РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при
секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Светла И., като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 63 по описа на АдмСЛ за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба вх.№ 602/24.02.2017 г., подадена от Г.В.В., лишен
от свобода ******, ХІ гр., с ЕГН**********, против Главна дирекция „Охрана”
гр.София към Министерство на правосъдието гр.София и против Министерство на
правосъдието, с искане да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца
обезщетение в размер на 1 271 400 лева /един милион двеста седемдесет
и една хиляди и четиристотин лв./ ведно със законната лихва върху главницата от
29.11.2016 г. и мораторна лихва за забава в размер на 848 564 лв.
/осемстотин четиридесет и осем хиляди петстотин шестдесет и четири лв./ от
датата на увреждането 27.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
Обезщетението се претендира за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
последица от престоя му в съдебната зала при проведените 95 броя открити
съдебни заседания на Окръжен съд Шумен по НОХД №303/2011 г. по описа на ШОС в
периода 27.06.2011 г. – 28.09.2011 г. окован с белезници и колан на кръста, и в
периода от 29.09.2011 г. до 29.11.2012 г. окован с белезници без колан на
кръста, като твърди, че е прекарал в това състояние общо 652 часа.
Ищецът моли да се уважат исканията му.
По време на производството пред АдмСЛ ищецът е
преместен в Затвора ***.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се явява лично и с адв. В.. Поддържа иска, претендира възстановяване
и на сторените деловодни разноски. Депозирани са писмени бележки по съществото
на спора.
Ответниците, Главна дирекция „Охрана” гр.София и
Министерство на правосъдието, редовно призовани, се представляват от
процесуален представител И.. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се
оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване на юрисконсултско
възнаграждение. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят
от ищеца в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при
определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност
се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154,
ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на
ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму.
От твърденията в исковата молба се установява,
че искането се основава на вреди, причинени от фактически бездействия и
действия на служители на ГДО и МП, изразяващи се в отказ да се махнат
белезниците на ищеца по време на провежданите открити съдебни заседания по НОХД
№ 303/2011 г. по описа на ОС – Шумен, поради което в периода 27.06.2011 г. –
28.09.2011 г. по време на съдебните заседания ищецът е бил окован с белезници и
колан на кръста, и в периода от 29.09.2011 г. до 29.11.2012 г. - окован с
белезници, без колан на кръста.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
За да се ангажира отговорността на ответника на
основание чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, необходимо ищецът в
настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени нематериални вреди, причинени чрез незаконосъобразно действие и
бездействие на административен орган, като вредите трябва да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното действие на
административния орган, т.е. тези вреди да са закономерно настъпваща последица
от действието. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки,
преживени страдания, необосновано и несъразмерно ограничаване на правата му и
др.
Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
По делото са изискани и приложени заверени извлечения от
протоколите от проведените открити съдебни заседания по НОХД №303/2011 г. по
описа на ШОС /лист 144-230/.
Ответниците, представлявани от п.п. И., оспорват иска, и
твърдят, че не е налице незаконосъобразно действие на служители на ГДО и МП.
По делото са събрани всички относими писмени и гласни
доказателства. Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Процесният период е от 27.06.2011 г. /лист 99-104, първо
открито съдебно заседание по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС/ до 29.11.2012
г. /лист 99-104, открити съдебни заседания по НОХД № 303/2011 г. по описа на
ШОС/.
Съгласно действалите в процесния период
разпоредби чл. 5, т. 7 от Устройствен
правилник на Министерството на правосъдието (приет с ПМС № 60 от 27.03.2008 г.,
отменен на 28.07.2012 г.), действал в периода 27.06.2011 – 28.07.2012 г., и чл. 5, т. 6 от Устройствен правилник на
Министерството на правосъдието (приет с ПМС № 152 от 17.07.2012 г.,
отменен 01.10.2013 г.), министърът на
правосъдието осъществява ръководство и контрол на дейността по охрана на
органите на съдебната власт.
В изпълнение на това правомощие със Заповед №
ЛС-04-1/05.01.2009 г. на министъра на правосъдието /лист 43/ са утвърдени
Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, включително
мерките за изолация и охрана от служителите на ГДО към МП /лист 44-69/.
Чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Правилата регламентира
средствата, които ГДО ползва при конвоиране на лица, за които има данни, че са
извършили престъпления от общ характер, представляващи особено тежки случаи, и
действията при отвеждането на конвоираното лице пред орган на съдебната власт.
Съгласно тези разпоредби при конвоиране се ползват специални колани с фиксирани
белезници на ръцете и краката, или специален комплект белезници за ръце и
крака, които при отвеждане пред орган на съдебната власт се свалят само след
изрично разпореждане на съдията, прокурора и следователя. Тази разпоредба от
Правилата е съобразена с разпоредбите на Закона за съдебната власт и
Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 135, ал. 2 и ал. 3 от Закон за съдебната
власт откритите съдебни заседания се ръководят от председателя на състава, който
следи за реда в съдебната зала и разпорежданията му са задължителни за всички
присъстващи.
Идентично е съдържанието на чл.
266, ал. 2 и ал. 3 от НПК, съгласно които председателят на състава поддържа
реда в съдебната зала и разпорежданията му са задължителни за всички, които се
намират в съдебната зала.
По делото са представени заверени извлечения от протоколите
от откритите съдебни заседания, на които е присъствал ищецът пред ШОС,
проведени в процесния период. Видно от съдържанието на протокола от 27.06.2011
г. /лист 213 и сл./, съставът на ШОС, по направено искане от защитника на ищеца
В., е постановил изрично определение, с което е оставил без уважение искането,
като е предоставил решаването на този въпрос на ОЗ“Охрана“ гр.Шумен /лист 215,
гръб/.
В действащите разпоредби на ЗСВ и НПК не е предвидено правомощие на състава на съда да предоставя
на ОЗ „Охрана“ правомощията на председателя по поддържане на реда в съдебната
зала.
След проведени разисквания по този въпрос, председателят на
състава, на основание чл. 266 от НПК, се е произнесъл с изрично разпореждане, с
което е отказал да уважи искането за сваляне на белезниците на подсъдимите,
сред които и ищеца В., и е разпоредил
изрично подсъдимите да бъдат с белезници по време на целия процес по
НОХД №303/2011 г. на ШОС /лист 218, гръб/.
Протоколното разпореждане, с което въпросът за свалянето на
белезниците е предоставен на служителите на ОЗ „Охрана“ гр.Шумен, е отменено от съдебния състав на ШОС с
определение, постановено в същото съдебно заседание /лист 225/, а направеното
по реда на чл. 266, ал. 4 /изм. и доп./ от НПК искане за отмяна на
постановеното разпореждане от председателя на състава подсъдимите да останат с
белезници по време на целия процес, е оставено без уважение от състава на съда
/лист 225/.
Представените по делото извлечения от протоколи от открити
съдебни заседания по НОХД №303/2011 г. по описа на ШОС съдържат протоколни
разпореждания на председателя на състава /листа 209, 166, 155/ и определения
/лист 160/ на съдебния състав, с които са отхвърлени изрично искания на
защитниците и подсъдимите, в това число и ищеца В., за махане на белезниците по
време на откритите съдебни заседания.
В протокола от 28.09.2011 г. /лист 145/ е отразено
постановено от състава на ШОС изрично протоколно определение да бъдат сменени
белезниците с такива, които не са комбинирани с колан, на трима от подсъдимите
по НОХД №303/2011 г. по описа на същия съд, сред които и ищеца В..
От събраните по делото писмени доказателства се установява
безспорно, че ищецът В., като подсъдим по НОХД №303/2011 г. по описа на ШОС,
при провеждане на открити съдебни заседания по делото е бил с поставени
белезници, като от първото съдебно заседание на 27.06.2011 г. до 28.09.2011 г.
ГДО са ползвали комбинирани белезници с колан, а след 28.09.2011 г. по изрично
разпореждане на съда са ползвани само белезници за ръцете.
Ползването на средства за конвоиране от ГДО извън съдебно
заседание е в правомощията на административния орган съгласно Устройствения
правилник на МП, Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция
"Охрана", издаден от министър на правосъдието /ДВ бр. бр. 60 от
30.07.2009 г./, и Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната
дейност, включително мерките за изолация и охрана от служителите на ГДО към МП,
утвърдени от министър на правосъдието, и приложими в процесния период.
Искът е предявен за причинени морални вреди в периода
27.06.2011 г. – 29.11.2012 г. от действия и бездействия на служителите на
ответниците ГДО и МП, изразяващи се в престой на ищеца В. в съдебна зала по
време на проведените открити съдебни заседания по НОХД № 303/2011 г. по
описа на Шуменски окръжен съд в качеството му на подсъдим, с поставени
белезници – първоначално фиксирани към колан, а след 28.09.2011 г. само с
белезници.
Служителите на ГДО, конвоиращи ищеца в качеството му на
подсъдим по НОХД № 303/2011 г. по описа на Шуменски окръжен съд, при присъствието
си в съдебната зала по време на открити съдебни заседания, са подчинени на
реда, определен с разпорежданията на председателя на състава и определенията на
съда. Изрично разпоредбите на чл. 135, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, чл. 266, ал. 2 и
ал. 3 от НПК и чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Правилата за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност, включително мерките за изолация и охрана
от служителите на ГДО към МП, задължават служителите на ГДО да изпълняват
разпорежданията на съдията в открито съдебно заседание, като с оглед
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Правилата е налице забрана при отвеждане на
конвоираните лица пред орган на съдебната власт, без предварително изрично
разпореждане на съответния орган на съдебната власт, да се свалят средствата за
конвоиране.
Съдът счита за безспорно установено, че ползването от
служителите на ГДО на средства за конвоиране на ищеца В. /специални колани с
фиксирани белезници на ръцете и краката, или специален комплект белезници за
ръце и крака, или белезници/ по време на откритите съдебни заседания пред ШОС
по посоченото НОХД, е в изпълнение на изричните разпореждания на председателя
на състава и определения на съда, а не при упражняване на правомощията на ГДО
или МП като административни органи в условията на оперативна самостоятелност.
Ползването на средствата за конвоиране извън съдебна зала и
извън откритите съдебни заседания е в правомощията на ГДО, когато преценката за
вида средства и продължителността на ползването им е в материалната
компетентност на административния орган.
Но с оглед изричните
разпоредби на закона /ЗСВ и НПК/, както и задължителните Правила във връзка с
конвоирането, утвърдени от министъра на правосъдието, преценката за ползването
на средствата за конвоиране или тяхното сваляне в съдебна зала, по време на
открито съдебно заседание пред съда, е изцяло в правомощията на председателя на
състава и на съда, и постановените от съда актове /разпореждания и определения/
по този въпрос са задължителни за всички присъстващи в залата, включително и за
служителите на ГДО.
В процесния период, по време на откритите съдебни заседания,
служителите на ГДО са изпълнявали задължителните за тях, влезли в сила изрични
разпореждания на председателя на състава и протоколни определения на съда по
НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС. Поради което престоят на ищеца В. в периода
27.06.2011 г. – 29.11.2012 г. в съдебна зала, по време на открити съдебни
заседания по посоченото дело, с белезници /фиксирани или не към колан/, не се
дължи на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответниците
ГДО или МП.
Соченото от ищеца определение на състава /лист 215 гръб/, с
което преценката за ползване на белезници по време на открити съдебни заседания
е оставена на ОЗ „Охрана“ гр.Шумен, е отменено от състава на съда /лист 225/ в
същото открито съдебно заседание, поради което не е доказано твърдението, че
действията и бездействията са извършени от служителите на ГДО по тяхна
преценка.
Съдът, след анализ поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намира, че не е доказано наличието на
първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие или бездействие на
служители и органи на ответниците Главна дирекция „Охрана“ – София и
Министерство на правосъдието, съгласно твърденията в предявения иск.
Поради липсата на първата предпоставка,
безпредметно е да се обсъждат причинени морални вреди и наличието на пряка
причинно – следствена връзка с действията или бездействията на служителите на
ГДО и МП, твърденията от исковата молба и събраните в тази насока
доказателства, писмени и гласни, относно размера на претърпените морални вреди
от ищеца, както и възражението за изтекла погасителна давност за периода от
27.06.2011 г. – 30.12.2011 г., което би имало значение, ако искът беше доказан.
Действията и бездействията на служителите на ГДО
при ползване на средства за конвоиране белезници /фиксирани към колан или не/,
в посочения в исковата молба период по време на откритите съдебни заседания по
НОХД №303/2011 г. по описа на ШОС, почиват изцяло на действащите към този
момент законови разпоредби, и са в изпълнение на задължителните за всички
присъстващи в съдебната зала изрични разпореждания на председателя на състава и
определения на съда, съответстват и на целта на закона.
За квалифицирането на едно действие или
бездействие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде
установено нарушение на задължение от страна на административен орган или
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в
нормативен акт. Установеното задължение на администрацията на ответника ГДО в
конкретния случай е именно по време на откритите съдебни заседания да спазва
разпорежданията на председателя на състава и определенията на съда, постановени
относно ползването на средствата за конвоиране на подсъдимите по време на
съдебните заседания.
По делото не е доказано незаконосъобразно
действие и/или бездействие. Поради това не е налице първата законова
предпоставка за уважаване на предявения иск /чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ/. Искът следва да
бъде изцяло отхвърлен като недоказан.
Направено е искане от ответника за
възстановяване на сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална по
отношение на общите правила на чл. 78 ГПК, поради което ищецът
при тези искови производства не дължи заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в случаите, при които искът му е отхвърлен /в този смисъл определение № 7827 от
20.06.2017 г. по адм. дело № 5056/2016 г. на Върховния административен съд,
Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г.,
определение по ч. гр. дело № 531/2011 г. на Върховния касационен съд/. Не
следва да се присъждат на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на осн. чл. 203 и чл. 204,
ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен съд,
шести административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения с искова молба вх. № 602/24.02.2017 г., подадена
от Г.В.В., лишен от свобода, с ЕГН**********, иск против Главна дирекция
„Охрана” гр.София към Министерство на правосъдието гр.София и против
Министерство на правосъдието гр.София, с искане да се осъдят ответниците да
заплатят солидарно на ищеца обезщетение в размер на 1 271 400 лева
/един милион двеста седемдесет и една хиляди и четиристотин лв./ ведно със
законната лихва върху главницата от 29.11.2016 г., и мораторна лихва за забава
в размер на 848 564 лв. /осемстотин четиридесет и осем хиляди петстотин
шестдесет и четири лв./ от датата на увреждането 27.06.2011 г. до окончателното
изплащане на сумите, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от
престоя му в съдебната зала при проведените 95 броя открити съдебни заседания
на Окръжен съд Шумен по НОХД №303/2011 г. по описа на ШОС, в периода 27.06.2011
г. – 28.09.2011 г. окован с белезници и колан на кръста, и в периода от
29.09.2011 г. до 29.11.2012 г. окован с белезници без колан на кръста, общо 652
часа.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и
ОП-Ловеч.