен воден обем /л.168/ не съответства на разрешителното от 02.06.2008г., последно изменено на 26.11.2019г. – л.34 /годишно/.

Ведно с това, на л.167 е вписано, че за 2020г. няма отчет, за 2021г. няма отчет, а за 2022г. отсъстват данни. Изрично е посочено /л.168/ - „Данни за воден отчет за изземваните и използваните води има до 2019г.“.

При изслушване на заключението в.л. заяви, че „охлаждането“ е било до 2017г. и е отпаднало, като процесуалният представител на ответника възрази относно констатациите в СТЕ за водомер, отчитащ охлаждане за пожарни нужди, тъй като за такива нужди БДИБР не е компетентна и не събира такси.

- Представен и приет бе заверен от БДИБР и подписан снимков материал във вр. с констатациите в КП № ПВ3-277/17.09.2024г. за водомери с фабр. №№0003475 и 00038329, които не са преминали метрологичен контрол с периодични проверки на 2 години. Предвид Q max 30 куб.м. за час на посочените водомери /л.190, 191, 192/ - експертът заяви, че през 2017г. има метрологичен контрол, а през 2019г. няма документ за това. Експертът е бил на място, но стъклото на водомерите било замърсено, затова представените снимки към заключението били в недостатъчно четлив вид.

- Допълнителни доказателства не са представени, поради което следва, че снимковия материал към СТЕ не съответства с тестовата й част по отношение Q max за водомерите, посочени в КП от 17.09.2024г., като представените снимки от ответника съответстват с текста на протокола.

Заключението бе оспорено от процесуалния представител на ответника с твърдения за несъответствие между констатациите на в.л. и писмените доказателства по делото.

ССч.Е /л.203 и сл./: Заключението е основано на доказателствата по делото и за представеният вариант за размер на дължимата такса е ползван отговорът на въпрос 5 от СТЕ. Посочено е, че според СТЕ – не са налични отчети за отнети водни количества за 2020г., 2021г. и 2022г. /стр.11 от СТЕ/ и такива количества са изчислени теоретично – 7 700, 77 куб.м. за всяка година. Проверени са изчисленията и цифрите от АУПДВ, определящи задълженията за всеки от годишните периоди, като е вписано, че съобразно ЗВ определянето на действителен годишен воден обем, върху който следва да се изчислят таксите за водоползване, може да се осъществи по показанията на измервателното устройство и по разрешен годишен воден обем. Цитиран е чл.7 ал.1 и ал.2 от Тарифата, както и чл.2.4, т.1, 2 и 4 от Решението от 26.11.2019г. за изменение на разрешителното от 2008г.

Посочено е, че по делото не са налице декларации по чл.194б ЗВ и не са налични данни за реално ползван воден обем от МИЗ ООД. Липсата им препятства отговор на въпроса за количеството реално иззети от дружеството води. Посочено е, че при липса на подадени декларации по чл.194б ЗВ, количеството иззети от дружеството води се определя на база годишен разрешен воден обем – в случая в размер на 67 890 куб.м/година.

Експертът не е установил извършени плащания от страна на жалбоподателя. При проверка в БДИБР е заявено на в.л., че не са постъпвали плащания за процесния период 2020-2022г.

По отношение алгоритъм за определяне на таксата е прието, че методът е подробно описан в КП № ПВ3-261/21.11.2023г. и таксите са изчислени съгласно формулата от Тарифата въз основа на разрешения годишен воден обем. Обосновано е ползването на този обем с липсата на подадени декларации по чл.194б ЗВ и специализирана тетрадка-дневник за отнети водни количества за периода 01.01.2020г. – 31.12.2022г. При проверка за наличие на аритметични грешки при изчисляването на главница и лихви в АУПДВ – експертът не е открил такива.

Представен е вариант на дължимите такси въз основа на СТЕ, в който изчисленията са теоретични, тъй като е установено, че не са налични отчети за отнети водни количества за 2020г., 2021г. и 2022г.

Заключението по ССч.Е е прието без възражения и се цени като компетентно и обективно изготвено, с приложени специални знания.

3. Съдържанието на административната преписка потвърждава спазване на изискванията за осъществяване на проверка/контрол, документиране на установените факти и обстоятелства и запознаване на проверения субект с резултатите от проверката. В конкретния случай за запознаване с КП от 21.11.2023г., поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на административното производство са приложени регламентираните способи в АПК.

АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания, в съответствие със специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице е констативен протокол от извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от цитираната разпоредба/, както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т.3 от разпоредбата/. Отразен е механизмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост.

Както бе посочено по-горе, в разрешителното от 2008г. е отразено задължение за заплащане на Такса за водовземане : „В случай, че бъде установена неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен – от последната проверка на БДИБР, до момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. С Решението от 30.06.2014г. за изменение и продължаване срока на действие на РВ от 2008г. е внесена промяна в частта „Такса за водоползване“ - Ежегодно, към 31 януари на следващата година, титулярът на разрешителното представя в БДИБР – Пловдив информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите. Ежегодно, към 31.03. на следващата година се внася определената такса, след потвърждаването й с писмо от Директора на БДИБР-Пловдив. При повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане, се вземат разрешените в разрешителното количества. С Решение от 26.11.2019г. е продължен срока на разрешителното от 2008г., продължено и изменено с решението от 2014г. и са внесени промени : т.2.3 – добавена е нова графа „Разрешен минимален годишен воден обем“ – Qмин. = 67890 куб.м./г. Според т.2 от 2.4 – Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното определя и декларира в БДИБР дължимата такса съгласно чл.194б ЗВ, а съгласно т.3 от 2.4 – Ежегодно до 15 февруари на следващата година внася задължението по декларацията. Съгласно т.4 от 2.4 – В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества.

Съгласно чл. 194б ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по декларацията и съответствието й със: резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства, и резултатите от извършения през годината контрол. Съобрази се, че водовземането съгласно дефиницията в § 1 т. 7 ДР ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1 т. 25 ДР ЗВ е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.

В случая няма спор за два факта – декларации за 2020г., 2021г. и 2022г. по чл.194б ал.1 ЗВ не са подадени от жалбоподателя и дължимата такса не е внесена /в цялост или частично/.

Възприето е в съдебната практика на ВАС, че целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. В тази връзка : „Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за такса, неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за такса.“ - Решение № 5680 от 18.05.2020г. на ВАС по адм. д. № 11155/2019г., VIII о. Водоползвателят е задължен да уведомява съответната Басейнова дирекция за ползваното количество вода, но пълното или неточно неизпълнение на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с осъществяване на фактическия състав на нормата. В тази вр., възникването и изпълнението на конкретното задължение не са обвързани от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който да е надлежно връчен на задълженото лице /арг. и от чл.195в ал.1 ЗВ - невнесените в срок такси по закона, се събират заедно с лихви и разноски от НАП/. Следователно, задължението за уведомяване, произтичащо от нормата на чл. 194б ал. 4 ЗВ не е юридически факт, правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Тоест, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 194б ал. 4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, съответният директор на басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В случая нормата на чл. 195б ал. 2 ЗВ е спазена в хипотезата на чл.18а АПК.

В случая за годишните периодите - 2020г., 2021г. и 2022г. жалбоподателят в качеството на титуляр по разрешителното от 02.06.2008г. не е подал декларации с данни за определяне на дължимата такса за водовземане, поради което е нарушил условията на разрешителното - не е изпълнил задължението си по чл. 194б ал.1 ЗВ. Предвид конкретната фактическа установеност в административното производство, неопровергана при съдебното оспорване, правилно размерът на дължимата годишна такса за водовземане е определен в съответствие с условията на действащото разрешително и чл. 7 ал. 2 от Тарифата, която правна норма е част от приложените правни основания за издаване на оспорения АУПДВ. Размерите на дължимата такса за 2020г., 2021г. и 2022г. са аритметично правилно определени, което обстоятелство потвърди ССч.Е. По отношение разпоредбата на чл.7 ал.2 от Тарифата се съобразиха задълженията на титуляра на разрешителното съобразно решенията за изменение от 2014г. и 2019г. – 2014г., 2.7 такса за водоползване, т.5 „В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества“; 2019г. – 2.4. такса за вопоползване, т.4 „В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества установеното по делото“ и т.6 „Не се заплащат ползваните водни количества за пожарогасене“.

Възприетите от административния орган предпоставки за прилагане на чл.7 ал.2 от Тарифата бяха потвърдени в съдебното производство. Вярно е, че КП № ПВ3-277 е от 17.09.2024г. – след дата на издаване на обжалвания АУПДВ, но документираните в протокола данни са съществуващи и само констатирани на датата на проверката. Тоест, не е налице нова фактическа установеност спрямо 02.07.2024г. СТЕ не опроверга посоченото от контролните органи по отношение параметър Qmax на монтираните водомери на ТК, поради което с оглед действащата периодичност на последваща проверка /метрологичен контрол/ по заповедта от 2018г. на конкретните средства за измерване, следва, че същите не са били сертифицирани. В СТЕ е посочено, че до 2020г. водомерите са били поддържани съгласно заповедта от 11.09.2018г. на ДАМТН. Изрично е посочено /л.168/ - „Данни за воден отчет за изземваните и използваните води има до 2019г.“. Предвид Q max 30 куб.м. за час на посочените водомери /л.190, 191, 192/ - експертът заяви, че през 2017г. има метрологичен контрол, а през 2019г. няма документ за това. В тази вр. се отбелязва, че от приложените към СТЕ уведомителни писма от МИЗ ООД до БДИБР относно монтиране на нови водомери – 2016г., 2015г., 2012г., 2017,/, само документът от 2012г. касае РВ от 02.06.2008г.

От значение са фактът на установеното от СТЕ – водомерите са били поддържани до 2020г. и обстоятелството, че жалбоподателят не представи доказателства за периодичен метрологичен контрол по отношение водомерите, посочени в КП / 17.09.2024г. В случая периодите от обхвата на АУПДВ касаят действащо разрешително, като за 2020г., 2021г. и 2022г. не е подадена декларация по чл.194б ал.1 ЗВ и се установи, че измервателните устройства /Qmax 30/ не са били сертифицирани, поради отсъствие на доказателства за периодични метрологични проверки на 2 години, считано от датите на монтиране на водомерите. Следователно, приложените правни основания съответстват на установените факти.

Оспорващото дружество не твърди и не представи доказателства да е извършвало доброволни плащания за погасяване на публичните задължения, поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата лихва за забава. ССч.Е потвърди коректност при изчисленията. Съобрази се, че съгласно чл. 195в ал. 1 ЗВ вр. чл. 175 ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Според чл. 194б ал. 2 ЗВ задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари – срокът е възприет и в РВ с изменението от 2019г. Действително, съгл. чл. 21 ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. При несъответствие между срока, уреден в специалния закон и в подзаконовия нормативен акт по приложението му, такова следва да намери нормативния акт от по-висока степен, т. е. в случая падежът на задължението правилно е посочен в АУПДВ. Установеният краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент, от който се дължи свързаната с това законна лихва върху установеното задължение за 2020г. е 16.02.2021г., за 2021г. е 16.02.2022г., а за 2022г. е 16.02.2023г. съгласно чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания. По този начин е определен началния момент на дължимост на законната лихва и с оспорения АУДВ.

Неоснователно се поддържа от жалбоподателя прилагането на вариант 2 от ССч.Е, тъй като изчисленията се основават на теоретични данни, които не са сред предвидените от закона източници на относима информация. Контролните органи не са задължени да изследват показателите, посочени в СТЕ, въз основа на които е представен вариант 2. Неоснователно е и възражението против издаване на АУПДВ, мотивирано с липса на работници и/или дейност в периода на Ковид. Извънредната ситуация обективно не е препятствала титуляра на разрешителното да подаде декларациите по чл.194б ал.1 ЗВ, в която да отрази показанията на измервателните устройства, нито е препятствала възможността за последващ метрологичен контрол на водомерите. Предвид твърденията за отсъствие на дейност в обекта, поради временното й преустановяване, е могло да бъде поискано изменение на разрешителното. Посоченото не е осъществено, освен което доказателства за твърдението за отсъствие на дейност или временното й преустановяване в периода 2020г. – 2022г., не са представени, поради което са били налице предпоставки за изпълнение на задълженията по разрешителното за заплащане на годишната такса за водовземане на база /с основа/ количество разрешен годишен обем.

Във вр. с поддържаната теза за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК следва да се съобрази, че отсъстват твърдения за обективни препятстващи пречки за изпълнение на конкретното условие от разрешителното – подаване на декларация по чл.194б ал.1 ЗВ с данни за отнето количество вода при водовземането съобразно сертифицирани измервателни устройства, които да ориентират към извод за нарушаване принципа на съразмерност.

В допълнение към посоченото за разликата между наложените имуществени санкции с НП и задължението за такса за водовземане, установено с АУПДВ, се отбелязва, че задължението произтича от издаденото РВ. Адресатът на този административен акт дължи изпълнение на условията, които е приел. Част от тях е задължението за заплащане на такса за отнети води - публична държавна собственост. При отсъствие на идентичност между имуществена санкция по ЗАНН и дължима такса по ДВ, неоснователно се твърди да е наложена санкция два пъти за едно и също нещо.

По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на МИЗ ООД, ЕИК , [населено място], [улица], представлявано от управителя И. [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане № 76 от 02.07.2024г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - [населено място].

Решението може да се обжалва пред В. А. С., в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.