№ 145
гр. Разград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Етажна собственост с административен адрес гр.
Разград, Община Разгра, ***, представлявана от професионален домоуправител
„Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград против Решение № 4/ 12. 01. 2023 г. по
гр. д. № 322/ 22 г. по описа на РС Кубрат, с което В. Х. Е. е осъден да заплати на Етажна
собственост с административен адрес гр. Разград, Община Разград, ***, представлявана от
професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград сумите:
41.56 (четиридесет и един лева, петдесет и шест ст.) лева – за извършен частичен ремонт на
покривното пространство от 26.02.2020 г., на основание чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, ведно с
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2022 г., до
окончателното изпълнение; 187.50 (сто осемдесет и седем лева, петдесет ст.) лв. – дължими
вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ на същата, за периода 01.10.2019 – 31.03.2022 г.,
включващ 30 месеца, на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до предявения размер 300 (триста) лева, както и за плащане на
сумата 140.00 лева – дължими разходи за управление и поддръжка на общите части в
сградата за периода 01.10.2019 – 31.03.2022 г., на основание чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, като
неоснователни и недоказани. В. Х. Е. е осъден да заплати на Етажна собственост с
административен адрес гр. Разград, Община Разгра, *** сумата 600.00 (шестстотин) лева –
разноски в исковото производство. В жалбата се излагат доводи, че решението в
отхвърлителната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
1
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
закона, поради което молят да бъде отменено. Изложени са подробни съображения.
Въззиваемата страна В. Х. Е., представляван от особен представител е подал насрещна
въззивна жалба срещу Решение № 4/ 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 322/ 22 г. по описа на РС
Кубрат. Излага доводи, че решението в частта, с която В. Х. Е. е осъден да заплати сумата
41, 56 лева за извършен частичен ремонт на покривното пространство е неправилно.
Твърди, че неправилно са му възложени в тежест за плащане пълния размер на направените
в исковото производство разноски – 600 лева, без съда да съобрази в процентно
съотношение уважената част от иска. С Определение № 239/ 20. 06. 2023 г. РС Кубрат е
оставил без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Подаден е писмен отговор и допълнителна молба към писмения отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна В. Х. Е., представляван от особен представител, като я
оспорва като неоснователна.
Подаден е писмен отговор от въззивника Етажна собственост с административен
адрес гр. Разград, Община Разгра, *** на насрещната въззивна жалба. Излагат се доводи, че
е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него,
разгледани по същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че на проведено Общо
събрание на собствениците в етажна собственост с адрес гр. Разград, ***, на 03.10. 2019 г. е
прието решение управлението на Етажната собственост да се възложи на въззиваемия
„Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД, предоставящо услугата „Професионален
домоуправител“. Сключен е договор за възлагане на управление, а впоследствие е сключен
такъв за период от още две години от 10.01.2022 г. срещу възнаграждение в размер на 4 лв.
без ДДС за всеки самостоятелен обект, а от 01. 01. 2022 г. в размер на 5 лева без ДДС.
Приложен е Протокол № ПД-1/ 30. 10. 2019 г. от проведено ОС на собствениците в
етажната собственост и прието решение по точка втора таксата за текущи разходи да е в
размер на 5 лева на човек и с включена трета точка от дневния ред за вземане на решение за
създаване на Фонд “ Ремонт и обновяване“ и определяне размера на отчисленията за този
фонд, по която не е прието решение. Представен е Протокол № ПД-2/ 06. 02. 2020 г. от
проведено ОС, на което е прието решение да се извърши ремонт на покрива на машинното
отделение по предложената оферта. На 26. 02. 2020 г. е сключен Договор за извършване на
СМР срещу възнаграждение на изпълнителя в размер на 921, 60 лева. На 09. 03. 2020 г. е
2
съставен Протокол за установяване на извършените СМР на стойност 981, 60 лева и
Констативен протокол за извършените СМР. Извършено е разпределение на сумите,
дължими за частичен ремонт на покрив на обща стойност 921, 60 лева, според който ап. 1,
собственост на въззиваемия дължи 41, 56 лева.
От събраните по делото писмени доказателства пред районния съд е видно, че в
жилището на ответника през процесния период няма потребление на вода, а от изисканата
от въззивния съд справка за съдимост, се установява, че въззиваемият В. Х. Е. е осъден на 10
години лишаване от свобода с присъда от 17. 05. 2017 г. на френски съд.
Въз основа на тези данни, съдът приема следното:
Съгл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, решенията на общото събрание са задължителни както за
собствениците, така и за ползвателите или обитателите на сградата в етажна собственост,
като същите правни субекти, според чл. 51, ал. 1 от закона дължат разходите за управление
и поддържане на общите части.
От изисканата от въззивния съд справка за съдимост се установява, че ответникът е
осъден на 10 години лишаване от свобода с присъда от 17. 05. 2017 г. на френски съд.
Предвид представените и пред районния съд писмени доказателства - извлечение от
електронен карнет за доставка на вода и ВиК услуги с нулеви показания, следва да се
приеме за доказан доводът на процесуалния му представител, че през процесния период от
време 01.10.2019 – 31.03.2022 г., ответникът не е пребивавал в жилището. Съгл.
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в редакцията й, отнасяща се към процесния период,
тъй като жилището не е било обитавано, не се дължи заплащане на разходи за управление и
поддръжка на общите части в сградата. Претенцията на ищеца за плащане на сумата 140.00
лева – дължими разходи за управление и поддръжка на общите части в сградата за периода
01.10.2019 – 31.03.2022 г. е неоснователна и недоказана и по тези съображения въззивната
жалба срещу решението, с което е отхвърлен иска, е неоснователна.
С решение на ОС от 06. 02. 2020 г. е извършен ремонт на покрива на машинното
отделение по предложената оферта и сключения договор от 26. 02. 2020 г. срещу заплатено
възнаграждение на изпълнителя в размер на 921, 60 лева. Извършването на СМР е
установено със съставените и подписани от страните по договора Протокол за подлежащите
на заплащане видове СМР и Констативен протокол от 09. 03. 2020 г., които не са оспорени
от ответника и съдът ги приема като доказателство. Според извършеното разпределение на
заплатената за ремонта сума, ответникът, според притежаваните от него идеални части от
общите части на сградата, дължи сумата 41, 56 лева, за която няма данни да е заплатена. По
тези съображения, въззивната жалба от ответника е неоснователна.
Както на л. 21 – л. 24, така и на л. 89 -91 от делото са представени от ищеца и приети от
съда заверени преписи от Протокол № ПД-1/ 30. 10. 2019 г. от проведено ОС на
собствениците в етажната собственост. С разпореждане № 914/ 24. 08. 2022 г. районният съд
е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да отстрани нередовностите, тъй
като не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава всяка от претенциите
му, да посочи как е формирана цената на всяка от исковите му претенции: разходи за
управление и поддръжка на общите части в сградата; вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ на същата; съответна част от разноски за извършен частичен ремонт. С
Допълнение към искова молба, вх. № 2580/ 21. 09. 2022 г. ищецът е отстранил
нередовностите и е представил отново заверен от него препис от Протокол № ПД-1/ 30. 10.
2019 г. от проведено ОС /л. 89-91/. Районният съд е проявил в достатъчна степен
процесуална активност и е извършил дължимите процесуални действия за изясняване на
фактическите твърдения на страните, давайки подробни указания на ищеца за отстраняване
3
на нередовностите на исковата молба, но според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните следва да
представят доказателства за фактите, на които основават исканията си. Ето защо е
неоснователно възражението на ищеца – въззивник, че районният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, като не упътил страните, да изясни тяхната действителна
воля и да им съдейства да установят фактите, които твърдят. По тези съображения,
възможността на въззивника за за трети път да представи препис от същия протокол без
технически грешки от проведено ОС от 30. 10. 2019 г. пред въззивния съд е преклудирана.
Видно от Протокол № ПД-1/ 30. 10. 2019 г. от проведено ОС на собствениците в
етажната собственост, по т. 3 от дневния ред за вземане на решение за създаване на Фонд
“Ремонт и обновяване“ и определяне размера на отчисленията за този фонд, не е прието
решение. С оглед на липсата на други доказателства, районният съд обосновано в
съответствие с разпоредбата на чл. 162 от ГПК е определил ежемесечните вноски, дължими
от собствениците, приемайки минималния размер от един процент от минималната работна
заплата за страната, според чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. За процесния период задължението на
всеки собственик на жилище в ЕС възлиза в размер на не по – малко от 187, 50 лева, поради
което задължението на ответника е в този размер. До първоначално предявения размер от
300 лева иска е неоснователен и недоказан, поради което в тази част решението е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Размерът на разноските по делото пред районния съд, които е осъден да заплати
ответника са определени според уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
ищеца, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.В тази част решението, както и Определение
№ 239/ 20. 06. 2023 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в
частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/ 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 322/ 22 г. по описа на РС Кубрат
в частта, с която В. Х. Е. е осъден да заплати на Етажна собственост с административен
адрес гр. Разград, Община Разград, ***, представлявана от професионален домоуправител
„Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД гр. Разград сумите: 41.56 (четиридесет и един лева,
петдесет и шест ст.) лева – за извършен частичен ремонт на покривното пространство от
26.02.2020 г., на основание чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 28.04.2022 г., до окончателното изпълнение и 600 лв.
разноски в исковото производство, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на
Етажна собственост с административен адрес гр. Разград, Община Разгра, ***,
представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД
гр. Разград против В. Х. Е. за заплащане на разликата над 187, 50 лева до предявения
размер 300 (триста) лева - дължими вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ на същата, за
периода 01.10.2019 – 31.03.2022 г., включващ 30 месеца, на основание чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС, както и за сумата 140.00 лева – дължими разходи за управление и поддръжка на
общите части в сградата за периода 01.10.2019 – 31.03.2022 г., на основание чл. 48, ал. 8
4
ЗУЕС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5