№ 317
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110213048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Р. Х. срещу Електронен фиш серия К №6140926 издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 1200.00 лв., за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва ЕФ, като издадения при съществени нарушения. Оспорва и
техническата годност на тех.средство с която е установена скоростта. Моли да се отмени ЕФ
като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателят, не е бил намерен на посочения от него адрес, поради
което съдът е дал ход на делото в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени
бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш,
прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2022г., моторно превозно средство "БМВ“, с рег.№ СВ *** ВМ, около 20:20ч. се
движело в гр. София, по бул. Цариградско шосе до № 147, с посока на движение от ул.
П.Красов към бул.Ал.Малинов. Автомобилът преминал при ограничение въведено с пътен
знак В-26 от 80 км./ч., за населено място със скорост от 127 км. /ч./ след приспаднат
толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 47 км./ч. Нарушението е
1
констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния
номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е
приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 6140926, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Наложено му е
административно наказание глоба в размер на 1200 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо
средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на
водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 80 км/ч., обозначено с пътен знак В- 26. Касае се за
нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава
максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва
ограничението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е имало
поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 80 км/ч. Писмено доказателство за
цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за
населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на
протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се
е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните
пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата
му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и
ограничението на скоростта в процесния участък.
Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на
нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение
му е вменено и да организира защита си по него. Допълнителните данни по него, напр.
относно повторността на нарушението, са от значение за определяне на наказанието, а не за
2
наличието на вмененото нарушение, поради което не е налице и пречка по чл. 189, ал. 4
ЗДвП за издаването на ЕФ. В електронния фиш е посочен и предходния такъв – Серия К, №
4760673, с оглед който е прието, че процесното нарушение е извършено повторно. Видно от
него и от представената по делото справка картон на водача, с този електронен фиш, влязъл
в сила, на жалбоподател е наложена глоба по чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП. Т. е. следва да бъде
споделен извода, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по
смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Видно от справка КАТ, собственик на процесния лек автомобил е жалбоподателя в
настоящето производство. От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства,
съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е
преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата където е извършено
нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението.От
приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а
именно 127 км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване
на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния
фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за
проверка.
По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5
ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в
срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия
автомобила.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в
хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният
електронен фиш за реализиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище
3
от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете,
че следва да осъди жалбоподателя К. Р. Х. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 6140926 издадено от СДВР, с който на
жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 1200.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. Р. Х. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4