Р Е Ш Е Н И
Е № 260180
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 06.07.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Ваня Казакова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 818 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от И.М.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. П.К., против Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД с ЕИК 200 299 615 със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.
Г. И. и Ж. С. К. .
Твърди се, че на *** г., около *** часа, в ***
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил с
марка „Мерцедес“, модел „Ц-180“ с рег. № *** В.Х.В. вследствие на движение с несъобразена скорост,
в завой и при мокра пътна настилка, загубил контрол върху автомобила, излезнал
вдясно извън пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на настъпилия
удар е пострадал ищецът, пътуващ в автомобила. За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47/***г. и било образувано
досъдебно производство № 377/2019 г. по описа на РУ – Труд при ОДМВР – гр.
Пловдив, а впоследствие АНД № 7613/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI – ти н.с., което е приключило с
влязло в сила на 05.03.2021 г. Решение № 260251/17.02.2021 г., съгласно което
подсъдимият В.Х.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343
а, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2 , вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 а от НК,
последният е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В периода от *** г. до *** г. ищецът бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където били установено изкълчване на лява
тазобедрена става. Извършена била оперативна намеса – наместване на дислокация
на тазобедрена става. След изписване от болничното заведение ищецът бил
подложен в период от около 60 дни на принудителен леглови режим, съпроводен с
прием на болкоуспокояващи и противосъсирващи лекарства. Дългият период на
обездвижване породил сериозни затруднения в ежедневието му, свързани с
невъзможност да обслужва самостоятелно физиологичните си нужди, като
едновременно с това свел до минимум социалните си контакти. Силният стрес от
инцидента в съвкупност с получените физически травми се отразили изключително негативно
върху здравословното и емоционалното му състояние.
Твърди, че към датата на ПТП увреждащият
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц-180“ с рег. № *** е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Поради
това, на основание чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, адресирана до
застрахователното дружество, която не била удовлетворена от последното с мотив,
че не са представени достатъчно документи. Сочи, че в случая са предприети
необходимите действия за изпълнение на извънсъдебната процедура, като заедно с
това са представени всички необходими книжа, включително и съставеният
констативен протокол за настъпилото ПТП.
С оглед на изложените твърдения ищецът моли ЗД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да бъде
осъдено да му заплати сумата в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест
хиляди лева/ като частичен иск от 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва върху същата сума, считано от датата, на която ответното дружество е било
уведомено от застрахования водач за настъпването на ПТП, алтернативно – от
04.09.2020 г. – датата, на която е
предявена към застрахователя претенция за изплащане на обезщетение по
доброволен път, до окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.
С протоколно определение от 12.01.2022г
е допуснато увеличение в размера на претенцията, като същата се счита предявена за целия размер от 50 000 лв.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат с оглед приноса на пострадалия, изразяващ
се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 а ЗДвП. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на морални вреди,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищеца и на икономическите условия в страната. Оспорва
твърденията за характера и степента на уврежданията, както и тези за
проведеното лечение и за здравния статус на ищеца към настоящия момент.
Посочва, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването на
здравословното състояние на пострадалия, както и такива относно възстановителния
процес. Наред с това, оспорва изтъкнатия от ищеца факт, че инцидентът се е
отразил негативно на психиката му, както и че процесното ПТП е нарушило за
дълъг период от време обичайния му начин на живот. Сочи, че няма обективни
данни, нито медицинска документация пострадалият да се е намирал в подобно
състояние след инцидента. В условията на евентуалност - в случай, че съдът
приеме, че не се е стигнало до пълно възстановяване, поддържа, че това се дължи
изцяло и само на действията на пострадалия. Сочи, че при отхвърляне на главния
иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният такъв. Евентуално
счита, че при уважаване на главния иск би дължал лихва за забава, считано от
07.12.2020 г. – датата на окончателното произнасяне на застрахователя по
заведената от М. щета. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
С депозирана допълнителна искова молба
ищецът оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и
недоказани. Излага, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е
съобразен с принципа за справедливост, а от друга страна и с лимита на
отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид. По отношение на оспорването за дължимост на претендираните
лихви за забава, изтъква, че съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ
задължение на застрахователя за лихви възниква от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. В тази връзка прецизира, че начална дата, от
която следва да се начислява законна лихва, е именно 01.12.2019 г. – датата, на
която ответното дружество е било уведомено от застрахования водач за настъпилото
ПТП, алтернативно – 09.09.2020 г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция, което според ищеца е най – късният момент, считано от който
ответникът е в забава.
В отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения. В
допълнение и в подкрепа на възражението си за съпричиняване посочва, че от
приложеното към исковата молба заключение, изготвено по ДП № 377/2019 г. се
извличат данни, че ищецът действително е бил без поставен обезопасителен колан,
с оглед на което релевира същото да се цени като годно доказателствено
средство. Изтъква, че предвид непредоставяне на данни за банкова сметка от страна
на пострадалия и съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
застрахователят не е изпаднал в забава, и съответно не дължи лихви за такава.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца
резултат, тъй като е последвал отказ. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди,
което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая ответникът изрично признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е
причинено произшествието.
За безспорни са признати и
обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по
случая АНД.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати
нарушения на ЗДП средна телесна повреда: изкълчване
на лява тазобедрена става – деяние, признато за престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във
вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2 , вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него
обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното
заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на произшествието на ищеца
е причинено травматично изкълчване на лявата тазобедрена става. На *** год. е извършено оперативно наместване под венозна анестезия. След това
са дадени препоръки за леглови режим за срок от 45- 60 дни. Пострадалият е
изпитвал болки за период от 4-5 месеца. Левият крак е бил обездвижен за период
от 2-3 месеца. Оздравителният процес е траел 4-5 месеца при благоприятен
ход на оздравителният процес, без настъпването на усложнения в него, за каквито липсват писмени и
гласни доказателства в кориците на делото. Докато
е бил обездвижен левият долен крайник и по време на легловия период, пострадалият
не е могъл сам да се обслужва без чужда помощ. Същият
е можел да се храни сам, но не е могъл да се облича и да ходи по нужда
сам. В представената
медицинска документация липсват данни пострадалият да е провеждал рехабилитация и физиотерапия. Непровеждането
на рехабилитация и физиотерапия забавя възстановителния
процес. Липсват и данни пострадалият да е провеждал
контролни прегледи.
В тази
насока са и показанията на св. М. /майка на ищеца/, от които се установява
видът на увреждането, конкретиката на състоянието на сина й непосредствено след
инцидента и продължителността на възстановителния период.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката, които цени поради близката й родствена връзка с
ищеца при условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра,
тъй като същата споделя непосредствените си възприятия относно състоянието му непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото. С критичност следва да се преценя единствено
казаното, че понастоящем е налице влошена походка, с леко накуцване, доколкото
то противоречи на кредитираните от съда експертни знания и устния доклад на
вещото лице, че обемът на движение на засегнатата става е възстановен изцяло,
т.е. напълно е възстановена двигателната функция и накуцване е изключено - ако
има остатъчна болка, тя е от непроведени контролни прегледи и физиотерапия.
Няма счупване на ставата, тя е била изместена и след това наместена. За да има
накуцване, ставата трябва пак да е изместена, няма и скъсяване на крайника.
В случая не се установява принос на ищеца за
настъпване на произшествието.
Според основното
заключение на КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално
изготвено, и с поставен предпазен колан е възможно коленете да достигнат до
предната седалка и да настъпи подобно увреждане.
Допълнителното
заключение на КСМАТЕ не противоречи на основните експертни изводи, доколкото
сочи принципни постановки при тестове на челен удар със скорост от 50 км/ч,
докато в случая скоростта е 76 км/ч. Никъде вещите лица не правят извод, дори
със степен на вероятност, че, ако пострадалият е бил с колан, увреждане е
нямало да има. Т.е., дори да се приеме за категорично установен по делото факт,
че пострадалият е пътувал отзад в автомобила без правилно поставен предпазен
колан, в какъвто смисъл са свидетелските показания на водача, то само по себе
си това обстоятелство не може да доведе до извод за съпричиняване. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане
на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях
не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса
на личен принос. По делото няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна
насока. Даже напротив, обратното следва от изводите на вещите лица.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства
и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти;
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност
на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с немалък интезитет и
продължителност предвид конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви усещания, съпътствани с оперативна интервенция
/наместване на ставата под венозна анестезия/, затрудненото придвижване и
обслужване по време на лечебния процес с необходимост от чужда помощ, водеща до
ежедневен битов дискомфорт. Следва да се съобразят обаче и обстоятелствата, че
не са настъпили усложнения по време на възстановителния процес и след това. Не
е имало счупване, а изкълчване на ставата, като понастоящем двигателната функция е изцяло възстановена. Пострадалият
е в млада възраст, способстваща връщането на организма към обичайния ритъм на
живот, без сериозно травматично отражение върху психо – емоционалния му статус.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 30 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от
инцидента неимуществени вреди, до който размер претенцията е основателна, а до
пълния й предявен размер от 50 000 лв следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според цитирания чл. 496,
ал. 1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е
заведена при ответника на 09.09.2020г /л. 73/, като между страните е водена
кореспонденция по повод необходимостта от представяне на допълнителни
документи, изрично посочени в писмо на л.41. Окончателен отказ е обективиран в
уведомление на л. 43 от 07.12.2020г. /в рамките на срока за окончателно
произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ/, поради което именно тази дата
следва да се счита за начална за дължимостта на лихва за забава, като
акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по – ранен период от 01.12.2019г
до 06.12.2020г вкл.
При този изход на делото на страните се
дължат разноски по съразмерност.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска, като в случая той е бил представляван от пълномощник при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П.К. адрес ***, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в
размер на 1 430 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на
иска, към който следва да се прибави допълнително възнаграждение от още 300 лв,
дължимо на основание ал. 9 за всяко трето и следващо съдебно заседание или общо
1 730 лв.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 1 385 лв /депозити за вещи лица,
свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния интерес по
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а
последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ в обема на
претендирания хонорар, посочен в списък на л. 208/. От общо
определената сума по съразмерност на ответника се следва сумата от 554 лв /1 385 х 0,4/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по смета на ПОС, сумата от 1 200 лв за държавна
такса, както и 120 лв – депозит за вещи лица /200х 0,6/, платен от бюджета на
съда, съобразно уважения размер на
претенцията или общо 1 320 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД с ЕИК 200 299 615 със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на И.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** В, сумата от 30 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача
на на лек
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц-180“ с рег. № *** В.Х.В., неимуществени вреди - болки и
страдания, от причинените му увреждания в резултат на състояло се на *** г., около *** часа, в *** ПТП, за което водачът е
признат за виновен с влязъл в
сила съдебен акт по АНД № 7613/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVI – ти н.с, ведно със законната лихва,
считано от 07.12.2020г до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдената сума до пълния й претендиран размер от
50 000 лв, както и акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по –
ранен период от 01.12.2019г до 06.12.2020г вкл.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200 299 615 със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на П.К. с адрес ***, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство в размер на 1 730 лв.
ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
200 299 615 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 554 лв –
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200 299 615 със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 1 320 лв – за държавна такса и депозит вещи
лица.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: