О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№……………….гр. София, 05.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
Като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело
№ 6372 по описа за 2019година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с частна жалба, инкорпорирана като част от
съдържанието на въззивна жалба с вх.№ 27.02.2019г., подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу решението на СРС,
156 състав № 24202 от 28.01.2019г. по гр.дело № 3284/ 2018г. в частта му имаща
характер на разпореждане, с която на
основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.126 от ГПК производството по делото е
прекратено в частта на предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу Л.З.Х. евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.9,ал.1 от ЗПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД- за
присъждане на сумата от 5 283,54лв.- главница по договор за потребителски
паричен кредит № 2167894 / 18.02.2016г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД; за сумата от 390,98лв.- договорна
възнаградителна лихва за периода 14.05.2016г.- 09.01.2017г. , както и за сумата
от 285,03лв.- лихва за забава за периода 14.05.2016г.- 31.07.2017г. - вземания,
който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017г.
Частният жалбоподател заявява искане за отмяна на
атакуваното разпореждане като незаконосъобразно. Твърди, че в хипотезата, при
която съдът е отхвърлил установителните искове по чл.422 от ГПК за процесните
вземания, се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените
като евентуални осъдителни искове за същите вземания, доколкото е налице нов
факт в темпорален момент - настъпила предсрочна изискуемост на кредита след
датата на подаване на заявлението. В тази връзка се позовава на практика на
ВКС- Определение № 387/ 24.07.2017г. по т.дело № 1369/ 2017г. на І ТО на ВКС.
Насрещната страна по частната жалба, Л.З.Х., не взема становище по нея в
законоустановения срок.
Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата обстоятелства и прецени
доказателствата по делото, намира
частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове, предявени по реда на чл.422 ,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
от „Агенция за събиране на вземанията“
срещу Л.З.Х. , за следните вземания: за сумата от 5 283,54лв.- главница по
договор за потребителски паричен кредит № 2167894 / 18.02.2016г., сключен с „У.К.Ф.“
ЕАД; за сумата от 390,98лв.- договорна
възнаградителна лихва за периода 14.05.2016г.- 09.01.2017г. , както и за сумата
от 285,03лв.- лихва за забава за периода 14.05.2016г.- 31.07.2017г. - вземания,
който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 08.08.2017г. по ч.гр.дело № 52422/ 2017г. по описа на СРС, 156
състав. Ищецът както в подаденото от него заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, така и в исковата молба ищецът твърди, че се легитимира като
титуляр на вземанията като кредитор по договор за кредит, сключен между
длъжника и „У.К.Ф.“ ЕАД от
18.02.2016г., обявен за предсрочно
изискуем на дата 20.01.2017г. и договор за цесия 20.12.2016г. и приложение към
него от 09.01.2017г., с който той е придобил процесните вземания. С исковата молба се предявени при условията на
евентуалност и осъдителни искове за горепосочените вземания, като процесуалното
условие за разглеждането им е – в случай, че не бъдат уважени установителните
искове и с оглед настъпил нов факт- обявена на последваща дата /след подаване
на заявлението/ – от момента на връчване
на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, предсрочна изискуемост на непадежиралите към
датата на подаване на исковата молба вноски от 28 до 60-та включително,
равняващи се на общата сума от 3 421,40лв., която сума е включена в
размера на претендираната главница с осъдителния иск за сумата от
5 283,54лв.-от 09.01.2017г., в случай, че съдът не приеме за доказана
датата на предсрочната изискуемост, посочена в заявлението и исковата молба в
частта на предявените установителни
искове.
Настоящият съдебен състав намира за
принципно правилно становището на първата инстанция, прието с обжалваното
разпореждане, че е недопустимо едновременно предявяване, дори и при условията
на евентуално съединяване, на установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с
осъдителни искове за едни и същи вземания, но само тогава, когато е налице
пълно съвпадение на заявените факти и основания, от които произтичат
вземанията- предмет на исковете. Тази недопустимост произтича от особеностите
на установителния иск по чл.422 от ГПК, чиято цел е влизане в сила на заповедта
за изпълнение като изпълнително основание за принудително събиране на
вземането, която напълно съвпада с целта на защитата,търсена с предявения
осъдителен паричен иск. Настоящият
съдебен състав приема, обаче, при съобразяване на задължителната практика на
ВКС – т.11“б“ от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.дело № 4/ 2013г. , че няма правна
пречка в рамките на едно общо исково производство предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК установителни искове за вземания да бъдат съединени
при условията на евентуалност с осъдителни искове за същите вземания, тогава,
когато последните се основават на нови факти /настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ или на друго основание,
различно от това, заявено в заповедното производство. Именно тази хипотеза се
установява в конкретния случай- ищецът се позовава на нов факт- настъпила
предсрочна изискуемост след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който нов факт е обоснована дължимостта на вземанията-
предмет на осъдителните искове. Действително, с оглед приложението на нормата
на чл.235,ал.3 от ГПК и задължителното
разрешение, дадено с ТР № 8/ 02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК, за
вноските по кредита, чиято изискуемост е настъпила поради падежирането им до
момента на формиране на силата на пресъдено нещо на решението по
установителните искове, /при приета от съда недоказана настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение/, предявените осъдителни искове ще се явят недопустими за
тези вземания по съображенията, изложени от първата инстанция в обжалваното
разпореждане- на основание правилото на чл.126,ал.1 от ГПК. За останалите вноски,
чийто падеж ще настъпи след посочения момент и за които ищецът поддържа
изискуемост, позовавайки се на нов факт - на предсрочно обявена изискуемост в последващ момент / след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/, осъдителните искове се
явяват допустими, съгласно т.11“б“ от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Доколкото преценката на
тази допустимост е свързана с преценката
по съществото на спора на база на събраните по делото доказателства , разпореждането, с което производството по
делото по предявените евентуални искове е прекратено изцяло в конкретния случай
се явява незаконосъобразно и като такова- следва да бъде отменено и делото –
върнато на СРС за произнасяне по евентуалните искове, предвид сбъдването на процесуалното условие
под което са предявени- отхвърляне на установителните искове. Производството по
евентуалните искове пред СРС следва да
продължи от момента на провеждане на устните състезания по тях.
След произнасянето на първата инстанция по
предявените евентуални осъдителни искове, делото следва да бъде върнато на
настоящия съдебен състав– за продължаване на процесуалните действия по
подадената въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта
на отхвърлените установителни искове по чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 156 състав № 24202 от
28.01.2019г. по гр.дело № 3284/ 2018г. в
частта му имаща характер на разпореждане,
с която на основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.126 от ГПК производството по
делото е прекратено в частта на
предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Л.З.Х. евентуално съединени осъдителни искове с
правно основание чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.9,ал.1 от ЗПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД
и чл.86,ал.1 от ЗЗД- за присъждане на сумата от 5 283,54лв.- главница по
договор за потребителски паричен кредит № 2167894 / 18.02.2016г., сключен с „У.К.Ф.“
ЕАД; за сумата от 390,98лв.- договорна
възнаградителна лихва за периода 14.05.2016г.- 09.01.2017г. , както и за сумата
от 285,03лв.- лихва за забава за периода 14.05.2016г.- 31.07.2017г. - вземания,
който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017г.
ВРЪЩА делото на СРС, 156 състав- за продължаване на производството по евентуално
предявените осъдителни искове от момента на провеждане на устните състезания по
тях.
След произнасянето на първата
инстанция по осъдителните искове, делото да се върне на настоящия съдебен
състав – за продължаване на процесуалните действия по подадената от ищеца
въззивна жалба срещу първоинстанцинното решение в частта на предявените
установителни искове по чл.422,ал.1 , вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.