№ 126
гр. гр. Добрич, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20243200500153 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ЕООД - гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат,
срещу решение №5/04.01.2024г. по гр.д.№4053/2021г. на Добричкия районен
съд, с което, като погасени по давност, са отхвърлени предявените от
въззивника срещу В. Н. С. от гр.Добрич искове за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца парични суми, платени без основание, а именно:
арендно плащане за стопанската 2010/2011г. - 4 200 лева, извършено на
16.12.2011г.;
арендно плащане за стопанската 2011/2012г. - 3 600 лева, извършено на
20.12.2012 г.;
арендно плащане за стопанската 2012/2013г. - 4 800 лева, извършено на
10.12.2013 г.;
арендно плащане за стопанската 2013/2014г. - 5 400 лева /3000 лева,
платени на 03.12.2014г. и 2 400 лева, платени на 17.02.2015г./;
арендно плащане за стопанската 2014/2015г. – 3 000 лева, извършено на
16.12.2015г.,
1
по договор за аренда от 22.11.2004г. на нива с площ 49.001 дка и по
договор за аренда от 02.08.2004г. на нива с площ 70.993 дка, двете в
землището на с.Полковник Свещарово, общ.Добричка, и допълнителни
споразумения към тях от 03.12.2008г., сключени между Е.В.С. в качеството на
арендодател и „Земеделие“ ЕООД в качеството на арендатор.
В жалбата се възразява срещу приетото в първоинстанционното решение,
че погасителната давност за претендираните от ищеца парични вземания е
изтекла. Застъпено е становище, че давността тече от датата, на която
въззивникът платил на арендодателя Е.В.С. /не е страна по делото/
дължимите за съответните стопански години арендни плащания. От този
момент за въззивника възникнало правото да иска от въззиваемата да му
върне сумите за арендни плащания, които по-рано той й бил платил без
основание. Считано от посочения от въззивника момент, погасителната
давност за вземанията му от ответницата не била изтекла и обратно приетото
от първоинстанционния съд било неправилно. Настоява се обжалваното
решение да бъде отменено и предявените искове да се удовлетворят със
съответните на това последици относно разноските за водене на делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемата В. Н. С., чрез адвоката си, оспорва
жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде
потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените
от „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ЕООД срещу В. Н. С. искове за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца парични суми, извършени от ищеца и получени от
ответницата без основание или при отпаднало основание арендни плащания
за пет стопански години.
В исковата молба е изложено, че между ищеца, като арендатор и Е.В.С.,
като арендодател, били сключени договори от 22.11.2004г. и от 02.08.2004г.
за аренда на земеделска земя, придобита от арендатора по време на брака му с
ответницата В. Н. С.. С решение по в.гр.д.№189/2017г. на Окръжен съд –
Добрич „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ЕООД бил осъден да заплати на Е.В.С. дължими по
тези договори арендни плащания, както следва: за стопанската 2010/2011г. – 4
2
200 лева, за стопанската 2011/2012г. – 3 600 лева, за стопанскката 2012/2013г.
– 4 800 лева, за стопанската 2013/2014г. – 5 400 лева и за стопанската
2014/2015г. – 3 000 лева. Присъдените със съдебното решение суми ищецът
платил на Е.В.С., както двамата се уговорили в спогодба от 20.09.2017г.
Преди това същите суми ищецът бил платил на ответницата В. Н. С..
Сторил това, като бил уведомен с писмо от 2011г. от ответницата за развода й
с Е.В.С. и, като приел, че, като съсобственик, същата има право на половината
от плащанията, дължими по договорите за аренда за съответните стопански
години. Плащанията ищецът извършил по посочената от ответницата банкова
сметка, както следва: за стопанската 2010/2011г. - на 16.12.2011г., за
стопанската 2011/2012г. - на 20.12.2012г., за стопанската 2012/2013г. - на
10.12.2013г., за стопанската 2013/2014г. - на 03.12.2014г. сумата 3 000 лева и
на 17.02.2015г. сумата 2 400 лева, за стопанската 2014/2015г. - на 16.12.2015г.
След като ищецът повторно платил на Е.В.С. дължимите по арендните
договори суми, за него възникнало правото да иска В. Н. С. да върне
платените на нея суми. Тя не била страна по арендните договори и арендни
плащания не й се дължали. Те били получени от нея без основание, респ.
основанието за получаването им било отпаднало.
Ответницата В. Н. С. оспорвала предявените срещу нея искове с
възражение, че е получила арендните плащания от ищеца с основание и то не
е отпаднало, както и с възражение за погасяване по давност на претенциите за
връщането им.
Фактите по делото не са спорни, както и се установяват от събраните
писмени доказателства. Ответницата В. Н. С. и бившият й съпруг Е.В.С.
придобили по време на брака си нива с площ 49.001 дка и нива с площ 70.993
дка, двете в землището на с.П.С., общ.Добричка, които съпругът предоставил
на „ЗЕМЕДЕЛИЕ”ЕООД за временно възмездно ползване с договори за
аренда от 22.11.2004г. и от 02.08.2004г. и следващи анекси. С влязло в сила на
06.06.2011г. решение по гр.д.№1579/2011г. по описа на ДРС бракът между
съпрузите бил прекратен, за което В. Н. С. уведомила арендатора
„Земеделие”ЕООД; в уведомителното писмо същата посочила, че след
прекратяването на брака й с Е.В.С. съпружеската имуществена общност
върху придобитото по време на брака имущество се е трансформирала в
обикновена съсобственост, поради което и половината от рентата по
3
сключените от бившия й съпруг договори следва да бъде плащана на нея.
Арендаторът „ЗЕМЕДЕЛИЕ”ЕООД платил на В. Н. С., както следва: за
стопанската 2010/2011г. - 4 200 лева, извършено на 16.12.2011г., за
стопанската 2011/2012г. - 3 600 лева, извършено на 20.12.2012г., за
стопанската 2012/2013г. - 4 800 лева, извършено на 10.12.2013 г.; за
стопанската 2013/2014г. - 3 000 лева на 03.12.2014г. и 2 400 лева на
17.02.2015г., за стопанската 2014/2015г. – 3000 лева, извършено на
16.12.2015г. Така платените суми съставляват половината от дължимите по
горепосочените договори арендни плащания. Другата половина от дължимите
по тези договори арендни плащания арендаторът платил на Е.В.С..
С влязло в сила решение №170/21.06.2017г. по в.гр.д.№ 189/2017г. на
Окръжен съд – Добрич „ЗЕМЕДЕЛИЕ”ЕООД бил осъден да заплати на Е.В.С.
още половината от дължимите по договорите арендни плащания за
стопанските: 2010/2011г. – 4 200 лева; 2011/2012г. – 3 600 лева; 2012/2013г. -
4 800 лева, 2013/2014г. – 5 400 лева и 2014/2015г. – 3 000 лева. Сумите били
платени от „Земеделие”ЕООД на Е.В.С. в периода 19.10.2017г. – 13.10.2017г.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.59 от ЗЗД,
като ответницата е получила арендни плащания при начална липса на
основание и единственият процесуален способ за защита на ищеца да му бъде
върнато даденото от него при начална липса на основание е субсидиарният
иск по чл.59 от ЗЗД. Това е неправилно.
Предметът на спора се определя от обстоятелствата, посочени от ищеца
като основание на иска и търсената защита. Когато се претендира връщане на
нещо /пари, вещ/, което е ищецът е дал, а ответникът е получил без
основание, при начална липса на правно основание, искът е по чл.55 ал.1 от
ЗЗД. Настоящият спор е именно такъв. Ищецът претендира ответницата да му
върне паричните суми, които той й е дал без основание – в изпълнение на
задължения за арендни плащания по договори, по които ответницата не е
страна. За защита на така предявените свои права ищецът разполага с иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, каквито са предявените и това изключва подвеждането на
спора и приложението на чл.59 от ЗЗД.
Независимо от погрешната правна квалификация на исковете
обжалваното решение не е недопустимо, защото първоинстанционният съд е
разгледал наведените от ищеца като основание на исковете факти, т.е.
4
разгледал е именно предявените искове. С определянето на погрешна правна
квалификация първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
материалния закон. Това обуславя неправилност на решението и неговата
отмяна, като въззивният съд дължи определяне на правилната правна
квалификация и произнасяне по същество на спора.
Гореизложената, безспорна между страните, фактическа обстановка
показва от правна страна, че между ищеца „ЗЕМЕДЕЛИЕ”ЕООД и
ответницата В. Н. С. никога не е имало облигационни правоотношения и
ищецът никога не е имал задължения за арендни плащания в полза на
ответницата, произтичащи от сключените между него и Е.В.С. договори за
аренда.
Тансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост върху предоставените под аренда имоти не е довело до
промяна на страните в облигационната връзка, която е възникнала и е
продължила да съществува само със сключилия договорите бивш съпруг и
съсобственик Е.В.С.. Няма спор, че, като съсобственик, В. Н. С. има право на
припадащата й се част от гражданските плодове от отдадените под аренда
имоти, но това касае отношенията между съсобствениците и те подлежат на
уреждане по правилата на чл.30 ал.3 от ЗС. То не касае отношенията по
арендните договори и не прави неучастващата в договорите бивша съпруга и
съсобственик материалноправно легитимирана да иска от арендатора
припадаща й се част от арендните плащания, нито води до задължение за
арендатора да й даде съответна част от арендните плащания, дължими в
пълен размер арендодателя.
От изложеното следва, че изначално е нямало основание ищецът
„ЗЕМЕДЕЛИЕ”ЕООД да плати, а ответницата В. Н. С. да получи арендните
плащания, по повод които е спорът. Още, когато ги е извършвал, ищецът не е
имал задължение към ответницата, а тя не е имала вземане от него за арендни
плащания. Това означава, че плащанията са извършени при изначална липса
на основание по чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД, а не при наличие на основание за
извършването им, което в последствие да е отпаднало по чл.55 ал.1 пр.второ
от ЗЗД. Не следва друго от факта на следващото му осъждане да заплати
същите суми на арендодателя Е.В.С., както неоснователно е наведено от
ищеца. Това обстоятелство реално /житейски/ е обусловило разбирането на
5
ищеца, че плаща два пъти и обеднява без основание; но правно то не е
причина за отпадане на основанието за извършените плащания в полза на В.
Н. С., каквото основание, никога не е съществувало. Изобщо, осъждането на
ищеца да изпълни договорните си задължения към арендодателя в пълен
размер и изпълнението на това, няма никакво значение за отношенията на
ищеца с ответницата В. Н. С., възникнали следствие недължимо платените от
него и получени от нея арендни плащания.
В съответствие с чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД за ответницата е възникнало
задължение да върне на ищеца, сумите които е получила от него без
основание.
Задължението е изискуемо от момента на получаване на всяко лишено от
основание плащане. Неоснователно е застъпеното от ищеца, че правото му да
иска връщане от ответницата на получените от нея без основание суми
възникнало едва, след като той бил осъден да плати на арендодателя. Тъй като
ищецът поначало е платил на ответницата, без да й дължи, той е можел да
иска връщане на неоснователно платеното веднага - независимо дали, кога и
по какъв начин е платил дължимото на арендодателя Е.В.С.. Вземането на
ищеца за връщане на всяко отделно получено от ответницата без основание
арендно плащане е станало изискуемо от деня на получаването му.
Разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД предвижда, че от деня, в който
вземането е станало изискуемо, започва да тече погасителна давност, която по
общото правило на чл.110 от ЗЗД е пет години.
В случая най-старото арендно плащане, извършено от ищеца и получено
от ответницата, е от датата 16.12.2011г. и от тази дата вземането на ищеца за
връщане на полученото е изискуемо. Считано от тогава, петгодишният
давностен срок е изтекъл на 16.12.2016г. и на 30.12.2023г., когато ищецът е
предявил исковата молба, вземането е погасено по давност. Най-скоро
извършеното арендно плащане е от дата 16.12.2015г., до датата на
предявяване на исковата молба са изминали повече от пет години и вземането
на ищеца за връщане и на това получено от ответницата без основание
плащане също е погасено по давност. По същите съображения, погасени по
давност са и останалите вземания на ищеца от ответницата за връщане на
получените от нея без основание арендни плащания.
Следствие погасяването по давност на претендрираните от ищеца
6
вземания, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата разноските за водене на делото във
всяка от двете инстанции, изразяващи се платени адвокатски възнаграждения
в размер на по 2 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5/04.01.2024г. по гр.д.№4053/2021г. на Добричкия
районен съд, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност, предявените от
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ЕООД - гр.Добрич, ул.„Райко Даскалов“ № 9А ет.2 офис,
срещу В. Н. С. с ЕГН ********** от гр.Д., искове по чл.55 ал.1 пр.първо от
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парични суми,
съставляващи получени без основание арендни плащания по договор за
аренда от 22.11.2004г. и договор за аренда от 02.08.2004г. и допълнителни
споразумение към тях на нива с площ 49.001 дка и нива с площ 70.993 дка,
двете в землището на село П.С., общ.Добричка, а именно: за стопанската
2010/2011г. - 4 200 лева, получени на 16.12.2011г., за стопанската 2011/2012г.
– 3 600 лева, получени на 20.12.2012г., за стопанската 2012/2013г. – 4 800
лева, получени на 10.12.2013 г., за стопанската 2013г./2014г. – 3 000 лева,
получени на 03.12.2014г. и 2 400 лева, получени на 17.02.2015г. и за
стопанската 2014/2015г. – 3 000 лева, получени на 16.12.2015г.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ЕООД - гр.Добрич, ул.„Райко Даскалов“ № 9А
ет.2 офис, да заплати на В. Н. С. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 2 000 лева
и сумата 2 000 лева – адвокатски възнаграждения, платени за първата и за
въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8