№ 1835
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100509871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Г. Г., както и въззивна
жалба, подадена от В. Г. Я. и В. И. Г., срещу решение № 7648/25.04.2024г.,
постановено по гр. д. № 70090/2023г. на СРС, 62 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че
В. Г. Я., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН ********** и С. Г. Г., ЕГН **********
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: В. Г. Я. – 1/6, В. И. Г. – 2/6 и С.
Г. Г. – 3/6 от следните суми: сумата 1 496, 40 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 106,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, за периода м.07.2020 г.
– м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 05.09.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 228, 23 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.08.2023 г.; сумата 27, 72 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 14.09.2023 г. по ч.гр.д. № 49714/2023 г. на СРС, ГО,
62 състав.
В жалбите са развити доводи за неправилност на решението в
1
обжалваните части. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговори на
въззивните жалби. В тях се излагат съображения за неоснователност на
въззивните жалби. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало
отговор на въззивните жалби.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество - неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проВ.
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проВ. нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
2
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представения пред СРС договор за продажба на държавен
недвижим имот от 08.01.1991 г. топлоснабденият имот е придобит от А.В.Н.,
В. И. Г. и С. Г. Г., както следва: А.В.Н. – 1/3, В. И. Г. и С. Г. Г. – 2/3. Установява
се от представената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за
лицето В. И. Г., че същият е съпруг на С. Г. Г. към 2022г. . Не се твърди и
установява по делото В. И. Г. да е имал това качество и към момента на
сключване на договора за продажба на държавен недвижим имот от 08.01.1991
г., с оглед на което правилно СРС е приел, че заедно със С. Г. Г. са придобили
закупените от тях 2/3 в условията на обикновена съсобственост – всеки от тях
по 1/3. От събраните доказателства се установява, че А.В.Н. е починала на
29.12.2004 г., като е оставила следните наследници: С. Г. Г. и В. Г. Я., и двете
нейни дъщери. С оглед на така събраните пред СРС доказателства се налагат
извод, че жалбоподателите са собственици на топлоснабдения имот при
следните квоти: В. Г. Я. – 1/6, В. И. Г. – 2/6 и С. Г. Г. – 3/6.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на
едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без
изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника.
Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и
3
дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е
предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че общите условия на
ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В
случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да
влияе, доколкото съгласно чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката
потребителите, които не са съгласни с общите условия, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят
в допълнителни писмени споразумения. В случая приложимите общи условия
към исковия период са влезли в сила и по делото не се установява, а и не се
твърди, че ответникът е възразил срещу тях в срока по чл.150 ал. 3 от Закона
за енергетиката.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС, като е избран „Техем сървисис“. Ето защо, фирмата за дялово
разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор, поради което неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Отделно, следва да се посочи и
че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно
методиката по приложението към наредбата.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба относно
неправилно отчитане на топлинна енергия. От заключението на вещото лице –
4
топлотехник по приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира
като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е
разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Ето
защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че не е
установено реалното количество ползвана ТЕ. Установява се и, че сумите за
топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проВ., със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за
този период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.
Ответниците не са ангажирали доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни
сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от
вещото лице.
От събраните по делото доказателства се установява, че топлинната
енергия се отчита от общ за абонатната станция топломер, който се отчита
ежемесечно. В Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на
работа на топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен
режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи
при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им. Така са определени качествените
параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени ясно,
респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост от
предварително разчетени критерии. Задължението на доставчика е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция до
5
съответната сграда – етажна собственост, като не отговаря за изправността и
състоянието на отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на
инсталацията е задължение на етажните собственици. На потребителите е
предоставена възможност по отношение на качеството на доставената енергия
да направи рекламация по реда, предвиден в общите условия.
Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по
реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст,
когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Потребителите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата и дължат заплащане на сумата
за мощност – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 5 от ЗЕ е въведена забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Жалбоподателите са изложили доводи за нарушение на чл. 62, ал. 1 и чл.
68 от ЗЗП, както и на чл. 9 от 97/7 ЕО, чл. 27 от 2011/83 ЕС, като твърдят, че
ищецът начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва.
Отделно от това се сочи, че са нарушени разпоредбите на Регламент
2006/2004/ЕО, както и на методиката, заложена в Наредба № 16-334. В тази
насока развива доводи, че чл. 153 от ЗЕ противоречи на Регламент 2006/2004.
6
Както беше посочено по – горе, в случая не се касае за клаузи, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе, доколкото съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, потребителите, които не
са съгласни с ОУ, имат право да внесат в топлопреносното предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането
им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. С
ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат
на разпоредбата на чл. 62, вр. пар. 1 от ДР на ЗПП.
Отделно от това, по съответствието на цитираните от ищеца норми от
Закона за енергетиката е налице произнасяне на съда на Европейския съюз, по
направено преюдициално запитване решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU: C: 2019: 376. В тях се приема, че
доставката на отопление в сграда - етажна собственост, е резултат от искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички
разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията,
приемани от общото събрание на собствениците на сградата. Отделно от това,
СЕС е приел, че чл. 27 от Директива 2011/83 вр. чл. 5, § 1 и § 5 от Директива
2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отоплението и не го използват в своя апартамент. Ето защо,
дори да се установи, че жалбоподателите, като потребители на топлинна
енергия в имот, находящ се в сграда – етажна собственост, не са използвали
енергия за отопление и БГВ, на основание чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, те остават
клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
7
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Горните изводи на съда не се променят от приетите пред настоящата
инстанция доказателства. Талонът за пломбиране на водомер е от дата
м.06.2024г., тоест след процесния период м. 05.2020г. до м. 04.2022г. Нещо
повече, видно от СТЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание по
данни на ФДР в имота няма водомер. Това се посочва в индивидуалните
справки за отопление и топла вода, изготвени от третото лице помагач. Няма
данни, а и твърдения от страна на ответниците да са оспорили изготвените
изравнителни сметки.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти,
притежаващи необходимите специални знания в областта на съответните
науки, изпълнили са обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални
норми от СРС с кредитирането на заключение по експертизите. Вещи лица се
назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За
да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да
изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението
си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за
даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи,
респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е
използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от
третото лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика
на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху
непредставени по делото документи, до които само една от страните има
достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да
нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма
изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197,
ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на
експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото
8
лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава проВ.
при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване
правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение №
333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на
техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани
количествата доставена през процесния период топлинна енергия.
Ответниците не са установили да са се възползвали от предвиденото
рекламационно производство и да са оспорили изготвените от ФДР
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, нито
в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяването, поради съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с
нормативната уредба, като неоснователни са възраженията на
жалбоподателите в тази връзка.
Не е налице и нарушение на общностното право /ЕО/. Европейските
директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
националните власти определят формата и начина на въвеждането им в
действащото вътрешно право. Те нямат пряко действие, когато са
транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в
хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в
националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове
пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага
националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
На следващо място системата за дялово разпределение е въведена с
чл.112г ЗЕЕЕ отм. в изпълнение изискванията на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета от 13.09.1993 г. относно ограничаване на емисиите от въглероден
двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Тази директива е
отменена с чл.31 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г.
относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване
на енергийни услуги. Именно съгласно директивата, държавите-членки трябва
да разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията,
предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на
база действителната консумация. Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т. 2 от
9
Закона за енергетиката и уговореното в ОУ, сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение. Ето защо, това не съставлява нарушение на чл. 13 Директивата
на ЕС /2006/32/ЕО/ – транспонирана в българското законодателство чрез
Закона за енергийната ефективност /§ 3 от ДР на ЗЕЕ/, според който в
сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането по
прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл.155 ал.1 т.2
Закона за енергетиката, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на
двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати както
повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с
последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях
енергия за целия отчетен период.
Не е налице и твърдяната в жалбата противоконституционност. По
въпросите за заплащане на суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация е
налице решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009
г. в което е прието, че не е налице противоконституционност. Тази система е
въведена в държавите - членки на Европейския съюз, в изпълнение на
изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно
ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на
енергийната ефективност (програма SAVE), отменена с чл. 31 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006 г. относно
ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги. Съгласно чл. 1 от директивата държавите членки следва да
разработят и реализират програми в областта на таксуване на енергията,
предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на
база действителната консумация. Принципът за разпределение на разходите за
отопление съобразно потреблението е залегнал и в Директива 2002/91/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2002 г. относно енергийните
характеристики на сградите. В този смисъл е и прието от СЕС по съединени
дела№ С-708/17 и С725/17.
10
Съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове /ЗНА/, нормативният
акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално
неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема
от компетентен държавен орган. Законът за нормативните актове урежда
съотношението между нормативните актове, както и изискванията спрямо
тях. Физическите закони не са уредени в ЗНА. Ето защо не следва да бъдат
обсъждани доводите на въззивниците в тази насока.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат
да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на об-
щото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол
съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собст-
веност (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по
делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на
сключен договор.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топ-
линната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределе-ние на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределе-ние на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в,
11
ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и
топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се
осъществява при публично известни общи условия, а според последните
купувачи-те са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово
разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното
предприя-ие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средст-вата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация.
Следователно от значение е наличие на писмен договор, какъвто е
приложен по делото и обстоятелството, че услугата за дялово разпределение
продължава да се осъществява от „Техем сървисис“ ООД и в процесния
период. Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от „Техем сървисис” ЕООД, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответниците, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответниците дължат такса за услугата дялово разпределение в процесния
период съобразно притежаваните от тях квоти
Неоснователни са възраженията за недължимост на мораторната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника
за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
12
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение
на задължението има определен падеж, поради което на въззивника не се
дължи покана.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
общо на 100 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 7648/25.04.2024г.,
постановено по гр. д. № 70090/2023г. на СРС, 62 с-в.
ОСЪЖДА В. Г. Я., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН ********** и С. Г. Г.,
ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14