Р
Е Ш Е Н И Е
№37 06.02.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАД №841 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.285
от ЗИНЗС, образувано по касационна жалба на Д.В.Д., представляван по реда на Закона за правна помощ
от назначен адвокат, против Решение №419/07.11.2022г., постановено по адм.д.№172/22г по описа на АС Стара Загора, с което е отхвърлен изцяло предявения против ГД „ИН“ иск с правно
основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 500лв, причинени от поставяне
на ищеца в ситуация на жертва на жестоко, нечовешко и унизително отношение в
периода от 07.01.2022г до 07.03.2022г.
С
касационната жалба се твърди, че решението е основано на факти, извлечени от
Справки и документи за извършени дейности по дезинфекция, дератизация и
деизнсекция, както и за ремонт на помещенията за арест, които не касаят исковия
период, както и за при нарушаване правото на защита, поради разпит само на един
вместо на трима свидетели. Съдът е
следвало да приеме за вярно изложеното в исковата молба и да приложи
презумпцията за неимуществени вреди, тъй като ответника не се е справил с
тежестта на доказване. Поради твърдения за нарушения на материалния закон се
иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи
исковата претенция за пълния предявен размер.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иска от съда да
бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна, поради липса на факти,
сочещи на нарушаване на забраната по чл.3 ал2. вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира
за установено следното: Касационната жалба е неоснователна. Исковата молба
съдържа твърдения, сочещи на явна неоснователност на претенцията, поради това,
че както описаните условия, така и посочените от ищеца неудобства и негативни
емоции, изпитани от него са в рамките на неизбежното страдание от изпълнение на
мярката „задържане под стража“, от установеното изискващо карантина заболяване
Ковид 19, от необходимостта да се предотвратяват ефективно конфликти, за да се
гарантира живота и здравето на задържаните, от необходимостта да се осигури
топла вода и време за къпане на всички задържани, както и всички да имат
нормативното време навън, на открито, и най-сетне абстиненцията, водеща до
нервно напрежение е съобразена и за нея е назначена терапия. Престоят в ареста
не следва да е приятен, а да осигури целта на мярката и да охрани живота и
здравето на всички задържани. Страданието от пребиваване с непознати, на
жилищна площ между 3кв.м. и 4кв.м., в която се включва и леглото, без което тя
няма да е жилищна, и представлява личното пространство, ограниченото време за
къпане, престоят навън на ограничена площ, определеното време за къпане,
необходимостта от денонощно осветление с оглед охрана и сигурност, са условия
наложени от изпълнението на мярката. Местенето в различни килии, когато е
обективно обусловено е вън от изискването за не нарушаване на забраната за
нечовешко и унизително отношение. Дали на конкретния задържан му се иска и се
чувства добре с други задържани, или не,
е вън от правно защитения интерес, който се състои в задължение за
сигурността на личността, осигуряване на минимално необходимите битови и
хигиенни условия, лично пространство, престой на открито, медицинско
обслужване, храна. На следващо място, съдът
е приел за установени посочените в исковата молба факти въз снова на
справки, съдържащи информация за факти, сбъднали се в исковия период. Що се
касае до представените договори за ремонт на арестните помещения, то те са
приети от съда за сведение, но фактическите заключения почиват на нарочно
изисканите удостоверения за конкретните наведени от ищеца основания като е
разпитан свидетеля, който той е посочил и неговите показания са обсъдени
съвместно с удостоверителните изявления на Началника на затвора и на медицинския
специалист. Условия, чието самостоятелно проявление е достатъчно да постави
задържания в ситуация на жертва не са посочени в самата искова молба, а
кумулативното въздействие на описаните в нея не представлява надвишаване на
неизбежния праг на страдание, за което въззивния съд е изложил повече от
нужните мотиви с позоваване и препратки към стандарта, наложен от ЕКЗПЧОС, така както е установен от
ЕСПЧ.
Исковата молба основана на твърдения за следните условия в Ареста в град
Стара Загора: настанен в ареста на 07.01.2022г в килия №3 с още три лица, на
площ от около 6 кв.м., в която се включват четири легла. На 27.01.2022г е
преместен в килия №11 с площ от 6кв.м., поради заболяване Ковид 19 на друг
задържан, в която глътнал запалка и употребил наркотични вещества – амфетамин.
След 14 дни преместен в килия №1, която е за 6 човека, но там е държан само
едно денонощие и е преместен, поради конфликт с други задържани в килия №6,
която е за 4 човека, но в нея имало само още един задържан. Престоят там е бил
7 дни, като ищецът за този период бил непрекъснато тормозен от друг задържан,
който го пръскал в очите с препарати и викал. Ищецът вземал клонарекс, за да
може да спи и да е спокоен. След 7-те дни другият задържан бил преместен и
ищецът остава в килия №6 за следващите около 20 дни. След това е преместен в
килия №5, която е за 4 човека. Условията за престой на открито са били
следните: площ около 60кв.м., на която едновременно са извеждани около
20-25човека – всички задържани в ареста мъже едновременно, което обуславя
невъзможност за движение и личното му пространство става силно ограничено.
Често се случва да се сблъскат един в друг и това създава условия за конфликти
между задържаните. Във всички килии имало дървеници, хлебарки и насекоми, които
се разхождат по храната, хапят ищеца и пречат на съня и спокойствието му.
Местенето от килия в килия му създало тежък дискомфорт, защото не можел да
установи добри взаиомоотношения с другите задържани и винаги бил приеман като
нов, непознат и не желан човек. Това е причината за конфликти между ищеца и
другите задържани. Охраната го заплашвала с побой, когато съобщавал за
проблемите си с другите задържани, което е причината ищецът да изпитва
постоянен страх, че може да му се случи нещо лошо. Понеже не се познавал с
повечето задържани, по причина на постоянното местене, постоянно се случвало да
се спречка с някой и това отново го
карало да се изнервя и влошавало и без това разклатеното му психично здраве.
Ето защо той по предписание на лекар вземал клонарекс. Претендирал е за
изчисление на жилищната площ за всеки задържан без мебелите, за вземане предвид
и на факта, че времето за къпане е крайно недостатъчно и след неговото изтичане
топлата вода спира автоматично.
Ответника е представил писмен отговор, в който е оспорил съществуванието
на основанията – посочените в исковата молба факти, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, като с оглед
вменената тежест на доказване на конкретните условия за исковия период е
ангажирал различни по предметно съдържание справки с приложени към тях
документи за извършени проверки на следствените арести от Окръжна прокуратура в
периода 12.01.2022г, 09.02.2022г и 30.03.2022г./ стр.85/, при които не са
констатирани нарушения, договори за дезинфекция, дератизация и дезинсекция,
заповеди на Началника на затвора в град Стара Загора за контрол върху
периодичността и качеството на услугата. Със Справка от 13.07.2022г е
удостоверено, че в периода 07.01.2022г до 23.03.2022г ищецът е настанен, както
следва: В килия №3 с площ от 12.35 кв.м. с още три лица в периода от
07.01.2022г до 27.01.2022г,, което съвпада с твърдението на ищеца. За времето
от 27.01.2022г до 18.02.2022г е настанен в килия №11 с площ от 12.48кв.м. с още
двама задържани, което съвпада с твърдението за номер на килията и
приблизително за периода в исковата молба от 14 дни. На 18.02.2022г е преместен
в килия №1 с площ от 20.25кв.м. с още четири задържани лица, където остава до
20.02.2022г, като преместването му след само два дни престой се налага, поради
несходство на характерите между задържаните. На 20.02.2022г ищецът е настанен в
килия №6 с площ от 12.77 кв.м., в която пребивава с още един задържан до
10.03.2022г, когато вторият задържан е освободен от ареста, но в същата килия е
оставен сам до 23.03.2022г, поради агресивното му поведение. Искът е предявен
за период до 07.03.2022г, поради което не следва да се обсъжда фактическото
основание за изолация в продължение на 14-дни, под което ищецът подвежда факта,
че в килия №6 е оставен сам, тъй като до 10.03.2022г е бил с друг лишен от
свобода. Престоят на открито е на две площадки от по 51.30кв.м. като се
провежда по график и разделно мъже/жени, както е съобщено и в исковата молба, а
справката е представена в изпълнение на изрично определение на съдебния състав
за доказване на условията за престой на открито за периода януари –март 2022г,
а в случай, че липсва конкретна заповед да се удостовери дали се прилага
разстановката за месец декември 2021г. Справката е представено по изрично
изискване на съда за удостоверяване на площта и обзавеждането на всяко едно
помещение, в което ищецът е бил настанен, периодите, в които е бил настанен
сам, ведно с площта и обзавеждането на килията, размер на свободната дворна
площ, брой лица, които едновременно са извеждани, медицинско обслужване на
ищеца по повод оплаквания, констатациите и проведеното лечение. Относно
наведените в исковата молба оплаквания за недостатъчно топла вода и време за
къпане от по няколко минути на всеки задържан, след изтичане на които водата
автоматично спира, няма представени насрещни доказателства за различни от
ищцовите твърдения.
Според медицинската справка ищецът е приемал различни видове наркотични
вещества преди постъпването му в ареста, лекуван е неколкократно в ПБ Раднево
по този повод, поради което при първоначалния медицински преглед при
постъпването му в ареста е с назначена медикаментозна терапия за овладяване на
абстинетен синдром Клонарекс. На 27.01.2022г е с установен Ковид 19, съгласно
бърз Аг тест и събощение за проявни симптоми, лекуван с добър ефект. По повод
съобщение, че е глътнал запалка е отведен до Спешен център, където е
установено, посредством образно изследване, че чуждо тяло липсва.
Разпитания по искане на ищеца свидетел Петко Тодоров И. е заявил, че е
бил заедно с ищеца от 07.01.2022г и в следващите около два, три месеца. Били са
заедно в килия №3 / 07.01.2022г-27.01.2022г/, която била много малка, и не
отговаря по площ за 4-ма, поради което вътре не можели да се разминават.
Лампите светели постоянно, а банята се ползвала по 4-5минути. Ищецът и другите
двама задържани били преместени в друга килия, когато свидетеля И. се разболял
от Ковид 19, както е посочено и в справката като причина за преместването от
килия №3 в килия №11. След това свидетеля И. е бил заедно с ищеца само за един
ден в килия №1, в която са били общо шестима. Килия №1 не е много голяма, но е
по-голяма от килия №3. В Килия №1 имало едно момче като между него и ищецът
възникнал конфликт. По този повод полицай отворил вратата и един час заплашвал
ищеца с думите, че ще му стъжни живота. Тогава ищецът облякъл един халат,
защото се страхувал, че ще го бият, но това не се случило. В този ден
преместили ищеца в друга килия №6, заедно с друго момче на име В., който бил
психично болен, лекуван в Ловеч, а свидетеля го виждал по време на престоя на
открито. След преместването на ищеца в
килия №6, свидетеля И. се виждал с него само на престой на открито, по време на
който излизали по 25 човека едновременно. След мъжете излизали жените. От двете
страни били по 25 човека на площ, която е достатъчна за не повече от осем.
Почистването на килиите ставало веднъж на седмицата, като това е периодичността
на раздаване на препарати. Хлебарки и дървеници имало постоянно. В банята
влизат по 6 човека едновременно за време от по 4-5минути, но душовете са
по-малко на брой, а водата спира автоматично, поради което се случва къпещия се
да не може да отмие сапуна по тялото си. Ищецът бил заплашван от надзирателите
при възникване на конфликт. Обличал блуза, яке и халат, за да не го боли, ако
го бият. Психолог по време на престоя им в ареста не ги е посещавал. Когато
свидетеля се разболял от Ковид стоял сам 20 дни, след което бил преместен в
килия №2, а след това в килия №1. Само ищецът
е имал конфликти при престой на открито със служителите, които го
прибирали сам. Знаел, че докато ищецът е в шеста килия с психично болния В.,
втория го пръскал с препарати в лицето, след което го извели за лечение в
болницата в град Ловеч. Когато В. започвал да тормози ищеца, тогава идвали
старшините и те се оправяли с него. Понастоящем свидетеля и ищецът били в една
група, но в различни килии в затвора в град Стара Загора, където условията били
по-добри и съответно ищецът бил спокоен. В ареста не можели да се движат. В
ареста ищецът не се оплаквал на свидетеля от никого, нищо не му е споделял.
За да
отхвърли изцяло исковата претенция въззивния съдебен състав е преценил, че за
поставяне на задържан в ситуация да бъде жертва на жестоко, нечовешко и
унизително отношение е необходимо да се установи, че условията са несъвместими
със строго необходимите за изпълнение на мярката „задържане под стража“ и
причиняват в повече от неизбежния праг на страдание. В зависимост от естеството
им те могат самостоятелно да представляват нарушаване на забраната за изтезания
/ жестокост/, нечовешко и унизително отношение, или тяхното кумулативно и
продължително въздействие да доведе до ситуация на страдания и унижения, които
не са обективно наложени от същността на мярката за процесуална принуда. Воден от тези основни критерии за преценка на
обективните конкретни условия в ареста, съдът е установил, че фактите по
справките касаят на първо място исковия период, а на второ не се установява
условие, което само по себе си да представлява нарушение на забраната.
Изискуемата жилищна площ по стандарта на ЕСПЧ, под която следва извод за
поставяне в условия, представляващи изтезание е по-малко от 3 кв.м. лично
пространство, което е отредено за сън и почивка на задържаните, или лишените от
свобода. Съгласно представените справки ищецът не е бил поставен в килия, в
която да е разполагал с по-малко от посочения минимален размер. В периода от
07.01.2022г до 27.01.2022г е държан в килия №3 с площ от 12.75кв.м. с още три
лица или общо четирима, което е точно до минималния размер. На 27.01.2022г е
преместен в друга килия по обективна причина – заболяване на свидетеля И. от
Ковид 19, което изисква карантирането му. В килия №11 ищецът е разполагал с 4
кв.м. жилищна площ, тъй като в това помещение е бил с още двама. На 18.02.2022г
е преместен в килия №1, която е с площ от 20.25кв.м., но два дни по-късно, на
20.02.2022г е преместен в килия №6, не без причина, а поради възникнал конфликт
между него и друг задържан, при който не са отправени заплахи за побой, въпреки
възникналия у него страх и обличане с повече дрехи, за да се предпази от
болката при евентуално физическо насилие. Поради конфликта и с цел опазване
живота и здравето на всички е изведен от Килия №1 и поставен в килия №6, където
е пребивавал от 20.02.2022г до 07.03.2022г с друг задържан, за който е
установено от писмените и гласни средства за доказване, че поради проявите на
физически тормоз спрямо ищеца – пръскане в лицето с препарати, дължащи се на
психическото състояние, е изведен на 10.03.2022г. Следователно служителите по
изпълнение на мярката са изпълнявали служебните си задължения да осигурят
здравето на всички задържани лица, а престоят от само два дни между 18.02.2022г
и 20.02.2022г в една килия, последван от преместване в друга е поради обективни
причини и преследва легитимна цел. Противоречиви са оплакванията на ищеца от
една страна за малка жилищна площ, която води до нервно напрежение, а от друга,
че е оставен сам, но в период извън исковия, който започва от 10.03.2022г и
продължава до 23.03.2022г. Твърди се, че на мястото за престой на открито
възникват конфликти, но свидетеля на ищеца сочи, че такива са възникнали само с
участие на ищеца, поради което е извеждан от служителите на ответника. Условията в ареста в град Стара Загора, в
които ищецът е изтърпявал мярката за процесуална принуда са в рамките на
обективно необходимото и не причиняват повече от неизбежното страдание, тъй
като ищецът е имал минимално нужната жилищна площ, достъп до самостоятелна
тоалетна и течаща вода, храна, осветление, проветрение, престой на открито,
като е преместван поради карантина, за опазване живота и здравето на всички
задържани, включително и неговия, като не е установено да е заплашван с
физическа саморазправа, независимо, че е изпитвал страх от такава. Причиненото
неудобство от малкото време за къпане и автоматичното спиране на водата, не
сочи на поставяне в нечовешки и унизителни условия, нито е изтезание, а
неудобство, наложено от обективни причини – осигуряване на възможност за къпане
на всички задържани към даден момент лица.
Следователно не се установява съдът да е основал фактическите си
заключение върху справки, касаещи период преди 07.01.2022г, нито е вярно, че
ответникът не се е справил с тежестта на доказване. Обратно на изложеното,
нервното напрежение се дължи на абстиненция, за овладяване на която е приеман и
Клонарекс.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №419/07.11.2022 год.,
постановено по адм.д. №172/2022 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.